Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер
269 Година
2021, 23.08 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд .……………….….....……
граждански състав ………………………
На шестнадесети юни….......................……..……
Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………..……………
Съдебни заседатели: …………………………….
Секретар …………………………….…… Жана Кметска ………..……………………………
Прокурор ……….....………………………….……........……………........……………….………
като разгледа докладваното от …………..………
Р. Калиманова ……………....…………
гражданско дело номер ……… 886 …… по
описа за …... 2018 .….. година.
Производството по
настоящото дело е с правно основание чл. 74 от ЗОПДНПИ /отм./ във връзка с § 5,
ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ.
Образувано е по повод
исковата молба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ чрез нейния Председател Пламен Георгиев
Димитров с адрес за призоваване град Бургас, ул. „Филип Кутев“ №26а, ет. 3
против Н.А., ЕГН **********,***, М.Н.И., ЕГН **********,*** и В.И.И., ЕГН **********,***
за отнемане от ответниците в полза на държавата на имущество на обща стойност
351886.60 лева, като от първия ответник бъде отнето следното негово имущество,
а именно: сумата от 34780 лева, представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10971.501.260.4.9
в сграда №4 с адрес на имота град Видин, ул. „Стефан Караджа“ №16, ет. 3,
представляващ жилище, апартамент №9, със застроена площ от 51.69 кв. м.; сумата
от 11994 лева, постъпила по сметка на М.Н.И. с IBAN ***, представляваща част от
продажна цена на недвижими имоти, собственост на „Старт“ ЕООД по сметка с IBAN ***
„УниКредит Булбанк“ АД; сумата от 922 лева, представляваща касови вноски по
сметка с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД; сумата в размер на 200 лева,
представляваща превод от трето лице по сметка с IBAN *** „УниКредит Булбанк“
АД; сумата в размер на 5000 лева, представляваща превод от трето лице по сметка
с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД; сумата в размер на 12500 лева,
представляваща превод от трето лице по сметка с IBAN *** „УниКредит Булбанк“
АД; сумата в размер на 1440 лева, представляваща превод от трето лице по сметка
с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД; сумата от 9500 лева, представляваща превод
от трето лице по сметка с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД; сумата от 1000 лева,
представляваща преведена сума от Окръжна прокуратура - Бургас по сметка с IBAN ***
„Сибанк“ ЕАД; сумата в размер на 53230 лева, постъпила от сметка на „Старт“
ЕООД по сметка с IBAN *** „Сибанк“ ЕАД; сумата от 12080 лева, представляваща
касови вноски по сметка с IBAN *** „Сибанк“ ЕАД; сумата в размер на 6006 лева,
представляваща касови вноски по сметка с IBAN *** „Сибанк“ ЕАД и сумата в
размер на 170 лева, представляваща погасителна вноска по кредитна карта
Euroline в „Юробанк България“ АД; за отнемане от втория ответник на следното
негово имущество, а именно: товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“,
рег. № СВ 7443 АР, рама № ZFA24400007466683, двигател №4007645, дата на първа
регистрация 20.07.2004 година, придобит на 13.08.2015 година с пазарна цена към
настоящия момент от 4600 лева; сумата от 43240 лева, представляваща негово
вземане по договор за цесия; сумата от 25000 лева, представляваща продажна цена
на недвижим имот, собственост на „Старт“ ЕООД по сметка с IBAN *** „Инвестбанк“
АД; сумата от 45000 лева, представляваща постъпили преводи от трето лице по
сметка с IBAN *** „Инвестбанк“ АД; сумата в размер на 4969.91 лева,
представляваща погасителни вноски по кредит PLUS - 01620013, отпуснат от БНП
„Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; сумата от 1627.21 лева, представляваща
погасителните вноски по кредит CREX - 02528720, отпуснат от БНП „Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД; сумата от 20000 лева, представляваща преведената сума за
недвижим имот, собственост на „Старт“ ЕООД по сметка с IBAN *** „Централна
кооперативна банка“ АД; сумата от 13056 лева, представляваща остатъка от
преведената сума за продаден недвижим имот, собственост на „Старт“ ЕООД по
сметка с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД; сумата в размер на 300 лева,
представляваща касова вноска по сметка с IBAN *** „Сибанк“ ЕАД; сумата от
11348.25 лева, представляваща преведени суми от ФЦЦ Конструкцион-клон България
по сметка с IBAN *** „Сибанк“ ЕАД; сумата от 3794.47 евро с левова
равностойност от 7421.34 лева, представляваща касови вноски по сметка с IBAN ***
„Сибанк“ ЕАД и сумата от 1096.45 евро с левова равностойност от 2144.46 лева,
представляваща преводи от трети лица по сметка с IBAN *** „Сибанк“ ЕАД и от
третия ответник на следното негово имущество, а именно: сумата от 1800 лева,
представляваща вноски направени от него вноски по сметка с IBAN *** „Централна
кооперативна банка“ АД и сумата от 250 лева, представляваща вноски от
проверяваното лице по сметка с IBAN *** „Централна кооперативна банка“ АД.
Претендира се от ищеца и заплащането на сторените от него в производството
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправеното искане представя и
ангажира доказателства.
Твърди се от ищцовата
страна в исковата и молба, че с решение №312 от 06.06.2018 година на КПКОНПИ
било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Районна прокуратура
- Видин за възобновено досъдебно производство № ЗМ157/2015 година по описа на
ОД на МВР - Видин, прокурорска преписка №1477/2015 година по описа на Районна
прокуратура - Видин за образувано и водено против първия ответник производство.
Срещу него бил внесен обвинителен акт за извършено по чл. 210, ал. 1, т. 5 във
връзка с чл. 209, ал. 1 от НК престъпление. С протокол от 05.07.2016 година
била образувана проверка за установяване значително несъответствие в
имуществото на първия ответник.
В нейните рамки било
установено, че първият ответник и последната ответница били бивши съпрузи,
чийто брак бил прекратен с решение от 21.03.2011 година на Районен съд -
Бургас, поради което последната попадала в обхвата на проверката за периода от
05.07.2006 година до 21.03.2011 година. С втората ответница първият ответник
бил във фактическо съжителство, поради което и тя също била включена в обхвата
на проверката именно като такова лице за периода от 22.03.2011 година до
05.07.2016 година. Самата проверка била за периода от 05.07.2006 година до
05.07.2016 година.
Установявало се, че с
нотариален акт №68/2013 година първият ответник придобил от „Старт“ ЕООД
жилище, апартамент №9, ведно с принадлежащите му 4.53 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, находяща се в град Видин, ул. „Стефан
Караджа“ №16, ет. 3 за сумата от 24000 лева. С нотариален акт №75/2013 година
той го продал на Роберт Тодоров Николов за сумата от 24000 лева. Пазарната
стойност на същия към датата на отчуждаване била 34780 лева и тя подлежала на
отнемане поради липса на установен законен източник на средства за
придобиването на недвижими имот.
На 05.04.2013 година
„Старт“ ЕООД продало на С.Д.недвижим имот с идентификатор №10971.501.260.4.14
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Видин. Същата на
05.11.2014 година продала този имот на И.И.и А. И., които към датата на
сделката и платили сумата от 13500 лева, а остатъкът от вземането бил платим
при условията на сключения от тях договор разсрочено. Това свое вземане
Димитрова прехвърлила с договор за цесия на 07.11.2014 година на М.И. срещу
заплащане от страна на последната на сумата от 10000 лева. На 05.11.2014 година
Анюша И. превела по банковата сметка на първия ответник сумата от 12500 лева с
посочено основание „за покупка за недвижим имот първа сметка“. Това вземане на М.И.
подлежало на отнемане поради това, че не бил установен законен източник на
средства за заплащане на цената по договора за цесия. На отнемане от това лице
подлежал и товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег. № СВ 7443 АР
като придобито от него през проверявания период при липса на установени законни
източници на средства в тази насока.
Констатираните в
резултат на получената данъчна и осигурителна информация парични обезщетения
били отразени като приход на вторите двама ответника при осъществяване на
проверката. Събрана била и съответна банкова информация, в резултат на която
били констатирани извършени операции по съответните банкови сметки и в частност
постъпили по тях суми и преводи от трети лица, които суми конкретизирани като
размер в обстоятелствената част на исковата молба подлежали на отнемане от
съответното лице-ответник по делото по вече посочената по-горе причина, а
именно липса на установен законен източник на средства за придобиването,
съответно липса на основание за извършените преводи.
Посочено е на следващо
място, че установените в резултат на анализа на дейността на юридическите лица,
които са свързани с ответниците по делото суми били намерили съответно
изражение в съответните за това места и съобразени при установяване на
имуществото на проверяваните лица.
Твърди се от ищцовата
страна, че било констатирано значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ във връзка с
§1, т. 7 от същия. Това несъответствие в размер на сумата от 281035.28 лева е
извлечено като резултат на анализ на доходите на лицето, приходи или източници
на финансиране; обичайни общи разходи; установено общо имущество в размер на
320898.56 лева.
Съдът е изпратил преписи
от искането, имащо характера на искова молба на ответниците, като им е указал в
едномесечен срок от получаването да депозират писмен отговор, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или
неупражняването на права. Ответницата В.И.И. в указания и срок е депозирала по
делото писмен отговор. С него е изразено становище за недопустимост на
депозираното искане, по което съдът се е произнесъл с предходни постановени по
делото съдебни актове. На следващо място със същия предявените претенции са
оспорени изцяло по основание и размер. Изтъква се в тази насока, че внасянето
на сумите от 800 лева, 1000 лева по посочената банкова сметка *** „Централна
кооперативна банка“ АД през съответния период от време е факт, който не се
оспорва от нея. Твърди, обаче, че сумата общо от 1800 лева била част от такава
в размер на 5000 лева, която и била предоставена от нейната сестра. Предвид
размера на същата, не било необходимо да бъде сключван писмен договор, нито
същата декларирана и включвана в годишни данъчни декларации. Отправила е със
същия доказателствени искания и е взела становище по направените такива от
ищеца.
Отговор в указания срок
след получаване на искането е депозирал и ответникът Н.А. чрез процесуален
пълномощник. С него също е направено искане за прекратяване на делото поради
недопустимост, а при условията на евентуалност и искане за спиране, което е
обосновано със същите съображения. Изразено е становище и по основателността
на предявените претенции. Оспорено е със
същия твърдяното значително несъответствие в неговото имущество с навеждане на
твърдения, че такова не е налице за проверявания период от време. Изразено е
несъгласие с определената от ищеца като действителна стойност на процесното
имущество към датата на неговото придобиване и отчуждаване и по-точно
определянето му по пазарни цени вместо по отразените в придобивните документи
такива. Изтъква се, че направения от него икономически анализ бил неверен и
необоснован, като са оспорени изчислените размери на разходите за издръжка на
домакинството му, които са счетени за необосновано завишени. Сочи се в тази
връзка, че не било отчетено обстоятелството на съвместното му съжителство с М.И.
и поддържането на едно домакинство, при което тя била поемала голяма част от
издръжката в пари със средства, получавани от майка и от Испания. Твърди
постъпления в неговия патримониум от трудови доходи в размер на сумата от
20086.62 лева, при което разликата между придобито имущество и доказани доходи
ставала 151042.78 лева. Като се спаднела и сумата от 1000 лева, представляваща
върната гаранция във връзка с взета мярка за неотклонение, която сума можела да
бъде внесена от всяко едно лице, не само от самия ответник, то тогава
претендираното несъответствие оставало в размер на 150042.78 лева, при
фиксирано в закона такова в размер на 150000 лева. След приспадане и на сумата
от 68.45 лева, включена от ищеца във връзка с екскурзия до Румъния, средствата
за която били подарък от негов приятел, то тогава получената след извършване на
това действие сума излизала извън предвидената от законодателя такава в нормата
на §1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./.
По отношение на сумата
от 34780 лева, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на
имота в град Видин, ул. „Стефан Караджа“ № 16, ет. 3, ап. 9 се сочи, че тя не
била незаконна. Касаело се за сделка, по която ответникът имал качеството на
продавач, а не на купувач, поради което той не трябвало да доказва източник на
средства за придобиване.
Сочи се също така, че
ищецът бил завишил разходите за личните му нужди, а освен това не бил отчел
предоставени от майката на М.И. суми като дарение и които същото лице
предоставило с оглед на тяхното съвместно съжителствуване.
Писмен отговор е
депозирала и ответницата М.Н.И.. Сочи се в него, че данните в направения от
ищеца икономически анализ били неверни и необосновани, тъй като преди всичко
били взети пазарни цени вместо отразените такива в счетоводните документи, а и
поради несъобразяване на обстоятелството, че имало разходи по изграждането на
сградата и имотите, предмет на отчуждаването. Разходите по изграждане на
сградата били с ясен произход и по-точно от продажбата на нейни два собствени
имота в град Видин срещу цена от 18500 лева, които инвестирала в изграждането
на сградата. От майка си и баща си, които работили в Испания получила 30000
евро, които също били вложени по същия начин. Освен това, лицето, с което
съжителствала предоставило на „Ен Ви Груп“ ЕООД 100000 лева. „Старт“ ЕООД
продало изградените жилища в незавършен вид, а придобитите от продажбите
средства използвало за осъществяване на довършителните работи по обектите. Не
били отчетени, освен това, доходите на ЕТ „Стил - Мая Нешкова“.
Изтъква се, че сумата от
11348.25 лева била получена в резултат на възникнали между „Старт“ ЕООД и
превелото я дружество наемни правоотношения. Между тях имало сключен на
20.01.2012 година договор за наем. Част от нея била за консумирана ел. енергия,
която била преведена на доставчика на ел. енергия. Всички дължими данъци за общ
доход от наемни правоотношения били редовно внасяни.
Товарният автомобил
марка „Фиат“, модел „Дукато“ с рег. № СВ 7443 АР бил придобит от нея със
средства, предоставени и от нейната майка. Следвало да се вземе по отношение на
него стойността по договора, а не пазарната цена, чието формиране, както и това
за определените амортизации е оспорено.
По отношение на сумата
от 13056 лева от продажбата на недвижим имот, представляващ апартамент №13 и
склад също не били налице предпоставките на закона за отнемането и предвид
това, че по същата „Старт“ ЕООД било продавач.
Оспорено е и
твърдението, че сумите от 7421.34 лева и 2144.46 лева следва да бъдат отнети в
полза на държавата с аргумента, че недекларирането им като доход от наем и
неплащането на дължимите за тях данъци можело да бъде основание само за
определяне на дължимия данък и лихвите върху него, но не и основание за
отнемане.
За сумата от 25000 лева
от продажбата на апартамент с идентификатор № 10971.501.260.4.14 се пояснява,
че същата била постъпила в нейната лична банкова сметка, тъй като при започването на строежа тя
предоставила на дружеството оборотни средства от продажбата на двата си имота и
от личните си средства, предоставени и от нейната майка. Същото твърдение се
поддържа и за сумата от 45000 лева от продажбата на апартамент с идентификатор
№ 10971.501.260.4.16. За сумата от 20000 лева от продажбата на имот с
идентификатор №10971.501.260.4.4 и склад се изтъква, че от продажната цена
следвало да се приспаднат разходите по тяхното изграждане, които средства били
с посочения по-горе произход - от майка и и баща и от продажбата на двата нейни
апартамента.
Посочената издръжка за
периода от 01.01.2011 година до 31.12.2016 година била неправилно определена и
несъобразена с разходите, посочени за всяка година от НСИ.
Заключава, че основание
за отнемане на незаконно придобито имущество била предпоставката да има
несъответствие между стойността на имуществото и нетния доход на проверяваното
лице, докато в конкретния случай такова липсвало.
Бургаският окръжен съд
прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото доказателства
се установява, че в хода на настоящото
производство е постановена присъда № 456/23.10.2018 година по нохд № 1603/2017 година
по описа на Районен съд - Видин, с която ищецът Н.А. е бил признат за виновен
за извършване на престъпления по чл.
210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК за това, че на 09.11.2010 година
в град Видин с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Ю.М.З.от град
Видин заблуждение, че ще му прехвърли собствеността върху апартамент № 1, с
площ от 51.69 кв. м. и мазе № 2 с площ 12.24 кв. м., находящи се в четириетажна
жилищна сграда в град Видин, на ул. „Стефан Караджа“ № 16, за което З. заплатил
сумата от 78 663.41 лева по силата на договор за строителство от
29.08.2008 година и с това му причинил имотна вреда в големи размери -
78 663.41 лева. Присъдата е потвърдена с решение № 11/07.03.2019 година,
постановено по внохд № 294/2018 година описа на Окръжен съд - Видин и е
влязла в законна сила на 07.03.2019
година, поради необжалваемост на въззивното решение.
При съобразяване на така
посоченото по-горе, се установява, че в конкретния случай престъплението, за
което ответникът е бил привлечен като обвиняем
попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 10 от ЗОПДНПИ /отм./, поради което
са налице основанията за образуване и разглеждане на настоящото производство.
Образуваното по
отношение на ответника наказателно производство за извършено престъпление, попадащо
в предметния обхват на приложимия закон и изпратен сигнал са дали основание на
ищцовата комисия да образува и започне проверка против него. По-специално, с
нарочно уведомление от 12.05.2016 година, постъпило при ищеца чрез
териториалното му звено в град София на 28.06.2016 година, Районна
прокуратура-Видин го е уведомила, че на 28.01.2016 година е възобновила
досъдебно производство №ЗМ157/2015 година по описа на ОД на МВР-Видин, пр. пр.
№1477/2015 година по описа на Районна прокуратура-Видин, образувано и водено
срещу ответника Н.А. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл.
209, ал. 1 от НК. С второ нарочно уведомление от 18.07.2016 година, постъпило
при ищеца чрез териториалната му дирекция в град Бургас на 25.07.2016 година, Районна
прокуратура - Видин го е уведомила на основание чл. 25 от ЗОПДНПИ /отм./, че на
28.06.2016 година е внесла в Районен съд - Видин обвинителен акт по досъдебно
производство № ЗМ 157/2015 година по описа на ОД на МВР - Видин, водено срещу
първия ответник по делото за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с
чл. 209, ал. 1 от НК /лист № 80 от кориците на делото/.
Междувременно, с
протокол № ТД03БС/УВ-5079/05.07.2016 година, изготвен от директора на
териториалната дирекция на ищеца в град Бургас, на 05.07.2016 година е
образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото
на първия ответник по първото разгледано уведомление от Районна прокуратура -
Видин. От този момент е започнал да тече едногодишния срок за приключване на
проверката по чл. 27 от закона. С решение № 107 от 21.02.2018 година е било
образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество въз основа на коментираното по-горе уведомление от Районна
прокуратура-град Видин, а с решение № 312 от 06.06.2018 година на основание чл.
11, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 61, ал. 2, т. 2 и чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ
/отм./, Комисията е взела решение да бъде внесено искане в съда за отнемане на
незаконно придобито имущество на стойност 351 886.60 лева от ответниците Н.А.,
М.Н.И. и В.И.И..
Ответникът Н.А. е бил в
брак с ответницата В.И.И. от 15.05.1999
година, който е прекратен с решение за развод № 0296 от 21.03.2011 година, като
от брака им няма родени деца. Установява се, че след прекратяване на брака
ответникът А. живее във фактическо съжителство с ответницата М.Н.И., с която
имат две деца Н. А. Б., родена на *** година
и М. Ал Б., родена на *** година
През проверявания
период, ответниците участват в собствеността и/или управлението на следните
търговски дружества и са регистрирали ЕТ, а именно: „
Ен Ви Груп“ ООД, ЕИК *********,
учредено на 24.09.2003
година. При учредяването му, капитала на дружеството е в размер на 5 000
лева. Собственици на дружеството са Н. А. Б. и В. И. А. Б. С договор за продажба на
дружествени дялове от 14.03.2007 година съдружниците са продали своите 50 дяла
от капитала на дружеството на Ц. П. А., който е станал едноличен собственик на
капитала. Н.А. е управител на дружеството;
„Старт“ ЕООД, ЕИК *********, учредено
на 28.12.2007 година. Едноличен собственик
на капитала на дружеството е ответницата М.Н.И., а ответникът Н.А. е бил негов управител до
12.11.2014 година. На 25.07.2013 година, съгласно договор за продажба на
дружествени дялове, М.И. е продала на М. Й. В. всички притежавани от нея дялове;
„Самар“ ООД, ЕИК *********, учредено
на 08.02.1994 година. Към 2012 година
дружеството е със статут на прекратяване на търговската дейност и през 2017 година
е заличено. Съдружници в дружеството са били Н. А. Б. с 200 дяла, А. А. Б. с 250
дяла и М. А. Б. с 50 дяла.
Бившата съпруга на
проверяваното лице В.И.И. е имала регистрирано ЕТ „Вени -
Венета Иванчева“ с Булстат *********, което на основание § 5, ал. 1 от Закона
за търговския регистър е заличено. Ответницата М.И., с която проверяваното лице
живее във фактическо съжителство е регистрирала ЕТ „Стил - М.Н.“ ЕИК *********.
В полза на държавата е
създадена презумпцията, че дадено имущество е незаконно, ако се установи
значително несъответствие между имуществото на проверяваното лице и нетния
доход по смисъла на легалното определение на понятието, дадено в § 1, т. 7 от
ДР на ЗОПДНПИ /отм./. Проверката по
настоящото производство е започнала на 05.07.2016 година, когато редакцията на
§ 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ счита
за значително несъответствие само това несъответствие между имуществото и
нетния доход, което превишава 250 000 лева. Нормата е изменена с ДВ
бр.103/2016 година, като размерът на значителното несъответствие е намален на
150 000 лева, но поради санкционния и характер по отношение на ответника
следва да се приложи старата разпоредба, която за него се явява по-благоприятен
закон. В тежест на ищеца е възложено да установи наличието на несъответствие
между имуществото на ответника и
неговите доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на
извършените от него и семейството му обичайни и извънредни разходи, което по
размер надвишава посочената по-горе сума за целия проверяван период, който в
случая е от 05.07.2006 година до 05.07.2016 година. Според мотивите на КС в
решение №3/12 година, на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният
е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличаването му през
същия период от законни източници /трудова дейност, частно предприемачество,
наследяване, сделки и др./, направените през това време разходи и възникналите
задължения.
Съгласно разпоредбата на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, „имущество“ е пари, активи от всякакъв вид -
материални или нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни
права. С оглед възприетата от закона легална дефиниция, за имущество по смисъла
на посочената разпоредба, следва да се приемат само активите и паричните
средства, които по време на проверявания период са придобити от ответниците -
недвижими имоти, превозни средства, влогове и депозити в банки. Ето защо,
неоснователни са твърденията на ищеца, че разходите за вноски по банкови
сметки, направени от ответниците, както и разходите за вноски по банкови
сметки, направени от трети лица, представляват „имущество“, тъй като няма данни
в края на проверявания период тези средства да са в патримониума на ответниците.
Според това дали материалните или нематериални, движими или недвижими вещи или
ограничени вещни права са още са в патримониума на ответника, тези блага могат
да бъдат придобито имущество, отчуждено или преобразувано имущество /така в решение
№97/18.05.2018 година по гражд. дело №3224/17 година на ВКС, ІV г.о./.
Нетният доход по смисъла
на § 1, т. 5 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ представлява разликата между реализираните
от проверяваното лице доходи, приходи или източници на финансиране и размера на
извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на
семейството му. Доходите, приходите или източниците на финансиране са посочени
в закона примерно и неизчерпателно.
„Доход“ по смисъла на закона,
съобразно формираната съдебна практика, включително цитираното по-горе съдебно
решение, са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в
резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи,
свързани с осъществяването на дейността. Източниците на финансиране могат да
бъдат собствени и привлечени: собствени са наличното имущество и доходите
/приходите минус разходите за осъществяването на дейността/, а привлечени са
кредитите /заеми/ и субсидиите /безвъзмездни помощи/ или даренията /грантове/.
Не винаги източникът на финансиране е източник на забогатяване. Източник на
забогатяване не може да е нито наличното имущество /то се трансформира в новопридобитото/,
нито кредитите/заемите, защото с получаването им възниква задължение за тяхното
връщане. Източник на забогатяване са доходите, субсидиите и даренията.
Източникът на финансиране е незаконен, ако доходът е незаконен. Във всички
останали случаи източникът на финансиране е законен.
От данните по делото е
видно, че за периода на проверката - от 15.12.2006 година до 05.07.2016 година,
който период е разделен съответно - от 15.12.2006 година до 21.03.2011 година
за ответниците Н.А. и В.И.И. /периода, през който са били в брачни отношения/ и
от 21.03.2011 година до 05.07.2016 година за ответниците Н.А. и М.Н.И. /периода,
в който са били в отношения на фактическо съжителство/, ответниците са придобили
следното имущество, а именно:
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68, том XII, дело № 1327 от 29.05.2013 година по описа на Служба
по вписванията - Видин, Н.
Ал Байруми е купил
от „Старт“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от едноличния собственик на капитала М.Н.И.
недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10971.501.260.4.9.
в сграда № 4, в поземлен имот с идентификатор №10971.501.260 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Видин, с адрес на имота: град Видин, п.
к. 3700, ул. „Стефан Караджа“ № 16,
ет. 3,
а именно: жилище, апартамент №
9, със застроена площ от 51.69 кв. м.,
състоящ се от
антре, дневна, тераса, трапезария, кухненски бокс, спалня и сервизни помещения,
при съседи: на същия етаж: №10971.501.260.4.10, под обекта: № 10971.501.260.4.5,
над обекта: №№10971.501.260.4.15, 10971.501.260.4.13, заедно с прилежащите 4.53
% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото;
с договор за цесия акт №
54, том I, дв. вх. peг. № 5272 от 07.11.2014 година на Служба
по вписванията - Видин, М.Н.И.
е придобила от Светла Вергилова Димитрова вземането на последната към Илиян
Борисов Иванов и Анюша Цветанова И., в размер на 43 240 лева, произтичащо от
сключен между страните договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен
с нотариален акт № 200, том III, per. № 4644, н. д. № 481/2014 на нотариус peг. № 029 с район
на действие Районен съд - Видин, вписан в СВ - Видин вх. per. №
5256/06.11.2014 година, акт № 182, том XV, дело № 2851;
с договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 13.08.2015 година М.И. е
придобила товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег. № СВ 7443 АР, рама № ZFA24400007466683, двигател
№ 4007645, цвят син, дата на първа регистрация 20.07.2004 г.
Част от горепосоченото
имущество е било отчуждено през проверявания период, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 10971.501.260.4.9. в сграда № 4, в поземлен
имот с идентификатор № 10971.501.260 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Видин, с адрес на имота: град Видин, п. к. 3700, ул. „Стефан
Караджа“ № 16, ет.
3, а
именно: жилище,
апартамент № 9, със застроена
площ от 51.69 кв. м.,
състоящ се от
антре, дневна, тераса, трапезария, кухненски бокс, спалня и сервизни помещения,
при съседи: на същия етаж: №10971.501.260.4.10, под обекта: №10971.501.260.4.5,
над обекта: №№ 10971.501.260.4.15, 10971.501.260.4.13, заедно с прилежащите 4.53
% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото.
По делото няма данни в
началото на проверявания период ответниците да са разполагали с парични
средства по банкови сметки. От събраната банкова информация се установява, че
през периода на проверката Н.А. е титуляр на следните банкови сметки:
- сметка в лева с IBAN ***, открита на 21.05.2013 година,
активна. Салдо на сметката към 24.06.2016 година от 2.65 лева;
- разплащателна сметка с
IBAN: ***,
открита на 18.05.2009 година и закрита на 28.04.2014 година;
- разплащателна сметка с
IB AN: *** в
лева, открита на 05.07.2010 година и закрита на 18.03.2015 година;
- банкова сметка, обслужваща
кредитна карта Euroline, открита
на 26.03.2005 година /преди проверявания период/, с разрешен размер от 1 000 лева,
като през проверявания период са били правени погасителни вноски по нея;
- разплащателна сметка с
IBAN: ***,
открита на 01.08.2003 година /преди проверявания период/, активна.
Няма данни за салдо по сметката в към началото и към края на проверявания
период.
- картова сметка в
лева с IBAN ***, открита на 07.04.2004 година /преди
проверявания период/ и закрита на 23.11.2011 година.
За ответницата М.Н.И. е
установено, че през периода на проверката е титуляр на следните банкови сметки:
- сметка в лева с IBAN ***, открита
на 21.05.2013 година, активна. Салдо към 30.01.2015 година от 11.09 лева;
- разплащателна
сметка с IBAN ***, открита на 22.07.2008 година /преди периода
на фактическо съжителство/ и закрита на 08.01.2015 година;
- разплащателна сметка в
лева с IBAN: ***,
открита на 15.01.2016 година, активна, като липсват данни за
наличност по сметката в края на проверявания период;
- разплащателна
сметка в евро с IBAN ***, открита на 15.01.2015 година, активна.
Крайно салдо към 05.07.20016 година - 0.71 лева;
- разплащателна
сметка в лева с IBAN ***, открита на 19.10.2004 година, активна.
Начално салдо към 22.03.2011 година от 215.92 лева, крайно салдо към 05.06.2016
година - 1.60 лева;
- спестовна сметка
в лева с IBAN: ***, открита на 30.07.1996 година /преди
периода на фактическо съжителство/, закрита на 31.10.2016 година. Начално салдо
към 22.03.2011 година - 1.65 лева, салдо към 30.06.2016 година - 0.65 лева;
- разплащателна сметка в
лева с IBAN: ***,
открита на 12.03.2004 година /преди периода на фактическо
съжителство/, закрита на 19.03.2012 година, с начално салдо към 22.03.2011 година
от 0 лева;
- картова сметка в
лева с IBAN ***, открита на 07.12.2005 година /преди
периода на фактическо съжителство/ и закрита на 18.01.2016 година, като няма
данни за салдото на сметката в началото на проверявания период;
- спестовна сметка
в лева с IB AN: ***, открита на 15.04.2009 година /преди периода
на фактическо съжителство/ и закрита на 14.12.2012 година, като няма данни за
салдото на сметката в началото на проверявания период;
- спестовна сметка
в евро с IBAN: ***, открита на 24.01.2006 година /преди периода
на фактическо съжителство/ и закрита на 14.12.2012 година. Салдо към 22.03.2011
година - 0.58 евро, като към 31.12.2013 година сметката е с нулево салдо;
- сметка в лева с IBAN: ***, открита
на 16.03.2005 година /преди периода на фактическо съжителство/, активна.
Начално салдо към 22.03.2011 година от 5.17 лева, а към 01.01.2013 година от 0.88
лева.
За ответницата В.И.И. е
установено, че през периода на проверката е титуляр на следните банкови сметки:
- картова сметка в
лева с IBAN ***, открита на 07.04.2004 година /преди
проверявания период/ и закрита на 18.01.2016 година, като липсват данни за
салдото на сметката в началото на проверявания период;
- спестовна сметка
в американски долари с № **********, открита
на 16.02.2001 година /преди проверявания период/ и служебно закрита на
07.04.2007 година;
- сметка в лева с IBAN ***, открита
на 20.03.2009 година, активна, като няма данни за салдото и в края на
проверявания период за този ответник;
- сметка в лева с IBAN ***, открита
на 08.06.2001 година /преди проверявания период/, активна. Началното и салдо
към 01.09.2006 година - 28.40 лева, а крайното към 25.02.2011 година - 17.67 лева.
По посочените сметки са
внасяни суми от ответниците и трети лица, които впоследствие са изтегляни от
тях, като в края на проверявания период е налице наличност по някои от
сметките, както е посочено по-горе и която е в общ размер на 35.25 лева /2.65+11.06+0.71+1.60+0.65+0.88+17.67/.
Следва да се отбележи, че действително доказателства в тази насока, а именно за
наличността в края на периода не са ангажирани от ищеца доказателства, но тези
твърдения по искова молба не са оспорени от ответната страна.
От данните по делото не
се установява, ответниците да са придобили друго имущество през проверявания
период.
Налице са данни, че през
проверявания период ответницата М.Н.И. е сключила на 11.11.2011 година договор
за потребителски паричен кредит PLUS - 01620013, с размер на кредита 4 000
лева, от които 3 860 лева са преведени по банкова сметка *** *** М.Н.И..
Направени са погасителни вноски в размер на 4 969.91 лева, като кредитът
не е погасен. Сключен е на 30.12.2010 година /преди периода на фактическо
съжителство/ и договор за кредит за
покупка на стоки или услуги CREX - 02528720, с размер на кредита
1 879.66 лева, който е изплатен.
За установяване на
твърдяното от ищеца несъответствие по смисъла на закона между имуществото на
ответниците и техните доходи по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице по нея е установило за ответника Н.А., че през
проверявания период, лицето е декларирало осигурителен доход в дружеството
„Старт“ ЕООД, за периода 2015 година и
2016 година е бил в трудови правоотношения с „Ей Пи Строй“ ЕООД, а през 2010 година
му е била изплатена сума по граждански договор. По отношение на ответницата В.И.
е установено, че през проверявания период е била в трудови правоотношения с
„Жанет“ ЕООД, като е получавала и парични обезщетения от НОИ. Ответницата М.И.
също е получавала доход през проверявания период, като е установено, че е била
в трудови правоотношения с дружеството „Старт“ ЕООД, самоосигурявала се е в ЕТ
„Стил - Мая Нешкова“, а също така е получавала и социални помощи по Закона за семейните
помощи. Констатирани са разходи за задгранични пътувания по отношение на
ответника Н.А. в общ размер на 23.96 лева, изчислени съгласно Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, както и разходи на
ответниците за платени местни данъци и такси, такси за администриране на
кредитна карта и приведени суми по изпълнително дело. Посочена е и стойността
на разходите за издръжка на домакинствата, съобразно броя на лицата в
домакинството през процесния период по години по данни на НСИ, като при така
направените изчисления е установено, че за проверявания период тези разходи
възлизат на сума в размер на 96 579.31 лева. Констатирани са и разходи за придобиването
на жилище в размер на 36 300 лева, на МПС в размер на 5 825 лева, а
също така и разходи за цесия в размер на 10 000 лева. Посочено е от
експерта също така, че извършените вноски от ответниците по банковите им сметки
са в общ размер на 80 654.33 лева, а постъпилите парични средства от трети лица са
на обща стойност от 233 920.11 лева. От посочените данни, вещото лице е
направило извода, че за анализирания период разходите на проверяваните лице са
в размер на 320 306.35 лева, а нетния им доход е отрицателна величина в размер
на минус 32 666.91 лева, при което
положение несъответствието е изчислено на сумата от 352 973.26 лева.
По реда на ЗОПДНПИ
/отм./ в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество по смисъла
на същия / чл. 62/, в това число лично имущество на проверяваното лице /чл. 63,
ал. 2, т. 1/; имущество, което проверяваното лице е прехвърлило или е внесло
като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, ако лицата,
които управляват или контролират юридическото лице, са знаели или от
обстоятелствата са могли да предположат, че имуществото е незаконно придобито
/чл. 66, ал. 1/ и незаконно придобито имущество от юридическо лице, което е
контролирано от проверяваното лице или свързаните с него лица самостоятелно или
съвместно /чл. 66, ал. 2/, а когато придобитото незаконно имущество липсва или
е отчуждено, се отнема паричната му равностойност /чл. 72/.
Производството за
отнемане на имущество по този закон се образува, когато е налице някой от
законните поводи, изрично предвидени в чл. 22 - чл. 25 от него и когато може да
се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито,
а такова предположение е налице, когато след извършената по същия проверка се
установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, което
несъответствие както бе посочено по - горе надвишава 250 000 лева за целия
проверяван период.
По отношение на стойността на
придобитото имущество през проверявания период, съдът намира следното:
Както бе посочено по-горе, през
проверявания период ответниците са придобили недвижим имот, вземане и моторни
превозни средства, като за определяне на пазарната стойност на разходите за
придобиването им, както и за стойността им към момента на отчуждаването им са
назначени експертизи, вещите лица по които в рамките на своята неоспорена
компетентност са дали пълни и изчерпателни отговори на поставените им въпроси,
поради което съдът ги кредитира и основава своите изводи на тях. Пазарната
стойност на придобития недвижим имот е определена в размер на 36 300 лева;
пазарната му стойност към момента на отчуждаването му също е в размер на 36 300
лева. Стойността, на която е придобито вземане по договор за цесия от
07.11.2014 година е в размер на 10 000 лева. Като пазарна стойност на придобиване на
товарен автомобил „Фиат“, модел „Дукато“, рег. № СВ 7443 АР вещото лице по
назначената оценителна-техническа експертиза е посочило, че към момента на
придобиване тази стойност е в размер на 5 825 лева, а към момента на
предявяване на исковата молба пазарната стойност на автомобила е в размер на
4 685 лева.
Във връзка с гореизложеното съдът
намира за неоснователни възраженията,
направени от ответницата М.И. за некоректност на оценката на товарния
автомобил „Фиат“ поради неустановени действителни технически характеристики на
процесния автомобил. За определяне на действителната пазарна стойност на
автомобила към момента на придобиването и към момента на подаване на исковата
молба, вещото лице е използвало два метода, които заявява, че са широко
приложими в подобни случаи. Същевременно то е обосновало заключението си като е
съставило сравнителна таблица за средните пазарни цени на автомобилите по
региони, от която е видно, че те са сходни и териториалния принцип не оказва
влияние върху пазара. Ето защо, съдът намира, че определената от вещото лице
стойност е максимално близка до действителната.
От изложеното е видно, че пазарната
стойност на придобитото имущество, съгласно заключенията на вещите лица през
проверявания период е в общ размер на 52 125 лева.
Както бе посочено по горе, съдът
не зачита извършените от ответниците и трети лица вноски по банкови сметки, които
са установени от вещото лице в общ размер на 233 920.11 лева. Посочените
суми не са нито приходи, нито разходи, те просто изразяват стойност, която може
бъде коментирана само във връзка с източника на средствата /например заплата,
дарение, цена от продажба/ и с конкретното им предназначение /за погасяване на
кредити, за покупки и прочие/, поради което посочената сума следва да бъде
приспадната от общия размер на посочените разходи, съответно нетен доход, като
доказаните приходи и разходи са посочени по-горе. Изкуственото привнасяне на
вноските по сметки би довело до дублиране на приходи и разходи и би изкривило
крайния резултат. Още повече, че в края на периода налично салдо по банковите
сметки в претендираните от ищеца размери липсва. Последният не може да търси
равностойност на касови вноски по сметки без да ангажира убедителни
доказателства за трансформирането им в материален актив. Сумите, претендирани
като „внесени на каса“ по банкови сметки на ответниците и трети лица не са
налични. Отнемането на имущество предполага съществуване и наличие на
имуществото. Както изрично е посочено в решение № 263 от 18.12.2020 година,
постановено по гражд. дело № 1293/2020 година по описа на ВКС, ІV г. о.,
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното
или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната
банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се
погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или
свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното или свързаните с
него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали
в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на проверявания
период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на
съответните законови предпоставки. В тежест на ищеца е да докаже, какво
имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на
проверявания период. Не е в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените
суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или
погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено,
изоставено, обезценено /в т. ч. повредено или изхабено/, унищожено или
погинало.
Извършените от ответниците вноски за
погасяване на задължения по кредитите също не са разходи и не следва да бъдат
включвани при определяне на несъответствието
между имуществото на ответниците
и техните доходи. Чрез тези вноски
е извършвано погасяването на задълженията на ответниците по сключените между
тях и банките или кредитните институции договори за кредит, които задължения са
валидно възникнали. Посочените суми са напуснали патримониума на ответниците и
не се намират в тяхно владение към края на проверявания период, поради което и
не подлежат на отнемане. В случай, че средствата, с които са погасявани
задълженията по договорите не са имали законов източник, то на отнемане ще
подлежи придобитото въз основа на кредитите имущество, а не погасителните вноски, а ако кредитите са изразходвани изцяло
за задоволяване на нуждите на проверяваното лице и неговото семейство, то ще
липса предмет на отнемане.
При
това положение, нетния доход по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ е
отрицателна величина в общ размер на минус
32 666.91 лева, съобразно посоченото от вещото лице в допълнителното му
заключение. Предвид това, в случая не е налице значително
несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ЗОПДНПИ /отм./ между дохода, който е
отрицателната величина - 32 666.91 лева и стойността на придобитото имущество в
проверявания период - 52 125.00 лева
или несъответствието е в размер на - 84 791.91 лева, което е под минималния размер от 250 000 лева.
Това сочи на липса на предпоставките на закона за отнемане от ответниците на
незаконно придобито имущество, предмет на молбата, по повод на която е
образувано настоящото производство.
Всичко така казано
налага извода за неоснователност на предявените искови претенции, поради което
и като такива същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, с
решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода
на делото. Предвид това, ищецът КПКОНПИ следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 14 075.46 лева държавна такса.
На ответниците, с оглед изхода на делото и предоставената с нормата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК възможност в таза насока, следва да бъдат присъдени направените от
тях разноски. Искане за присъждането на такива са направили само ответниците Н.А.
и М.И.. Същите, видно от кориците на делото, се свеждат до заплатени адвокатски
възнаграждения и заплатени суми в общ размер на 100 лева за експертизи. Тъй
като не е представен списък на разноските, съдът присъжда адвокатско
възнаграждение на последния ангажиран по делото адвокат в размер на сумата от 3000
лева, която предвид липсата на други уговорки се дължи на ответниците по равно
- по 1 500 лева за всеки от двамата ответници. Доказателства за тяхното
реално извършване се съдържат в представения договор за правна защита и
съдействие на л. 2966 от кориците на делото, в който е направено отбелязване за
внасянето на сумата в брой.
Разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК урежда процесуалната възможност по искане на насрещната страна
съдът да намали претендираните от другата страна разноски за адвокатско
възнаграждение, ако прецени, че възнаграждението е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. В
съобразителната част на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2012 година по
тълк. дело № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС - т. 3, са дадени подробни
разяснения относно предпоставките на чл. 78, ал. 5 от от ГПК за намаляване
поради прекомерност на адвокатско
възнаграждение, уговорено за защита по конкретно дело. Разясненията са в
смисъл, че основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност
на делото. Когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
той следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги
обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси,
което е различно при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, съдът намалява договореното възнаграждение,
като не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1 от 09.07.2004 година
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
В конкретния случай,
съпоставяйки фактическата и правна сложност на делото с действителния обем и
съдържание на правната защита, предоставена от адвоката на ответниците, съдът
преценява, че адвокатското възнаграждение от 3000 лева не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Същото не надвишава предвидения в Наредба №1/2004 година година минимален
размер, който при съобразяване на цената на иска /351886.60 лева/, определено
по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на сумата от 8567.73 лева за всеки от представляваните
ответници. Осъществената адвокатска защита в хода на цялото производство се
свежда до проучване на образуваното дело и изготвяне на молба от името но
ответниците, съдържаща твърдения във връзка с предявените искове и
доказателствени искания. Тя включва явяване в едно съдебно заседание и
изготвяне на други допълнителни писмени становища. В случая не са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Искането
на ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение, поискано от ответника да
му бъде присъдено като разноски е неоснователно, поради което и не следва да
бъде уважено. Поради това на ответниците следва да бъде присъдена сумата от 3000
лева, представляваща възнаграждение за същия, което е много под минималния
размер на Наредба №1/2004 година, съобразен с обема на предоставената защита.
Ето защо, по изложените
съображения и на основание чл. 74 от ЗОПДНПИ /отм./ във връзка с § 5, ал. 2 от
ПЗР на ЗПКОНПИ, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
/КПКОНПИ/ чрез нейния Председател Пламен Георгиев Димитров с адрес за
призоваване град Бургас, ул. „Филип Кутев“ №26а, ет. 3 против Н.А., ЕГН **********,***,
М.Н.И., ЕГН **********,*** и В.И.И., ЕГН **********,*** за отнемане от
ответниците в полза на държавата на имущество на обща стойност 351886.60 лева,
като от първия ответник бъде отнето следното негово имущество, а именно: сумата
от 34780 лева, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10971.501.260.4.9 в сграда №4 с
адрес на имота град Видин, ул. „Стефан Караджа“ №16, ет. 3, представляващ
жилище, апартамент №9, със застроена площ от 51.69 кв. м.; сумата от 11994
лева, постъпила по сметка на М.Н.И. с IBAN ***, представляваща част от продажна
цена на недвижими имоти, собственост на „Старт“ ЕООД по сметка с IBAN ***
„УниКредит Булбанк“ АД; сумата от 922 лева, представляваща касови вноски по
сметка с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД; сумата в размер на 200 лева,
представляваща превод от трето лице по сметка с IBAN *** „УниКредит Булбанк“
АД; сумата в размер на 5000 лева, представляваща превод от трето лице по сметка
с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД; сумата в размер на 12500 лева,
представляваща превод от трето лице по сметка с IBAN *** „УниКредит Булбанк“
АД; сумата в размер на 1440 лева, представляваща превод от трето лице по сметка
с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД; сумата от 9500 лева, представляваща превод
от трето лице по сметка с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД; сумата от 1000 лева,
представляваща преведена сума от Окръжна прокуратура - Бургас по сметка с IBAN ***
„Сибанк“ ЕАД; сумата в размер на 53230 лева, постъпила от сметка на „Старт“
ЕООД по сметка с IBAN *** „Сибанк“ ЕАД; сумата от 12080 лева, представляваща
касови вноски по сметка с IBAN *** „Сибанк“ ЕАД; сумата в размер на 6006 лева,
представляваща касови вноски по сметка с IBAN *** „Сибанк“ ЕАД и сумата в
размер на 170 лева, представляваща погасителна вноска по кредитна карта
Euroline в „Юробанк България“ АД; за отнемане от втория ответник на следното
негово имущество, а именно: товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“,
рег. № СВ 7443 АР, рама № ZFA24400007466683, двигател №4007645, дата на първа
регистрация 20.07.2004 година, придобит на 13.08.2015 година с пазарна цена към
настоящия момент от 4600 лева; сумата от 43240 лева, представляваща негово вземане
по договор за цесия; сумата от 25000 лева, представляваща продажна цена на
недвижим имот, собственост на „Старт“ ЕООД по сметка с IBAN *** „Инвестбанк“
АД; сумата от 45000 лева, представляваща постъпили преводи от трето лице по
сметка с IBAN *** „Инвестбанк“ АД; сумата в размер на 4969.91 лева,
представляваща погасителни вноски по кредит PLUS - 01620013, отпуснат от БНП
„Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; сумата от 1627.21 лева, представляваща погасителните
вноски по кредит CREX - 02528720, отпуснат от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД; сумата от 20000 лева, представляваща преведената сума за недвижим имот,
собственост на „Старт“ ЕООД по сметка с IBAN *** „Централна кооперативна банка“
АД; сумата от 13056 лева, представляваща остатъка от преведената сума за
продаден недвижим имот, собственост на „Старт“ ЕООД по сметка с IBAN ***
„УниКредит Булбанк“ АД; сумата в размер на 300 лева, представляваща касова вноска
по сметка с IBAN *** „Сибанк“ ЕАД; сумата от 11348.25 лева, представляваща
преведени суми от ФЦЦ Конструкцион-клон България по сметка с IBAN *** „Сибанк“
ЕАД; сумата от 3794.47 евро с левова равностойност от 7421.34 лева,
представляваща касови вноски по сметка с IBAN *** „Сибанк“ ЕАД и сумата от
1096.45 евро с левова равностойност от 2144.46 лева, представляваща преводи от
трети лица по сметка с IBAN *** „Сибанк“ ЕАД и от третия ответник на следното
негово имущество, а именно: сумата от 1800 лева, представляваща вноски
направени от него вноски по сметка с IBAN *** „Централна кооперативна банка“ АД
и сумата от 250 лева, представляваща вноски от проверяваното лице по сметка с
IBAN *** „Централна кооперативна банка“ АД.
ОСЪЖДА Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
чрез нейния Председател Пламен Георгиев Димитров с адрес за призоваване град
Бургас, ул. „Филип Кутев“ №26а, ет. 3 да заплати по сметка на Бургаския окръжен
съд сумата от 14 075.46 /четиринадесет хиляди седемдесет и пет лева и четиридесет
и шест стотинки/ лв., представляваща дължима държавна такса върху размера на
предявените претенции, на ответника Н.А., ЕГН **********,*** сумата от 1 500
/хиляда и петстотин/ лева, представляваща направени от него съдебно-деловодни
разноски, а на ответницата М.Н.И., ЕГН **********,*** сумата от 1600 /хиляда и
шестстотин/ лева, представляваща направени от нея съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: