Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260127/08.07.2021
година град
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на осми юни година 2021
в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
: А.Братанова
М.Недева
при секретар : Е.Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 104 по описа на Варненския апелативен съд за 2021г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от И.Н.Ж. с ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к.Възраждане 71, вх.Б, ет.2,
ап.18 против решение № 260345/16.11.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско
отделение, постановено по т.д. № 1641/19г. В ЧАСТТА в която са отхвърлени
предявените от нея искове срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе”, № 67А за горницата над 40 000лв до предявените 80 000лв,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания
и телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 14.02.2018 г., около 19:00
ч., в гр. Варна, по ул. „Вяра“, посока към бул. „Цар Освободител“, по вина на И
Н И, водач на л.а. „Ауди АЗ“, ДК № В 0215 ВТ, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 03.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и за горницата над
6 488,89лв – обезщетение за забава върху главницата от 40 000лв за
периода 26.02.2018г. – 02.10.2019г. до размера на обезщетението за забава върху главницата от 80 000лв.
за същия период от време. Въззивницата счита решението за валидно и допустимо,
но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и със задължителната съдебна
практика. Излага подробни съображения за това, като основното й възражение е
срещу извода на първоинстанционния съд за съпричиняване на вредоносния резултат
от нейна страна в обем на 20 %. Моли решението в обжалваните части да бъде
отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което
ответното дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 80 000лв, мораторна лихва върху тази сума
за периода от датата на пътния инцидент до завеждане на исковата молба в съда,
както и законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Въззиваемата страна не е изразила
становище по жалбата.
Съдът, за да се произнесе по
съществото на въззива, в предметни предели, очертани с жалбата, прие за
установено следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ.
Безспорно
установено от фактическа страна по спора е, че процесното ПТП е настъпило на 14.02.2018 г., около 19:00
ч., в гр. Варна, по ул. „Вяра“, в посока бул. „Цар Освободител“, в района на
магазин „Мосю Бриколаж“. Ищцата, движеща
се от квартал „Младост“ при блок 144 към магазин „Меджик маркет“, намиращ се
зад „Дом „Младост“ е била блъсната при пресичане на улица „Вяра“ до бл. № 4 от
л.а. „Ауди АЗ“, с рег. № В 02 15 ВТ, управляван от И Н И. Веднага след произшествието
ищцата била транспортирана за спешно лечение в МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД,
където се установили счупвания на тялото на 9-ти гръден прешлен и малък пищял
на дясна подбедрица, както и двустранни плеврални изливи, ожулвания и кръвонасядане. Била извършена
външна фиксация на десния крак – с ортеза, както и оперативна интервенция с
оглед вътрешна фиксация между 8-ми и 10-ти гръдни прешлени, при която било
поставено допълнително медицинско изделие. Тъй като не можела да се движи и обслужва сама, използвала комбиниран стол за тоалет и къпане, инвалидна
количка и проходилка. Това продължило
повече от пет месеца, а проходилката ползва и към настоящият момент при
домакинстване и готвене. В резултат на приема на множество лекарства получила
Гастродуоденит, който се наложило да бъде лекуван отделно. С решение на ТЕЛК №
4420/09.11.2017 г. имала призната намалена трудоспособност 78 % с водеща
диагноза „Първична гонартроза двустранна“. Пред настоящата инстанция е
представено Експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина“ – Варна, от
което е видно, че на ищцата е призната
95 % инвалидност с водеща диагноза
„Счупване на гръбначен прешлен“.
Ползвала е отпуск за временна неработоспособност за времето от 15.02.2018 г. до
12.08.2018 г. На 13.12.2018г. трудовото й правоотношение било прекратено поради
невъзможност да изпълнява възложената й работа
поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и поради това,
че предприятието не можело да й предложи друга подходяща работа.
Няма спор и по това, че към момента на
осъществяване на ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е
била застрахована при ответника въз основа на застрахователна полица № BG/22/117001977338, валидна до
14.07.2018 г. и Анекс № 6/07.02.2018 г.
С решение № 484/14.03.2019 г. по АНД № 583/2019 г., на ВРС, III с., водачът на лекия автомобил И И е признат за виновен в извършването на пътния
инцидент, като нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил
на ищцата средна телесна повреда - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
предл. 2 НК, за което е освободен от наказателна отговорност и му е наложена
глоба в размер на 1 000 лв., по реда на
чл. 78а НК. Решението е влязло в законна сила на 30.03.2019 г.
Въз основа на горната фактическа
установеност страните не спорят и по наличието на всички елементи от
фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетение
на причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата е изпълнила задължението си, вменено й от
новия КЗ, да отправи до ответника писмена застрахователна претенция, получена от него на 26.02.2018 г. Липсват
данни по делото да има произнасяне по претенцията, да е постановяван отказ или
да е изплащано застрахователно обезщетение.
По размера на
обезщетението :
По този въпрос е налице
както задължителна, така и константна съдебна практика. Така в т.2-ра на ППВС №
4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за
изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя
смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно
които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта,
характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически
последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да
посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение № 93 от
23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и решение № 111 от
1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в процесния
случай съдът съобразява, че пострадалата е била в относително напреднала
възраст, с данни за сериозно физическо
заболяване - гонартроза, довело до намаляване на нейната работоспособност. При
самото произшествие и в резултат на него е преживяла силни болки и страдания.
Според показанията на разпитания по делото свидетел Н.М.С. – нейн син, болките й след операцията са били
сериозни, особено на крака. Раздвижвала се в стаята с проходилка, не можела да се обслужда сама, пиела много
болкоуспокояващи, от които я заболял стомахът. Тежко изживява спомена за
случилото се, посещавала психиатър, стресът й бил голям. Придвижва се с помощни
средства. Съдът съобразява и прогнозата на заболяването, която не е добра.
Според в.лице ползването на патерици ще се налага до края на живота й. Следва
да бъде съобразена и практиката на касационната инстанция при определяне
размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюктура в
страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен
етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени
отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди,
установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното
застраховане.
Съобразявайки всичко
гореизложено, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 80 000лв
е адекватно и съобразено както с реално претърпените болки и страдания, така и
със съдебната практика, поради което постановява решението си в този смисъл.
По възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат :
Константната съдебна
практика приема, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би
се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане,
неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Освен
това приносът трябва да бъде доказан, а не хипотетичен. Степента на приноса
предполага съпоставка на поведението на увредения с това на деликвента и
тежестта на допуснатите от всеки един нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат.
В т. 7 на ТР № 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на
ВКС , постановено по тълк.дело № 1/2014г. са разграничени двете хипотези на
съпричиняването на вредоносния резултат, обуславящи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД – допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно
произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на вредата
спрямо самия него. Първата хипотеза се обозначава като „съпричиняване” в тесния
смисъл на това понятие, а втората хипотеза -
пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за
собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.
В процесния случай
твърдяното от застрахователя съпричиняване се изразява в това, че ищцата е
пресичала пътното платно на необозначено за това място.
В съставения за
произшествието Констативен протокол ищцата е обозначена като пресичаща не на
пешеходна пътека. Съставителят на протокола не е бил очевидец на
произшествието, поради което и протоколът не се ползва с материална
доказателствена сила. Той е оспорен, предвид на което спорното обстоятелство
следва да бъде установявано с всички допустими доказателствени средства.
Двамата разпитани по делото свидетели
– синът на ищцата и във втората
инстанция – свидетелката Д.Г. твърдят, че тя е пресичала на пешеходна пътека,
възпроизвеждайки не лични впечатления, а споделеното от пострадалата.
Свидетелката Г. твърди още, че хиляди пъти са пресичали с ищцата на това и на
други места и че ищцата била много изпълнителна по отношение спазването на
местата за пресичане. Доколкото обаче показанията на единия свидетел се ценят в
хипотезата на евентуалната негова заинтересованост от изхода на спора, а
показанията и на двамата свидетели не възроизвеждат непосредствени впечатления,
съдът намира, че те не доказват тезата на ищцата за пресичане на пешеходна
пътека.
Във връзка с това
възражение следва да бъде ценено и заключението на САТЕ, което подробно изследва механизма на
процесното ПТП. На стр.2 от заключението са посочени четири възможни маршрута
за придвижване на пешеходката от блока, тъй като по делото няма изрични данни
дали тя е минала спрямо бул.Сливница или спрямо бул.Тролейна. В съдебно
заседание в.лице уточнява, че и по четирите маршрута се стига отново до
точката, на която би могла да е предприела пресичане, като са разгледани тези
четири маршрута, с оглед вероятността тя да е пресякла по-близо до пешеходната
пътека или преди нея. Според него вероятната траектория на пешеходката е била
на около 6,3 метра преди пешеходната пътека. Няма данни да е пресичала на
самата пешеходна пътека.
Въз основа на горната
установеност съдът намира, че пресичайки на необозначеното за това място,
ищцата е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат, като съпричиняването съдът определя в рамките на 20 %.
Следователно след отчитане на това съпричиняване на ищцата се дължи обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 64 000лв.
Законна лихва върху това
обезщетение се дължи от момента на предявяване на застрахователната претенция
пред застрахователя до момента на подаване на исковата молба, или от
26.02.2018г. до 02.10.2019г. и то е в размер на 10 364,40лв.
С оглед изхода на спора
пред настоящата инстанция на страните се дължат разноски, както следва :
На адв.С.Х. се дължи при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 3 ЗАдв, съобразно представения Договор за процесуално представителство №
**********/01.10.2020 г. възнаграждение, изчислено от съда по реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на 5 247,29лв, при минимален размер на възнаграждението от 4029.67 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника се дължат разноски за вещо лице – 300лв, които съобразно отхвърлената
част на исковете възлизат на 104,68лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК
ответното дружество се осъжда да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт,
по сметка на Варненски апелативен съд дължимата държавна такса за разглеждане
на делото в двете инстанции в размер на 4 404,10лв, сумата 700.00 лв., възнаграждения за вещи
лица, както и 5.00 лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
260345/16.11.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено
по т.д. № 1641/19г. В ЧАСТТА в която са отхвърлени предявените от И.Н.Ж. с ЕГН **********
от гр.Варна, ж.к.Възраждане 71, вх.Б, ет.2, ап.18 искове срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Симеоновско шосе”, № 67А за горницата над 40 000лв до
64 000лв, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
- болки, страдания и телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на
14.02.2018 г., около 19:00 ч., в гр. Варна, по ул. „Вяра“, посока към бул. „Цар
Освободител“, по вина на И Н И, водач на л.а. „Ауди АЗ“, ДК № В 0215 ВТ, ведно
със законната лихва върху тази сума от 03.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, както и за горницата над 6 488,89лв – обезщетение за
забава върху главницата от 40 000лв за периода 26.02.2018г. – 02.10.2019г.
до 10 364,40лв - обезщетение за
забава върху главницата от 64 000лв. за същия период от време; в частта, в
която И.Н.Ж. е осъдена да заплати на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД разноски за делото за
горницата над 104,68лв до присъдените 171.59
лв., като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А да заплати на И.Н.Ж. с ЕГН ********** от
гр.Варна, ж.к.Възраждане 71, вх.Б, ет.2, ап.18 ОЩЕ 24 000лв –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и телесни
увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 14.02.2018 г., около 19:00 ч., в гр.
Варна, по ул. „Вяра“, посока към бул. „Цар Освободител“, по вина на И Н И,
водач на л.а. „Ауди АЗ“, ДК № В 0215 ВТ,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както
и ОЩЕ 3 875,51лв – обезщетение за забава върху сумата от 24 000
лв за периода от 26.02.2018г. до 03.10.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
В необжалваната си част решението
е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.Х. ОЩЕ
3 522,39лв възнаграждение за процесуално представителство, при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе”, № 67А ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в полза на Бюджета на съдебната власт, ОЩЕ
2 264,14лв дължима държавна такса да двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: