Решение по дело №41/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 57
Дата: 12 юни 2019 г.
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20192200900041
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  90

Гр.Сливен, 12.06.2019г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на  двадесет и осми май, двехиляди и  деветнадесета година,  в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

        При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 41 по описа за 2019г, за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

        Образувано е по молба на длъжника „НИКСАН 2010“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ЕИК- *********.   

        Молителят твърди, че изпаднал в неплатежоспособност към държавата и други кредитори и не е в състояние да се разплаща с тях.

        Твърди, че прекратил дейността си и няма приходи, с които да покрие задълженията си.  Не притежавал и  дълготрайни активи.

         Твърди, че имал задължения в общ размер на 108 229,85 лв., от които към НАП – 27 362,47 лв. и към други кредитори – 89 937,38 лв., от които: към „Търговска банка“ АД - 2652,28 лв.; към „Уникредит Булбанк“ АД - 24 865,52 лв. и към „Сожелист България” ЕООД – 53 419,48 лева.

         Тъй като дружеството не било в състояние да погаси задълженията си, моли да бъде обявено в несъстоятелност и определена за начална дата за неплатежоспособност - 31.12.2018г.

         В с.з. дружеството -молител се представлява от управителя Н.Н. и  от упълномощен представител, които поддържат молбата.  

         Съдът, след като разгледа молбата и  прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното от фактическа страна:

       „НИКСАН 2010“ е ООД регистрирано в ТР  със седалище и адрес на управление **********, представлявано от управителите Н.И.Н. и Р.М.И., с начин на представляване- заедно и поотделно, с ЕИК- *********.

       Дружеството има двама съдружници, които са и негови управители.

       Основната му  дейност е товарен автомобилен транспорт.

        По счетоводни записвания- баланс към 31.12.2018г и 02.04.2018г, отчет за приходите и разходите към 31.12.2018г и 02.04.2019г, списък на кредиторите към 31.12.2018г, опис на движението на паричните средства в касата към 31.12.2018г,  се установява, че  през 2016г и 2017г дружеството е реализирало приходи от дейност, като реализираната през 2016г печалба е в размер на 65 000лв, а през 2017г с отрицателен финансов резултат/ - /39 000лв/. През 2018г и 2019г няма реализирани приходи.

       Към  04.02.2019г не притежава дълготрайни активи и няма материални запаси.

      По счетоводен баланс към 02.04.2019г, краткосрочните вземания на „Никсан 2010“ООД  са в размер на 44 000лв, от които: 11 000лв- вземания от клиенти и доставчици,  които са несъбираеми и следва да бъдат отписани от баланса, като същите са извадени от вещото лице при изчисляване показателите на ликвидност,  и 33 143.82лв- други вземания, включващи: вземания от ЧСИ за неплатено ДДС в размер на 29 300лв, вземания от ТБ“Д“АД, на стойност 3 817.17лв и запор на  ТД на НП-26.50лв.

      Наличните парични средства в касата на дружеството-молител са : към 02.04.2019г- 13 000лв, ; към  31.12.2018г- 13 000лв, към 31.12.2017г- 74 000лв и към 31.12.2016г- 47 000лв.

      Наличните парични средства  по разплащателна сметка са както следва :   към 02.04.2019г- 3 000лв, ; към 31.12.2018г- 3 000лв, към 31.12.2017г- 3 000лв и към 31.12.2016г- 6 000лв.

      Задълженията на дружеството по счетоводни данни са следните: към  02.04.2019г- 46 000лв;  към  31.12.2018г- 46 000лв, към 31.12.2017г- 55 000лв и към 31.12.2016г- 427 000лв.

       Съгласно представения по делото  списък на кредиторите, общия размер на задълженията на дружеството към 02.04.2019г е 108 299.98лв и включва следните задължения: към ТД на НП Сливен – 27 362.47; към ТБ“Д“АД- 2 652.38лв , към „Уникредит Булбанк“АД- 24 865.52лв и към „Сожелиз България“ЕООД- 53 419.48лв.    

       Към 06.03.2019г дружеството-молител има просрочени публични задължения към ТД на НАП- Бургас, офис гр.Сливен, в размер на 27 305.33лв, от които: 24 301.46лв- главница и 3003.87лв- лихви.

       Вещото лице установи разлика между осчетоводените и действителните задължения на молителя към кредиторите. В баланса към 02.04.2019г били осчетоводени общо задължения 46 000лв, а по списъка на кредиторите към 0.04.2019г- 108 299.85лв., като разликата идвала от задължението на молителя към „Сожелиз България“ЕООД , в размер на 53 419.48лв.

      Към 02.04.2019г,  коефициентите за финансова автономност са следните: за 2016г - 0, 5082;  2017г-1,1818;  за 2018г – 1,1818 и 2019г- 0.3043.

      Към 02.04.2019г,коефициентите  на задлъжнялост са следните:

     за 2016: - 1,9677;  2017г -0.8462;    2018г – 0, 8462 и 2019г- 3,2857.

     Молителят изготви нов баланс към 30.04.2019г, въз основа на който вещото лице изготви повторно заключение, с което внесе промяна в първоначалното си заключение.

      Според повторното заключение, в актива на баланса от 30.04.2019г, вземанията на дружеството са коригирани от 44 000лв на 11 000лв, а в пасива е увеличена загубата за текущата година, което от своя страна е довело до намаляване на собствения капитал на дружеството.

       Според вещото лице, описаната  като „други „вземания сума от 33 000 лв, на стр. 3 от първоначалното заключение, не била вземания, а е погрешно осчетоводена като вземания.

       Съгласно повторното заключение, към 30.04.2019г, по счетоводни данни дружеството не притежава дълготрайни активи, няма и материални запаси. Краткосрочните му вземания са в размер на 11 000лв, които предстои да бъдат отписани от баланса,  а наличните  парични средства са 16 000лв., от които 13 000лв – в каса и 3000лв- по разплащателна сметка.

       Към 30.04.2019г общия размер на задълженията  на молителя възлизат на 46 000лв, а съгласно списъка на  кредиторите- 108 299.85лв.

      Разликата от 53 419.48 лв идва от задължение на молителя  към „Сожелиз България“ ЕООД. По ч.гр.дело № 4686/2014г на СлРС, молителят е осъден да заплати на „Сожелиз България“ЕООД сумите: 24 586.57 евро, с левова равностойност 48 087.15лв.-главница,  961.74лв- законна лихва, 4 370.59лв- разноски, обща сума -  53 419. 49лв.

        В с.з. вещото лице уточни, че сумата 53 419.49 лв не е осчетоводена, тъй като от счетоводната къща, която обслужвала молителя отказали да я осчетоводят, но тя е взета предвид от вещото лице  при изчисляване на коефициентите за ликвидност, които са преизчислени.

       Към 30.04.2019г, коефициент за обща,  бърза,  незабавна и  абсолютна ликвидност са  под единица.       

       Коефициентите за финансова автономност са следните: за 2016г - 0, 5082;  2017г-1,1818;  за 2018г – 1,1818 и 2019г- 0. 4130.

       Коефициентите  на задлъжнялост са следните:

       за 2016: - 1,9677;  2017г -0.8462;    2018г – 0, 8462 и 2019г- 2,4211.

       Съгласно експертното заключение, към 30.04.2019г , дружеството има слаба обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, като коефициентите са под единица, а бързоликвидните активи не са достатъчни да покрият изискуемите задължения на дружеството без да застрашат интересите на кредиторите.

       Към 30.04.2019г  дружеството има текущи задължения в общ размер на  108 299.85лв, в т.ч. към финансови институции – 80 937.38 и към държавата – 27 362.47лв, които задължения многократно надхвърлят неговите краткотрайни активи- 27 000лв, от които: 0,00лв- материали; 11 000лв- вземания от съконтрагенти/ несъбираеми/ и 16 000лв – парични средства.

       Финансово-счетоводния анализ на дружеството сочи, че финансовите му затруднения имат траен характер, а от коефициентите за ликвидност е видно, че в рамките на 1 година дружеството не е в състояние с наличните си парични средства /16 000 лв/ да покрива краткосрочните си задължения, възлизащи  в размер на 108 299.85 лв.

        Коефициентът на   финансова автономност   към 30.04.2019г  е под единица, което означава, че е налице превишаване на задълженията спрямо собствения капитал, т..е. съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имущество, а дружеството е силно зависимо от своите кредитори.

      На 01.06.2018г то е преустановило своята дейност и от тази дата вече не очаква постъпления приходи, с които да покрива натрупаните задължения.

      Последната дата, на която дружеството е осъществило плащане е  21.11.2018г, когато е платило погасителна вноска по кредит.

      Последното плащане към ТД на НАП-Бургас е на 27.07.2018г.

      Горните фактически констатации съдът направи въз основа на  представени от молителя  писмени доказателства и от заключенията на изслушаната  съдебно-икономическа експертиза, ценени като обосновани, ясни и неоспорени.

       Така приетото за установено, води до следните правни изводи:  

         Молбата е основателна и следва да се уважи.

       За откриване производство по несъстоятелност следва да са налице следните кумулативно дадени материално-правни предпоставки:

      1/ подадена до компетентният по смисъла на чл. 613 ТЗ съд молба от лицата,  изброени в чл. 625 ТЗ, съответно лицата по чл. 742 ал. 2 ;

      2/ длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ;  

      3/ да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане;

       4/ наличие на неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ /евентуално свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ, ако е корпоративно търговско дружество/ и

       5/ затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /арг. чл. 631 ТЗ/. 

       Настоящата молба по чл.625 и сл. от ТЗ е подадена от лице, което попада в кръга на лицата, имащи право да сезират съда с искане за откриване на производство по несъстоятелност.

       Молбата е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 ТЗ съд.

       Съгласно чл.607а ТЗ,  производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

       Легалното определение на понятието "неплатежоспособност" е дадено в  чл.608  ал.1 ТЗ, а именно - търговецът да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.

        Съгласно  чл.608 ал.2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага при спиране на плащанията.

По своята правна същност неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълни задълженията си, т. е.спирането на плащанията трябва да се дължи на липсата на краткосрочни активи с достатъчна степен на активност да покрият краткосрочните задължения.

Неплатежоспособността е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му и което се изразява в липсата на налични парични средства, с които да изпълни изискуемите вземания по търговски сделки или публичноправните си задължения.

 В случая са налице  както изискуеми задължения на длъжника по публичноправни задължения към държавата, така  и изискуеми парични задължение към банки и финансови институции, свързани с търговската му дейност, поради което съдът приема ,че дружеството-молител е изпаднало в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1,т.1 и т. 2 ТЗ

 Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост на търговеца са под единица и показват необезпеченост на задълженията на търговеца към кредиторите и пълната му зависимост от последните.

Коефициентите на обща и бърза ликвидност са под единица и показват, че търговецът не разполага с краткотрайни активи за покриване на задълженията си.

Коефициентът на обща ликвидност показва, че дружеството не е в състояние да изплаща текущите си задължения и да генерира доходи.

Коефициентът на бърза ликвидност показва, че материалните запаси на дружеството не могат да бъдат превърнати в налични пари. Това означава, че търговецът не е в състояние да погасява задълженията към кредиторите си.

Дружеството е спряло плащанията към кредитори на 21.11.2018г., която дата съдът определя като начална дата на неплатежоспособността.

        Това е датата, на която дружеството е извършило плащане на  погасителна вноска по кредит. След тази дата е настъпила забава в обслужване на задълженията към финансова институция и длъжникът е спрял обслужването по кредита, след която дата е  изпаднал в трайно финансово затруднение и състояние на неплатежоспособност.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице  изискванията за постановяване на решение по реда на чл.630 ал.1 ТЗ, с което да се обяви неплатежоспособността на търговеца, с начална дата - 21.11.2018 г., да се открие производство по несъстоятелност и допусне обезпечение чрез налагане на възбрана и запор върху имуществото.

        Тъй като се установи, че длъжникът не разполага с имущество, нито с достатъчно налични парични средства, с които да бъдат изплатени разноските по развитието на производството по несъстоятелност, поради което и на основание чл. 629б от ТЗ,я следва да бъдат поканени известните кредитори на дружеството да предплатят разноски в размер на 5 000лв.

        По тази причина, с настоящото решение съдът  не следва да  назначава синдик и насрочва  събрание на кредиторите

         Молителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 250лв.  по  сметка на СлОС,  за сметка на масата на несъстоятелността.

     На основание чл. 630 ал.1 от ТЗ,  съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

    ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „НИКСАН 2010“ ООД, със седалище и адрес на управление ********, представлявано заедно и поотделно от управителите Н.И.Н. и Р.М.И., ЕИК- *********.

    ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността- 21.11.2018г.  

    ОТКРИВА производство по несъстоятелност за„НИКСАН 2010“ ООД, със седалище и адрес на управление ********, представлявано заедно и поотделно от управителите Н.И.Н. и Р.М.И., ЕИК- *********.

     НАЛАГА ОБЩ ЗАПОР И ВЪЗБРАНА върху имуществото на „НИКСАН 2010“ ООД,  ЕИК-*********.

     ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 629б от ТЗ първоначална сума за разноските, необходими за производството по несъстоятелност на „НИКСАН 2010“ ООД, ЕИК-*********, по т.дело № 41/2019г по описа на СлОС, в размер на   5000лв / пет хиляди /лева.   

     ДА СЕ ОБЯВИ в книгата по чл. 634в ал.1 от ТЗ определението на съда, с което бъдат уведомени кредиторите, че следва да предплатят посочените разноски в МЕСЕЧЕН СРОК, в случай че желаят производството по несъстоятелността да продължи.

     В противен случай, съдът ще постанови решение по чл. 632 ал.1 от ТЗ, с което ще спре производството по делото.  

     ОСЪЖДА „НИКСАН 2010“ООД, със седалище и адрес на управление ********, представлявано заедно и поотделно от управителите Н.И.Н. и Р.М.И., ЕИК- *********, да заплати по сметка на  СлОС държавна такса в размер на 250лв, за сметка  на масата на несъстоятелността.

      Решението подлежи на незабавно изпълнение.

          Решението подлежи на вписване в книгата по чл.634в ал.1 ТЗ.

      Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията  за   вписване в  търговския регистър.

       Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр.Бургас,  в 7-дневен срок от вписването  му  в  търговския регистър.

 

СЪДИЯ ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА: