РЕШЕНИЕ №

                                         гр.Русе, 23.07.2020 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева

При  секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията  АНД №  651 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

      Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

      Постъпила е жалба от адв.С.М. в качеството му на пълномощник на А.А., гражданин на РТурция, против Наказателно постановление № 38- 0000304 от 02.03.2020 г. на Директор РД „Автомобилна администрация” Русе, с което за  административно нарушение,  квалифицирано по чл.8 §2  изр.2 вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регл.561 AETR ДВ 28 от 1995 г.,  на основание чл.93 б ал.VІІ т.3 от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения- неспазване на процедурата за съставяне на АУАН и лишаване на соченото като нарушител лице от преводач в производството.Твърди се също така, че не е посочено мястото на извършване на нарушението.

      Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

      Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

      От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

       Жалбоподателят е гражданин на РТурция и правоспособен водач на МПС.На 01.03.2020 г., около 23.00 часа, управлявайки товарен автомобил „Мерцедес” с полуремарке и турски регистрационни номера, жалбоподателят се намирал в гр.Русе, по бул.”Тутракан”, в района на ГКПП „Дунав мост”.В изпълнение на служебните си задължения св.А.К.- инспектор при РД „Автомобилна администрация” Русе, извършил проверка на лицето, като установил, че се касае до осъществяван международен обществен превоз на товар от РТурция за РУнгария.Превозното средство било оборудвано с дигитален тахограф.Чрез използване на лицензиран софтуер за визуализиране на данните, съхранени в паметта на дигиталната карта на жалбоподателя и в паметта на тахографа, било установено, че водачът не е ползвал намалена дневна почивка от най- малко 9 последователни часа в 24 часов период от предходната дневна или седмична почивка, която е приключила в 13.35 часа на 17.02.2020 г.Така, за периода 13.35 часа на 17.02.2020 г. до 13.35 часа на 18.02.2020 г. водачът е ползвал намалена дневна почивка от 6 часа и 36 минути, като намалението е с 2 часа и 24 минути.Дневната почивка е трябвало да започне в 00:33 на дата 18.02.2020 г. и да приключи в 09.33 часа на 18.02.2020 г. Анализа на тази информация бил извършен на база компютърна разпечатка  от картата на водача, която карта била разчетена с помощта на специализиран софтуер.Прието било, че така е осъществено административно нарушение по чл.8 §2  изр.2 вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регл.561 AETR ДВ 28 от 1995 г., за което бил съставен АУАН № 268929 от 01.03.2020 г.Актът е предявен, подписан без възражения и лично връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания. В производството пред въззивната инстанция се твърди, че са допуснати процесуални нарушения, като не е дадена възможност на лицето в 3- дневен срок да направи възражения по акта, не са описани обстоятелствата на нарушението и не привлечен преводач.

          Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- оправомощителна заповед, АУАН № 268929 от 01.03.2020 г., разпечатка от карта на водача, акт за назначаване на преводач, показанията на св.К.- актосъставител, които следва да бъдат кредитирани изцяло като последователни и кореспондиращи относно фактите със съвкупния доказателствен материал.

           Правни изводи:

           Жалбата е допустима, а по същество- неоснователна.

           В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи издадените актове.

            Видно от доказателствата по делото, в производството е встъпил преводач, с което правата на нарушителя са гарантирани.Извън това, следва да се посочи, че участието на преводач в административнонаказателното производство не е абсолютизирано и са неприложими по аналогия правилата на НПК, доколкото чл.84 от ЗАНН не препраща към тази хипотеза.

              Не е налице и допуснато процесуално нарушение поради неспазване на 3- дневен срок за възразяване на акта.Безспорно установено по делото е, че се касае до чужд гражданин, транзитно преминаващ през територията на РБългария, който няма постоянен или настоящ адрес в страната.В този случай чл.44 ал.ІV от ЗАНН съдържа специална норма, изключение от общата хипотеза, предвиждаща предоставяне незабавно на съставения акт на наказващия орган, ведно с направените възражения по него.От своя страна, наказващият орган е длъжен да се произнесе в рамките на същия ден, видно от редакцията на чл.52 ал.І от ЗАНН. От фактическа страна е налице хипотеза, при която самото лице става причина да не бъде следван срока за възражения по ЗАНН, доколкото с действията си и в частност- напускането на страната,  то  е предпоставило това.

               Твърденията за липса на реквизити в акта и постановлението също не са основателни. Очевидно е, че мястото на извършване на нарушението е мястото на установяване на същото и този извод се обосновава и от възприетата правна квалификация на приетите като съставомерни действия. Касае се до направена към момента на проверката констатация, че се управлява превозно средство, без да се спазва времето за почивка  и за дневно управление. Стремеж на законодателя е да санкционира неправомерното управление на товарните превозни средства като цяло при установяване на какъвто и да било конкретен виновен пропуск.

                 В смисъла на изложеното, съдът намира, че извършването на  нарушението е правилно установено и доказано.В качеството на водач на товарен автомобил, жалбоподателят е имал задължението да съобрази периода на намалената дневна почивка и да я ползва изцяло, което той не сторил.От субективна страна  нарушението е извършено виновно.Наложеното административно наказание, индивидуализирано на основание чл.93 б ал.VІІ т.3 от ЗАвПр, подлежи на преразглеждане, предвид наличието на по- благоприятен закон, приет до влизане в сила на обжалваното наказателно постановление.Считано от 07.07.2020 г., за намаляване с над 2 часа на изискванията за намалена дневна почивка, водачите се санкционират с глоба от 500 лева., т.е.- налице е драстично смекчаване на наказателната репресия от страна на законодателя за този вид нарушения. Именно поради посоченото, съдът е длъжен да измени постановлението в тази му част, като намали размера на наложеното наказание.

        Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН вр. чл.3 ал.ІІ от ЗАНН съдът

 

                                                     РЕШИ:           

 

         ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 38- 0000304 от 02.03.2020 г. на Директор РД  „Автомобилна администрация” Русе, с което на А.А., роден на *** г., гражданин на РТурция,  за административно нарушение по чл.8 §2  изр.2 вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регл.561 AETR ДВ 28 от 1995 г., на основание чл.93 б ал.VІІ т.3 от ЗАвПр, е наложено административно наказание ГЛОБА, като НАМАЛЯВА размера на същата от 1500 /хиляда и петстотин/ на 500 /петстотин/ лева.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

                                                 Районен съдия: