№ 55
гр. Н., 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620101256 по описа за 2021 година
Делото е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,
първият с цена -245.11лв., а вторият- 350.00лв., предявени от С. Х. М. с настоящ адрес:гр.Н.,
обл.Ш., ул.*** ***, чрез пълномощника й адв.М.В. М., вписан в *АК против "Би Ен Джи
Кредит"ООД, със седалище и адрес на управление:гр.София, р-н
Изгрев,ул."Незабравка"№25 ет-5,представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г..
Ищцата заявява, че била страна по договор за кредит №*** от *** г., сключен с ответното
дружество. Страните се договорили ищцата да върне 818,95 лева при размер на кредита от
700 лв., срок на кредита 11 месеца, ГПР 36,68 % и ГЛП 32,55. В чл. 10, ал.1 и ал.2
договорили ищцата да заплати допълнителни услуги с наименование „Бързо разглеждане на
искането за кредит “ на стойност 245,11 лева и „Експресно обслужване по кредит“ на
стойност 350 лева. Тя счита тези клаузи от договора й за нищожни на основание чл. 26, ал.1,
предл 3 от ЗЗД, поради противоречие с нормите на чл.10а, чл.11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр.
с чл. 22 от ЗПК, както и в противоречие с чл.143, ал.1 от ЗПК. Поради накърняване на
добрите нрави се стигнало до нееквивалентност и то значителна на насрещните престации
по договора. Клаузите се считат за неравноправнии поради това нищожни, сключени за да се
заобиколи закона. Възможността да се събират такси и комисионни за допълнителни услуги
била уредена в чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Същият закон не допускал да се събират такси и
комисионни за усвояване и управление на кредита /чл. 10а, ал.таксуването на двете
допълнителни услуги довело до заобикаляне ограничението на ГПР- чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Същевременно посочването на по-нисък ГПР от действителния 1 представлявало невярна
информация относно общите разходи по кредита. ГПР следвало да включва всички разходи
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградетелната лихва, изчислена по
1
специална формула. В сключения договор липсвала ясна методика за формиране на ГПР по
договора. С тези и други аргументи за недействетелност на целия договор и в частност на
договореностите в чл.10, ал.1 и 2 от него, ищецът моли съдът да прогласи нищожността на
тези две клаузи, регламентиращи допълнителни услуги с наименование „Бързо разглеждане
на искането за кредит “ на стойност 245,11 лева и „Експресно обслужване по кредит“ на
стойност 350 лева в договор за кредит №MAX[1]*** от *** г.Моли ответната страна да бъде
осъдена да заплати направените от ищцата разноски в производството.
В законовия срок е постъпил писмен отговор от ответната страна. В него се посочва, че
принципите за договорна свобода и еквивалентност на насрещните престации били спазени
при сключването на договора. Твърденията в исковата молба, че двете допълнителни услуги
представляват скрита възнаградителна лихва и по този начин се стига до заобикаляне на
закона, са намерени за неоснователни. ГПР по договора бил изчислен съгласно методиката,
посочена в закона. Включените допълнителни услуги не били част от ГПР, част от общия
разход по кредита. Тези две допълнителни услуги не били задължителна предпоставка за
отпускане на кредит, а били по желание на клиента. С тези и други аргументи се моли
искането да се отхвърли, както и да се присъдят в полза на дружеството сторените разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата не се явява, не изпраща представител. Представено е писмено
становище от процесуалния й представител.
Ответната страна не се явява и не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните и от писмените доказателства се установява, че страните са
обвързани в договорно правоотношение с договор за кредит №***, сключен на *** г. Не се
спорни и параметрите по договора-размер на кредита-700 лв., които следва да се погасят с
11 равни месечни погасителни вноски, всяка по 74,45 лева, срок на кредита 11 месеца, обща
стойност на плащанията-818,95 лв. при ГПР 36,68 лева с ГЛП -32,55 %. Спорът им е правен
и се състои в това нищожни ли са клаузите, уговорени в чл. 10, ал.1 и ал.2 от договора и
уреждащи плащането на 245,11 лв. за „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и 350
леваза „Експресно обслужване по кредит“. Тези две плащания са разсрочени и прибавени
към погасителните вноски, като месечния размер на погасителната вноска става 128,55 лева,
а размерът на общото задължение по кредита- 1414,05 лева.
В чл. 10, ал.1 от договора на страните е уговорено, че при кандидатстването за кредит
кредитоискателят е заявил изрично желанието си за бързо разглеждане на искането му за
кредит, при условията на т.7.3 от ОУ. Това желание за бързо разглеждане на искането е на
стойност 245,11 лв., разсрочени и добавени към всяка дължима погасителна вноска по
кредита. Безспорно в случая ищцата е физическо лице, имащо качеството на потребител, а
ответното дружество е финансова институция, търговец. Няма твърдения и не са
представени доказателства конкретните клаузи в договора да са индивидуално уговорени
2
между страните. В чл. 10а от ЗПК е регламентирано, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, както и че не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. В конкретният случай съдът счита,
че е договорена именно такса по усвояването на кредита, в противоречие със закона.
Кредиторът е задължен да направи предварителна оценка на възможността на
кредитоискателя да върне заетата в заем сума. Калкулираната такса за „Бързо разглеждане
на искането за кредит“ цели именно да прехвърли отговорността за оценка на
кредитоискателя и финансовия риск върху него, натоварвайки го допълнително с разходи по
кредита. Договореността на това плащане е в противоречие с чл. 10 а, ал.2 от ЗПК и поради
това нищожна. Тя е неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал.2, т.19 и т.20 от ЗЗП.
В чл.10, ал.2 от договора на страните е уговорено плащането на такса за „Експресно
обслужване по кредит“ на стойност 350 лева, отново разсрочени на равни месечни вноски
по кредита. На кредитополучателя е предоставена, срещу тази сума, възможност да
контактува с кредитора чрез безплатен телефонен номер и да бъде обслужван приоритетно.
Съдът счита, че при уговарянето на тази клауза в договора отново се касае за такса по
управлението на кредита, каквато законът не позволява да бъде събирана от кредитора. Не
става ясно от така договореното каква точно допълнителна услуга получава срещу сумата
кредитополучателя, освен да разговаря с представител на кредитора чрез посочения
телефонен номер. Освен това стойността на тази допълнителна услуга е в размер
половината от предоставената сума по кредита. Нарушено е изискването на чл. 10а, ал.4 от
ЗПК да е ясно срещу таксата какво точно действие, от какъв вид се предоставя. В условията
на пазарна икономика, при много кредитори на пазара, предоставящи услуги по отпускане
на кредити, правото да се разговаря с кредитора по телефона във връзка с кредита не
представлява някаква допълнителна услуга, още по-малко може да струва на
кредитоискателя половината от взетата на кредит сума. Затова съдът намира, че тази клауза
е неравноправна и нищожна и не е обвързала ищцата. Двете обсъждани клаузи за нищожни
поради противоречие с добрите нрави, доколкото сбора от двете плащания е 595,11 лева-
близък до размера на отпускания кредит от 700 лв. и го оскъпява прекомерно.
С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното
дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски, в размер на 100 лв. –
заплатена държавна такса. На пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител – адв. М.М. от *АК е предоставил
безплатна за ищцата правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА- адвокатска помощ на
материално затруднено лице. В този случай дължимото адвокатско възнаграждение следва
да бъде заплатено на адвоката. Същото е в размер на 600 лв. по двата предявени иска и е в
рамките на минималните размер по Наредбата за мин. размери на адвокатските
възнаграждения, като следва да се заплати от ответната страна.
Водим от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.10а от ЗПК и чл. 143, ал.2, т.19 и
т.20 от ЗЗП, нищожността на клаузите на чл.10, ал.1 и ал.2 от договор за кредит №*** от
*** г., сключен между „Би Ен Джи Кредит"ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, р-н Изгрев, ул."Незабравка"№25 ет-5,представлявано от Б.К.Б. и
С.И.Г. и С. Х. М. с ЕГН:********** с настоящ адрес:гр.Н., обл.Ш., ул.*** ***.
ОСЪЖДА ответника „Би Ен Джи Кредит"ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, р-н Изгрев,ул."Незабравка"№25 ет-5,представлявано от Б.К.Б. и
С.И.Г., ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. М. с ЕГН:********** с настоящ адрес:гр.Н., обл.Ш., ул.***
***, сумата от 100 /сто/ лева за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ответника „Би Ен Джи Кредит"ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, р-н Изгрев,ул."Незабравка"№25 ет. 5,представлявано от Б.К.Б. и
С.И.Г., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.В. М. от *АК, съд.адрес: гр. П., бул.***, адвокатско
възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева, за процесуално представителство по
делото.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4