Присъда по дело №236/2021 на Военен съд - София

Номер на акта: 5
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 13 юни 2022 г.)
Съдия: Полк.Мадлен Георгиева Димитрова
Дело: 20216100200236
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк.МАДЛЕН Г. ДИМИТРОВА
Съдебнисерж. ЦВЕТАН ЛЮБЕНОВ
заседатели:АВРАМОВ

ст. серж. ПЕТЯ ИВАНОВА
ДУНКОВА
като разгледа докладваното от полк.МАДЛЕН Г. ДИМИТРОВА Наказателно
дело от общ характер № 20216100200236 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
В ИМЕТО НА НАРОДА

Днес, двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа
година, Софийският военен съд, в град София, Съдебна палата, етаж 4,
зала 18, в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. ст.серж. ПЕТЯ ИВАНОВА ДУНКОВА
2. серж. ЦВЕТАН ЛЮБЕНОВ АВРАМОВ

при секретар Анета Симеонова и с участието на
прокурор полк. Едуард Владимиров от Военноокръжна
1
прокуратура – София, по наказателно общ характер дело
№ 236/2021 г. по описа на СВС, против бивш сержант Р.
ХР. Б. от военно формирование ***** – Копривщица - за
престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 3 и пр. 5, алт. 2,
вр. ал. 1 НК, докладвано от председателя.

На основание чл. 301, чл. 303 и чл. 305 от НПК, съдът

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия бивш сержант Р. ХР. Б. от военно
формирование ***** – Копривщица, роден на
***************************, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, постоянен адрес: гр.
****************************************; ЕГН **********,

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ
На 09.09.2020 г., около 10.00 ч., в местността „Еснафска чешма“, в ляво
от асфалтов път № 606 от гр. Копривщица към гр. Стрелча, в ливада,
собственост на наследодателите на Е.Л. Б.а (майка на Р.Б.), причинил на АТ.
ИВ. Ш. от гр. Копривщица средна телесна повреда, изразяваща се счупване
на 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то ребра в ляво, по задна мишнична линия,
представляващо трайно затруднение на движението на снагата за срок, повече
от 30 дни, и нараняване, лезия на пристенната и обвиваща бял дроб плевра,
довели до хемо-пневмоторакс в ляво с тотален колабс на левия бял дроб,
представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота,
поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 3 и пр. 5, алт. 2, вр. ал. 1
НК и чл. 54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание в размер на 2 /две/ години
лишаване от свобода, като на основание чл. 58а, ал. 1 и ал. 3 от НК намалява
така определеното наказание с 1/3 и му НАЛАГА наказание в размер на 1
/ЕДНА/ ГОДИНА И 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА Р. ХР. Б. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец АТ. ИВ. Ш.,
сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, за причинените му от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на деянието – 09.09.2020 г., до окончателно
изплащане, като за разликата до 50 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
2
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК ПОСТАНОВЯВА вещественото
доказателство - метална лопата с дървена дръжка, тип „шанцов инструмент“ - ДА СЕ
УНИЩОЖИ след влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА Р. ХР. Б. ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, в бюджета
на съдебната власт, по сметка на Софийския военен съд, сумата от 1 200
(хиляда и двеста) лева, представляващи 4 % държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
На основание чл. 189, ал. 4 НПК ОСЪЖДА подсъдимия ДА
ЗАПЛАТИ на държавата съдебно-деловодните разноски в размер на 387,49
лева (триста осемдесет и седем лева и четиридесет и девет ст.) – по сметка на
РС „Военна полиция“ – София, както и, при липса на доброволно изпълнение
в седмодневен срок от влизане на присъдата в сила - сумата от 5 (пет) лева по
сметка на СВС за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА Р. ХР. Б. ДА ЗАПЛАТИ на
АТ. ИВ. Ш. сумата от 500 /петстотин/ лева, за направените от него разноски
за повереник.
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана в 15 дневен срок
пред Военно-апелативния съд в град София.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по Присъда № 5 от 27 октомври 2021 г., постановена по
НОХД № 236/2021 г. по описа на СВС

Подсъдимият бивш сержант Р. ХР. Б. от военно формирование
****************** е постъпил на служба в българската армия на 26.02.1993
г. Със Заповед № ЛС-01-1/16.01.2019 г. на началника на
*********************** - Копривщица е назначен на длъжност „старши
специалист II степен по експлоатация и поддържане на системи за
гарантирано електрозахранване“. Със Заповед № ЛС-1/14.01.2021 г., считано
от 01.02.2021 г., на основание чл.162, т.1 от ЗОВСРБ, договорът за военна
служба на серж. Р.Б. му е прекратен по взаимно съгласие и той е освободен от
длъжност и от военна служба. Справял се отлично с изпълнение на
служебните си задължения по длъжностна характеристика, като при
изпълнение на поставените задачи проявявал творчески подход,
самостоятелност и инициативност, както и чувство за отговорност и
надеждност. Умеел да работи в екип и притежавал добри комуникационни
качества, много добра обща култура и компетентност. Бил е поощряван
петнадесет пъти и са били му наложени четири наказания. Живее на
съпружески начала. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. С добри характеристични данни.
В съдебно заседание подсъдимият бивш серж. Б. и неговият защитник
са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК.
Съдът, съобразявайки становището им, е определил да се проведе
предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК,
съгласно изричното искане в тази насока. В хода на същото предварително
изслушване, след като съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371
от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371,
т. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият е
направил самопризнание и в съдебно заседание е заявил, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не ги
оспорва и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Предвид
направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е установил, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение по чл. 371, ал. 4 от НПК, е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
предвид прилагането на диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4 от НПК,
във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът
не е извършил разпит на свидетелите и на вещите лица за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът установи
следното от фактическа страна:
На 09.09.2020 г., около 09.30 ч., подсъдимият бивш серж. Б. се
1
освободил от дежурство във *********************** и прибирайки се към
дома си в К., с автомобила си Тойота Хайлукс - пикап, се движил по път №
606, с посока на движение от гр. Стрелча към К..
Около 10.00 ч. наближил местността „Еснафска чешма“, в землището на
К. до река Ширинейка, където от дясната страна по посока на движението му,
на около 200 - 300 м. от главния път, семейството му и техни близки роднини
притежавали имот от около 15 декара и 100 ара, собственост на П.И.Ш.
(починала през 1974 г. - баба по бащина линия на Е.Л. Б.а, майка на Р.Б.).
Имотът не бил разделен между наследниците документално, но според
вътрешно им разделение семейството на Р.Б. поддържали тяхната част от 2
декара и 2 ара като ливада за косене, т.нар. ливада с „отава“ (второ сено) в
средата на общия парцел. Подсъдимият забелязал, че в имота има стадо, като
по-голямата част от животните били в съседния парцел, а няколко овце и кози
били в границите на имота на Б.и. Подсъдимият видял, че стадото се
придружава от двама пастири - свидетелите М.Д. и А.Ш., по прякор „М.“, от
К.. Бивш серж. Б. отбил автомобила си от пътя и спрял отстрани на около 200
м. от тях, като ги наблюдавал, без да им казва нищо от колата. Те си говорели
един срещу друг на разстояние около 50 - 60 м., подпрени на тоягите си, като
двамата били в съседната ливада, а няколко животни в „отавата“ на Б.и.
Докато пастирите си говорили, още няколко животни преминали през
канавката, която деляла „отавата“ на Б.и и съседния имот и навлезли в
„отавата“. За да привлече вниманието на свидетелите Д. и Ш., подсъдимият
натиснал клаксона на автомобила си няколко пъти, след това излязъл от него,
качил се на каросерията на пикапа и започнал да вика: „Малечко, изкарай
овцете от ливадата, че като дойда ще ти еба путката майна“. Никой обаче от
двамата пастири не реагирал и те продължили да си говорят.
Междувременно пред колата на подсъдимия спрял с колата си
свидетелят С.А. от К.. На А. му направило впечатление, че серж. Б. изглежда
ядосан и го попитал какво гледа, и защо се ядосва, но той не му обърнал
внимание. Качил се в автомобила си, запалил и върнал назад по асфалта. След
това, минавайки през две ливади, се отправил към „отавата“ на неговото
семейство.
В същото време, виждайки, че животните са влезли в „отавата“ на Б.и,
свидетелят А.Ш. тръгнал след тях, за да ги изгони от оттам. Едва в този
момент свидетелят Ш. видял, че подсъдимият се приближава към него с
автомобила си. Бивш серж. Б. спрял на около 2 м. от свидетеля Ш. и,
излизайки от колата си, извадил метална лопата с дървена дръжка от дясната
страна на колата, и тръгнал към Ш.. Пастирът Ш. останал на мястото си,
държал в ръката си овчарската тояга. Обърнал с лице към него и го попитал
какво става, а подсъдимият му казал: „Ей сега ще ти кажа какво става“.
Сержант Б. държал лопатата в дясната си ръка и замахнал към Ш., като
двамата били един срещу друг, насочвайки лопатата напречно към врата му.
А.Ш. успял да отбие удара с лявата си ръка. Подсъдимият веднага замахнал
отново и нанесъл удар с металната широка част на лопатата, който попаднал
под лявата „лопатка“ откъм гърба на Ш., в момента, в който си бил вдигнал
лявата ръка отблъсквайки първото замахване на Б. с лопатата. От удара
2
пострадалият паднал на земята, на дясната си страна, и не можел да си поеме
въздух. Усетил много силна болка на мястото на удара. Уплашил се, мислел
си, че Б. ще го пребие. През това време свидетелят М.Д., който бил на около 6
метра, се затичал към тях, като се опитал да защити Ш.. Той посегнал да
удари веднъж подсъдимия с тоягата по гърба или по ръката, викайки му да
спре и да се успокои, но тогава Б. замахнал с лопатата и към него, като
крещял, че ще му счупи главата. Свидетелят Д. се дръпнал назад. Отишъл да
върне животните, а подсъдимият направил няколко стъпки, като че ли да го
гони. След като видял, че Д. избягал, подсъдимият се върнал при лежащия на
земята А.Ш., който едва дишал. Подсъдимият го ритнал два - три пъти с крак
в седалището и като видял, че не може да се изправи, взел бутилка вода от
колата си и го залял по главата, казвайки му: „Това е от бай ти Ристо“ (бащата
на Б.).
Отдалечавайки се, свидетелят М.Д. се обадил по телефона на свидетеля
Л.Т., собственик на стадото, и му казал, че Р.Б. е ударил с лопата А.Ш.. След
около 5 мин. свидетелят Т. пристигнал на мястото и видял, че пострадалият
Ш. лежи на земята свит. Били извикани полиция и спешна помощ. Дошъл и
бащата на Р.Б. – свидетелят Христо Б.. Пристигналият на място екип на
ФСМП - Пирдоп прегледал пострадалия и лекарят – свидетелят д-р К.Т.
установил, че под лявата лопатка има насинено място около 5 см. и
болезненост на по-голяма площ — около 20 см. Д-р Т. препоръчал
консултация с хирург и рентген. Най-близките били в болницата в гр.
Панагюрище, където пострадалият бил откаран от свидетелката Петя Т.а -
майка на Л.Т.. В МБАЛ – „Уни Хоспитал" ООД, гр. Панагюрище, след като
му била направена рентгенова снимка, лекарите установили, че пострадалият
Ш. има счупени ребра, едното от които е пробило плеврата, и се налагало
животоспасяваща операция. Пострадалият бил оставен на болнично лечение.
С протокол за доброволно предаване от 09.09.2020 г. за нуждите на
започналото досъдебно производство подсъдимият предал на служител на
РУ- Пирдоп метална лопата с дървена дръжка, тип „шанцов инструмент“, с
дължина около един метър, като в протокола е посочил, че „това е лопатата
която е моя, с нея ударих пастира с прякор „М.“.
В хода на досъдебното производство е извършен оглед и е назначена
техническа експертиза на вещественото доказателство - метална лопата с
дървена дръжка. Установено е, че същата е с обща дължина 84,3 см., тегло 1,2
кг., дължина на дървената дръжка - 64,2 см. и размери на металния елемент -
дължина 32 см. и широчина 22 см.
С оглед установяване на характера и степента на телесните увреждания
на пострадалия по досъдебното производство е назначена съдебномедицинска
експертиза по писмени данни. Видно от заключението на вещото лице е, че в
деня на съобщения инцидент - 09.09.20 г., при проведения преглед и
изследвания на АТ. ИВ. Ш., е установена тежка гръдна травма, изразяваща се
в контузия с подкожен хематом и охлузване в долна 1/3 на ребрата в ляво
отзад подкожен емфизем в ляво аксиларно (по мишнична линия); счупване на
7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то ребра в ляво, по задна мишнична линия, като
3
счупването на задната дъга на 8-мо ляво ребро е на две места, а счупването на
9-то и 10 -то ребра е с фрагменти, водещи до лезия, нарушена цялост на
плевралния лист и парциален хемо-пневмоторакс (излив на кръв 200 мл. и
натрупване на въздух в плевралната кухина) в ляво с колабиране на левия бял
дроб.
Сама по себе си травмата на меки тъкани - охлузване и хематом
ангажиращи кожа и подкожие в областта на гръдния кош е с характер да
причини на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Установените счупвания на четири леви ребра, в съвкупност
причиняват на пострадалия трайно (за повече от 30 дни от датата на
инцидента) затруднение на движението на снагата.
Нараняване, лезия на пристенната и обвиващата бял дроб плевра са
довели до хемо-пневмоторакс (излив на кръв 200 мл. и натрупване на въздух
в плеврална, кухина) в ляво с тотален колабс на левия бял дроб. Това
увреждане е с характер да реализира критериите на медико-биологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота.
В случая, благодарение на проведеното по спешност, своевременно и
адекватно хирургично и реанимационно лечение, е била избегната пряката
опасност за живота на пострадалия, обусловена от получената травма.
Видът, локацията и характера на установения комплекс от увреждания
позволява извода, че се касае за директно травмиране по механизъм на
нанесен удар с голяма травмираща сила с или върху твърд предмет. Подобна
травма може да бъде причинена по време и по начин, съобщени от
пострадалия и свидетелите по досъдебното производство, а именно от удар с
широката, метална част на описаната лопата, като удрящата част е попаднала
в областна на гръдния кош, в ляво странично и отзад в долната му трета.
Горната фактическа обстановка се установява от:
- признанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК;
- от писмените доказателства, приобщени на основание чл. 374, вр. чл.
283 от НПК, както следва:
от том 1-ви на досъдебното производство: л.10 - докладна записка до
началника на РУ - гр. Пирдоп, л.11 - докладна записка до началника на
РУ - гр. Пирдоп, л. 12 – жалба от А.Ш., л. 17 - Заповед за задържане на
лице, л.18 - 19 - протокол за доброволно предаване, л. 20 - протокол за
разпит на свидетел М.Б. Д., л. 21 - протокол за разпит на свидетел К.Т.
Т., л. 22 - протокол за разпит на свидетел П.Л. Т.а, л. 23 - протокол за
разпит на свидетел АТ. ИВ. Ш., л. 24 - протокол за разпит на свидетел
Л.К. Т., л. 25 - 28 - копие от епикриза на А.Ш. от отделение по гръдна
хирургия, „Уни хоспитал“ - гр. Панагюрище, л.101 - 102 - протокол за
разпит на обвиняем Б., от л.103 до л.107 - протоколи за разпит на
свидетеля АТ. ИВ. Ш., л.108-109 - протокол за разпит на свидетел Л.К.
Т., л.110 - протокол за разпит на свидетелката П.Л. Т.а, л.111 - протокол
4
за разпит на свидетел К.Т. Т., л.112 - 113- протокол за разпит на
свидетел М.Б. Д., л. 114 – 115 - протокол за разпит на свидетел Р.В.А.а,
л. 116 – 117 - протокол за разпит на свидетел Б.А.Г., л. 118 - 119 -
протокол за разпит на свидетел И.И.П., л.120 - 121- протокол за разпит
на свидетел Р. ХР. Б., л. 126 -127 - протокол за разпит на свидетел С.А.
А., л.128 - протокол за разпит на свидетел Лулчо Костадинов Т., л.129 -
протокол за разпит на свидетел П.Л. Т.а, л.130 - протокол за разпит на
свидетел Р.В.А.а, л.131- протокол за разпит на свидетел Б.А.Г., л.132 -
протокол за разпит на свидетел И.И.П., л.133- протокол за разпит на
свидетел М.Б. Д., л.134-135 - протокол за разпит на свидетел Е.Л. Б.а и
от том 2-ри на досъдебното производство: л. 5 - протокол за разпит на
свидетел Н.И. Б., л. 6 - протокол за разпит на свидетел Х.Р. Б., л. 7 -
протокол за оглед на веществено доказателство, л. 8 – 11 - фотоалбум, л.
12 - докладна записка, л. 14 - докладна записка, л. 15 - 19 - техническа
експертиза – протокол № 35/2020 г., л. 21 – докладна записка, л. 23-
докладна записка, л. 24 - 27- техническа експертиза – протокол №
40/2020г., л. 30 – 38 - съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№ П-7/2021 г., л. 48 – 49 - докладна записка, л. 50 - писмо, л. 51-
докладна записка, л. 54 - писмо, л. 56 – скица; л. 57 - писмо, л. 58-
докладна записка, л. 59 - писмо до МБАЛ “Уни Хоспитал“ ООД -
Панагюрище, л. 61 - 111 – заверени копия от медицинска документация
за А.Ш., л. 113 - писмо, л. 114 - писмо, л.116 - 118 - писма, л. 119-
кадрова справка на серж. Р.Б., л. 120 - служебна характеристика на Б., л.
121 - 122 - заверено копие от служебен картон на Б., л. 123 - 124 - писма,
л.125 – 126 - заверено копие от Заповед № ФСД-10/2.02.2021 г. на
началника на в.ф. 42650, л. 127 - 128 - заверено копие от Заповед № ЛС-
1/14.01.2021 г. на началника на в.ф. 42650, л. 129 - писмо, л.130 - копие
от писмо, л. 131- копие от характеристика № 347р-6242/12.07.2021 г. Р.
ХР. Б., л. 132 - писмо от община Копривщица, л. 133 - писмо, л.134-
характеристика на Р.Б., л. 135 - 136 – справка за съдимост на Р.Б.;
вещественото доказателство, предявено на страните на основание чл.
374, вр. чл. 284 НПК - метална лопата с дървена дръжка, тип „шанцов
инструмент“, с дължина около един метър.
Съдът намери, че при така установената фактическа обстановка,
подсъдимият бивш серж. Р. ХР. Б. е извършил престъпление по чл. 129, ал. 2,
пр. 2, алт. 3 и пр. 5, алт. 2, вр. ал. 1 НК, тъй като на 09.09.2020 г., около 10.00
ч., в местността „Еснафска чешма“, в ляво от асфалтов път № 606 от К. към
гр. Стрелча, в ливада, собственост на наследодателите на Е.Л. Б.а (майка на
Р.Б.) нанесъл директен удар с широката метална част на лопата, която държал
в дясната си ръка, в областта на гръдния кош на АТ. ИВ. Ш. от К. - в ляво
странично и отзад в долната му част, с което му причинил счупване на 7-мо,
8-мо, 9-то и 10-то ребра в ляво, по задна мишнична линия, представляващо
трайно (за повече от 30 дни) затруднение на движението на снагата, по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, както и нараняване, лезия на пристенната и
обвиваща бял дроб плевра, довели до хемо-пневмоторакс (излив на кръв 200
мл. и натрупване на въздух в плевралната кухина) в ляво с тотален колабс на
5
левия бял дроб, представляващо разстройство на здравето, временно опасно
за живота по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Изводът досежно извършеното от подсъдимия престъпление съдът
направи след като обсъди по отделно и в тяхната взаимна връзка
доказателствата по делото. Показанията на свидетелите - частният обвинител
и граждански ищец АТ. ИВ. Ш.[1], Л.К. Т.[2], П.Л. Т.а[3], К.Т. Т.[4], М.Б.
Д.[5], Р.В.А.а[6], Б.А.Г.[7], И.И.П.[8], С.А. А.[9], Елена Лулчева Б.а[10], Н.И.
Б.[11] и Х.Р. Б.[12] са безпротиворечиви в основните си и съществени части, и
последователни, като в своята съвкупност категорично подкрепят
самопризнанието на подсъдимия и доказват извършеното от него
престъпление. Показанията на свидетелите се допълват и подкрепят от
изготвените на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното
следствие техническа експертиза на веществено доказателство[13],
техническа експертиза на оптичен носител[14] и съдебномедицинска
експертиза по писмени данни[15], и от приложеното веществено
доказателство.
От безспорно установената фактическа обстановка, изградена на
безпротиворечивата доказателствена съвкупност, се налагат следните правни
изводи:
На 09.09.2020г., около 10.00 ч. в местността „Еснафска чешма“, в ляво
от асфалтов път № 606 от К. към гр. Стрелча, в ливада, собственост на
наследодателите на Е.Л. Б.а (майка на Р.Б.) подсъдимият е извършил от
обективна и субективна страна престъплението чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 3 и
пр. 5, алт. 2, вр. ал. 1 НК. От самопризнанията на подсъдимия, подкрепено от
показанията на свидетелите – очевидци – пострадалия частен обвинител и
граждански ищец А.Ш. и М.Д. се доказва категорично, че на
инкриминираното време и място подсъдимият от обектива страна е извършил
изпълнителното деяние причиняване на телесна повреда чрез активни
действия - нанасяйки директен удар с широката метална част на лопата, която
държал в дясната си ръка, в областта на гръдния кош на АТ. ИВ. Ш..
От доказателствата по делото, проверени и подкрепени посредством
съдебномедицинската експертиза, категорично се установява, че от обективна
страна подсъдимият е причинил съставомерния престъпен резултат.
Категорично доказано е, че посредством активните си действия, нанасяйки
удар с лопата по гръдния кош на пострадалия, подсъдимият е причинил на Ш.
две средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК и една лека
телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. С действията си
подсъдимият е причинил на пострадалия следните увреждания: тежка гръдна
травма, изразяваща се в контузия с подкожен хематом и охлузване в долна 1/3
на ребрата в ляво отзад подкожен емфизем в ляво аксиларно (по мишнична
линия); счупване на 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то ребра в ляво, по задна мишнична
линия, като счупването на задната дъга на 8-мо ляво ребро е на две места, а
счупването на 9-то и 10 -то ребра е с фрагменти, водещи до лезия, нарушена
цялост на плевралния лист и парциален хемо-пневмоторакс (излив на кръв
200 мл. и натрупване на въздух в плевралната кухина) в ляво с колабиране на
6
левия бял дроб. Доказаните медико-биологични признаци на увреждания на
здравето на пострадалия, от обективна страна изпълват обективните правни
критерии на средната телесна повреда, както следва:
установените счупвания на четири леви ребра, в съвкупност са
причинили на пострадалия трайно (за повече от 30 дни от датата на
инцидента) затруднение на движението на снагата, което само по себе си
е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 3 от НК,
и
установените нараняване, лезия на пристенната и обвиващата бял дроб
плевра, довели до хемо-пневмоторакс (излив на кръв 200 мл. и
натрупване на въздух в плеврална, кухина) в ляво с тотален колабс на
левия бял дроб са причинили на пострадалия разстройство на здравето
временно опасно за живота, което само по себе си е средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 от НК.
Наред с установените и доказани две средни телесни повреди, с
деянието си подсъдимият е причинил на пострадалия и травма на меки тъкани
- охлузване и хематом, ангажиращи кожа и подкожие в областта на гръдния
кош, която сама по себе си покрива медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, и съставлява лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 НК.
Налице е и причинната връзка между изпълнителното деяние и
настъпилия резултат, която е пряка и непрекъсната. Анализът на
доказателствената съвкупност категорично установява обстоятелството, че
единствено подсъдимият е нанесъл удар по гръдния кош на пострадалия и
единствено в резултат на това негово действие А.Ш. е получил описаното
увреждане. Видът, характерът и локализацията на травмата категорично
изключват възможността пострадалият да си я самопричини, което се
потвърждава и от заключението на съдебномедицинската експертиза.
Деянието е извършено от подсъдимия умишлено, като същият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици.
Това се установява от всички обсъдени и кредитирани по-горе доказателства.
В пледоарията си защитникът на подсъдимия твърди, че при правилно
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и
обстоятелства, признати от подзащитния му по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, е
налице неправилна правна квалификация. Изтъкват се съображения, че при
така установената и безспорна фактическа обстановка, извършеното от
подсъдимия следва да се квалифицира по чл. 132 от НК – причинена средна
телесна повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с противозаконно действие, от което са настъпили или е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.
Съдът намери възражението на защитата за необосновано. Дали
деянието е извършено от подсъдимия в състояние на силно раздразнение, при
наличието на обективните елементи от състава на престъплението по чл. 132
от НК, е фактически въпрос, който подлежи на доказване по реда и способите
7
в НПК, и съответните факти и обстоятелства, обуславящи по-леко наказуемия
състав на престъплението причиняване на средна телесна повреда следва да
бъдат описани в обвинителния акт. Факти и обстоятелства в тази насока в
обвинителния акт няма описани, а подсъдимият, след като са му били
разяснени правата и последиците от искането му за провеждане на съкратено
следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, е признал изцяло фактите и
обстоятелствата, такива, каквито са описани в обвинителния акт, без да се
събират допълнителни доказателства за тях. Още повече, че по делото
липсват каквито и да е доказателства, от които да се установява, че
пострадалият Ш. е извършил противоправно действие, насочено към
подсъдимия или негови и ближни, от които е могло да настъпят или да са
настъпили тежки последици, както и самият подсъдим да е извършил
деянието в състояние на афект. От установената и доказана фактическа
обстановка може де се направи извод, че подсъдимият е извършил деянието в
състояние на обикновено раздразнение, които ще бъде обсъдено при
определяне на наказанието.
Причина за извършване на деянието е ниското правно съзнание на
подсъдимия.
Мотив за извършване на престъплението е раздразнението му от това,
че животни от стадото, водено от пострадалия, са навлезли в имот,
собственост на семейството му.
При определяне размера на наказанието, както и обществената опасност
на престъплението и на подсъдимия, съдът съобрази следните обстоятелства:
смекчаващи – чистото съдебно минало[16] и добрите характеристични
данни на подсъдимия[17]; деянието се явява изолирана проява в живота
му, породена от раздразнението му, че животни от стадото, на което е
бил пастир пострадалия, са навлезли в семейния имот; изразеното
искрено съжаление за извършеното. При преценка на характеристичните
данни на подсъдимия съдът намери, че не следва да вземе предвид
данните от характеристиката, дадена от началника на РУ „Полиция“ –
Копривщица Ц.Г.[18], тъй като същите не почиват на обективно
установени обстоятелства, а на неподкрепени и неконкретизирани
„отзиви“ и противоречи на характеристиките, дадени за подсъдимия
както от местоработата му, така и от кмета на Община Копривщица.
отегчаващи – с деянието си подсъдимият е причинил две сериозни
средни телесни увреждания на пострадалия, като, от заключението на
съдебномедицинската експертиза[19] и приобщената по делото
медицинска документация, се установява, че единствено благодарение
на проведеното по спешност, своевременно и адекватно хирургично и
реанимационно лечение е избягната пряката опасност за живота на
пострадалия, обусловена от получената травма. Наред с това на
пострадалия е причинена и лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство но здравето, неопасно за живота, което също
беше отчетено като отегчаващо обстоятелство.
При определяне размера на наказанието съдът счете, че не са налице
8
предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, доколкото в
случая не са установени многобройни смекчаващи обстоятелства, нито
изключително такова. Съдът не споделя доводите на защитата, че
посегателството върху имуществени интереси на пострадалия и неговото
семейство предпоставя наличието на изключително смекчаващо
обстоятелство. От установената и доказана фактическа обстановка не може да
се направи извод, че с личното си поведение пострадалият е накърнил в
значителна степен имуществените интереси на подсъдимия или неговото
семейство. Нещо повече - когато е видял, че животни са навлезли в семейния
имот на подсъдимия, пострадалият е предприел действия да ги изведе от там,
когато бил и ударен от бивш серж. Б..
Предвид горното съдът намери, че е налице превес на смекчаващите
обстоятелства, поради което счете, че следва да бъде определено наказание
„лишаване от свобода“ в размер, ориентиран под средата на предвидения в
закона. Поради изложеното и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 3 и пр. 5,
алт. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 54 от НК съдът му определи наказание в размер на 2
/две/ години лишаване от свобода. Съобразявайки императивната разпоредба
на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 372, ал. 4 от НК, във вр. с чл. 371, т. 2 от
НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 и ал. 3 от НК, съдът намали така определеното
наказание с 1/3, и наложи на подсъдимия наказание в размер на 1 /една/
година и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода.
Видно от справката за съдимост, бивш серж. Б. не е осъждан на
„лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Наложеното му с
присъдата наказание е до 3 години лишаване от свобода. Същият не е
личност с висока обществена опасност. По изложените доводи съдът намери,
че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и преди всичко
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, не е необходимо да
изтърпи така наложеното наказание ефективно, поради което и на основание
чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението му за срок от три години.
Съдът счете, че така определеното наказание ще бъде достатъчно да
изпълни индивидуалната и генерална превенция по чл. 36 НК. Подсъдимият
не е личност с висока обществена опасност, поради което съдът счете, че не
следва да прилага разпоредбата на чл. 67, ал. 3 НК.
В хода на съдебното производство е допуснат за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иска в размер на 50 000 (петдесет хиляди)
лева, предявени от АТ. ИВ. Ш. срещу подсъдимия бивш серж. Р.Б. за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието – 09.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
Основание за ангажиране и на гражданската отговорност на подсъдимия
за вредите, настъпили в резултат на извършеното от него престъпление по чл.
129, ал. 2, пр. 2, алт. 3 и пр. 5, алт. 2, вр. ал. 1 НК, е чл. 45 от ЗЗД, тъй като
представлява и гражданскоправен деликт. От доказателствата по делото
категорично се установи наличието на елементите, характеризиращи
извършеното от подсъдимия и като непозволено увреждане, а именно:
- деянието на подсъдимия, в което се е изразило извършването на
9
престъплението – причиняването на средната телесна повреда на А.Ш. - е
доказано по категоричен и несъмнен начин. Доказателствата в подкрепа на
този извод са посочени по-горе от настоящото изложение, поради което съдът
не счита за необходимо да ги повтаря;
- деянието е извършено от подсъдимия виновно и е противоправно;
- от деянието на подсъдимия са настъпили вредни последици, които са
доказани по несъмнен начин. С причиняването на телесната повреда
пострадалият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
от него болки и страдания;
- налице е пряка и непрекъсната причинна връзка между деянието на
подсъдимия и вредните последици. Доказателствата за това, както гласни,
така и писмени, са многобройни и категорични, и в делото не се съдържа
нито едно доказателство, което да подлага на съмнение този извод.
С оглед изложеното съдът намери, че гражданският иск, предявен от
А.Ш., е доказан по основание.
При определяне на размера на предявения иск за неимуществени вреди,
съдът съобрази, че в резултат на деянието си подсъдимият е причинил на
пострадалия две сериозни средни телесни увреждания и единствено
благодарение на проведеното по спешност, своевременно и адекватно
хирургично и реанимационно лечение е избягната пряката опасност за живота
на пострадалия, обусловена от получената травма. Наред с това на
пострадалия е причинена и лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
С оглед изложеното и водим от принципа на чл. 52 от ЗЗД, че
неимуществените вреди се определят от съда по справедливост, съдът
намери, че сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева ще компенсира в
максимална степен неимуществените вреди, причинени на Ш.. Поради
изложеното подсъдимият Р. ХР. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец
АТ. ИВ. Ш. сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева
Предявеният граждански иск за разликата до 50 000 лева е отхвърлен от
съда като неоснователен - недоказан по размер.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми от момента на
извършване на деликта – престъплението. От този момент са настъпили
вредоносните последици и за гражданския ищец, и от този момент
задължението за обезвреда е станало изискуемо, и виновният им причинител
– подсъдимият - е изпаднал в забава. Като носимо парично задължение, при
забава на плащане, длъжникът, на основание чл. 86 от ЗЗД, дължи законната
лихва за съответния период на забавата до пълното издължаване. Ето защо
подсъдимият е осъден да заплати и законната върху уважения иск от 30 000
лева, считано от датата на увреждането – 09.09.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, върху уважения размер на гражданския иск следва да
бъде заплатена 4 % държавна такса или 1 200 (хиляда и двеста) лева. Поради
10
изложеното подсъдимият е осъден да заплати тази сума в полза на държавата,
в бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийския военен съд.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът постанови вещественото
доказателство - метална лопата с дървена дръжка, тип „шанцов инструмент“ - да се
унищожи след влизане на присъдата в сила.
По делото са направени съдебно деловодни разноски в размер на 387,49
лева (триста осемдесет и седем лева и четиридесет и девет ст.), които са от
бюджета на РС „Военна полиция“ – София за възнаграждения на вещи лица,
изготвили съдебните експертизи по делото. Тъй като подсъдимият е признат
за виновен и осъден по внесеното обвинение, и на основание чл. 189, ал. 4
НПК същият е осъден да заплати на държавата съдебно-деловодните разноски
в размер на 387,49 лева (триста осемдесет и седем лева и четиридесет и девет
ст.) – по сметка на РС „Военна полиция“ – София.
При липса на доброволно изпълнение в седмодневен срок от влизане на
присъдата в сила подсъдимият следва да заплати и сумата от 5 (пет) лева по
сметка на Софийския военен съд за служебно издаване на изпълнителен лист.
Гражданският ищец и частен обвинител е направил искане да му бъдат
заплатени направените от него разноски по делото. Видно от приложения по
делото договор за правна защита и съдействие, А.Ш. е направил разноски за
възнаграждения на повереник, за които има доказателства, че са реално
заплатени, в размер на 500 (петстотин) лева. Поради изложеното и на
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на частния
обвинител и граждански ищец сумата от 500 (петстотин) лева за направените
от него разноски за повереник.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


15.11.2021 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:


[1] Вж. л. 23, т. 1; л. 103 – 104, т. 1; л. 105, т. 1 и л. 106 – 107, т. 1 от д. п.;
[2] Вж. л. 24, т. 1; л. 108 – 109, т. 1 и л. 128, т. 1 от д. п.;
[3] Вж. л. 22, т. 1; л. 110, т. 1 и л. 129, т. 1 от д. п.;
[4] Вж. л. 21, т. 1 и л. 111, т. 1 от д. п.;
[5] Вж. л. 20, т. 1; л. 112 – л. 113, т. 1 и л. 133, т. 1 от д. п.;
[6] Вж. 114 – л. 115, т. 1 и л. 130, т. 1 от д. п.;
[7] Вж. л. 116 – л. 117, т. 1 и л. 131, т. 1 от д. п.;
[8] Вж. л. 118 – л. 119, т. 1 и л. 132, т. 1 от д. п.;
[9] Вж. л. 126 – 127, т. 1 от д. п.;
[10] Вж. л. 134 – 135, т. 1 от д. п.;
[11] Вж. л. 5, т. 2 от д. п.;
[12] Вж. л. 6, т. 2 от д. п.;
[13] Вж. л. 16 – л. 19, т. 2 от д. п.;
[14] Вж. л. 24 – 27, т. 2 от д. п.;
11
[15]Вж. л. 30 – 38, т. 2 от д. п.;
[16] Вж. л. 135, т. 2 от д. п.;
[17] Вж. л. 120 – 122, т. 2 и л. 134, т. 2 от д. п.;
[18] Вж. л. 131, т. 2 от д. п.;
[19] Вж. л. 30 – 38, т. 2 от д. п.;
12
Съобщи за изтекли лични данни