РЕШЕНИЕ
№ 845
гр. Бургас, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20242120107717 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Е. П. М., ЕГН **********, с адрес:
........................................, чрез адв. Н. Д. от БАК против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
....................., със седалище и адрес на управление: ........................................................,
представляван от управителя Р. И. М.-Т., с която се иска на основание чл. 439 ГПК да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи претендирани суми
по изпълнително дело № 20208030400126 по описа за 2020 г. при ЧСИ Т. М., по издаден
изпълнителен лист от 22.10.2010 г. по ч.гр. дело № 8454 от 2010г. по описа на БРС, по който
е била осъдена да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 10 378,22 лв.
просрочена главница по договор за банков кредит от 15.12.2007г., изменен с Анекс №
1/14.08.2009г., сумата 1632,68 лв. – просрочена редовна лихва, начислена за периода от
14.08.2009г. до 29.08.2010г., сумата 451,53 лв. - просрочена наказателна лихва, начислена за
периода от 05.09.2009г. до 19.10.2010г., сумата 684,11 лв. – просрочена лихва дължима
съгласно чл. 8 от договора, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението на 20.10.2010г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 755,93 лв.
разноски.
В исковата молба се сочи, че по силата на изпълнителен лист от 22.10.2010 г., издаден
по ч.гр. дело № 8454 от 2010г. по описа на БРС, ищцата е била осъдена да заплати солидарно
с друго лице на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД посочените суми. Твърди се, че по
изпълнителен лист е било образувано предходно изпълнително дело № 1212/2010г. при ЧСИ
Т. М., по което взискателят е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на
ищцата и със запорно съобщение изпратено до работодателя на ищцата и получено от него
на 11.07.2011г. е наложен запор. Излага се, че това е последното изпълнително действие по
делото. Твърди се, че взискателят е бездействал, поради което вземането е погасено по
давност. Посочва се в исковата молба, че на 13.11.2019г. ЧСИ Т. М. е постановила
1
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а на
17.01.2020г, до ищцата е изпратено съобщение, че въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано ново изпълнително дело №126 /2020 г. при ЧСИ Т. М.. Излага се, че
задължението по новото изпълнително дело било в размер на 24 498,42 лв., а към датата на
завеждане на настоящия иск то възлизало на 30 685,36 лв., уточнено с допълнителна молба
по следните пера: главница в размер на 10 378,22 лв., неолихвяемо вземане в размер на 1
956,55 лв., лихви към главници в размер на 15 284,15 лв. Поради погасяване на вземането по
давност се иска да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника,
че ищцата не дължи описаните суми, претендирани по изпълнително дело № 126/2020 по
описа на ЧСИ Т. М.. Претендират се разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Представят
се писмени доказателства.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата
претенция се оспорва. Излага се, че към датата на образуване на първото изпълнително дело
с № 1212/2010г. по описа на ЧСИ Т. М. е било в сила Постановление на Пленума на
Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., съгласно което
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му,
чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния въпрос, относно давността. Новото
разрешение на правния въпрос се прилага от момента на постановяването му, поради което
новите постановки, обективирани в т.10 от ТР 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от
26.06.2015г. занапред и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства. Посочва се, че давност по гореописаното изпълнително производство не е
текла до 26.06.2015г. и е следвало да изтече на 26.06.2020г. Излага се, че следва да бъде
съобразена съдебната практика в Тълкувателно решение от 04.07.2024г. по тълкувателно
дело № 2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС и дадения отговор в т.1 от Тълкувателното
решение, съгласно което перемпцията не може да настъпи само по отношение на един
солидарен длъжник в изпълнителното производство, образувано срещу няколко солидарни
длъжници въз основа на един изпълнителен лист, като изпълнителното производство не
може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от
тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу
останалите длъжници. Твърди се, че по изпълнителното дело са искани и предприемани
способи спрямо всички задължени лица в периода до приемането на новите постановки с
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, което е
предотвратило прекратяването на делото поради перемпция. На следващо място се сочи, че
след прекратяване на производството по старото изпълнително дело, взискателят е изтеглил
изпълнителния лист и е образувал ново изпълнително дело срещу ищеца под № 126/2020г.
по описа на ЧСИ Т. М.. Твърди се, че с молбата за образуване на изпълнителното дело
давността е прекъсната, тъй като в молбата е поискано да се предприемат изпълнителни
действия в рамките на определени изпълнителни способ, като се наложи запор върху
банкова сметка на длъжника, както и запор върху МПС, собственост на ищцата, запор на
трудово възнаграждение, запор върху разплащателна сметка на ищцата, все действия
прекъсващи давността. Посочва се също и че по време на действие на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците в сила от 13.03.2020г. давност не е текла
за периода на извънредното положение. С оглед изложеното ответникът счита, че
петгодишният давностен срок не е изтекъл, вземането не е погасено по давност и
предявеният иск е неоснователен. Релевира възражения за родова и местна неподсъдност на
делото. Не са ангажирани доказателства.
2
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените писмени доказателства на 22.10.2010г. по ч.гр.д.№8454/2010
г. по описа на РС-Бургас е издадена заповед №5279/21.10.2010 г.за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, като на 22.10.2010 г. е издаден и изпълнителен лист срещу
солидарните длъжници И.И.М., С.Д.П. и Е. П. М., за вземания на „Райфайзенбанк
(България)“ АД, в размер на процесните суми от 10 378,22 лв. просрочена главница по
договор за банков кредит от 15.12.2007г., изменен с Анекс № 1/14.08.2009г., сумата 1632,68
лв. – просрочена редовна лихва, начислена за периода от 14.08.2009г. до 29.08.2010г., сумата
451,53 лв. - просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 05.09.2009г. до
19.10.2010г., сумата 684,11 лв. – просрочена лихва дължима съгласно чл. 8 от договора,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 20.10.2010г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата 755,93 лв. разноски. Въз основа на
издадения изпълнителен лист взискателят „Райфайзенбанк (България)“ АД е образувал
изпълнително дело № 1212 по описа за 2010г. на ЧСИ Т. М., рег. № ............. на КЧСИ с молба
от 11.11.2010г.
От представения препис от образуваното изпълнително дело се установява, че на
16.11.2010 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжниците, направено е
проучване на тяхното имущество и е изпратено съобщение от 17.02.2011 г. за насрочен опис
на движими вещи на ищцата Е. М.. На 22.06.2011 г. е изпратено запорно съобщение за
налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника М..
На 08.01.2013 г. от взискателя е подадена молба по изпълнителното дело, с която
съдебният изпълнител е уведомен за прехвърляне на вземанията на ответника – ЕОС
МАТРИКС ООД.
От новият кредитор е била депозирана молба на 02.04.2013 г. до ЧСИ за извършване
на справки, като не са възложени конкретни изпълнителни действия действия в рамките на
определени изпълнителни способ и по отношение на длъжника Е. М. не са отправяни молби
за такива.
С постановление от 13.11.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено
изпълнително дело №1212/2010 г. на ЧСИ Т. М..
Въз основа на същия изпълнителен титул по молба на взискателя ЕОС МАТРИКС
ООД е образувано ново изпълнително дело на 13.01.2020 г. при ЧСИ Т. М., а именно изп.д.№
126/2020 г., като с молбата е отправено искане за извършване на конкретни изпълнителни
действия срещу длъжниците. Връчена е покана за доброволно изпълнение на 27.01.2020 г. на
длъжника М. и на 17.01.2020 г. е наложен запор на МПС собственост на длъжника Е. М..
С оглед установените по делото факти и като съобрази разпоредбите на закона,
съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва, чрез иск
изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и от които
длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право, като например погасяване
правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и
други.
Първоначално образуваното изпълнително дело 1212 по описа за 2010г. на ЧСИ Т. М.,
е при действието на ППВС №3/80 г., съгласно което погасителната давност не тече, докато
3
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
С приетото тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. постановено по т.д. №2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК е обявено за изгубило силата си Постановление №3/80 г. на Пленума на
Върховния съд, като е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С приетото Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. на ВКС по т. д. №3/2020 г. на
ВКС, ОСГТК, са дадени допълнителни разяснения относно въпроса за тълкуването и
прилагането на чл. 115, б. ж ЗЗД. Според посоченото тълкувателно решение погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземания по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г.
по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Давността по чл. 110 ЗЗД за тези вземания започва да
тече от 26.06.2015г.
Съгласно дадените разяснения с т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г., когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Без
правно значение е кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като прекратяването настъпва по право. Новата
погасителна давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
В настоящия случай по делото е безспорно установено, че изпълнителното действие
годно да прекъсне давността е извършено първоначално с образуване на изпълнителното
производство и респ. изпратената покана за доброволно изпълнение от 2011 г. По отношение
на длъжника Е. М. изпълнителни действия не са били предприемани след 22.06.2011 г.
/наложен запор/ до прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция на
13.11.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В случая е била запазена висящността на
изпълнителния процес по изп.д.№ 1212/2010 г. включително до приемане на тълкувателно
решение № 2 на 26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и която дата се приема за
начало на нов давностен срок. Следва да се посочи, че с тълкувателно решение № 2 / 2023г.
от 04.07.2024 год., на ОСГТК на ВКС е възприето, че погасителната давност се прекъсва
дори и от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция. Затова от значение за настоящия случай е дали от датата, на която е започнала да
тече нова давност - 26.06.2015 г., до образуване на ново изпълнително дело № 126/2020 г. и
респ. до предприемане на действия прекъсващи давността, е изтекъл петгодишният
давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Видно от доказателствата изпълнителното производство по
изп.д.№ 126/2020 г. на ЧСИ Т. М. е образувано на 13.01.2020г. и на 17.01.2020 г. е наложен
запор на МПС собственост на длъжника Е. М., с което действие давността по отношение на
ищцата е прекъсната, т.е. преди погасяването на вземанията по давност. Исковата молба по
настоящото дело е депозирана на 04.10.2024 г., а видно от материалите по изп.д.№ 126/2020
г. от взискателя са отправяни периодично молби за предприемане на конкретни
изпълнителни действия срещу длъжниците в рамките на определени изпълнителни способ, с
които е била прекъсвана давността съгласно т. 10 от Тълкувателно решение от 26.05.2015 г.
по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
С оглед изложеното, съдът приема, че към момента на подаване на исковата молба не
4
се установява погасяване на вземанията по давност, поради което предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва
да се възложи плащането на сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. П. М., ЕГН **********, с адрес: ........................................,
против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление:
........................................................, представляван от управителя Р. И. М.-Т., на основание чл.
439 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
претендирани суми по изпълнително дело № 20208030400126 по описа за 2020 г. при ЧСИ Т.
М., по издаден изпълнителен лист от 22.10.2010 г. по ч.гр. дело № 8454 от 2010г. по описа на
БРС, по който е била осъдена да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 10
378,22 лв. просрочена главница по договор за банков кредит от 15.12.2007г., изменен с Анекс
№ 1/14.08.2009г., сумата 1632,68 лв. – просрочена редовна лихва, начислена за периода от
14.08.2009г. до 29.08.2010г., сумата 451,53 лв. - просрочена наказателна лихва, начислена за
периода от 05.09.2009г. до 19.10.2010г., сумата 684,11 лв. – просрочена лихва дължима
съгласно чл. 8 от договора, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението на 20.10.2010г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 755,93 лв.
разноски.
ОСЪЖДА Е. П. М., ЕГН **********, с адрес: ........................................, да заплати на
ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление:
.................................., представляван от управителя Р. И. М.-Т., сумата от 100 лв. (сто лева) –
юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5