№ 1683
гр. Пловдив, 07 октомври 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XVIII състав, в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Т.К.
и с участието на прокурора Д.С., като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
адм. дело № 1063 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.84 ал.3 във връзка с чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по
жалба на Б.Ш., ЛНЧ **********, гражданин на Република ****, с адрес на
пребиваване: общ. Пловдив, гр. Пловдив, ул. „***“ № **, ет.**, ап.**, срещу
Решение № 1948/09.03.2022 г. на заместник председателя на Държавната агенция за
бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/.
В жалбата се
сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие
с приложимия материален закон. Твърди се, че обжалваният административен акт е
постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Според жалбоподателя изложените съображения, основаващи отказа са
незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, които
посочва Б. Ш. в бежанската си история и е формирал извод, че липсват
основателни опасения от преследване. Твърди се също така, че предвид
представените множество документи в административното производство в подкрепа
на твърденията на жалбоподателя, органът не е изяснил всички факти и
обстоятелства от значение за случая, с което е нарушил разпоредбите на чл.35 от АПК. В тази връзка се сочи Директива 2004/83/ЕО, прави се анализ на
националната нормативната уредба, като се сочи, че всички събрани данни за Б.
следва да бъдат приети за попадащи в приложното поле на чл.8 ал.1 от ЗУБ, като
се сочи практика на ВАС и СЕС по конкретни дела. Счита се също така, че органът е длъжен да се
мотивира и относно принципа „забрана за връщане“, залегнал в чл.4 ал.3 от ЗУБ,
въведен с чл.33 ал.1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да
спазва, и което в настоящия случай не е сторено. Иска се отмяна на оспорения акт и връщане на
преписката на органа за ново произнасяне по заявлението. Претендират се
разноски по делото.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Д.М., който поддържа жалбата,
като счита, че в хода на съдебното производство безспорно е установена
неправилността на издадения акт.
Ответникът –
заместник председател на ДАБ при МС се представлява от процесуалния си
представител юриск. С., която оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана
и моли съда да остави в сила решението, като правилно и законосъобразно по
доводи, подробно изложени в представените по делото писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, с което намира жалбата за
неоснователна.
Решението е
връчено на жалбоподателя лично на 29.03.2022 г., видно от направено нарочно
отбелязване (лист 11), а жалбата е подадена чрез органа на 11.04.2022 г., т. е.
в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес,
поради което жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
С молба,
подадена чрез Регистрационно-приемателен център – гр. София, „Овча купел“ до
ДАБ при МС вх. № ИП-976/18.06.2021 г. (л.140), Б.Ш., гражданин на Република ****,
е поискал международна закрила от Република България по силата на Конвенцията
за статута на бежанците, съставена в Женева на 28. Юли 1951 г. и Протокола за
статута на бежанците от 1967 г., ратифицирана със закон (обн., ДВ, бр.36 от
1992 г.; доп., бр.30 от 1993 г.) )ДВ, бр.88 от 1993 г.) на международни актове
по защита правата на човека и на ЗУБ.
С Решение №
56/25.06.2021 г. (л.117) Б.Ш. е настанен на адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № ..
ап.***.
Жалбоподателят
е регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 20596/22.06.2021
г. като Б.Ш., гражданин на Р ****, роден на *** г. в ****, гр. ****, с
постоянен адрес в ****, гр. ****, етническа принадлежност – турчин, религия –
сунит, професия – журналист, с висше образование, разведен, с национален
паспорт СЕР.****, издаден от **** на
04.08.2014 г., валиден до 20.12.2021 г. и без други документи. В приложение към
регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца: - бивша
съпруга, дъщеря и син, майка – починала, баща и две сестри.
На жалбоподателя
са връчени: - копие на турски език на Указания относно реда за подаване на
молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и
задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България
(л.130), копие на Информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи
международна закрила (л.126), декларация за съгласие, на които Б.Ш. е положил
подписа си на 22.06.2021 г. (л.127) и списък на организации, работещи с бежанци
и чужденци, подали молба за статут с приемни в ДАБ при МС ( л.135). На същата
дата на Ш. са снети отпечатъци, за което е приложена и Евродак дактилоскопна
карта(л.129).
С покана рег. №
УП 20 596/22.06.2021 г. (л.128), е уведомен, чрез преводач, че на 07.07.2021
г. с него ще бъде проведено интервю, като е уведомен и за последиците от
неявяването.
Във връзка с
водена кореспонденция между председателя на ДАБ при МС и Държавна агенция
„Национална сигурност“ /ДАНС/ са предоставени писма на директора на
специализирана дирекция „М“ при ДАНС от 05.08. (л.193), 17.08. (л.192) и
24.08.2021 г. (л.191), съответно: - с първото и третото писмо се възразява на Б.Ш.
да бъде предоставена закрила в Р България, тъй като представлява заплаха за
националната сигурност, а във второто писмо не се възразява да бъде
предоставена закрила на лицето Б.Ш., в случай, че отговаря на условията в ЗУБ.
В тази връзка е
прието, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност, като
становището е издадено на основание чл.412 ал.1 от ЗДАНС, според който текст,
ДАНС осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Р
България, като дава становища по молба за предоставяне на убежище, статут на
бежанец, хуманитарен статут и временна закрила съгласно ЗУБ, което пък правомощие
е предвидено изрично в чл.58 ал.10 от ЗУБ. От своя страна пък, чл.12 ал.1 т.6,
ал.2 т.4 от ЗУБ, по отношение на основанията да се откаже статут на бежанец и
хуманитарен статут, предвиждат, че е достатъчно да има сериозни основания да се
предполага, че лицето представлява заплаха за националната сигурност.
В проведеното
на 07.07.2021 г. интервю (л.112), Ш. сочи, че е напуснал **** легално с паспорт
през м.август 2017 г. и влязъл легално в България с виза тип Д, тъй като бил
пенсионер, след което получил разрешение за пребиваване за една година и 4
години поред го подновявал. В момента се е отказал от това пребиваване. Сочи
също, че след това му пристигане, не се е връщал повече в България. По
отношение на причините, поради които е напуснал страната си, жалбоподателят
сочи, че е сторил това, тъй като властите го преследвали, че като издател на
вестник – „Истински новини“ е изнасял лични данни на определени лица, за което
бил съден, а и му налагали глоби. По три дела му наложили затвор, по пет дела бил
оправдан, а друг го глобявали. Сочи, че в момента в **** се водят още дела
срещу него и това била първата причина да не иска да се завърне в страната си.
Като втора причина да не иска да се прибере в ****, сочи направено от него
видео на публична личност от **** на частно мероприятие в бар. Твърди също, че
е бил отвлечен от представители на опозицията в ****. Сочи също така, че
паспортът му е валиден до края на м.декември 2021 г. и за да го поднови, трябва
да отиде в ****, но не може, както и, че не може да направи това в посолството,
защото ще има проблеми поради водените две наказателни дела в ****. Иска от България да получи закрила от
политическа гледна точка. Протоколът е подписан от лицето и от преводач.
На 21.09.2021
г. е проведено повторно интервю (л.93), с цел обстойно представяне на фактите,
свързани непосредствено с проблема на Ш. и да изясни причините, поради които е
напуснал страната си и е подал молба за закрила в Р България. В това интервю Ш.
разказва, че не членува в никоя партия и не работи за никоя партия; пише статии
за всички партии и за неща, които смята, че са погрешно направени. Твърди, че е
съден и оправдан по някои наказателни дела, тъй като е публикувал имена, адреси
и ЕГН на различни лица в ****. В интервюто описва подробно опита за отвличането
му в България, като сочи, че е поискал съдействие от турските власти, но нямало
бърз отговор, и тъй като не можел да се върне обратно там, потърсил съдействие
от българските власти. Твърди още, че не е извършвал дейност в разрез със
законите в Р България, но името му е било намесвано в новини на някакви
интернет страници, за което е подал жалба в пловдивската прокуратура. И този
протокол е надлежно подписан от лицето и неговия преводач.
По делото е
приложено становище на главен експерт К.И., водещ интервюто (л.19), с
предложение на Б.Ш. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и
хуманитарен статут.
Приложени са
също и две справки на дирекция „Международна дейност“ при ДАНС: - вх. №
МД-388/10.08.2021 г. (л.20) и вх. № МД-619/03.12.2021 г. (л.26) според които,
не се установяват тежки и лични заплахи спрямо лицето, поради което не намира
приложение разпоредбата на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, както и липсват предпоставки
за приложение на чл.15 б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2002
г., които изискват заплахите срещу живота и личността на цивилно лице да бъдат
разгледани в по-широк план, а именно: - при една обща ситуация на „въоръжен
вътрешен или международен конфликт“. От справките се установява, че **** е
конституционна република с изпълнителна президентска система и 600-местен
еднокамарен парламент. На президентските и парламентарните избори през 2018 г.
наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/
изразяват загриженост относно ограниченията в медийното отразяване и средата на
предизборната кампания, които ограничават възможностите на опозиционните
кандидати, включително хвърлянето в затвора на кандидат за президент по това
време, да се състезава на равни начала и да води свободна кампания. Установява
се също така, че сблъсъците между силите за сигурност и терористичната
организация на Кюрдската работническа партия /ПКК/ и нейните клонове
продължават, макар и на по-ниско ниво в сравнение с предишни години и довеждат
до нараняването или смъртта на служители от силите за сигурност, терористи и
цивилни лица. Правителството не публикува информация за усилията за разследване
или преследване на персонала за неправомерни или непреднамерени смъртни случаи
на цивилни лица, свързани с антитерористичните операции. В справките се сочи,
че на 16.11.2021 г. , според турското министерство на вътрешните работи, в
югоизточната част на страната започва нова антитерористична операция срещу ПКК.
Операция „Ерен-Зима-4“ има за цел да разкрие скривалището на ПКК и да измести
групата от региона. В операцията участват общо 1240 сили за сигурност и 80
спешни екипа. В този смисъл е формиран извод, че макар след опита за преврат в ****
да има повишено напрежение, страната не е в състояние на вътрешен или
международен въоръжен конфликт и предвид липсата на такъв, за чужденеца не се
установяват и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 ал.1
т.3 от ЗУБ; за него не съществува реален риск от тежки посегателства по чл.9 ал.1
от ЗУБ.
На 09.03.2022
г. е издаден и оспореният в настоящото производство административен акт –
Решение № 1948, с което е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен
статут на Б.Ш., на основание чл.75 ал.1 т.2 във връзка с чл.8 във връзка с
чл.12 ал.1 т.6 и чл.75 ал.1 т.4 във връзка с чл.9 във връзка с чл.12 ал.2 т.4
от ЗУБ.
Решението, каза
се, е връчено на 29.03.2022 г. на чужденеца срещу подпис, който е запознат с
текста на същото на език, който разбира, удостоверено с подпис на преводач.
Ответният орган е приел, че за Б.Ш. не са налице предпоставките за предоставяне
на статут на бежанец по ЗУБ, като в така представената бежанска история не са
налице субективният и обективният елемент на предвиденото в чл.8 ал.1 от ЗУБ понятие
"основателно опасение от преследване" – раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение.
Изтъкнато е, че заявените конкретни обстоятелства не могат да бъдат свързани с
нито една от тези причини, както и да се установява нарушаване на основните
права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. В тази
връзка е прието, че макар турският гражданин да твърди, че съдът в **** не
гледал обективно неговите дела, от приложените по преписката съдебни решения на
турски съд, става ясно, че по пет от заведените дела той е оправдан, като
молителят сам заявява, че съдът е бил в тези случаи безпристрастен. Сочи се в решението, че този мотив на
чужденеца не може да бъде приет като основаващ предоставянето на международна
закрила и по-конкретно, статут на бежанец, съгласно ЗУБ, тъй като, ако
следствието и съдът в **** са преценили, че действията на търсещия закрила са в
разрез с обичайното право на държавата, в частност Наказателния кодекс, то
поведението на турския гражданин се приравнява на бягство от правосъдие. В този
смисъл се сочат критериите и процедурите от Наръчника за определяне на статут
на бежанец на Службата при ВКБООН и е формиран извод, че в случая се касае до
проблеми от криминален характер, а като такива, те не попадат в законовите
разпоредби на ЗУБ. Приети са за недостоверни и твърденията на Ш. за отвличане
във връзка с направен запис на опозицията.
Административният
орган е формирал и извод, че по отношение на чужденеца не са налице и
предпоставките на чл.9 ал.1 т.1-2 от ЗУБ, тъй като липсват категорични
доказателства, за наличие на конкретна заплаха за живота , сигурността и
свободата му, както и за опасност от наказание изтезание или други форми на
нечовешко и унизително отношение. Органът се е позовал на информацията от
справките на дирекция „Международна дейност“ при ДАНС, както и на двете писма
от директора на дирекция „М“ при ДАНС, според които Б.Ш. представлява заплаха
за националната сигурност, при което е приел, че искането му за закрила по - предоставяне на хуманитарен статут по чл.9,
ал.1 т.3 е неоснователно, тъй като не съществува реален риск от тежки посегателства
по смисъла на нормата.
В хода на
съдебното производство, освен административната преписка, към делото са
приобщени още: - копие от призовка за страна пред РС- гр. Пловдив; справка от
22.03.2022 г. от процесуалния представител на ответника; писмо с вх. № 11401 от
10.06.2022 г. от процесуалния представител на ответника, ведно с приложените
писмени доказателства; писма от Районен съд - Пловдив и Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение – Свиленград; заверен документ от 12.04.2022 г.
изготвен на турски с адвокатска заверка; писмо от административния ръководител
– Окръжен прокурор – Хасково.
В съдебно
заседание на 03.10.2022 г. са разпитани като свидетели лицата: Е.К.и Илияс
Калуранла.
От
показанията на свид. К.се установява, че познава жалбоподателя от преди 25
години, от ****. Той е журналист и в **** бил журналист - противник на
държавниците. Критикувал общината и сегашните управляващи. Не той, но и
модерните турци са против сегашните управляващи. Свидетелят твърди, че от
всички сфери, хората които са против държавата, отиват в затвора – с вина или
без вина. Твърди също така, че ако
жалбоподателят се върне в Р. **** е много лошо. В затвора имало много
хора на различна възраст - до 85 години, за това, че са говорили срещу
сегашните управляващи. В град Пловдив се виждат с жалбоподателя, имат общ
приятел, който държи ресторант „Бразилия“, където се виждали с всички турци. До
сега нищо лошо не е видял от жалбоподателя. Според свидетеля, Ш. по никакъв
начин не може да навреди на някой. Освен да е журналист, не е чувал с друго
нещо да се занимава. Сочи, че последният
е бил отвлечен, защото говори, и ако се върне в ****, ще го вкарат в затвора.
От
показанията на свид.К.се установява, познава жалбоподателя от ****, гр. **** от
40 години. Той е журналист и имал проблеми в **** с кметството. Преди
четири-пет години дошъл да живее в България. Според свидетеля, ако
жалбоподателят се върне в ****, ще има голям проблем, защото сега системата в ****
е лоша, има опасност за живота. След като дошъл от Свиленград, дошъл при тях в
ресторанта към 12:30 ч. вечерта, когато затварял заведението ресторант
„Бразилия“, на който е собственик. Бил много притеснен, видимо нямал следи от
насилие. Свидетелят твърди, че четири-пет пъти идвали хора от **** в ресторанта на среща с Б. да
говорят. Казвали му да не пише и да не говори лошо за правителството, но той
отказвал. Според свидетеля, на 100% има опасност, ако се върне в ****, да влезе
в затвора.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
При извършената
служебна проверка на законосъобразността на оспореното решение - чл.168 ал.1 от АПК, на основанията, посочени в чл.146 от АПК, съдът намира, че решението е
издадено от компетентен орган по смисъла на ЗУБ – заместник-председателят на
агенцията, съгласно представена по делото Заповед № РД05-803/14.12.2020 г.,
издадена на основание чл.52 от ЗУБ, издадена от Председател на ДАБ при МС, с
която на Заместник - председателя са делегирани правомощията по чл.48 ал.1 т.1
и чл.48 ал.1 т.2, т.3 и т.4 от ЗУБ. При издаването на акта е спазена
предвидената в закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и на материалния закон. В процедурата
не са нарушени чл.75 ал.2 изр.1 от ЗУБ.
В хода на
производството пред административния орган чужденецът е запознат с правата,
които има в производството, връчени са му писмени Указания относно реда за
подаване на молба за статут, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията
на чужденците, подали молба за статут в Република България, като текстът на
указанията са преведени на чужденеца на разбираем от него език. В хода на
административното производство по общия ред с чужденеца са проведено интервюта,
отразени в нарочни протоколи, проведени в присъствието на преводач на език. Не
се установява нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая ответният орган е
изискал писмено становище от ДАНС по молбата на Б.Ш. за предоставяне на
международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на
органа и, с което се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут, тъй
като последният представлява заплаха за националната сигурност на страната.
На следващо място административният акт е издаден в съответствие
с чл.35 от АПК, след като са
изяснени фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай.
Административният орган е спазил изискването на чл.73 от ЗУБ като
последователно, обективно, безпристрастно и обосновано е извършил преценка
относно наличие на основания за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен
статут, като е изпълнил императивното изискване на чл.75 ал.2 от ЗУБ, при произнасянето
по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации
или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по
произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието
гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал
дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила.
В този смисъл е
неоснователно възражението на жалбоподателя, че административният орган, като
не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, е нарушил
разпоредбите на чл.35 от АПК.
Решението е постановено след обстоен анализ на бежанската
история на лицето, като изведените правни изводи за липса на основания по чл.8 ал.1 и чл.9 ал.1 от
ЗУБ
за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, са
обосновани, правилни и съответстват на събраните в хода на административното
производство доказателства. При издаване на оспореното решение,
административният орган е анализирал подробно и задълбочено бежанската история
на чужденеца, както и справките на дирекция "Международна дейност" на
ДАБ относно Р ****, с отчитане на общото положение в страната, актуалната
политическа обстановка, както и действията на правителството по отношение на
антитерористичната дейност.
Съгласно
разпоредбата на чл.1а ал.2 от ЗУБ, международната закрила включва
предоставянето на статут на бежанец или на хуманитарен статут. Чл.8 ал.1 от
ЗУБ, определя предпоставките, при наличието, на които може и следва да се
предостави статут на бежанец, а именно: "Статут на бежанец в Република
България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към социална група, се намира извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея". Предпоставките включват: основателни
опасения от преследване въз основа на някои от признаците – раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група; въз основа на това да се намира извън държавата си по произход и
най-накрая да не може или да не желае да се ползва от закрилата на държавата по
произход.
Причините, които българският законодател е уредил като
обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са
посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8 ал.1 от ЗУБ статут на бежанец
в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува
от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира
се извън държавата си по произход и поради тези причини не може, или не желае
да се ползва от закрилата на тази държава, или да се завърне в нея. По смисъла
на чл.8, ал.4 от ЗУБ
"преследване" е нарушаване на основните права на човека или
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата
норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо
насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. А съгласно чл.9 ал.1 от
ЗУБ,
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията
за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или
2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки
заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Изследвайки бежанската история на жалбоподателя и приобщените
доказателства към административната преписка, съдът напълно споделя изводите на
административния орган за липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне
статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Правилни и обосновани
са изводите на административния орган, че в бежанската история на чужденеца, не
са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в чл.8 от ЗУБ понятие
"основателно опасение от преследване", нито се твърди спрямо Б.Ш. да
е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни
субекти, нито в страната му на произход - ****, нито в България. Както е
посочено и в мотивите на оспореното решение, независимо от твърденията му, че в
Р България е издирван от опозицията в **** и бил отвлечен във връзка с направен
от него видеозапис на член на опозицията, в който той възхвалява преврата от
2016 г. и независимо от твърденията, че само той е направил записа, от
представения от чужденеца видеоклип е установено, че и други хора снимат,
поради което правилно е прието, че твърденията му, че е преследван, защото само
той имал видеозапис, са недостоверни. Доказателства в тази насока не се
представят и в настоящото съдебно производство.
Или иначе казано, конкретни действия на преследване срещу
турския гражданин не съществуват и не се установява срещу него да са налице
посегателства, чиято системност и мащабност достигат до границата на
преследване.
Правилна е преценката на административния орган, че
изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са
правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за
обосновано опасение от преследване. Б.Ш. е напуснал **** през м. август 2017
година, но едва, когато е наближил срокът на изтичане на националния му
паспорт - м. декември 2021 г., той е
решил, че се нуждае от закрила, още повече, че по време на престоя си, както
става ясно от информацията, предоставена от него на интервюиращите, през тези
четири и половина години, последният е посещавал съседните страни като
екскурзиант, а не е търсил закрила.
Същият заявява, че ако евентуално се върне в Р **** веднага
ще го затворят, защото има издадени две присъди. Т. е. единственият мотив,
който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Р ****, бягство от
правосъдие, предвид факта, че при наличието на две осъдителни присъди,
следствието и съдът на **** са преценили, че действията на търсещия закрила са
в разрез с обичайното право на държавата, в частност, Наказателния кодекс. Като
административният орган не е приел за достоверна тази информация, представена
от кандидата за закрила за напускането на **** през 2017 г., поради водещите се
направен видеозапис на публична личност от опозицията в ****, поради което е
подложен на преследване, то той правилно се е позовал на Наръчника по процедури
и критерии за определяне на статут на бежанец", издаден от Службата на
Върховния комисар на ООН за бежанците, където е посочено, че лицата, бягащи от
преследване или наказание от общ характер, обикновено не се считат за бежанци.
Нещо повече, в двете си интервюта жалбоподателят сочи, че
макар и да е членувал в Републиканската партия на народите, не сочи за какъв
период от време и кога е било това, но след това го отстранили и не е член на
партия от пет години. Доказателства в тази насока не се представят, както и не
се представят такива, че Б.Ш. е преследван по политически признак, а е бил
арестуван и осъждан за нарушения на НК, видно от представените по делото
решения на турския съд. Не твърди да е бил изтезаван и не е получавал заплахи;
не е имал проблем заради изповядваната от него религия мюсюлманин - сунит. По
така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на
административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната
хипотеза за прилагане на чл.8 ал.1 от ЗУБ за предоставяне на
статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова
страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност
от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата
на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и
твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9 ал.6 от
ЗУБ.
Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен
статут по смисъла на чл.9 ал.8 от
ЗУБ.
Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по
други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в
българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията
на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците, като тази
законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в
изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по
смисъла на чл.9 ал.8 от
ЗУБ
се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират
останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал.1, въз основа на които
да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства
срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход (така Решение № 4218 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 1466/2021 г., Решение № 8973 от
7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2019 г., Решение № 3543 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д.
№ 7982/2014 г.). В конкретния случай, такива други причини от хуманитарен
характер не се изтъкват и в този смисъл е неоснователно възражението, че са
налице основанията на чл.9 от ЗУБ. В обратна посока
не водят и свидетелските показания на св. К.и Калуранла, понеже от тях не се
извеждат фактически положения, обратни на установеното от останалия
доказателствен материал, събран по делото.
На следващо място ответният орган е извършил преценка и
относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут
по смисъла на чл.9 ал.1 т.3
от ЗУБ,
съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да
напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е
изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични
заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Наличието на тежки
и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно
насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано
като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в чл.15 б.
"в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни
или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини
се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на
предоставената закрила. Съгласно Решение от 17
февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, чл.15
б."в" от Директива 2004/83/ЕО във връзка с чл.2
б."д" от същата директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки
и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила
не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той
представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение
елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт
безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с
молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които
се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво,
че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице,
върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си по прилагане
на чл.9 ал.1 т.3
от ЗУБ,
въз основа на обективираните в справки вх. № МД-388/10.08.2021 г. и вх. №
МД-619/03.12.2021 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ,
информация относно ****, като е достигнал до извода, че обстановката в страната
не е в състояние на вътрешен и международен въоръжен конфликт, за него не
съществува реален риск от тежки посегателства, поради което, при липсата на
такъв, за чужденеца не се установяват предпоставките на цитирания текст.
Следва да се подчертае, че в бежанската история на Б.Ш. не се
сочи да е бил принуждаван да напуска ****, нито пък някой е искал от него да се
завръща обратно. Пребивавал е легално в България - държава, различна от
държавата му по произход, четири години; живеел е под наем; през този период е
обиколил като турист с приятели Сърбия, Черна гора, Северна Македония и
Албания. Както е посочил и ответният орган Б.Ш. е пребивавал легално в **** и я
напуснал по причини, свързани с избягване излежаване на присъди, в търсене на
по-добър живот. Правилен е изводът на ответния орган, че това поведение на
чужденеца се приравнява на бягство от правосъдие.
В настоящия случай органът е изпълнил задължението си,
регламентирано в чл.75 ал.2 от ЗУБ при произнасяне по
молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното
положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се
ползва от закрилата на друга държава.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид претенциите на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не
се следват. Същият следва да понесе разноските от бюджета на съда, направени за
преводач, които се констатираха в общ размер от 150 лева.
Воден от горното Административен съд – Пловдив, XVIII състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Ш., ЛНЧ **********, гражданин на Република ****, с адрес на пребиваване:
общ. Пловдив, гр. Пловдив, ул. „***“ № 2С, ет.7, ап.35, срещу Решение №
1948/09.03.2022 г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците
при Министерския съвет, като неоснователна.
ОСЪЖДА Б.Ш., ЛНЧ **********,
гражданин на Република ****, с адрес на пребиваване: общ. Пловдив, гр. Пловдив,
ул. „***“ № 2С, ет.7, ап.35 да заплати на Административен съд- Пловдив сумата
от 150(сто и петдесет) лева разноски за преводач.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/