РњРћРўРР’Р
РїРѕ
НЧХД № 660/2018 год.
РїРѕ
описа на Районен съд Силистра
Наказателното
производство е образувано във връзка с постъпила тъжба, подадена от В.Н.К.
срещу Рљ.Р—.Р©.,***.В
В разпоредително
заседание и съобразно описаното в тъжбата е насрочено съдебно заседание във
връзка с повдигнато обвинение срещу подсъдимия Щ. за престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, както и за
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 във вр. с
чл. 26 от Наказателния кодекс.
В първото с.з.
подсъдимият се яви с процесуален представител, който направи искане
неподсъдност на делото, за изпращането му на Софийски районен съд. Съдът не
уважи искането, излагайки подробни мотиви.
Р’ С…РѕРґР° РЅР°
наказателното производство съдът прие за съвместно разглеждане предявен от
тъжителя граждански иск срещу подсъдимия в размер на  10 000 лева за нанесени му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена
връзка и в резултат от извършените от подсъдимия престъпления, ведно със
законна лихва. Съдът конституира тъжителя и като граждански ищец по делото.
Тъжителят навежда
доводи, представя писмени и ангажира събиране на гласни доказателства в
подкрепа на исканията си.
Тъжителят поддържа
обвинението. В хода по същество изключително пространно излага доводи за
извършени престъпления от подсъдимия, а именно обида и клевета във връзка с
дадено интервю за „Б.“. Поддържа и предявения от него граждански иск.
Подсъдимият посочва,
че управител на посоченото от него в интервюто дружество е свид. К., съпруга на
тъжителя. Рзлага като СЃРІРѕР№ РґРѕРІРѕРґ, че след като двамата СЃСЉСЃ съпругата РјСѓ СЃР° били
обидени, не може да разбере защо свид. К. е оттеглила тъжбата си. Оспорва
твърденията на тъжителя. Посочва, че думите му относно съпругата на тъжителя са
негово предположение Рё РЅРµ представляват набеждаване. Рзлага становището СЃРё РІСЉРІ
връзка с проведени разпити на част от свидетелите. Моли съда да започне
наказателно производство. Не става ясно срещу кого и за какво. Моли
образуваното наказателно производство да се прекрати, тъй като тъжбата е лъжа и
претенциите нямат основание.
В осигуреното право
на последна дума подсъдимият посочва, че тъжителя го е ощетил и му дължи поне
130 000 лева, а сега иска от него 10 000 лева. Моли съда да му
заплати разходите по делото.
Съдът, като съобрази
поотделно и в съвкупност доводите и становищата на тъжителя и неговия
повереник, тези на подсъдимия и защитата, както и събраните в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
РџРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Рљ.Р—.Р©. СЃ
ЕГН-********** е роден на *** ***. Той е ….
Очевидно подсъдимият
и тъжителят се познават отдавна. Свид. К. за първи път видяла подсъдимия Щ. в
дома си, където той идвал да разговаря със съпруга ѝ В.К.. След това постепенно
възникнала идеята свид. К. и подсъдимият да започнат да извършват съвместно
търговска дейност. Решили бъдещото дружество да се занимава с монтаж на ПВЦ.
Свид. К. не помни чия била идеята, но се споразумели да участват с равни
дялове. Така през 2008 г. било регистрирано „Д. П.“ ООД. При регистрацията на
дружеството подсъдимият Щ. и свид. К. били посочени като управители, които
заедно и поотделно представляват дружеството (л. 149). Подсъдимият се съгласил
на това, но за него дейността в дружеството се осъществявала чрез съдружието му
с тъжителя. Двамата имали разговор в такъв смисъл. Като съдружник обаче в
Търговския регистър била посочена съпругата на тъжителя - свид. К., тъй като
той бил държавен служител. В дружеството подсъдимият се занимавал с
техническата част, а свид. К. с документацията, включително счетоводството. Още
в началото свид. К. се обадила на баща си свид. Н.Н. и той бил назначен на
работа като технически ръководител в новообразуваното дружество. Стана ясно, че
свидетелят не знае кой от двамата съдружници е бил управител на дружеството. Свидетелят
живял в гр. Д. и помагал на дъщеря си до 2011 - 2012 г. Впечатленията му са, че
двамата съдружници приемали заедно решения. Посочва, че неговия зет не е
участвал при вземане на решенията. През 2009 г. дружеството придобило няколко
недвижими имоти от „З.“ АД, а именно промишлена сграда, офис и друг офис. Преди
сключването на договора управителят на „З.“ АД свид. Д. се срещнал около пет
пъти с подсъдимия и свид. К.. С двамата той уговорил всички параметри на
сделката, включително квадратурата на недвижимите имоти и тяхната цена. Освен
това по друг договор, свързан със СМР, свид. Д. не получил протоколи за
извършените СМР, нито фактури. След като подсъдимият напуснал дружеството,
изпратил на свид. Д. приемателен протокол, но свидетеля не помни каква е била
посочената стойност. Единствено има спомен, че в сделката е станало дума за два
гаража като условие за сключването ѝ.
Постепенно
възникнали неразбирателства във връзка с осъществяваната дейност, макар и
подсъдимият да твърди, че печалбата на година била около 800 000 лева.
Свид. К. забелязала нередности. Открила презапасяване с горива, които не се
използвали. Рмало Рё РґСЂСѓРіРё злоупотреби. Въпреки, че дружеството имало багер Рё
назначен багерист, се ползвали подизпълнители за такава работа.
По време на
съдружието се случвало дружеството да заема средства и да дава в заем такива.
Свид. К. посочва, че дружеството е дало заем и парите са върнати след напускане
на подсъдимия като съдружник. Очевидно става дума за заети средства на “Е.”
ЕООД. Претенцията на подсъдимия е, че част от тези върнати пари са негови.
В края на 2011 г.
подсъдимият бил потърсен от Колеви, които решили, че не искат да работят повече
с него. При това положение подсъдимият подал молба, с което заявил прекратяване
на членството си. Видно от приложения към делото протокол на 28.12.2011 г. на
проведеното събрание на съдружниците подсъдимият бил освободен като съдружник и
управител на „Д. П.“ ООД. Дяловете му били прехвърлени на другия съдружник –
свид. С.К.. На същата дата със споразумение дружеството прехвърлило на „Е.“
ООД, управлявано и представлявано от подсъдимия, а последното поело всички
права и задължения на „Д. П.“ ООД, произтичащи от сключения на 30.10.2009 г.
предварителен договор за продажба на недвижим имот. „З.“ АД като страна по
предварителния договор дало съгласие чрез управителя си „Е.“ ООД да замести „Д.
П.“ ООД по посочения договор. Поемателят „Е.“ ООД се съгласил и поел всички
права и задължения на „Д. П.“ ООД, свързани с този договор. Освен това „Е.“ ООД
трябвало да довърши СМР. Оказало се обаче, че за извършените СМРне била
издадена фактура от „Д. П.“ ООД и акт № 19. Свид. Д. обяснил на подсъдимия, че
дружеството ще загуби 18 000 лева и не може да прехвърли офисната част по
сключения предварителен договор. От друга страна подсъдимият не можел да издаде
фактура, тъй като тя би била документ с невярно съдържание, тъй като не може „Д.
П.“ ООД да извърши СМР, а „Е.“ ООД да издава фактурата. Подсъдимият оценява, че
с това е загубил около 70 000 лева. След това разговарял с К. във връзка с
посоченото. На 23.10.2012 г. тъжителят К. и свид. К. прехвърлили с договор за
продажба на „Е.“ ООД недвижими имоти – два гаража.
През 2017 г.
подсъдимият се запознал със свид. А.П., тъй като и двамата били разпитвани като
свидетели по известното на обществеността дело “С.”.
В края на м. август
2017 г. в гр. Д. пристигнал свид. Д.С., журналист от екипа на „Б.“. Същите
получавали информация от фен групата, които подавали сигнали за нередности. В
пика на скандала „С.“ свид. С. ***, където се срещнал със свой приятел - свид. Л.Г..
Рменно той РіРѕ запознал СЃ РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏ. Свидетелят разбрал, че РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ ще РјСѓ
разкаже пред камера за множество нередности. По-късно се срещнал с него. Срещата била предварителна. На нея
присъствали подсъдимият, свид. С., съпругата му, както и свидетелите Л.Г. и А.П..
Подсъдимият посочил какво ще разкаже. Свид. С. посочва, че когато подсъдимият
му излагал фактите, които ще посочи, никой друг не е говорил. Свид. С. е
категоричен, че в практиката си „Б.“ не участват в никакви постановки. Посочва,
че никога не бил приел трето лице да казва на интервюирания какво да говори.
Счита това за недопустимо и удар по професионалния имидж на екипа им. Твърди,
че не са участвали в такъв тип
постановки или създаване на дезинформация. Вечерта свид. С. разговарял със
своите редактори. След обсъждане ден или два дни по-късно било заснето и самото
интервю в офиса на свид. Л. К..
В хода на интервюто,
подсъдимият не отрича, че е направил следните изявления:
Подсъдимият заявил:
„Много мръсотии бяха направени“, „Ако всичките мръсотии, които са правени, дето
ще ги чуете впоследствие, съм дълбоко убеден, че тя ги е направила по принуда,
по нареждане на В.К., щото той когато изръмжи или нещо тя се блокирваше цялата.
Може да яде бой вкъщи!“. Подсъдимият посочи, че това е единствено негово
предположение. Твърди, че свид. К. винаги се съгласявала с него, докато не
разговаряла с тъжителя.
РџРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ заявил: „Рмаше голям страх Рё
стрес от него и прайше неща“. Обяснението му е, че когато са разделили
дейността е имало неуредени неща. Свид. К. му заявила, че тъжителя е разговарял
с нея и ѝ казал да не се прибира в дома си, ако не прекрати съдружието. Това го
казала със страх. Когато разговаряли относно разделението, свид. К. го
поправила за нещо, а той ѝ заявил: „Ти да мълчиш!“. Тогава тя млъкнала. Поради
това подсъдимият е на мнение, че свидетелката се страхува от съпруга си.
Подсъдимият заявил
също: „Когато ме прекара с един гараж вече беше Директор на ОДП. Раз му казах:
„В., така ще те разглася навсякъде, че ще те изгонят от полицията“. Подсъдимият
посочва, че споразумението им било К. да му прехвърлят три гаража, а получил
два. Свид. К. дори му заявила, че ще му прехвърли и два, понеже заплашвал, че
ще пусне жалба срещу тъжителя. Става дума вероятно за споразумение, подписано
СЃСЉСЃ СЃРІРёРґ. Рљ. (Р». 282).
Подсъдимият заявил
също: „Той с цялата си наглост ми заяви, докато бати Б. е на власт и Ж. М. е до
мене никой нищо не може да ми направи“. Подсъдимият твърди, че тъжителя
действително е казал така. Същото било описано от него и в сигнал, подаден на
04.09.2017 г. Твърди, че по образувано наказателно дело е заявил това в
качеството си на свидетел.
В хода на интервюто
подсъдимият заявил и следното: „С В.К. конфликта е негласен, но туй не значи,
че е малък, значи ние бяхме съдружници пет години“. Подсъдимият посочи пред
съда, че в гр. Д. било обществена тайна, че са били съдружници с тъжителя.
Свид. К. била фиктивен съдружник. Причината била, че тъжителят бил по това
време държавен служител и закона забранявал да бъде съдружник. Всички решения
били вземани, след като свид. К. обсъждала проблемите със съпруга си. По тази
причина подсъдимият приемал и приема, че реално е имал съдружие с тъжителя.
Подсъдимият заявил
също: „Разделихме се накрая на 2011 г., декември месец 2011 г., той поиска, по
негово настояване, той ме принуди“. Подсъдимият посочва, че тъжителя му е
казал, че не иска да работят заедно. Това не означавало разбира се, че тъжителя
е посягал да го удря.
В хода на интервюто
подсъдимият заявил и следното: „Рискаше да лапне цялата фирма“. Подсъдимият посочва, че
причината Колеви да искат дружеството бил факта, че то имало регистрация в
Камарата на строителите.
Подсъдимият заявил в
хода на интервюто:
„После
я загробиха от тяхната просто некадърност“. В с.з. подсъдимият обяснява, че
докато съдружието било факт дружеството имало печалба в размер на 800 000
лева. След това печалбата рязко намаляла, а сега не работят.
Подсъдимият направил
в хода на интервюто и следното изявление: „Първо си мислех, че само с един гараж ме е
завлякъл“
и „Но конфликта е, че
ме завлякоха с много неща“. Подсъдимият посочва, че освен гараж на стойност
15 000 лева, имат и други неуредени имуществени отношения. Според него се
касае грубо за около 70 000 лева. Подсъдимият посочва, че дружеството е
давало пари в заем, които са върнати. Това са други 40 000 лева.
В хода на интервюто
подсъдимият заявил и следното: „Проблема беше В.К., той командваше, той беше истинския
съдружник, С. беше фиктивен“. Подсъдимият посочва, че твърди същото, а именно че свид.
К. е била един изпълнител, че е представлява в отношенията им тъжителя.
Подсъдимият направил
в хода на интервюто и следното изявление: „Ще ви кажа за натиска, значи като купихме
цех и офисна част, това е в бившия завод „З.“ АД Д.“. Подсъдимият посочва, че
тук е бил неразбран и става дума за натиск да купят от един човек на име Атанас
три декара земя за сумата от 360 000 лева. Подсъдимият бил категорично
против тази сделка. Посочва, че не знае каква е била целта на тъжителя. Прави
предложение, че тъжителя е искал да го излъже. Напротив, тогава били в добри
отношения и действали в общ интерес.
Подсъдимият направил
в хода на интервюто и следното изявление: „В.К. е много по-долен. Туй мога да го заявя
най-отговорно, щото ми беше осем години съдружник“. Подсъдимият посочва, че неговата
преценка е такава, тъй като тъжителя не е заплатил на работниците, казвайки им
че парите са у подсъдимия. Посочва още, че тъжителя се е опитал да убие
свидетел, лъжесвидетелствал, изнудвал вещи лица. Счита всички тези неща за
долни. Главното обаче било, че го е прекарал с един гараж.
Преди публикуването
на интервюто свид. Д.С. потърсил гледната точка на споменатите лица. Етичния
кодекс изисквал в такава конфликтна ситуация да потърси мнението им. Всички
споменати лица отказали да застанат пред камера. Седмица след като се прибрал,
той пристъпил към монтаж. Преценил, че е необходима редакция, тъй като всеки
прави лапсуси и допуска грешки при говорене. Освен това интервюто било заснето
с две камери. Целта била след редакцията интервюто да бъде атрактивно за
зрителя. Материалът бил публикуван на 04.09.2017 г. Свидетелят посочва, че
интервюто с подсъдимия било качено в „Ю.“, както и във „Ф.“. Посочва, че като
бройка има около 20 000 гледания, но машинно не се отчитало дали един
човек не е гледал повече от веднъж. Свид. С. нямал практика да предоставя
записа на интервюто преди публикуване и не го предоставил на подсъдимия преди
качването му.
След даването на
интервюто свид. П.Х. бил един от първите, който видял интервюто. Той познавал
тъжителя, тъй като последния му предоставял правни съвети и осъществявал
процесуално представителство във връзка с дейността на дружеството му.
Свидетелят бил потресен, когато изгледал записа най-вече от казаното от
подсъдимия за съпругата на тъжителя. Той нямал впечатления тъжителят да е
човек, който може да упражнява домашно насилие. При проследяване на записа
свидетелят твърди, че е останал с впечатление, че подсъдимият заявява, че
когато тъжителя изръмжавал на съпругата си и скърцал със зъби, тя заставала
мирно и се напикавала от страх. Тъй като останал възмутен от казаното,
свидетелят споделил с тъжителя, който му отговорил, че не се интересува.
Свидетелят Р.М. също
гледал интервюто, преценявайки че се е налице оклеветяване, тъй като никога не
бил присъствал на такива отношения между тъжителя и неговата съпруга. Той
познавал свид. К. и впечатленията му били, че тя не може да е жертва на домашно
насилие. Колебаел се дали да сподели с тъжителя, но все пак му казал за
интервюто. Тъжителят му отвърнал, че е занимава с простотии.
Тъжителят и свид. К.
гледали интервюто на 07.09.2017 г. След което свидетелката се разстроила и се
наложило да се пролежи стационарно в болница за лечение. Свидетелката останала
силно разстроена от казаното, тъй като имала нормални съпружески отношения с
тъжителя и не била жертва на домашно насилие.
Бащата на свид. К. -
свид. Н. разбрал от сина си за интервюто. Когато сина им го пуснал на родителите
си, майката на свид. К. се притеснила и
започнала да се тръшка.
След като излязла от
болницата свид. К. срещнала на улицата свид. М., който ѝ се извинил. Тя му
обяснила, че не се чувстват добре, изпитват срам, тъй като са изградили авторитет
в обществото, а след интервюто им било неудобно да срещнат погледите на хората.
РќР° 12.09.2017 Рі.
тъжителят посетил лекар (л. 145). Според съдържанието на медицинския документ
са установени интензивни
тревожно-депресивни изживявания с диагноза „Разстройство на адаптацията“.
РЎРІРёРґ. Р”.Р .Р.
посочва, че е в конфликт с тъжителя. Споровете възникнали заради непплащане на
заработени часове от свидетеля. Същият забелязал, че посочените часове в
трудовата книжка не отговарят на заработеното от него. Разговарял с бащата на
свид. К. и той го изпратил при подсъдимия. Предвид неплатеното и неверните
отразявания в трудовата му книжка, свидетелят подал жалба до полицията. По това
време тъжителя ръководител “Ркономическа полиция”. Свидетелят решил РґР° СЃРµ
срещне с него. На тъжителя му било известно, че по същото време свидетелят работил
РЅР° строителен обект - вила, собственост РЅР° служител РЅР° “Криминална полиция”. Р.
му се оплакал, че не му плащат заработеното, а тъжителят го посъветвал да се
обърне към съдружниците. Когато свидетеля останал възмутен и го репликирал, тъжителят
му заявил, че е нелоялен и некоректен. Между двамата се породил конфликт. На
съда стана известно обстоятелството, че в Районен съд – Д. е имало заведено
НЧХД. Същото е приключило, тъй като наказателното производство е прекратено.
От постъпилия
отговор от ОДМВР– Д. е видно, че тъжителят бил временно назначен на ръководна
длъжност – д. на ОДМВР - Д., считано от
17.04.2015 г. Със заповед от 206.2015 г. бил назначен на длъжност д., считано
от 03.07.2015 г. Считано от 01.06.2016 г. служебното правоотношение е
прекратено, поради придобиване право на пенсия.
В получен отговор от
Районен съд – Д. се посочва, че срещу тъжителя няма заведени граждански дела по
Закона за защита от домашно насилие.
Видно от получен
отговор от Окръжна прокуратура – Д. има образувано ДП за престъпление по чл.
255 от НК. Предмет на разследването е избягване данъчни задължения ДДС в големи
размери. По делото няма привлечен обвиняем.
В получен отговор от
Специализирана прокуратура се сочи, че тъжителя е привлечен като обвиняем за
извършени престъпления по чл. 293, ал. 2, чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл.
143, ал. 1 от Наказателния кодекс. На 02.05.2018 г. делото е прието по компетентност
в Специализирана прокуратура. На 13.07.2018 г. Районна прокуратура – Д. с
постановление приема по компетентност отделени материали спрямо В.Н.К..
По делото е приложен
препис на епикриза на подсъдимия Щ., от която става ясно, че същият е с
хронична изострена сърдечна недостатъчност (л. 278). От представено експертно
решение (л. 396) става ясно, че подсъдимия е с 60% трайно намалена
работоспособност. Заключението е, че същият е работоспособен.
Към доказателствата
е приет и препис на споразумение от 28.12.2011 г., с което „Д. П.“ ООД се
съгласява да прехвърли на „Е.“ ООД в срок до 31.03.2012 г. недвижим имот, представляващ гараж и МПС
(багер, автокран, валяк, каравана, Фолксваген Каравел, Пежо 806).
В хода на наказателното
производство съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице посочва,
че не може да се произнесе о категоричен начин, че в периода 01.01.2010 г. –
31.12.2011 г. „Д. П.“ ООД като заемател е предоставял парични заеми. Липсват
първични счетоводни документи. Липсват данни за предоставени заемни средства и
по счетоводните сметки. Няма документи за договорени лихви, начин на
предоставяне и връщане, поради което вещото лице посочва, че не може да се
ангажира с конкретен отговор дали и в полза на кои лица са предоставени заеми
от „Д. П.“ ООД. Същевременно от счетоводно записване по сметка 498/3 с
основание „върнат заем“ става ясно, че такъв е имало.
Видно от постъпил
отговор от Окръжна прокуратура – С., в кориците на образуваното ДП не се
съдържа договор, сключен между „Д. П.“ ООД и “Е.” ЕООД.
По делото са налице
и други документи, включително жалба, подписана от подсъдимия срещу сви. К. (л.
415), в която подсъдимия сочи, че е попитал С.К. дали „Д. П.“ ООД е
предоставяло заем на “Е.” ЕООД. Същият посочва, че е получил отговор от нея, че
се касае за фиктивен договор.
РџРћВ
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа
обстановка се подкрепя от обясненията на подсъдимия и показанията на
разпитаните свидетели. Съдът прецени, че следва изцяло да се довери на
обясненията на подсъдимия. Прави впечатление, че същият признава изцяло, че е
направил посочените в тъжбата изявления.
Съдът не дава вяра
на показанията на свид. Н.Я.К.. На първо място, показанията му противоречат на
заявеното от останалите свидетели. На следващо място, по делото е без значение
дали подсъдимият е провеждал разговори с други лица преди интервюто, тъй като е
повдигнато обвинение срещу него за заявеното именно от него в интервюто. В хода
на наказателното производство категорично се установи, че подсъдимият е дал
тези изявления в присъствието единствено на журналистическия екип. Същите са
дадени без да му е указан натиск. Съдът прави извод и от посоченото от подсъдимия
в хода на настоящото наказателно производство.
Без значение за
настоящото наказателно производство е разпита на свид. Д.Т., който посочва, че
е станал свидетел на разговор по телефона между подсъдимия и както той
предполага тъжителя във връзка със съставен АУАН. Не се установи какъв е този
акт и дали има някакво отношение към настоящото наказателно производство.
Като нямащи
отношение към настоящото наказателно производство съдът прецени и показанията
на свидетелките В.П., М.Н., С.У. и С.М.. Стана ясно, че в трудовите им книжки е
вписано отработено време, което да им се зачете като трудов стаж, без реално те
да са полагали труд.
Никоя от страните не
оспорва и вещественото доказателствено средство, а именно предоставения запис
на даденото от подсъдимия интервю.
РћРў РџР РђР’РќРђ РЎРўР РђРќРђ:
Клеветата представлява съзнателно разпространяване на информация за
определено лице, което представлява позорно обстоятелство или приписване на
престъпление, което не е извършено. Рв двата случая целта е злепоставяне на
личността на оклеветения пред обществото, чрез засягане на неговата чест,
достойнство и добро име. Позорните обстоятелства са тези, които определят
личността в отрицателна насока от гледна точка на изискванията на морала и
добрите нрави. Обществената укоримост на престъплението се осъществява, поради
неистинността на позорните обстоятелства и несъществуването на приписваното
престъпление. Рзвършителят РЅР° престъплението знае отлично какво Рµ
действителното положение, но въпреки това разгласява неистински позорни
обстоятелства или приписва престъпление по отношение на дадено лице. За
наказателната и гражданската отговорност е задължително да се докаже, че той е
знаел или допускал за несъществуването на позорните обстоятелства.
Събраните
доказателства сочат, че подсъдимия е заявил: „Много мръсотии бяха направени“,
„Ако всичките мръсотии, които са правени, дето ще ги чуете впоследствие, съм
дълбоко убеден, че тя ги е направила по принуда, по нареждане на В.К., щото той
когато изръмжи или нещо тя се блокирваше цялата. Може да яде бой вкъщи!“.
Подсъдимият посочи, че това е единствено негово предположение. Подсъдимият
заявил в интервюто:
„Рмаше
голям страх и стрес от него и прайше неща“. Обяснението на подсъдимия е, че
когато са разделили дейността е имало неуредени неща. Свид. К. му заявила, че
тъжителя е разговарял с нея и ѝ казал да не се прибира в дома си, ако не
прекрати съдружието. Това го казала със страх. Когато разговаряли относно
разделението, свид. К. го поправила за нещо, а той ѝ заявил: „Ти да мълчиш!“.
Тогава тя млъкнала. Поради това подсъдимият е на мнение, че свидетелката се
страхува от съпруга си. Това мнение на подсъдимия съдът приема като
предположение, заради употребеното “може”. За да бъдат клеветнически употребените
изрази следва да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения,
асоциации и интерпретации. По своята смислова същност това изявление съдържа
единствено субективна оценка на подсъдимия за отношенията между тъжителя и
съпругата му. В хода на наказателното производство в с.з. неведнъж подсъдимият
посочва, както твърди и в интервюто, че тъжителя го е прекарал с един гараж,
докато бил д. на ОДП. Затова подсъдимият му казал, че така ще го разгласи, че
ще го изгонят от полицията. По делото се представя споразумение. От друга
страна е налице прехвърляне на два гаража. Останалото е преценка на подсъдимия,
който счита, че отношенията му са били с тъжителя, а не със свид. К.. Приема,
че тя била единствено фиктивен съдружник. По тази причина заявил в интервюто,
че са били съдружници пет години. Според подсъдимия този факт е обществена
тайна. Причината съпругата на тъжителя да бъде посочена като съдружник бил
именно факта, че тъжителят като държавен служител не може да осъществява
търговска дейност. Действително в хода на наказателното производство стана ясно
от показанията на свид. К., че подсъдимия Щ. е бил познат на нейния съпруг. На
съда няма как да са му известни предварителните разговори между подсъдимия и тъжителя.
Не е ясно кой е инициатор на идеята за съвместна търговска дейност. Не е ясно
защо подсъдимият е искал да осъществява търговска дейност именно в съдружие със
съпругата на тъжителя. По делото не са налице доказателства за някакъв брачен
договор между тъжителя и свид. К.. Житейско логично е с оглед посочените
обстоятелства подсъдимият да е приемал, че действително осъществява съвместна
дейност с К., включително с тъжителя. В случая не е от особено значение и
факта, че като съдружник в ТРе посочена свид. К., поради обстоятелството, че
обратното не е било възможно, заради служебното правоотношение на тъжителя.
Действително такова поведение е укоримо, доколкото закона забранява на
полицейските служители да развиват търговска дейност. Неслучайно същите към
момента декларират придобитото през годината имущество и конфликта на интереси.
Включително следва да декларират и придобитото имуществото от съпруг/а. Поради
посоченото в случая е абсолютно невъзможно съдът да проверява истинността на
подобни обстоятелства, каквито задължения има, а именно дали подсъдимият е
съзнавал при даването на интервюто, че тъжителят не е бил негов съдружник и по
никакъв начин пряко или косвено не се
участвал в търговската дейност. Напротив, от заявеното в хода на наказателното
производство от подсъдимия, съдът прецени, че подсъдимият има точно обратното
мнение и до момента. Подсъдимият неведнъж в хода на наказателното производство
подчерта фиктивността на участието като съдружник на съпругата на тъжителя и
сочи именно последния като свой съдружник.
РџРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚
признава, че е заявил: „Той с цялата си наглост ми заяви, докато бати Б. е на
власт и Ж. М. е до мене никой нищо не може да ми направи“. Тези твърдения са
непроверяеми. Не би могло да бъде проверено дали тъжителя е направил такива
изявления пред подсъдимия. По делото единствено стана ясно, че тъжителят
познава Ж. М.. Последният нееднократно е гостувал в дома му.
Подсъдимият заявил
също: „Разделихме се накрая на 2011 г., декември месец 2011 г., той поиска, по
негово настояване, той ме принуди“. Последното съвсем не означава приписване на
престъпление, доколкото принудата по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК, тъй като
подсъдимият е категоричен, че тъжителят не употребил сила или заплашване или злоупотреба
с власт. Следва да се има предвид, че принудата по смисъла на НК не се
припокрива с употребяваното в човешкото ежедневие сказуемо “принуждавам”.
Синоними на думата „принуждавам“ са заставям, карам, подтиквам, накарвам и даже
убеждавам. Стана ясно, че идеята за прекратяване на съдружието не е на
РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏ.
Следващата група
изрази:
„Р
искаше да лапне цялата фирма“ и „После я загробиха от тяхната просто некадърност“
представляват изрази на оценка, но начина на мислене на подсъдимия не може да
се криминализира. Мнението като такова съдържа в себе си идеята за
положителност или отрицателност. То не подлежи на доказване, защото не е факт.
Следващата група
употребени изрази са
„Първо
си мислех, че само с един гараж ме е завлякъл“ и „Но конфликта е, че ме завлякоха с много
неща“. Рзразите произтичат РѕС‚ убедеността РЅР° РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏ, че тъжителят Рµ Р±РёР»
действителния му съдружник. Подсъдимият твърди, че има неуредени имуществени
отношения с К.. Касаело се за обещания гараж, както и за върнат заем, от които не
е получил нищо. Очевидно това също представлява оценка. Начинът на мислене на
подсъдимия не може да се криминализира. Мнението като такова съдържа в себе си
идеята за положителност или отрицателност. То не подлежи на доказване, защото
не е факт.
Подсъдимият направил
в хода на интервюто и следното изявление: „Ще ви кажа за натиска, значи като купихме
цех и офисна част, това е в бившия завод „З.“ АД Д.“. Подсъдимият обяснява, че
е разбран неправилно и е става дума не за натиск във връзка със сделката със “З.”,
а за някаква друга предложена сделка. Очевидно е налице непълнота на посоченото
в тъжбата, но доколкото съдът е обвързан с посоченото в нея, не става ясно
какво клеветническо изявление се съдържа в посоченото.
Посочените по-горе
изявления не съдържат никакви обидни думи, няма изразено презрение към
личността на тъжителя.
Съдът отново
подчертава, че отговорност може да има за казаното, а не за това, което е
искано да се внуши. Деецът не може да носи отговорност и за оценката си, тъй
като тя не е факт. Освен това липсва съзнание за оклеветяване, когато деецът е
убеден в истинността на разпространената информация, като се основава на
обективни факти, позволяващи такъв извод. Не е без значение и обстоятелството,
че тъжителя е бил потърсен от свид. С. и е имал възможност да изрази
несъгласието си във връзка с изявленията на подсъдимия. По същото време той не
бил държавен служител, т.е участието му не би било нарушение на служебните му
задължения или нарушение на Етичния кодекс.
Предвид гореизложеното
съдът прие, че подсъдимият е невиновен за това, че в края на м. август 2017 г.
до 04.09.2017 г. в гр. Д., в условията на продължавано престъпление, в интервю
за „Б.“ е разгласил позорни обстоятелства за тъжителя В.Н.К. и му е приписал
престъпление, употребявайки следните изрази: „Много мръсотии бяха направени. А
пък всичките мръсотии, които са правени, дето ще ги чуете впоследствие, съм
дълбоко убеден, че тя ги е направила по принуда, по нареждане на В.К., щото той
когато ѝ изръмжи или нещо, тя се блокирваше цялата, може да яде бой вкъщи“,
„Рмаше голям страх Рё стрес РѕС‚ него Рё прайше неща“, „Когато РјРµ прекара СЃ един
гараж вече беше директор на ОДП и аз му казах: „В., така ще те разглася
навсякъде, че ще те изгонят от полицията“, „Той с цялата си наглост ми заяви,
докато бати Б. е на власт и Ж. М. е до мене, никой нищо не може да ми
направи!“, „С В.К. конфликта е негласен, но туй не значи, че е малък, значи ние
бяхме съдружници пет години“, „Разделихме се накрая на 2011 г., декември 2011
г., той поиска, по негово настояване, той ме принуди“, „Рискаше да лапне
цялата фирма“, „После я загробиха от тяхната просто некадърност“, „Но конфликта
е, че ме завлякоха с много неща“, „Първо си мислих, че само с един гараж ме е
завлякъл“, „Проблемът беше В.К., той командваше, той беше истинския съдружник, С.
беше фиктивен“, „Ще ви кажа за натиска, значи като купихме цех и офисна част,
това е бившия завод „З.“ АД – Д.“ и „Туй мога да заявя най-отговорно, щото ми
беше осем години съдружник“, като клеветата е нанесена публично и
разпространена РІ Рнтернет чрез социалната мрежа Р¤. Рё Р®., поради което Рё РЅР°
основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за
престъпление по
чл.
148, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
Обидата е
съзнателно, целенасочено унижаване чувството на достойнство на пострадалия чрез
думи или действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията на
благоприличието и на добрите нрави, т.е. за да е налице обида е нужно да е
изказано презрение към личността, а не просто да е налице неспазване на
етикета. С обидата директно се засягат представите на пострадалия за личното му
достойнство и чест, за качеството на неговата личност въобще. Честта предполага
съзнание на своето достойнство и уважението на другите. За осъществяването на
обидата е необходимо тъжителят да е възприел обидните думи или действия. За да
е налице обида, извършителят трябва да е съзнавал, че казаното е унизително за
личността на другиго и да е желал или поне допускал оскърблението.
Безспорно бе
изяснено, че подсъдимият е казал следното:  „В.К. е много по-долен. Туй мога да го заявя
най-отговорно, щото ми беше осем години съдружник“. Обясненията на подсъдимия
са допълнителен довод, че е налице обида. Очевидно в случая подсъдимият не дава
оценка за поведението на тъжителя, а го охарактеризира като човек. Същевременно
употребения израз “по-долен” съдържа в себе си презрение към личността на
тъжителя. Поведението на подсъдимия в с.з. също е потвърждение на посоченото.
Според съда
подсъдимият е съзнавал, че казаното е унизително за личността на тъжителя.
Обидната дума „по-долен“ може да бъде възприета при проследяване на интервюто,
а доказателствата сочат, че тъжителя е гледал интервюто. Тъй като понятието за
чест и достойнство е индивидуално, самооценката също е индивидуална. Едни и
същи думи могат да засегнат един човек и да бъдат съвършено безразлични за
друг. Възприемайки обидните думи, пострадалият формира преценка за степента, в
която са накърнени честта и достойнството му, след което преценява
необходимостта от защита. Доколкото е налице тъжба е ясно, че тъжителя е
възприел използваната от подсъдимия дума като обидна. Деянието е извършено с
пряк умисъл, тъй като подсъдимия е целял засягането на достойнството на
тъжителя. Това се потвърждава и от обясненията му.
Обидата е нанесена
публично. Обида
има и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази или
ги прочете в публикация или интервю. Съдебната практика в тази посока се
развива и към настоящия момент ВКС е имал възможност да посочи, че публичността
изпълнява квалифициращия елемент на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, когато обидата
е разпространена в интернет пространството, в случая чрез социалната
мрежа Ф. и Ю.. Това е така, тъй като социалната мрежа Ф. и платформата Ю. се
явяват едни общодостъпни места за неограничен кръг лица, които биха могли да
възприемат обидния израз. С Решение
№ 159 от 19.06.2015 г. на I Н.О. ВКС приема, че в
съвременните
условия на медийното пространство и възможностите за разпространение на
информация категорично не може да се определи като несъставомерна обида,
отправена чрез интернет мрежата с възражението, че е неприсъствена, тъй като
подобно становище би станало основа за сериозни отклонения от приетите правни и
морални стандарти относно границите на престъплението обида. Настоящият съдебен
състав напълно се солидаризира с това мнение.
Обидата е
разпространена по друг начин, а именно в интернет, следователно е налице
квалификация по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК.
Предвид
гореизложеното съдът прецени, че подсъдимият Щ. е извършил престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, тъй
като в края на м. август
2017 г. до 04.09.2017 г. в гр. Д., в интервю за „Б.“ е казал нещо унизително за честта и
достойнството на В.Н.К., употребявайки изречението: „В.К. е много по-долен“,
като обидата Рµ нанесена публично Рё разпространена РІ Рнтернет чрез социалната
мрежа Ф. и Ю., което представлява престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс.
За престъплението по
чл. 148, ал. 1 от НК се предвижда наказание
глоба от 3000 лева до 10 000 лева и обществено порицание.
РџСЂРё
определянето на наказанието, съдът съобрази, че са налице основания за
приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК, т.е. подсъдимият следва да се освободи от
наказателна отговорност като му се наложи административно наказание по този
ред. За прилагането на чл. 78а от НК, т. е. за освобождаването на пълнолетно
лице от наказателна отговорност от съда с налагане на административно наказание
глоба в размер от 1000 до 5000 лева, законодателят изисква кумулативното
наличие на няколко предпоставки, която хипотеза е налице по настоящото
наказателно производство. Чл. 78а, ал. 1, б. “а” от НК изисква за
престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
друго по-леко наказание, когато е деянието е умишлено и лишаване от свобода до
пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо. Налице са и
изискванията на б. “б” от ал. 2 на чл. 78а от НК - деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на този раздел. С оглед предвиденото в б. “в” от ал. 1 на чл. 78а от НК
възстановяване на причинените от престъплението имуществени вреди, в хода на
съдебното следствие не е установено да
са причинени съставомерни имуществени вреди в резултат от престъплението. Освен
това съгласно чл. 78а, ал. 5 от НК,
когато за извършеното престъпление е предвидено наказания глоба или друго
по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава тази глоба.
Р’РѕРґРёРј РѕС‚
горното и след като съобрази, че е налице приложното поле на чл. 78а от НК,
съдът освободи подсъдимият от наказателна отговорност, налагайки му
предвиденото в чл. 78а, ал. 1 от НК административно наказание глоба. Чистото
съдебно минало на подсъдимия не може да бъде преценявано като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като същото е необходимо условие за
прилагането на чл. 78а от НК, т.е. обстоятелството е отчетено с приложението на
чл. 78а от НК.
Като взе
предвид данните за материалното състояние на подсъдимия, съдът прецени, че
целите на административното наказание ще бъдат постигнати с налагане на
наказание под средния размер към минимума, а именно глоба в размер на 1 500
лева. Рзпълнението РЅР° така определеното наказание ще изпълни целите, посочени РІ
чл. 36 от НК, а именно за оказване на едно възпиращо и превъзпитаващо
въздействие, както по отношение на подсъдимият, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
- Р’СЉРІ
връзка с предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск:
Относно предявения
иск, с който се претендират репарации за обезвреда на претърпените
неимуществени вреди от престъплението. Обезщетение се дължи при наличието на
няколко предпоставки - деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вина. По гражданския иск вредоносните последици на престъплението по
чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК са необорима законова презумпция
и с оглед констатацията на съда за умишлено виновно поведение от страна на
подсъдимия, следва да се обсъди единствено размера им. С оглед употребения
обиден израз, чийто автор е подсъдимия, доброто име и положителната оценка на
обществото за тъжителя са накърнени и претърпените от него вреди подлежат на
обезщетяване. По делото обаче не са събрани доказателства посоченото от
подсъдимия да е повлияло по някакъв начин на професионалната реализация на
тъжителя. Твърденията в тъжбата подлежат на доказване, в това число и
конкретния размер на вредите. Поради липсата на достатъчно доказателства в тази
връзка, съдът прецени, че претенцията на тъжителя се явява недоказана до пълния
предявен размер от 10000 лева. Съобразявайки критериите за справедливост, съдът
прие, че подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на тъжителя сумата от
500,00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 04.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като в
останалата част до 10 000,00 (десет хиляди) лева. В останалата част до 10
000,00 (десет хиляди) лева съдът отхвърли предявения граждански иск като
неоснователен и недоказан.
- РџРѕ РІСЉРїСЂРѕСЃР° СЃ
разноските:
Предвид изхода на
делото съдът осъди прецени, че следва да разпредели направени разноски.
Предвид факта, че е
налице уважен граждански иск до размера на сумата от 500 лева, съдът осъди подсъдимия
Щ. да заплати по сметка на Районен съд –
Силистра държавна такса в размер на 50,00 (петдесет) лева върху уважения размер
на гражданския иск, съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
Доколкото е налице
осъдителна част, съдът прие, че подсъдимият следва да заплати на тъжителя В.Н.К.
направените от него разноски по делото в размер на внесената държавна такса за
образуване на наказателно дело от частен характер на стойност 12,00 лв.
(дванадесет лева).
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК и предвид осъдителната
присъда съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – Силистра направените разноски, заплатени за явяването
на свидетел в размер на 115,22 лв. (сто и петнадесет лева и 22 стотинки).
Доколкото съдът
прие, че подсъдимият не е извършил престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2,
във вр. с чл. 147, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът
осъди тъжителя да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Силистра следните разноски, направени по делото: 168,00 лв. (сто
шестдесет и осем лева) във връзка с назначената съдебно-счетоводна експертиза,
както и направените заплатените за явяване на свидетел по делото в размер на
22,13 лв. (двадесет и два лева и 13 стотинки).
Съдът прецени, че останалите
разноски, направени от страните, следва да останат за тяхна сметка.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
РЎРЄР”РРЇ:
Силвина
Йовчева