РЕШЕНИЕ
№ 548
гр. Плевен , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430100434 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод на предявен от С.Ш. ***
срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, съставляващи са пряка и непосредствена последица от
незаконните действия на Прокуратурата на РБ, изразяващи се в
неоснователно повдигане на обвинение против ищеца в извършване на
престъпление от общ характер по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, за което е било образувано НОХД № 184/2019г.
по описа на РС- гр. Плевен, по което същият е признат за невинен с влязла в
сила в сила Присъда № 4/22.01.2020г., потвърдена с Решение №
109/03.08.2020г. ОС-Плевен по ВНОХД№ 215/2020 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 03.08.2020 до окончателното й
изплащане.Твърди се, че с постановление от 18.12.2018г. ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.
1
е чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. е ал. 1 от НК по досъдебно производство
№ 1784/2018г. по описа на РП-Плевен, затова, че на 10.09.2018г., в с.
Пелишат, обл. Плевен, в съучастие като съизвършител с друго лице, чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил е неустановени
марка и модел, отнели чужди движими вещи - 1 бр. електрически бойлер 80
литра на стойност 20 лева, 1 брой хладилник на стойност 15.00 лева и 1 бр.
полуавтоматична перална машина на стойност 45 лева, всичко вещи на обща
стойност 80.00лв. от владението на собственика *** от е. Пелишат, обл.
Плевен, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.
Излага се, че на ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“, след което
е бил разпитан в качеството на обвиняем. Сочи се, че на 24.01.2019 г. РП-
Плевен депозирала в РС-Плевен обвинителен акт, във връзка с който е
образувано НОХД № 184/2019г. по описа на РС-Плевен. Твърди се, че са
проведени няколко съдебни заседания , като производството е приключило
на 22.01.2020г. с присъда, като подсъдимият е признат за невинен.Твърди се,
че във връзка с постановената присъда бил депозиран протест и образувано
ВНОХД№ 215/2020г. по описа на ОС-Плевен, по което дело въззивната
инстанция е постановила решение, с което е потвърдил оправдателна присъда
на РС- Плевен. Излага се, че неоправданата и необоснована наказателна
репресия срещу ищеца е продължила повече от една година, време през което
спрямо него са били предприети множество процесуално-следствени
действия, част от тях направени и достояние на роднините. Сочи се, че
същите са предизвикали силен отзвук в обществеността предвид обвинението
за тежко престъпление, множеството процесуално следствени действие,
извършвани с голяма интензивност по отношение на ищеца. Твърди се, че
неоправданото наказателно преследване се отразило и в изключителна степен
на здравословното състояние на ищеца. Сочи се, че след привличането му за
обвиняем той започнал да не може да спи нощем, развил тревожност, която
му пречела да бъде концентриран и да се справя адекватно с нормалните си
семейни задължения, избягвал срещите и събиранията с близките си и
приятелите си и се затворил в себе си, избягвал излизанията, защото знаел и
чувал хората да си шушукат по улиците по негов адрес, че е крадец. Твърди
се, че ищецът се е чувствал несигурен и притеснен, станал изключително
затворен, ограничил социалните и работните си контакти бил потиснат,
изгубил общителността си. Сочи се, че в обществото и заобикалящата среда
2
всичко започнали да гледат на ищеца с презрение, укор, тъй като за тях бил
крадец, който няма място сред обществото. Твърди се, че ищецът е бил
жертва на интензивна, незаконосъобразна и незаслужена прокурорско -
съдебна репресия и тормоз. Излага се, че през процесния период на ищеца са
му налагани мерки за неотклонение, бил е ограничаван многократно с
процесуална принуда налагаща му разпити, многократно е бил призоваван в
съд за явяване в съдебни заседания, обявяване на присъди и т.н. Сочи се,
всичко това обуславя и високия интензитет на дълбоките, емоционални и
психически терзания болки и страдания от унижението на личността,
накърняването на нравствените ценности като чест и достойнство, които той е
изпитвал. Твърди се и, че към настоящия момент ищецът не може да се
възстанови напълно и да си възвърне обичайния начин на живот. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждането
на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, като оспорва предявения иск.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от представеното по делото НОХД №184/2019 г. на ПлРС, че: 1.
с постановление от 18.12.2018г. ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. е чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
20, ал. 2 вр. е ал. 1 от НК по досъдебно производство № 1784/2018г. по описа
на РП-Плевен, затова, че на 10.09.2018г., в с. Пелишат, обл. Плевен, в
съучастие като съизвършител *** Ю. ***, чрез използване на моторно
превозно средство - лек автомобил е неустановени марка и модел, отнели
чужди движими вещи - 1 бр. електрически бойлер 80 литра на стойност 20
лева, 1 брой хладилник на стойност 15.00 лева и 1 бр. полуавтоматична
перална машина на стойност 45 лева, всичко вещи на обща стойност 80.00лв.
от владението на собственика *** от е. Пелишат, обл. Плевен, без неговото
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят; като е определена
мярка „Подписка“че в о.с.з. на 03.04.2019 г. взетата мярка за неотклонение по
отношение на ищеца от „подписка“ е изменена в „парична гаранция“; 3. че с
3
Присъда № 4/22.01.2020 г. ищецът, е признат за невинен по така повдигнатото
му обвинение. Установява се от приобщеното ВНОХД№ 215/2020г. по
описа на ОС-Плевен, че постановената от първоинстанционния съд присъда е
потвърдена с решение №109/03.08.2020 г.
От приложената по делото справка за съдимост на ищеца се установява,
че същият е осъждан за престъпление по чл.195 НК, като присъдата е след
настоящата, но производството е било по същото време, по което е вървяла и
досъдебното и съдебно по оправдателната присъда.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелката ***, майка на ищеца. Сочи, че синът й не е спал нощем около
три месеца, притеснен е би и му е давала хапчета за успокоение,като не ги
уточнява, че са го гонили от работа и не са го взимали заради това, че е
обвивен.
Представен е ТД, от който е видно, че ищецът е в ТПО от 24.01.2020г.
Спорен по делото е въпроса налице ли е незаконно обвинение,
установено с влязъл в сила съдебен акт, настъпили ли са неимуществени и
имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и техния размер.
Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря за вредите причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и
особените юрисдикции от незаконно обвинение в престъпление, ако лицето
бъде оправдано. Съдът приема, че следва да се ангажира отговорността на
държавата, заради действия на нейни органи - в случая Прокуратура на
РБ.Влязлата в законна сила оправдателна присъда характеризира като
незаконно обвинението.Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, да ли са причинени виновно
от длъжностно лице.Отговорността по този закон е обективна.
Съдът приема, че в резултат на незаконните действия на Плевенска
районна прокуратура изразяващи се в образуване на досъдебно производство
против ищцата за извършено престъпление , внасяне на обвинителен акт
4
срещу същата в Плевенски районен съд, продължителността на наказателното
производство от повдигане на обвинението и постановяване на
оправдателната присъда- около две години, ищецът е претърпял имуществени
и неимуществени вреди, за които има право да претендира обезщетение по
реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Неимуществените вреди - претърпените болки и страдания,
преживените отрицателни емоции се определят, съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД по справедливост, като се преценява за всеки конкретен случай,
предвид тежестта на обвинението, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената мярка за
неотклонение, ако има такава взета, отражението на наказателното
преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху
неговото име в обществото.
Естествено е от житейска гледна точка през този продължил близо
около две години период, ищецът да е изпитвал несигурност и притеснения,
от обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за деяние, което не е
извършил, както и чрез това да е засегната неговата чест и
достойнство.Нормално е обвинението да се е отразило негативно върху
психиката и личния живот, че бил затворен, депресиран.От приложеното
НОХД, е видно, че се е явявал няколко пъти в съдебна зала, но поради
неявяване на подсъдим, свидетели и събиране на доказателства, за които и
ищецът е имал искане.Имал е мярка за неотклонение „Подписка“. Съдът е
отчел обстоятелство, че не са представени доказателства, какви медикаменти
е вземал точно и дали след консултация на лекар и то във връзка с
повдигнатото обвинение. Не се събраха доказателства, че широк кръг от хора
са знаели за делото.От материалите по делото е видно, че лицето е осъждано
и то за престъпление против собствеността, и че по същото време е имало
водено и друго наказателно производство, приключило 2020г., по което е
признат за виновен.Не се събраха доказателства, че именно това
производство, във връзка с което са и настоящите претенции, е
възпрепятствало обективно ищеца да продължава да работи по ТД.
Посочените обстоятелства от своя страна имат значение при
определяне размера на обезщетението. С ИМ е претендирана сумата
5
10000лв.Съдът след като се съобрази с гореизложеното, приема, че исковата
претенция е основателна и доказана до размер на сумата 2000лв. и следва да
се уважи в този размер, ведно със законната лихва,считано от датата на
влизане на оправдателната присъда в сила-03.08.2020г. до окончателното им
изплащане. Съдът приема, че така посочената сума, ведно с лихвата би
репарирала негативните изживявания на ищеца, предвид представените от
доказателства.За разликата до претендираните 10000лв. следва да се отхвърли
иска като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищецът сумата от 2лв. за д.т.,
представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от
иска. От приложените договор за правна помощ и пълномощно, е видно, че е
защитавана от лице, упражняващо адвокатска професия и е оказана безплатна
правна помощ на осн. чл.38, ал.1 т.2 от ЗА вр с чл.36 от ЗА и Наредба
№1/2004г. и следва да се определи възнаграждение в размер на 370лв., като се
е съобразил с уважената претенция, предвиденото възнаграждение по
Наредба, фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес в ***,
представлявана от Гл. прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ш. ***,
ЕГН**********, сумата от 2000лв / две хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на
неоснователно повдигане на обвинение против ищеца в извършване на
престъпление от общ характер по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, за което е било образувано НОХД № 184/2019г.
по описа на РС- гр. Плевен, по което същият е признат за невинен с влязла в
сила в сила Присъда № 4/22.01.2020г., потвърдена с Решение №
109/03.08.2020г. ОС-Плевен по ВНОХД№ 215/2020 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 03.08.2020 до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди за разликата над 2000лв до
предявения размер от 10 000лв., като неоснователен и недоказан, на
6
основание чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес в ***,
представлявана от Гл. прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ш. ***,
ЕГН**********, с постоянен адрес в *** сумата от 2лева, представляваща
разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата,
ПРОКУРАТУРА на Република България, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н. Р., АК-
Плевен, съдебен адрес ***, като процесуален представител на С.Ш. ***,
ЕГН**********, сумата 370лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че същото е изготвено, пред Плевенски окръжен
съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7