РЕШЕНИЕ№211
град
Бургас 12.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година
Окръжен съдия : Иво Добрев
Секретар:Тодорка Стоянова
като разгледа
докладваното от съдията Добрев
гражданско дело номер 1766 по описа за 2017 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод искова молба с правно основание чл.45 ЗЗД, предявена от И.П.И., ЕГН ********** *** чрез адв. Атанас
Пройчев Тасков, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.„Сливница“ № 31, ет.1 против Й.К.У., ЕГН ********** *** и М.К.К., ЕГН **********
*** за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от общо
92 478,44лв., платена от ищеца до дата 18.09.2017г. по изпълнително дело №
20147060400011 по описа на ЧСИ Росица Стоянова, ведно с компенсаторната
законова лихва върху всяко едно от плащанията, извършени от ищеца, която сума
представлява обезщетение за претърпени вреди.
Ищецът
твърди, че с ответниците са били страни по предходни съдебни спорове, по които
първият е бил ответник. Ответницата Й.У. е била ищец по гр.д.№1696/2011г. по
описа на БОС. По това дело тя е предявила иск против настоящия ищец за връщане
на сумата от 66 407,40 евро, съставляваща разлика между платени от нея
76 440 евро- цена по предварителен договор от 09.06.2004г. и сумата от
10 032,60евро- стойност на прехвърленото и право на строеж за изграждане
на апартаменти.
По
същия начин ответницата М.К. била ищец по гр.д. № 1695/2011г. по описа на БОС и
предявила иск за сумата от 66 407,40 евро, представляваща разликата между
сумата от 76 440евро, заплатена от нея цена по предварителен договор от
09.06.2004г. и сумата от 10 032,60 евро, представляваща стойността на
прехвърленото й право на строеж за изграждане на два апартамента.
И по
двете дела били направени от И. възражения, че ищците /настоящи ответници/ не
са извършвали плащане на претендираните от тях суми, като документираните
отношения между страните били симулативни. И. обаче не разполагал с обратно
писмо или документ, съставляващ начало на писмено доказателство по смисъла на
чл. 165 ГПК и не могъл да докаже своите възражения. Като резултат бил осъден да
заплати на ответницата Й.У. сумата от 33 203,70 евро, както и
4 177,50лв. съдебни разноски /влязло в сила на 23.10.2015г. решение по
гр.д.№1696/2011г. по описа на БОС/. Съответно с влязло в сила на 30.01.2014г.
съдебно решение по гр.д. № 1695/2011г. по описа на БОС бил осъден да заплати на
ответницата М.К. сумата от 38 220евро, както и сумата от 3 002лв. –
съдебни разноски. Ответниците се снабдили с изпълнителни листи за присъдените
им спрямо ищеца суми. Образувано било изпълнително дело /с присъединен
взискател/ № 20147060400011 по описа на ЧСИ д-р Росица Стоянова, рег. № 706.
Ищецът
твърди, че по посоченото изпълнително дело е заплатил общо сумата от
92 478,44лв., като плащанията били направени, както следва:
-
С платежно нареждане от 03.04.2014г. – 1000лв.
-
С платежно нареждане от 11.04.2014г. – 7008лв.
-
С платежно нареждане от 17.04.2014г. – 6006лв.
-
С платежно нареждане от 04.11.2014г. – 32 424лв.
-
С платежно нареждане от 05.01.2015г. – 2503,50лв.
-
С платежно нареждане от 21.01.2015г. – 2503,50лв.
-
С платежно нареждане от 23.02.2015г. – 2503,50лв.
-
С платежно нареждане от 27.03.2015г. – 2500лв.
-
С платежно нареждане от 12.10.2016г. –
10 009,98лв.
-
С платежно нареждане от 13.10.2016г. –
10 009,98лв.
-
С платежно нареждане от 14.10.2016г. –
10 009.98лв.
-
С платежно нареждане от 01.11.2016г.г. – 1000лв.
-
С платежно нареждане от 02.12.2016г. – 1000лв.
-
С платежно нареждане от 04.01.2017г. – 1000лв.
-
С платежно нареждане от 07.02.2017г. – 1000лв.
-
С платежно нареждане от 07.03.2017г. – 1000лв.
-
С платежно нареждане от 04.04.2017г. – 1000лв.
В полза
на ответницата У. след приспадане на съответните разноски е била преведена от
ЧСИ сумата от общо 56 185лв. В полза на ответницата К. след приспадане на
съответните разноски е била преведена от ЧСИ сумата от общо 36 209лв.
По
жалба на ищеца било образувано наказателно производство срещу ответниците с
прокурорско постановление изх.№734/17 от 31.05.2017г. по преписка № 734/17 на
БРП. Според държавното обвинение били налични достатъчно данни за извършване на
престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК вр. чл.26 ал.1 НК за това, че
ответниците по настоящия иск съзнателно са се ползвали от представени по
гражданските дела разписки за платени от тях суми по подписаните предварителни
договори. Прокурорът приел, че посочените разписки са с невярно съдържание,
очевидно изхождайки от материалите по разследването, откъдето се установявало,
че плащане не било извършвано. В прокурорско постановление от 20.01.2017г. по
преписка вх.№ 3814/2013г. по описа на РП- Несебър изрично било посочено, че
липсата на плащане се обективирала в снетите от самите ответници допълнителни
обяснения.
Така
установените в досъдебното производство факти били релевантни не само с оглед
ангажирането на наказателна отговорност на ответниците. Действията им по
използването на издадените разписки при липса на удостовереното от тях плащане
съставлявало нарушение на техните задължения като страни в гражданското
производство, по чл. 3 ГПК.
Като
вредоносно упражняване на процесуални права на ответниците следвало да се
квалифицират и правните им действия по самото изпълнително производство, по
което и двете ответници са взискатели. Ако същите, знаейки че са им били
присъдени суми, които не са платили и не им се дължат, не бяха образували
изпълнително дело, то до извършване на плащания от страна на ищеца изобщо не би
се стигнало и не би търпял вредите от тези плащания.
Поради
тази причина ищецът счита, че ответниците носели вина за причинените му вреди,
както като страни в предходните искови производства, така и като взискатели по
едно и също изпълнително дело и съответно отговорността им за поправянето на
тези вреди били солидарна.
В
резултат на поведението на ответниците, ищецът претърпял вреди, от датата на
фактическото плащане на всяка една част от горните суми, поради което
ответниците му дължали възстановяване на същите, ведно с лихвите.
Ответниците са депозирали общ отговор на
исковата молба, с който оспорват както допустимостта, така и основателността на
предявения иск. На първо място посочват, че предявеният иск е недопустим,
поради това, че ищецът се опитвал да преквалифицира вече решен с влязло в сила
решение спор между него и всяка една от ответниците поотделно в две различни
дела. По така приетите основания за уважаване на исковете по гр.д. №1695/2011г.
и №1696/2011г. по описа на БОС имало формирана сила на пресъдено нещо. Поради
това не било допустимо ответната страна по приключил съдебен спор да претендира
възстановяване на присъдените в нейна тежест суми на друго основание. В
конкретния случай, видно и от твърденията в исковата молба предмет на
настоящото дело, а и на двете приключили граждански дела, правата на
ответниците били предявени и уважени като произтичащи от подписани от ищеца
разписки за предадени парични средства срещу обещание за изграждане на
апартаменти, съгласно предварителни договори от 09.06.2004г., които били
прекратени поради неизпълнение. И по двете дела ищецът релевирал възражения, че
се касаело до симулативни уговорки, че не е получавал парични средства от тях,
но всички тези възражения били възприети като недоказани и съответно
неотговарящи на истината от решаващите съдебни състави на всички инстанции,
поради което и процесните суми им били правомерно присъдени, а изплащането им е
започнало.
Искът
бил недопустим и на още едно основание. Ищецът неправомерно твърдял, че
ответниците са извършили престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК, ползвайки
се според него от частен документ с невярно съдържание, респективно от двете
разписки, удостоверяващи, че той е получил от тях парични средства, което
според него не било вярно. Към момента имало образувано досъдебно производство,
поради което ищецът нямал право на иск за присъдените в негова тежест суми
преди да приключи наказателното производство с влязла в сила присъда.
На
последно място искът бил недопустим и поради това, че ако твърденията на ищеца
се докажат пред прокуратурата, то това биха били основания за отмяна на
решенията по гр. д. №1695/2011г. №1696/2011г. В резултат и едва след евентуални
положителни решения по чл.303 ГПК за ищеца по настоящото дело би възникнало
право да претендира обратно заявените в настоящата искова молба суми, т.е. това
би породило за него право на такъв иск.
След
това в изложението на отговора на исковата молба се излагат мотиви за
неоснователността на предявения иск. Не отговаряло на истината, че сумите по
двете разписки на ответниците, подписани в изпълнение на сключени между всяка
една от тях и ищеца предварителни договори не били платени на последния. Точно
обратното- той получил записаните в
разписките суми, като се е подписал върху същите. В тази връзка оспорват
верността на представените с исковата молба два броя сведения. Същите не били
подписани, били без дата и не ставало ясно кои лица са ги съставили, поради
което очевидно не се отнасяли до тях.
Неверни
били твърденията на ищеца, че срещу подписаните разписки не е получил сумите,
записани в тях. А щом това било така и предвид изводите на съдебните състави
разгледали двете граждански дела, че е налице разваляне поради неизпълнение на
предварителните договори за обещание да им се прехвърлят съответно конкретни
имоти, то сумите по разписките били обратно дължими т.е. ищецът не претърпял
вреди поради виновно поведение на ответниците.
Неправилно
претенцията била квалифицирана на основание чл.3 ГПК вр. чл.45 ЗЗД. Това било
така, защото процесните суми им били присъдени с влезли в сила решения на
основание чл.55 ал.1 ЗЗД. Това правело иска и неоснователен, тъй като бил
разрешен с влезли в сила решения.
На последно
място неправилно претенцията на ищеца била заявена при условия на солидарност,
тъй като ищецът бил осъден по предишните дела да заплати на всяка една от
ответниците различна сума, а не една обща. Фактът, че по двата изпълнителни листа
било образувано едно изпълнително производство не обосновавал солидарността,
твърдяна от ищеца. Моли се за прекратяване на производството и евентуално за
отхвърляне на иска.
В
съдебно заседание, във връзка с направеното оспорване от ответната страна на
заявената в исковата молба солидарна отговорност за ответниците ищецът
уточнява, че при условията на евентуалност предявява претенциите за заплащане
на посочените по-горе суми срещу ответниците в условията на разделност.
Съдът като съобрази данните
по делото приема от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че между
страните са водени гр.д. №1695/2011г. и
г.д. №1696/2011г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, както и че тези съдебни
производства са образувани по повод заявени претенции от Й.К.У. и М.К.К. за
заплащане на сумите от по 66 407,40 евро на всяка от тях, представляващи
разлика между платени от ответниците 76 440 евро- цена по предварителен
договор от 09.06.2004г. и сумата от 10 032,60 евро- стойност на
прехвърленото им от ищеца право на строеж за изграждане на апартаменти. И по
двете дела ищецът релевирал възражения за направени симулативни уговорки, както
и че не е получавал парични средства от тях, но тези възражения били приети
като недоказани и съответно неотговарящи на истината от решаващите съдебни
състави на всички инстанции.
Не са
налице различни позиции и относно факта на влизане в сила на постановените
решения по горните съдебни дела, както относно това, че след образуване на
изпълнителното производство срещу ищеца, последният е извършил плащания в
размер на 56 185 лева в полза на ответницата У. и в размер на 36 209
лева в полза на ответницата К..
Няма
разногласия и относно висящото досъдебно производство №3814/2013г. по описа на
РП Несебър, образувано за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.309 НК.
Твърди се обаче от ответниците,
че посочените в процесните разписки суми са действително платени на ищеца от
тях и дотолкова, доколкото това е установено в хода на водените предходни
процеси е недопустимо пререшаване на този въпрос по настоящото дело, в което на
практика се претендира възстановяване на присъдените на ответниците суми на
друго основание.
Съдът вече е изложил аргументи
относно допустимостта на заявената претенция / в определение от 05.01.2018г./,
поради което не е необходимо да се спира отново на този въпрос, още повече че в
хода на процеса не са ангажирани доказателства, които биха променили извода, че
не се касае за обективно тъждество между предмета на приложените две граждански
дела и настоящото производство, тъй като в последното са въведени различно
основание и петитум.
За установяване твърденията на
ищеца като писмени доказателства са приобщени, дадените от двете ответници по
време на предварителната проверка, разпоредена от прокуратурата сведения, както
и производствата по цитираните вече две граждански дела. По инициатива на
ответниците съдът е приел като писмени доказателства и дадените от У. и К.
показания в хода на образуваното вече досъдебно производство по чл.316 НК.
В сведенията, пред полицейските
органи последните две твърдят, че не са давали пари в брой на И., а разписките
свидетелстващи за извършено плащане в негова полза са издадени, като гаранция,
че последният ще изпълни ангажиментите си по предварителния договор. Заявяват,
че не са получавали суми от ищеца в брой във връзка с прехвърляне собствеността
върху земята. В дадените по досъдебното производство показания ответниците
посочват обратното, че са получили суми от ищеца по повод на продадената земя, като
според казаното от У. тя заплатила отразената в разписката сума, прихващайки
сумата за стойността на продадената от нея земя. Пред разследващия полицай и
двете свидетелстват, че не са заплатили реално цената на прехвърленото им от И.
право на строеж на апартаментите.
Допуснати са и гласни
доказателства за установяване твърденията на ищеца относно привидността на
посоченото в разписките плащане. В тази връзка съдът е приел, че приложените
сведения, изходящи от ответниците представляват начало на писмено
доказателство, доколкото се касае за направени от едната страна изявления пред
държавен орган, свързани с факти и обстоятелства, които правят наличието на симулация
вероятно. Според изричната
разпоредба на чл.165 ал.2 ГПК, когато страната се
домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски
показания са допустими, ако в делото има писмени доказателства, изходящи от
другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които
правят вероятно твърдението за симулация. Под другата страна по смисъла на цитираната
норма се има предвид лицето, което лично или чрез представител е участвало в
сделката.
В показанията си свидетелката И К
посочва, че през 2004г. е работила като брокер в офис за недвижими имоти в гр. Несебър.
Спомня си за сделката, свързана със закупуване на земя в к.к. Слънчев бряг,
собственост на ответниците и други лица. Заявява, че била в течение на
преговорите между продавачите и купувачите, като в тази връзка била наясно с
наличието на уговорка между ищеца и ответниците за продажба на апартаменти в
бъдещата постройка. Един ден преди сключване на сделката У. и К. поискали да им
се даде по един апартамент в бъдещата сграда за това, че са осигурили
присъствието и съгласието на останалите съсобственици заявявайки, че в противен
случай договор между страните няма да се подпише. К разбрала, че това условие
се поставя извън уговорката за купуване на земята. Купувачите отначало не били
съгласни, но в крайна сметка се постигнало споразумение, като документите,
свидетелстващи за наличието на такава уговорка между тях- предварителен договор
и разписки пристигнали на електронната поща в офиса на недвижими имоти-„Адрес“.
Същият ден договорите и разписките били подписани от ищеца, а на следващия ден
изповядана сделката за продажба на земята. Разписките били изготвени като
гаранция за ответниците, че ще им се прехвърли собствеността на апартаментите в
бъдещата сграда. Ответниците следвало да дадат пари на И., но плащане пред
свидетелката К по време на подписване на документите не било извършено.
Последната е категорична, че е през цялото време не се е отделяла от клиентите,
тъй като е била брокер по сделката, а е трябвало да се свърши и много
техническа работа.
Свидетелката Б- Р си спомня за
извършената сделка за продажба на земя с купувач- ищеца и продавачи двете
ответници и още двадесет лица. Твърди, че е наясно и с отделната уговорка между
У. и К. и купувачите на парцела, на първите две, да бъде построен по един
апартамент. Тази допълнителна уговорка била оформена документално от адвокат И.
и това станало в офиса на фирмата, където били подписани договорите и
разписките от страните. Завява, че в нейно присъствие плащания на суми не са
извършвани.
Никола И. споделя, че преди около
петнадесет години обслужвал като юрист агенция за недвижими имоти „Адрес“ в
Несебър. От агенцията му възложили да изготви предварителен договор и разписки
за плащане, без да се е срещал със страните. Тези документи били разпечатани в
офиса на фирмата- посредник по сделката и подписани преди сключването на
договора за прехвърляне на парцела, като страните се съгласили със съдържанието
им в негово присъствие. Подписите върху документите не били поставени пред
него, като в офиса останали само страните и една сътрудничка. Той и първите две
свидетелки излезли навън, а малко след това /една цигара време/ страните също напуснали помещението,
съобщавайки, че са уредили отношенията си. Посочва също така, че няма
информация извършено ли е плащане по разписките или не.
По повод констатираното
противоречие в показанията на свидетелите К и И. съдът е допуснал очна ставка.
Свидетелите поддържат направените преди това изявления относно това кой е
присъствал в офиса, докато са траели разговорите между страните и подписвани
договорите и разписките.
Настоящият съдебен състав счита
за достоверен разказа на свидетелката К, която посочва, че процесните документи
са подписани в нейно присъствие, тъй като общо приетата практика в подобни
случаи на осъществяване на посредничество, при сключване на сделки с недвижими
имоти, включително и понастоящем е сходна- брокерът по сделката присъства при подписване
на всички книжа, като включително консултира, когато е необходимо и двете
страни. По делото не са изнесени данни, нито е събрана информация купувачите-
ищци да са представлявани от друго лице- брокер или пълномощник, поради което и
съдът счита казаното от К за вярно. Нормално е последната като лице пряко
ангажирано и заинтересовано от изхода на сделката да е наясно с всички
подробности и уговорки между страните, довели като последица до сключването на
същата.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите/ с изключение на показанията на
И. в частта им, в която се твърди кои лица са присъствали при подписване
на договора/ като счита, че същите са изложили добросъвестно, обективно и
последователно всичко, което знаят по случая. В показанията си свидетелката К
потвърждава извънсъдебните изявления на ответниците в частта им, в която се сочи,
че суми в брой на ищеца на са давани. Този извод при анализа на дадените от
първата показания се налага включително и при обсъждане на заявеното от нея, че
купувачите по сделката трябвало да дадат апартаменти на ответниците, а не
продадат такива, както и от казаното, че това искане било направено срещу
извършената от последните услуга да осигурят съгласието на всички останали
съсобственици, които не трябвало да знаят за въпросната уговорка. Самите
ответници следователно са били наясно с факта, че искат нещо повече от
останалите, както и с формалното изготвяне на документа за плащане, без в
действителност такова да е направено.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.3 ГПК всички участващи в
съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за
вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно
и съобразно добрите нрави. Заявеното правно основание на
предявения иск е чл.45 ЗЗД вр. чл.3 ГПК, тъй като ищецът твърди, че е претърпял
вреди в резултат от поведението на ответниците, които са действали с намерение
да го ощетят, а не да упражнят действителни свои права по договора.
Добросъвестността при упражняването на процесуални права, каквото е правото на
предявяване на иск, включително при водене и на изпълнителния процес се
изразява в това, страната да предприема действия по защита с убеждението, че
правото й съществува. Ето защо не е налице злоупотреба с право тогава, когато
страната е предприела съответните действия със съзнанието, че брани съществуващо
свое субективно право. Без значение е обстоятелството дали предприетата защита
е адекватна, съществува ли или не твърдяното субективно право и дали грешката
на страната при преценката относно съществуването на правото е извинителна или
не / в този смисъл – Решение №257 от 14.07.2011г. на ВКС по гр.д. №1149/2010г.,
ІV г.о. ГК, постановено по реда на 290 ГПК/. Недобросъвестността при
упражняването на права се състои в осъществяването им с целта да се навреди
другиму. Тя е противоправна по смисъла на чл.57 ал.2 от Конституцията, съгласно
който не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то
накърнява права или законни интереси на други. Тъй като отговорността в
случаите на злоупотреба с право има деликтен характер, тя предпоставя както вина,
която се предполага по аргумент на чл.45 ал.2 ЗЗД, така и наличие на
противоправност на деянието. Противоправността, както бе посочено, се състои в
недобросъвестността на деликвента, но тя, за разлика от вината не се
предполага, а доказването й е в тежест на пострадалия / в този смисъл Решение
№ 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК /.
Съдът,
след обсъждане на приобщените в настоящото производство доказателства формира
несъмнен и безспорен извод, че при образуването и воденето на исковия и
изпълнителния процес ответниците са действали с намерение да се
облагодетелстват неправомерно, причинявайки вреди. Действително в резултат на
неизпълнението на договора от страна на строителя У. и К. не са успели да придобият
собствеността на два апартамента, каквато била уговорката между страните. Това
обаче не означава, че е следвало да се позоват на доказателствената сила на
документ, за който предварително знаели, че не удостоверява реално извършени
плащания между страните, а е съставен както самите У. и К. заявяват като
гаранция, че купувачът ще спази поетия ангажимент към тях. В конкретния случай
ответниците в стремежа си да бъдат обезщетени в максимална степен и гарантират
своя интерес приоритетно, като получат нещо повече от останалите съсобственици,
в крайна сметка не са получили обещаните им апартаменти. Правата им обаче е
следвало да бъдат защитени по друг начин, а не чрез водене на иск с ясното
съзнание, че търсят суми, които преди това не са платили.
Последните
са се възползвали от ситуацията и отчитайки желанието на купувачите да се
сключи сделката /за продажба на земята/ поискали в последния момент, тайно от
останалите съсобственици, да получат апартаменти в замяна на действия и услуги,
които са извършили, но не били съизмерими с поетата от ищеца насрещна престация.
След като такива не били построени, водени от желанието си да реализират на
всяка цена пропуснатото обогатяване са извършили деликт, като са поели риска да
действат недобросъвестно и твърдейки, че са дали пари на ищеца са целели включително
да му причинят имуществени вреди.
Анализът
на приетите по делото писмени доказателства, обективиращи от една страна
изявления на ответниците, направени пред държавен орган и обсъждането на
останалите, събрани писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност
мотивира извод за наличие на недобросъвестно поведение и осъществена
злоупотреба с права от страна на У. и К. Тъй като
по своето естество изпълнителният процес,
като вид граждански процес, е верига от последователно развиващи се процесуални
действия на страните по него и на съответния съдебен изпълнител, тази
тяхна процесуална деятелност несъмнено е продължила и по време на образуваното
срещу ищеца изпълнително производство и довела като последица до причиняване на
претендираните от последния вреди. Размерът на вредите е установен и доказан по
делото и се свежда до платените, в полза на ответниците, суми в хода на
изпълнителното производство. Както вече се посочи, касае се за деликтна, по
своето естество, отговорност като за вредите, настъпили в резултат от
поведението на повече от един съпричинител и произтичащи в настоящия случай от
вече посочените неправомерни действия на ответниците съгласно чл.53 ЗЗД се носи
солидарна отговорност.
Съдът намира искът по чл.45 ЗЗД вр. чл.3 ГПК за основателен и доказан,
поради което ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца солидарно
сумата от 92 478.44 лева- претърпени от него вреди, ведно с лихвата върху
всяка едно от извършените плащания по изпълнителното дело.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78 ал.1 ГПК ответниците У. и Кзакова дължат на ищеца направените от него
разноски в настоящото производство в размер на 8705 лева, от които сумата от 3700
лева държавна такса, сумата от 5000 лева- адвокатско възнаграждение и сумата от
5 лева държавна такса за издаване на удостоверение. Направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца е
неоснователно, тъй като договорения и платен хонорар на процесуалния му
представител съответства на правната и фактическата сложност на делото и броя
на проведените заседания.
Воден
от горното Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Й.К.У., ЕГН ********** *** и М.К.К., ЕГН ********** *** да заплатят на И.П.И., ЕГН ********** ***
солидарно сумата от общо 92 478,44 /деветдесет и четири хиляди четиристотин
седемдесет и осем /лева, платена от последния до дата 18.09.2017г. по
изпълнително дело № 20147060400011 по описа на ЧСИ Росица Стоянова, ведно с
компенсаторната законова лихва върху всяко едно от плащанията, извършени от
ищеца, представляваща обезщетение за претърпени вреди.
ОСЪЖДА Й.К.У., ЕГН ********** *** и М.К.К., ЕГН **********
*** да заплатят на И.П.И., ЕГН **********
*** направените по делото разноски в размер на 8705/осем хиляди седемстотин и
пет/ лева.
|
СЪДИЯ: |
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.