Присъда по дело №1051/2021 на Окръжен съд - Варна

НОХД № 1051/ 2021 г.
МОТИВИ
Варненската окръжна прокуратура е обвинила М. СВ. ИВ. - родена
на ******** год. в гр. Варна, живуща в гр. Варна, българка, с българско
гражданство, със средно образование, неомъжена, неосъждана, работеща, в
това, че
На 05.12.2020 г. в гр. Варна при управление на МПС лек автомобил
„Тойота РАВ 4" с per. № В ---- ВХ по бул. „Осми Приморски полк", нарушила
правилата за движение по пътищата:
чл. 20, ал.1 от Закон за движението по пътищата: „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват." и
чл. 20, ал. 2 от Закон за движението по пътищата: ,Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението."
и с това по непредпазливост причинила смъртта на Св. М.в С.,
настъпила на 6 12 2020 г.
Престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в" вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
Производството се провежда по правилата на съкратеното съдебно
следствие по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, като страните дават съгласие да се
проведе разпит само на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза,
а при постановяване на присъдата непосредствено да се използва
съдържанието на останалите съответни протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство.
По делото са конституирани като частни обвинители наследниците
на пострадалия, които се представляват от повереник, упражняващ адвокатска
професия.
Обвинението се поддържа в съдебно заседание, като прокурорът
предлага, след като подсъдимата бъде призната за виновна, да й бъде
наложено наказание с условно изтърпяване на наказанието.
Повереникът на частните обвинители се солидаризира със
становището на прокурора относно доказаност на обвинението и вид на
исканата санкция за извършеното престъпление.
На противоположно мнение е защитникът на подсъдимата, според
когото обвинението не е доказано по изискуемия от закона начин. Развива
подробни съображения в подкрепа на теза за случайно за подсъдимата деяние
и предлага да бъде оправдана по възведеното й обвинение.
Настоящият съдебен състав, изслушвайки становищата на страните и
1

запознавайки се с материалите по делото, констатира следното:
М.И. е 23-годишна, жител на гр. Варна. Притежава свидетелство за
правоуправление категория В от 11.02.2016 г. със срок на валидност
11.02.2026 г.
За да я обвини в извършване на транспортно престъпление,
прокурорът е приел от фактическа страна, следното :
Към 05.12.2020 г. управлявала автомобила на баща си Св. И. - марка
„Тойота РАВ 4" с per. № В ----ВХ с извършен технически преглед на
24.04.2021 г., съоръжен със зимни гуми.
На 04.12.2020 г. се занимавала с бизнеса на вече бившия й приятел.
През деня разговаряла с работещия за него Св. С.. Споделила му
подозренията си за липса на инструменти - съмнявала се, че той ги е
откраднал.
Закарала го с лекия автомобил „Тойота РАВ 4" с Per. № В----ВХ до
обект в кв. „Виница", гр. Варна. Уговорили се след като приключи да го
прибере в града.
С. телефонирал на обвиняемата след полунощ и на 05.12.2020 г.
обвиняемата И. с автомобила на баща си потеглила да го прибере след 01.00
часа шофирала към обекта, където работел Сл.. Била сама в автомобила.
Времето било студено. Пътната асфалтова настилка била мокра и
хлъзгава, през деня на 04.12.2020 г. валял дъжд. Бул. „Осми приморски полк",
по който се движела посока кв. ,Виница" бил добре осветен, а трасето
познавала с всичките му особености.
Към 02.00 часа прибрала в автомобила С., който седнал до
шофьорското място отпред, а инструментите му натоварили отзад.
Към 02.15 часа на 05.12.2020 г. обвиняемата шофирала по обратния
път - по бул. „Осми Приморски полк" в посока изток към запад /от кв.
„Виница" към центъра на гр. Варна/. Приближавала кръстовището с ул. „Боян
Блъсков". Била в дясната лента за движение със скорост 47.88 км/ч.
На 17,98 м от напречния бордюр на кръстовището на бул. „Осми
Приморски полк" и ул.. „Боян Блъсков" шофираното от обвиняемата превозно
средство загубило страничната си устойчивост - заради хлъзгавата пътна
настилка, определена в по-късен момент от обвиняемата като „лигава",
автомобила се завъртял около вертикалната си ос по посока обратна на
въртене на часовниковата стрелка.
Обвиняемата загубила управлението на автомобила, който
безконтролно се плъзнал странично, като се отклонил наляво по посока на
първоначалното си движение и издал остър звук, характерен за странично
плъзгане на автомобилни гуми по асфалтова пътна настилка, т. нар.
„суркане".
Автомобилът се ударил в напречния бордюр на кръстовището,
възкачил се на тротоара, преминал през предпазните метални парапети и със
страничната си дясна част в зоната на средната си дясна колона достигнал до
електрически стълб. Ударил се в последния, завъртял се около вертикалната
2

си ос, завъртял се и около хоризонталната си такава, преминал над бетонната
подпорна стена, от южната страна на платното за движение на булеварда,
завъртял се и от височина от около 1,20 - 1,60 м паднал върху тавана и
предния капак пред входната врата на къщата на св. И. И. в гр. Варна, на ул.
„Боян Блъсков" № 26.
От силния трясък живущият там св. Ив.М.Ив. се събудил и през
прозореца на къщата си от южната страна видял падналия по таван
автомобил. Докато излезе от домът си, обвиняемата успяла да освободи
предпазния си колан и изпълзяла от катастрофиралия автомобил.
Свидетелят И. я заварил в шок, говорела несвързано, уплашено,
търсела помощ.
Съпругата му телефонирала на 112. Докато свидетелят И. и
притеклия се на помощ свидетел И. Ат.ов се опитвали да извадят стенещия
във вътрешността на автомобила Св. С., който видимо бил в тежко състояние,
затиснат от ламарините, смачкани до неузнаваемост, до него била клекнала
обвиняемата, с която не могли да проведат смислен разговор.
Десетина минути след ПТП-то на сигнала на място се отзовали
служители на РД ПБЗН и началника на Дежурната тогава смяна - свидетеля
Георги Г. разпоредил с помощта на хидравлични инструменти за рязане и
разпъване да освободят място за изваждането на охкащия и стенещия Св. С..
Докато и с помощта на лостове осигурили място за изваждането на
пострадалия, от пристигналата линейка доктор прегледал на място С..
Положили го в носилка и внимателно го качили в линейката на
МБАЛ „Св. Анна" АД, където и бил транспортиран за лечение.
Втората линейка била за обвиняемата. Постъпила в болницата в 3,40
ч. на 05.12.2020 г. и напуснала в 6,15 ч. на същата дата.
Пострадалият С. бил приет в тежко състояние в МБАЛ „Св. Анна
Варна" АД, където адекватно му били проведени по спешност гръдна и
коремна операции. Въпреки това на 06.12.2020 г. в 16.00 ч. починал в
лечебното заведение.
До тези фактически изводи прокурорът стигнал, събразявайки
показанията на разпитаните свидетели, данните от огледния протокол и
фотоалбума от него, както и заключенията по назначените автотехническа и
съдебно медицинска експертизи.
По време на съкратеното съдебно следствие вещото лице, изготвило
заключението по автотехническата експертиза, поддържа заключението,
послужило като основа за направените фактически и правни изводи.
При разпита му е установено, че експертизата е изготвена по
писмени данни и преди датата, на която подсъдимата е дала обяснения по
досъдебното производство. Нейната версия за причините, довели до
произшествието не е коментирана, но след изслушването й в съдебно
заседание вещото лице е приема за напълно възможна.
Тази констатация наложи и назначаването на допълнителна
автотехническа експертиза, тъй като без съобразяване с обясненията на
3

подсъдимата, експертното заключение не може да се приеме за достатъчно
пълно.
Заключението по втората експертиза, според съдебната преценка,
разколебава обвинителната теза.
Вследствие на изясненото по време на съдебното следствие, съдът
приема за безспорно следното :
Към 1 часа на 5 10 2020 год. подс. управлявала лек автомобил „
Тойота РАВ 4“ по бул.“ Осми Приморски полк“ в посока от кв. „ Виница“
към центъра на гр. Варна. Автомобилът бил технически изправен и с
пригодени за зимния сезон гуми. Пътната настилка била мокра, а участъка
прав и осветен. Платното за движение било с две ленти в една посока, като
подсъдимата управлявала в дясната спрямо посоката си за движение.
Скоростта на движение била 44, 78 км. в час. На предната дясна
седалка се намирал пострадалият Св. С..
Преди кръстовището на булеварда с ул. „Боян Блъсков"автомобилът
нарушил страничната си устойчивост и се завъртял около вертикалната си ос,
по посока обратна на въртене на часовниковата стрелка, плъзнал се
странично, като се отклонил наляво по посока на първоначалното си
движение и издал остър звук, характерен за странично плъзгане на
автомобилни гуми по асфалтова пътна настилка, след което се ударил в
напречния бордюр на кръстовището, преминал през тротоара и предпазните
метални парапети и със страничната си дясна част се блъснал в електрически
стълб. В следствие на удара се завъртял около вертикалната си ос, а после и
около хоризонталната си, преминал над бетонната подпорна стена от южната
страна на платното за движение на булеварда, и от височина от около 1,20 -
1,60 м паднал върху тавана и предния капак пред входната врата на къщата на
св. И. И. в гр. Варна, на ул. „Боян Блъсков" № 26.
В резултат на произшествието пострадалият С. получил тежки
телесни увреждания и на шести декември починал.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена, с оглед обясненията на подсъдимата, дадени по време на
съдебното следствие, прочетените на основание чл.279 ал. 1 т. 4 пр. 2 от НПК
обяснения от досъдебното производство, съдържанието на протоколите от
разпитите на свидетелите Св. И., Ив.М.Ив., Ат.ов, Г., П., Тр.,Ив.Др.Ив., Р. и
М. и заключенията по съдебно медицинските и химическа експертизи от
досъдебното производство, заключенията по двете изслушани в съдебно
производство автотехнически експертизи, основаното на чл. 283 НПК
приобщаване на писмени доказателства и писмени доказателствени средства,
имащи значение за разкриване на обективната истина по делото: протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум, протоколи за разпит на свидетели,
свидетелство за съдимост, удостоверения за наследници, протоколи за
химическа експертиза.
От приетите доказателствени материали, по убедителен и
еднопосочен начин се установяват релевантните факти и обстоятелства,
свързани с описаната фактическа обстановка.
4

За обективни, безпристрастни и добросъвестни съдът намери
заключенията на назначените в предходната процесуална фаза експертизи,
както и това по допълнителна съдебна автотехническа експертиза. Те са
изготвени от вещи лица, в рамките на тяхната компетентност, дават
задълбочен отговор на поставените въпроси, поради което липсват всякакви
съмнения относно обосноваността на заключенията и спор между страните
относно приобщаването й към доказателствения масив по делото.
Видно от заключението на назначената по делото СМЕ причина за
смъртта на Св. М.в С. е тежката съчетана травма глава-гръден кош-корем.
Като водеща причина за настъпване на смъртта е посочена гръдната травма с
контузия на стената на лявата камера на сърцето; разкъсвания на белите
дробове в областта на хилусите, разкъсване на горния дял на десния бял дроб
по предно-външната му повърхност, множество контузии на двата бели дроба,
двустранен хемопневмоторакс (кръвоизлив и навлизане на въздух в
плевралнага кухина), счупвания на - от 1-во до 9-то десни ребра по предна
мишнична линия, вдишване на кръв в белите дробове.
Описаните травматични увреждания са резултати от удари, изразени
със значителна сила с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се
получат при ПТП като пътник на предна дясна седалка от удари в части и
детайли в купето на катастрофиралия автомобил.
Съществува пряка причинно-следствена връзка между
травматичните увреждания и настъпването на смъртта.
Всички описани травматични увреждания са прижизнени, като
алкохол в кръвта на пострадалия не е установен.
По експертен път е изведено, че скоростта на движение на лекия
автомобил, преди той да наруши праволинейното си движение е била 47, 88
м. , а разстоянието до мястото на удара в бордюра в началото на страничното
му плъзгане 17,98 м.
Ефективността на спирането на лекия автомобил при страничното
му плъзгане, според експертите е в резултат на коефициента на
съпротивление при такъв вид движение, а не в следствие на максималното
закъснение при спиране, а е възможно при издърпване на волана от страна
пътника в дясна посока и опит за връщане на волана с цел възстановяване на
контрола върху движението, да се загуби страничната устойчивост , което да
доведе до описаното неконтролируемо поведение.
Автомобилът, заключава експертизата, е бил технически изправен
преди произшествието и оборудван с гуми според сезона.
Настоящият съдебен състав е запознат с „принципа за оценка на
съдържанието на доказателствените източници чрез съобразяване с
относимостта им към предмета на доказване, източника, от който изхождат, с
оглед обективността и достоверността им, съпоставката им с другите
доказателствени средства и със собствената им убедителност, а тя на свой ред
от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност.“
Не оспорва и това, че обясненията на подсъдимия имат „двойствен
5

характер – доказателствено средство, но и такова за защита на права и
законни интереси “.
Осъдителната присъда обаче не може да почива на предположения,
несигурност, съмнения или внушения. При анализа и обсъждането на
доказателствата поотделно и най вече в тяхната съвкупност, съдът не намери
обвинението за безспорно доказано.
За да обоснове тезата си, прокурорът акцентира върху това, че
обясненията на подсъдимата градирали възходящо, „започващи от нищо не
помня и завършващи с-всичко помня“. Иронично недоверчиво е вметнато, че
най вероятно споменът се е появил в резултат на посещение при психолог.
Първоначалната експертиза, сочи прокурорът, не е знаела за тези версии и за
това не ги е коментирала. Това е така, но както бе споменато, причината да не
бъдат коментирани тези обяснения е това, че към датата на изготвяне на
експертизата, такива не са били поискани. Разпита на подсъдимата като
свидетел няма никаква доказателствена стойност и съдържането на протокола
от този разпит не може да бъде ползвано за формиране на каквото и да е
релевантни изводи.
Тeзата на прокурора се гради върху направения в „ контекста на
заключението по единичната АТЕ извод, че след възникване на страничното
плъзгане на автомобила, обвиняемата не е имала възможност да предотврати
настъпването на произшествието, защото не е контролирала движението му и
не е съобразила пътната обстановка“, а от отговора на втория зададен на
експерта въпрос било видно, че автомобилът се е движел в права посока, без
каквито и да е данни за извършване на маневра- праволинейно с равномерна
скорост“, което отхвърляло „защитната теза на подсъдимата“, че пътникът до
нея завъртял волана.
Настъпилият общественоопасен резултат, изразяващ се в
причиняване смъртта на пострадалия, бил следствие от виновно нарушение на
разпоредбите по чл. 20 ал. 1 и 2 от ЗДвП.
Тоест, прокурорът счита, че подсъдимата е причинила по
непредпазливост смъртта на пострадалия С., управлявайки МПС в нарушение
на задълженията за непрекъснат контрол над превозното средство и за
съобразяване на скоростта с всички фактори, имащи значение за
безопасността на движението.
Факт е, че подсъдимата е загубила контрол над управляваното
превозно средство. Но според кредитираните доказателствени материали,
ситуацията е била такава, че тя е била поставена в невъзможност да предвиди
и предотврати това, заради внезапно възникнала пряка и непосредствена
опасност от неправомерното поведение на пострадалия. А данните по делото
са такива, че извод, тя /опасността/ да е могла да бъде избегната по начините,
предложени в чл.20 ал.2 от ЗДвП – чрез намаляване на скоростта на
движение или чрез спиране, също не може да бъде направен.
При нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП загубата на контрол над
управлението на превозното средство по никакъв начин не се дължи на
неправомерно избрана скорост. Нито от съобразителната част на
6

обвинителния акт, нито от пледоарията на прокурора по време на съдебните
прения става ясно, с какво виновно действие или бездействие на подсъдимата
е пренебрегнато задължението за непрекъснат контрол над управляваното
МПС. Както бе посочено, база за твърдението е становището на експерта, че
не е могла да предотврати настъпването на произшествието, защото не
контролирала движението му. Това е така, но експерта е посочил и че това е
станало след започване на страничното плъзгане на автомобила. Тоест, това
странично плъзгане не е предхождало загубата на контрол върху
управляваното МПС. Същият експерт е категоричен в мнението си, че от
техническа гладна точка обясненията на подсъдимата изясняват причината за
възникване на страничното плъзгане на автомобила, довело до
неконтролируемото му движение в последствие и до настъпването на
произшествието.
А обясненията на подсъдимата са, че по време на движението между
нея и пострадалия възникнал спор, Той поискал да слезе, като завъртял
волана на превозното средство към себе си/ в дясна посока/, а нейната
реакция била да възстанови движенето на автомобила, в следствие но което
той загубил страничната си устойчивост. Ако се игнорират тези обяснения,
според вещото лице , би трябвало да е налице рязко насочване на
праволинейно движещия се автомобил в ляво, а заради констатацията за
техническа изправност на снабдения с АйБиЕс автомобил, хипотетично е
възможно това да се е случило заради пресичащо пътното платно животно,
каквото данни в настоящия случай няма.
Изхождайки от принципно застъпеното в Постановление № 6 от
04.05.1978 г., т. 8 на Пленума на ВС разбиране, според което правото да дава
обяснения обвиняемият упражнява или като направи самопризнание или като
оборва обвинението, съдът намира, че тези на подсъдимата не могат да бъдат
отхвърлени априори, не само защото е процесуално недопустимо да се
формират изводи във вреда на подсъдим, поради факта, че не е доказал
възраженията си /арг. от чл. 103, ал. 2 и ал. 3 НПК/, а защото тази версия
съдът провери чрез предвидените в НПК процесуални средства и способи на
доказване и не я намери за безспорно противоречаща на обективната истина.
Според заключението по допълнителната АТЕ, обективните данни
по делото не изключват намесата на пътника, намиращ се на предната дясна
седалка за промяна на посоката на движение на автомобила, посредством
пряко въздействие чрез придърпване на волана в посока, дясна на движението
на автомобила.
Също така е възможно, при опит за възстановяване контрол над
движението да се получи загуба на страничната устойчивост на автомобила,
което да доведе до страничното му плъзгане и неконтролируемото му
поведение.
Не е налице и твърдяното несъобразяване на скоростта с
предписанията по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
Тъй като прокурорът не е посочил, нарушението на кое от тях се
намира в причинна връзка със съставомерния резултат, е необходимо да се
7

каже, че не съществуват данни, от които да бъде направен извод,
задължението за съобразяване на скоростта да е неглижирано.
Подсъдимата е управлявала автомобила с разрешена от закона
скорост, съобразена с конкретните пътни условия. Автомобилът е бил с
включени Св.и, движението не е било интензивно, напротив, други
автомобили е нямало, пътният участък е бил осветен. Предложението за
съобразяване на скоростта с превозвания товар в случая е неотносимо.
Неоснователно е възражението, че скоростта за движение не е съобразена с
пътната обстановка. Фактическия извод, че пътят е бил мокър се извежда от
констатацията в огледния протокол, че асфалтовата настилка е била влажна и
от показанията на полицейските служители свидетелите Г. и П.. Свидетелят
Ат.ов, който по това време извършвал таксиметрови услуги, обаче твърди, че
„ пътя бил добре, не му е направило впечатление да е хлъзгав, не му
поднасяло“. А според метеорологичната справка температурата на въздуха
към часа на произшествието е била 12, 1 градуса, а валежи е нямало. Вида и
техническото състояние на автомобила /SUV с постоянно симетрично
задвижване на всички колела/ и гуми със зимен профил на протектора
обезпечават неговата стабилност при праволинейно движение.
Спирането на лекия автомобил, според експертното становище е
започнало след началото на страничното му плъзгане върху платното за
движение, а конкретната му ефективност е резултат на коефициент на
съпротивление при странично плъзгане, а не в следствие на максимално
закъснение при спиране.
Защитната теза на подсъдимата, че „пътника до нея завъртял волана“
не може да бъде оборена, според съдебната преценка, с това, „че автомобилът
се движел в права посока, без каквито и да е данни за маневра“ Ако
движението е било праволинейно, то автомобилът не би загубил страничната
си устойчивост и не би започнал описаното плъзгане. Обективна причина за
това му отклонение, освен тази посочената в обясненията на подсъдимата,
няма.
Ето защо те не могат да бъдат опровергани с останалите
доказателства по делото и следва да се кредитират.
С оглед на заключението по експертизата, че след възникване на
страничното плъзгане на автомобила водачът му не е имал възможност да
предотврати произшествието, то въпросът за това, изпълнено ли е в
последствие задължението за намаляване на скоростта или спиране е
ирелавантен. Не е излишно да се посочи обаче, че разстоянието от 17, 98 м.
от което автомобила се е намерил в момента на страничното плъзгане до
бордюра, в който в последствие се е ударил, е по малко от това /22,61 м.
/което трябва за да измине преди да спре.
Неясно е, като предпоставка за неизпълнение на задължението за
непрекъснат контрол над управляваното МПС, или на това за движение със
съобразена скорост ли изтъква прокурора това, че „подсъдимата се е качила
да шофира превозното средство прясно пребита“. Това твърдение е изведено
от заключението по СМЕ за освидетелстването на подсъдимата. Там обаче е
8

посочено, че вероятното счупване на осмото дясно ребро би могло да има и
по голяма давност и е възможно то да не е следствие на конкретното ПТП , а
на друга травма, преди този инцидент. „ Възможно да не е “ означава, че е
възможно и да е.
Отделно от това, че въпроса за времето на вероятното счупване не е
изследван на досъдебното производство, за констатираните увреждания с по
голяма давност подсъдимата е дала неопровергани обяснения, че е наранила
окото си по време на работа, както и че поради естеството на работата си
често наранява ръцете и краката си. По делото доказателства или поне
индиции за „ прясно пребиване“няма , поради което и твърдението на
прокурора в тази връзка е произволно и необосновано, подобно на това за
умората на подсъдимата в два часа пред нощта, наличието или отсъствието на
която също не е изследвано. Данни за отвличане на внимание или заспиване
например, по делото също няма.
Безспорно е, че опасността е възникнала със страничното плъзгане
на автомобила. Ето защо причина за произшествието не е нарушението на
задължението за намаляване на скоростта или спиране при създалата се
опасност. Задължението за спиране при внезапна и непредвидима опасност
съществува от момента, в която тя обективно е могла да бъде осъзната. А
след този момент, както бе посочено, произшествието е било
непредотвратимо по начините, посочени в чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
Деянието ще е съставомерно като престъпление по чл. 343 от НК,
ако деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици
от деянието си, но бил в състояние и длъжен да ги предвиди, или когато
предвиждайки ги е мислел, че ще ги предотврати.
В настоящия случай такъв извод не може да бъде направен.
Относно загубата на контрол над управляваното МПС е необходимо
да се добави и следното :
Не може да бъде обсъждана и хипотеза за съпричиняване на
престъпния резултат, тъй като в този случай, следва да съществува
въздействие на независими един от друг каузални фактори с причинна връзка
между всеки от тях и общо значение за настъпилия вредоносен резултат.
Тъй като доказателствата по делото са такива, че извод, дали на
конкретното място, при конкретните условия, подсъдимата е имала
възможност да предотврати настъпилото по нейна вина транспортно
произшествие, следва да се приеме, че предизвиканото отклонение от
праволинейното движение на автомобила и свързаните с това съставомерни
последици са случайно за нея деяние. Условието, без което конкретния състав
на престъпление по транспорта не би настъпило е неправомерното поведение
на пострадалия. Съпричиняване на резултата подс. И. също няма.
В конкретния случай те, /доказателствата/по скоро говорят, че
подсъдимата не е могла и не е била длъжна да предвиди, респективно
предотврати, настъпването на пътно транспортното произшествие и
свързаните с него обществено опасни последици. И след като такова
задължение не може да й бъде вменено, не може да бъде ангажирана и
9

наказателната й отговорност.
Поради това, като счете, че обстоятелства, доказващи вината на
подс. И., не са установени по изискуемия несъмнен и безпротиворечив начин,
съдът намери, че след като съмнението следва да я ползва , то тя трябва да
бъде оправдана по обвинението в извършване на престъпление по чл. 343 ал.
1 б. „в" вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
По тези съображения и воден от върховенството на Закона,
постанови настоящата присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

10

Номер на акта:	38
Дата:	23 юни 2022 г.
Съдия:	Деян Иванов Денев

Дело:	20213100201051
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 октомври 2021 г.

Присъда по дело №1051/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите