Разпореждане по дело №45271/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 81469
Дата: 2 септември 2022 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20221110145271
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 81469
гр. София, 02.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20221110145271 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „Кредито“ ООД срещу М. П. Р. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит и общи условия към него,
намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и издава
заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че заявените вземания за неустойка, за разходи за извънсъдебно
събиране на вземането и просрочена такса експресно разглеждане се основават на
нищожни клаузи, поради което заявлението в посочената част следва да бъде
отхвърлено. Съгласно чл. 25, ал. 1 от договора, заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя
следното обезпечение - две физически лица, които да встъпят в договора като
солидарни длъжници и които следва да отговарят на описани в договора условия. На
основание чл. 25, ал. 2 от договора при неизпълнение на задължението за предоставяне
на посоченото обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка. Неустойката
се заплаща на равни части от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски. Уговорката в чл. 25, ал. 2 от договор, предвиждаща заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Неустойката излиза извън допустимите законови
рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от 1
насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Посочената клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът
е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната
1
неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 3
на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази уговорка
със закона съдът следи служебно, като валидността се преценява към момента на
сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното неизпълнение. Заявителят
претендира заплащането на разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер
на 105 лв. и такса експресно разглеждане. В заявлението не е посоченото основанието
за дължимост на посочената сума, предвидено в договора. Съдът счита, че такава
уговорка е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още
едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи
никакво поведение, а напротив - изискуемостта на това вземане следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква
такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива
неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето
защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността .
Приетата от съда нищожност на посочените клаузи обуславя неоснователност на
заявлението в частта, с която се претендират сумите, както следва: 67,04 лв.,
представляваща неустойка, 105 лв., представляваща разноски за извънсъдебно
събиране на вземането и 44,69 лева такса експресно разглеждане, поради което същото
подлежи на отхвърляне в посочените части.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, I ГО, 36 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх. № 174326/22.08.2022 г. по описа на СРС, в частта, с която се претендират сумите,
както следва: 67,04 лв., представляваща неустойка, 105 лв., представляваща разноски
за извънсъдебно събиране на вземането и 44,69 лева такса експресно разглеждане и за
сумата над 109,56 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчването на препис с частна жалба, подадена до Софийски градски съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията,
за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не
бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да
приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2