Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2568 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от „Е.П.1” ЕООД срещу отказ № 20200701154713/ 18.12.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията да извърши обявяване в търговския регистър на
декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за отчетната 2019
г.
В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в
редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г.,
които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от
длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията,
която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към
нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и
доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по
жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма
съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е
органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване,
обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да
подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които
по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки
че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че
Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба
срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно
производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект,
който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа,
който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост
и правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по
вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско
производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните
правила, предвидени в този закон, така и общите правила на гражданския процес,
регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от
нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове граждански процеси, които
са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил един акт да
участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да
подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право
на жалба срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на
това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е
предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в производството по
обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния състав, което би
противоречало на общите принципи, върху които е изграден гражданския процес, то
трябва да се приеме, че тя няма това качество. Освен изложеното, следва да се
посочи и това, че охранителното производство по своя характер е едностранно
такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който търси
съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма
качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага
с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по жалбата.
Доколкото жалбата се подава чрез
Агенция по вписванията, то трябва да се приеме, че този орган се запознава с нея
в момента на нейното подаване и от този момент има възможност да извърши
преценка дали да упражни правото си на подаване на становище по чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. В правомощието на Агенция по вписванията е да изпрати подадената
жалба до съда, като от нея зависи в кой момент ще стори това. Ето защо съдът
счита, че Агенция по вписванията може да упражни правото си да подаде становище
по жалбата срещу постановен отказ за вписване, обявяване и заличаване в
търговския регистър до момента на изпращане на тази жалба и останалите
документи до компетентния съд, като допълнителен срок за това не следва да се
дава.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
На първо място следва да се
посочи, че при подаване на заявление за обявявяване на определен акт,
длъжностното лице, което е компетентно да извърши обявяването, съответно да
постанови отказ за това, извършва проверка както на редовността на подаденото
заявление – дали то изхожда от оправомощено лице, изготвено ли е при спазване
на предвидените за това форма и ред, дали към него е приложен подлежащият на
обявяване акт и подписана от заявителя декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, а
също така и за това дали представеният акт подлежи на обявяване, дали той
отговаря по външните си белези на изискванията на закона, както и дали от
представените от заявителя документи се доказва, че са изпълнени установените
със закон изисквания относно приемането на акта, в случай, че такива са налице.
Когато при извършване на тази
проверка се установи, че към заявлението не са приложени всички документи,
които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса,
длъжностното лице по регистрацията на основание нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ
е длъжно да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовносттите и се
произнася по заявлението едва след като те бъдат отстранени или след изтичане
на срока за това, който е определен в цитираната законова разпоредба.
В чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ е посочено кои
лица са оправомощени да заявят в търговския регистър вписване и заличаване на
определени обстоятелства, както и обявяване на актове. При тълкуване на
разпоредбите на чл. 15, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ се налага извода, че
правото да заявят за обявяване в търговския регистър на годишен финансов отчет
на дружество имат следните лица: 1) самото дружество, действащо чрез законния
си представител /чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ / или чрез адвокат, който е
надлежно и изрично упълномощен да го представлява в регистърното производство /чл.
15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ /, 2) прокуриста на търговеца /чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ
/, както и 3) съставителя на финансовия отчет по смисъла на Закона за
счетоводството /ЗСч/, който следва да е упълномощен да направи това с
нотариално заверено пълномощно /чл. 15, ал. 3 ЗТР/.
При проверка на редовността на заявлението,
за разглеждане на което е образувано настоящото регистърно производство и с
което се се иска да бъде обявена декларация, която е изготвена по реда на чл.
38, ал. 9, т. 2 ЗСч за деклариране на обстоятелството по неосъществяване от
дружеството на дейност за финансовата година, приключваща на 31.12.2.019 г., е
видно, че това заявление е подадено от името на търговеца, по чиято партида се
иска да бъде обявена представената декларация, от адвокат А.Ц.А., като към него
са представени и доказателства, от които е видно, че адвокатът е изрично упълномощен
да представлява дружеството „Е.П.1” ЕООД пред Агенция по впиванията, т.е. заявлението
е подадено от лице, посочено в чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. За да се направи
извод, че адвокат А.А.е лице, което е оправомощено да заяви за обявяване декларацията
по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч, следва да се установи, че с представеното към
заявлението пълномощно е учредена надлежно представителна власт на адвоката, което
означава да бъде доказано, че изявлението за упълномощаване изхожда от лице,
което е правоспособно и има правото да изразява воля от името на юридическото
лице-търговец, каквито са органният му представител, който има това правомощие
по силата на закона или договорният му представител, който получава това право
по силата на сключена упълномощителна сделка. Тази преценка се извършва към
момента на осъществяване на едностранната сделка, от която възниква
представителната власт на адвоката, което в случая следва да се приеме, че е
станало на 30.06.2020 г., на която дата е съставено представеното в
регистърното производство пълномощно.
При извършена справка в
търговския регистър по партидата на „Е.П.1” ЕООД, се установява, че към
релевантната дата – 30.06.2020 г., като
законен представител на дружеството е вписано лицето М.Б.Н., поради което и
именно тя е оправомощена по силата на закона да изразява волята на юридическото
лице при извършване на правни сделки, включително и такава, с която се учредява
представителна власт. Пълномощното, което е представено към заявлението, по
което е образувано настоящото регистърно производство, и с което адвокат А.А.е
упъломощена да представлява търговеца пред Агенция по впиванията, е подписано точно
от това лице. От събраните в производството доказателства обаче се установява,
че към 30.06.2020 г. лицето М.Н.е била починала – от представения препис от акт
за смърт е видно, че смъртта на това лице е настъпила на 27.06.2019 г. От
момента на смъртта на М.Н., този правен субект е престанал да съществува и вече
не е правоспособно и дееспособно физическо лице, поради което и не може да
изразява правновалидна воля от името на дружеството „Е.П.1” ЕООД, включително
да прави изявление за упълномощаване на адвокат Асенова да представлява това
юридическо лице пред Агенция по вписванията. Ето защо, се налага изводът, че
заявлението не е подадено от оправомощено лице, доколкото към него няма
представени доказателства за надлежно упълномощаване на адвокат А.А.да
представлява „Е.П.1” ЕООД в регистърното производство, което да изхожда от
лице, което е правоспособно и което има правото да представлява търговеца.
Длъжностното лице по регистрация е трябвало да констатира това и в изпълнение
на правомощията си по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ да даде указания на заявителя да
отстрани тази нередовност като представи доказателства, че адвокат А.А.е
надлежно упълномощена да представлява „Е.П.1” ЕООД в регистърното производство
пред Агенция по вписванията, включително, че изявлението за упълномощаването й
изхожда от вписан в търговския регистър правоспособен и дееспособен законен
представител на дружеството, или в същия срок да потвърди действията по
подаване на заявлението чрез изявление на лице, което е надлежно упълномощено
по закон или по пълномощие да представлява „Е.П.1” ЕООД в регистърното
производство. Такива указания обаче няма дадени от длъжностното лице по
регистрация, което не е изпълнило задълженията си по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ да
извърши проверка за редовността на заявлението за обявяване на декларация по
чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч, с което е сезирано, и да даде точни указания на
заявителя за отстраняване на констатираните нередовности, включително чрез
представяне на изискуеми по закон документи, установяващи надлежно учредяване
на представителна власт, а вместо това направо е постановило отказ, който се
явява незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.
Освен горното, при извършване на
проверката по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ настоящият съдебен състав, констатира, че
към заявлението не е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, която да
е попълнена от законния представител на търговеца „Е.П.1” ЕООД, който да е
правоспособно и дееспособно физическо лице или от надлежно упълномошен да
представлява дружеството адвокат, като съображенията в тази връзка са същите,
изложени във връзка с нередовността на заявлението. Ето защо и длъжностното
лице по регистрация в изпълнение на задълженията си, предвидени в чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, е следвало да констатира, че такъв документ липсва и да даде на
заявителя указания и срок да го представи. Такива указания обаче по настоящото
производство не са били дадени, което също налага изводът, който вече беше
направен, че длъжностното лице не е изпълнило надлежно задължението си по чл.
22, ал. 5 З ЗТРРЮЛНЦ.
Следователно постановеният отказ
е незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен и заявлението да се
върне на длъжностното лице, което да даде надлежни указания на заявителя да
представи доказателства, че адвокат А.А.е надлежно упълномощена да представлява
„Е.П.1” ЕООД в регистърното производство пред Агенция по вписванията,
включително, че изявлението за упълномощаването й изхожда от вписан в
търговския регистър правоспособен и дееспособен законен представител на
дружеството, или да потвърди действията по подаване на заявлението чрез
изявление на лице, което е надлежно упълномощено по закон или по пълномощие да
представлява „Е.П.1” ЕООД в регистърното производство, както и да представи
надлежно попълнена от оправомощено да представлява търговеца правоспособно и
дееспособно лице декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
При даване на нови указания
съобразно изложеното в настоящото решение, длъжностното лице по регистрацията
следва да определи срок за тяхното изпълнение, като при това следва да вземе
предвид, че срокът по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е неприложим.
В чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е
предвидено, че срокът, в който заявителят може да изпълни дадените указания за
отстраняване на нередовността на подаденото заявление, е до изтичането на срока
по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който е този, установен за произнасяне от
длъжностното лице по подадено заявление, и той е след изтичане на три работни
дни от неговото постъпване в търговския регистър. В тази насока е и
подзаконовата норма на чл. 92а, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър, в която срокът за отстраняване на нередовностите
на заявлението е още по –ясно регламентиран - до 3 работни дни от постъпване на
заявлението. При съобразяване на това и на предвиденото в чл. 22, ал. 5, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ задължение на длъжностното лице да оповести указанията, които дава, по
електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от
постъпването на заявлението в търговския регистър, се налага изводът, че срокът
за отстраняване на констатираните нередовности започва да тече най- късно от
работния ден, следващ постъпване на заявлението, и изтича на третия работен ден
от неговото постъпване, т.е. е два работни дни. В закона е предвидено, че
указанията не се съобщават, а се обявяват по партидата на търговеца, с което се
приема, че са му станали известни и което е свързано и с това, че за последния
е ясен краткия срок, до който те трябва да бъдат дадени от длъжностното лице и
му се възлага да следи за тях с оглед на възможността те да бъдат изпълнени.
Посоченото в предходния абзац
разрешение, обаче, не се отнася за случаите, в които длъжностното лице не е
спазило законовия срок, който е инструктивен по своя характер, за даване на
указания и особено, когато те са дадени след изтичане и на срока за
произнасяне, предвиден в чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от три работни дни, какъвто е
настоящия случай, в който указанията за отстраняване на констатираните
нередовности ще бъдат дадени повече от седем месеца след подаване на
заявлението, което е станало на 01.07.2020 г. В този случай, за да се приеме,
че указанията са надлежно дадени и може да се приложи последицата от
неизпълнението им, регламентирана в чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ, а
именно да се постанови отказ, то, от една страна, следва да бъде даден реален
срок за тяхното изпълнение, тъй като този по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ е изтекъл
отдавна и то не по вина на заявителя, и освен това указанията и предоставения
срок следва да бъдат изрично съобщени на заявителя, за който не може да се
приеме, че е длъжен ежедневно в продължение на дълъг период от време да следи
кога и дали длъжностното лице по регистрация, което е сезирано с подаденото
заявление ще му даде указания в изпълнение на правомощията си по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
Съобщаването на дадените указания следва да стане по общите правила, предвидени
в Глава Шеста от Общите правила на ГПК, които са приложими и за охранителните
производства, каквото е регистърното по ЗТРРЮЛНЦ.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Е.П.1” ЕООД отказ № 20200701154713/ 18.12.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията да извърши обявяване в търговския регистър на
декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за отчетната 2019
г.
УКАЗВА на
длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията преди да се произнесе по
заявление Г3 с вх. № 20200701154713 да даде на основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ
указания на заявителя „Е.П.1” ЕООД да представи доказателства, че адвокат А.А.е
надлежно упълномощена да представлява „Е.П.1” ЕООД в регистърното производство
пред Агенция по вписванията, включително, че изявлението за упълномощаването й
изхожда от вписан в търговския регистър правоспособен и дееспособен законен
представител на дружеството, или да потвърди действията по подаване на
заявлението чрез изявление на лице, което е надлежно упълномощено по закон или
по пълномощие да представлява „Е.П.1” ЕООД в регистърното производство, както и
да представи надлежно попълнена от оправомощено да представлява търговеца правоспособно
и дееспособно лице декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, както и да определи срок за изпълнение на тези
указания и да ги съобщи на заявителя по правилата, предвидени в общата част
на ГПК, от който момент да започне да тече предоставения срок за тяхното
изпълнение.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: