Определение по дело №842/2019 на Окръжен съд - Пловдив

          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №935

                  

                    гр.Пловдив, 14.05.2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивският  окръжен съд, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ, в  закрито заседание   на четиринадесети май,  през  две хиляди и деветнадесета  година  в   състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                  НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

 като  разгледа   докладваното от  председателя  ч.гр.д.№842 по описа на  ПОС за  2019г., за   да  се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх.№12088/16.04.2019г. депозирана от  И.С.К. с ЕГН-********** ***, чрез процесуалния и представител адв. Н.Г., със съдебен адрес:*** – чрез адв. Г.  против Определение  №2470/05.03.2019г. постановено  по  гр.д.№2770/2018г. по описа на ПРС, с което  се връща искова молба вх. № 11810/18.02.2019 г.,  подадена от И.С.К., ЕГН: ********** ***, против С.Х.П., гражданин на Гърция, роден на *** г., постоянно пребиваващ в Република България,  адрес: гр. П., ул. „Л.” № .. ет…, ап… и се И  ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2770 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III граждански състав. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният от първоинстанционният съд акт, по съображения подробно изложени в жалбата, иска се  да се  отмени прекратителното определение, като вместо това бъде разгледан по същество повдигнатия спор пред първоинстанционния съд.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира  частната жалба  за  процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и от страна имаща правен интерес да обжалва,  а  разгледана по същество за  основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск  от И.С.К. против С.Х.П.. Твърди се, че ищцата и „Алика” ЕООД са  били съсобственици на недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор № 56784.12.33, находящ се в гр. Пловдив, м. „Рогошко шосе – Север”, с площ от 11853 кв.м. С решение № 72/08.01.2018 г., постановено по гр.д. № 16935/ 2016 г. на РС Пловдив, в сила от 30.01.2018 г. съсобствеността била прекратена, като имотът бил поделен – в дял на ищцата бил поставен ПИ с идентификатор № 56784.12.63 с площ от 3000 кв., а в дял на „Алика” ООД – ПИ с идентификатор № 56784.12.64 с площ от 8853 кв.м.

Твърди, че съсобственика „Алика” ООД, преди извършването на делбата е сключило договор за аренда от 08.07.2016 г. на съсобствения имот за срок от 30 години с ответника С.Х.П.. Навежда твърдения, че ответникът не изпълнявал задължението си по договора за аренда за заплащане на арендните вноски за стопанските години 2016-2017 г. и 2017-2018 г. Предвид неизпълнение на задължението на ответника – арендатор, по договор за аренда,  ищцата навежда твърдения, че за нея е възникнал правния интерес от неговото прекратяване. Моли за постановяване на съдебно решение, с което да се прекрати  процесният договор за аренда, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 90 лв. – стойността на две арендни вноски за стопанските години 2016-2017 г. и 2017-2018 г., както и сумата от 7,34 лв. – обезщетение за забавено плащане.

 Първоинстанционният съд  е прекратил производството по делото, по отношение на иска за прекратяване на договора за аренда от 08.07.2016г., като недопустим, като е приел че доколкото ищцата не притежава повече от половината от имота, отдаден под аренда, то тя не разполага с правната възможност да иска неговото прекратяване. За недопустими е приел и осъдителните искове, с които се претендира заплащане на уговореното в договора арендно плащане за стопанските години 2016-2017 г. и 2017-2018 г.,. Посочил е, че разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ регламентира по какъв начин се уреждат  отношенията между съсобствениците, в случай че този от тях, който притежава повече от 50 % от имота, сключи договор за аренда, а именно – по реда на чл.30, ал.3 ЗС. Предвид на това е приел, че ищцата не би могла да претендира плащане на договорно основание от ответника, доколкото тя самата не е страна по договорната връзка, като  би могла да претендира по реда на чл.30, ал.3 ЗС от съсобственика заплащане на обезщетение по отношение на съсобствените имоти.

Настоящият съдебен състав не споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения:

Действително съгласно разпоредбата на чл.3 ал.4 от Закона за арендата и земеделието -  Договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.

Договорът за управление, какъвто е и договорът  за аренда, може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ. Ако обаче съсобственикът, сключил договорът не притежава повече от половината  от вещта, този  договор не  е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици – заедно и поотделно, освен ако са го приели било то изрично или мълчаливо. В конкретният случай  имотът, който е предмет на договора за аренда ПИ с идентификатор № 56784.12.33 е сключен на 08.07.2016г.  между „Алика” ООД, съсобственика притежаващ 15/16 идеални части от съсобствеността и  С.Х.П. за срок от 30 стопански години. Към момента на сключване на договора, съгласно влязлото в сила по допускане на делбата решение №1429/09.05.2017г. постановено по гр.д.№16 935/2012г. по описа на ПРС, И.С.К. е  притежавала 1/16 идеални от съсобствения имот. Към момента на предявяване на настоящите искове, е налице влязло в сила решение №72 от 08.01.2018г.  постановено по гр.д.№16 935/2016г. по  описа на ПРС, с  което е извършена делба между съсобствениците по отношение на  имотът предмет на договора за аренда, като  съсобствеността била прекратена,  имотът е бил  поделен в два самостоятелни ПИ с реални граници, като в  дял на ищцата бил поставен ПИ с  идентификатор № 56784.12.63 с площ от 3000 кв., а в дял на „Алика” ООД – ПИ с идентификатор № 56784.12.64 с площ от 8853 кв.м.

При тези данни и доколкото  ищцата се явява  индивидуален собственик на  самостоятелно обособено ПИ с идентификатор № 56784.12.63 с площ от 3000, което е било включено в част от имота предмет на договора за аренда, то  последната разполага с правен интерес и  с правната възможност да иска за  прекратяване на договора за аренда от 08.07.2016г. и да иска   осъждане на ответника да  и заплати  стойността на две арендни вноски за стопанските години 2016-2017 г. и 2017-2018 г., ведно с  обезщетение за забавено плащане.

Предявените искове се явяват допустими, поради което определението с  което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на исковете,  се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на ПРС за  продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното съдът  

 

                              О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ  Определение  №2470/05.03.2019г. постановено  по  гр.д.№2770/2018г. по описа на ПРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

  ВРЪЩА искова молба вх. № 11810/18.02.2019 г., подадена от И.С.К., ЕГН: ********** ***, против С.Х.П., гражданин на Гърция, роден на *** г., постоянно пребиваващ в Република България, адрес: гр. П., ул. „Л.” № .. ет…, ап…. на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението не  подлежи на  обжалване  

                                          

                                       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: