№ 20
гр. , 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря И.П.П.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20231860100594
по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от А. А. В., ЕГН: ********** и Д. А. В., ЕГН: ********** -
вторият действащи със знанието и съгласието на своя баща А. М. В., ЕГН: **********
срещу тяхната майка И. Г. Я., ЕГН: **********, въз основа на която се иска:
- изменение, на основание чл.150 вр. чл.143 СК, на месечната издръжка, която
ответницата е осъдена да заплаща на сина си Д. А. В. по гр.д. №434/2021г. на РС-Пирдоп -
от 163.00 лв. на 250.00 лв. с оглед изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска;
- осъждане на ответницата, на основание чл.144 СК, да заплаща на пълнолетния си
учащ син А. А. В. месечна издръжка в размер на 300.00 лв., считано от датата на подаване
на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В исковата молба се твърди, че ответницата е майка на децата А. А. В., ЕГН:
**********, който понастоящем е пълнолетен ученик и Д. А. В., ЕГН: ********** -
непълнолетен, като със спогодба по гр.д. № 434/2021г. по описа на РС-Пирдоп е определено
ответницата да заплаща на децата А. В. и Д. В. месечна издръжка в размер на по 163 лв. за
всяко от тях, считано от 14.07.2021г., ведно със законните последици от това. Сочи се, че
децата живеят при баща си, който е и техен законен представител и единствено той се
грижи за ежедневните им нужди. След 05.08.2019г. майката не била търсила децата си и не
ги е виждала. Дължимата издръжка изплащала по банков път, като не се интересувала по
никакъв начин от тях, здравето и нуждите им. Сочи се, че от постановяване на решението на
РС-Пирдоп до настоящия момент е изминал период от време повече от две години, през
който момчетата са израснали физически, нараснали са нуждите им. Сочи се, че
1
поскъпването на живота, породено от инфлационните процеси, направили разходите за
издръжка на децата значително по-високи от тези по време на определяне на сега
дължимите издръжки. Бащата, освен полаганите ежедневни грижи за децата, заплащал и
всички разходи за осигуряване на подходящи битови условия, топлина, храна, облекло,
учебници, лечение и социални нужди на децата. Сочи се, че заплащаната досега издръжка от
ответница е под размера на минималната за страната. Сочи се, че А. В. е ученик в 12-ти клас
в ******, а Д. В. е ученик в 8-ми клас. Твърди се в исковата молба, че за посещенията в
училище ежедневно бащата дава по 15-20 лв. за закуска и обяд. Сочи се, че на А. му
предстои завършване на средно образование и абитурентски бал, който също е свързан с
допълнителни значителни разходи. Освен това, А. не притежавал никакво движимо или
недвижимо имущество, не работи, тъй като учи редовна форма на обучение и не може да се
издържа от свои доходи и имущество. Сочи се, освен това, че ответницата И. Я. работи като
учител в гр.София и получава добри средства като трудово възнаграждение, които възлизат
на около 2500 лв. месечно. Същата нямала и други деца, за които да се грижи. Това водело
до логичния извод, че майката е в състояние да дава исканата издръжка без особени
затруднения.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор
от ответника И. Г. Я., като същата не е взела становище по исковата молба.
С определението за насрочване Съдът е изготвил Доклад по делото и е указал на
страните, че в 1-седмичен срок могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като в предоставения им срок никоя от страните не е депозирала
становище и не е направила нови искания.
В проведеното открито съдебно заседание ищците Д. В. и А. В. се представляват от
упълномощената адв.Д. Н. от ВрАК, която поддържа исковата молба. В хода на устните
състезания адв.Н. моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете като
основателни и доказани. Адв.Н. счита, че са събрани достатъчно писмени и гласни
доказателства, от които е видно, че издръжката на малкото дете следва да бъде увеличена, а
на голямото дете- да се присъди такава за пълнолетен учащ. Сочи, че доходите и на двамата
родители са приблизително еднакви, а майката разполага с достатъчно средства да осигури
издръжка не само като увеличение за малкото дете, но и като издръжка за пълнолетното
дете. Адв.Н. моли да се вземе предвид факта, че майката е закупила недвижим имот, който
не е жилищен и не й е жизнено необходим и с тези средства би могла да издържа децата си,
от които се установило, че изобщо не се интересува от датата на раздялата с бащата. Моли за
присъждане на разноски по делото, за които представя списък.
Ответникът И. Г. Я. не се явява в съдебното заседание, но се представлява от
упълномощения адв.Н. З. от САК. Адв.З. оспорва предявените искове и моли на
непълнолетното дете да се присъди издръжка в минимума, предвиден в закона, а искът на
непълнолетното дете да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като изплащането на тази
издръжка ще съставлява значителна трудност за майката. Според адв.З. доходите на
майката, отразени в служебната бележка, на пръв поглед са високи, но по-високите
2
стойности в някои от месеците са заради извънреден труд, който не винаги се полага. Сочи,
че ако от заплатата се приспадне заемът, който заплаща и издръжките, които трябва да
заплаща, й остават около 300- 400 лв., поради което заплащането на исканата от
пълнолетното момче издръжка би представлявало затруднение за нея. Според адв.З. имало
причина майката да не общува с децата, като има към нея негативни смс-и от големия син.
Според адв.З. социалният доклад не е обоснован, тъй като майката не е разпитвана и не са
изяснени причините защо тя не контактува със синовете си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представените по делото удостоверения за раждане- №******* от ******г. и №
****** от *******г., издадени от дл.лице към община Столична, р-н Триадица, въз основа
на актове за раждане №****/******г. и №****/*******г. е видно, че родители на децата А.
А. В. /роден на ******г./ и Д. А. В. /роден на ******г./ са И. Г. Я. и А. М. В..
Установява се от удостоверения №12 и №13 от 09.10.2023 г., издадени от Директора
на ************ – гр. Пирдоп, че Д. А. В. е бил записана в 8-ми клас, а А. А. В. – в 12-ти
клас, дневна форма на обучение през учебната 2023/2024г.
От приобщения по делото съдебен протокол от 18.11.2021г. по гр.д. №434/2021 г. по
описа на Районен съд-Пирдоп се установява, че съдът е одобрил постигната между А. М. В.
и И. Г. Я. спогодба, с която упражняването на родителските права върху децата А. А. В. и Д.
А. В. е предоставено на бащата А. М. В., при когото е определено и местоживеенето на
децата; определен е режим на лични отношения между майката И. Г. Я. и децата А. А. В. и
Д. А. В. всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 16.00 ч. в неделя. Със
същата спогодба майката И. Г. Я. се е задължила да заплаща месечна издръжка на децата А.
А. В. и Д. А. В. в размер от по 163 лв. за всяко от децата чрез техния баща и законен
представител А. М. В., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на законови причини за изменение или прекратяване на издръжката.
Представено е по настоящото дело удостоверение изх.№172/11.10.2023г. от
„***********“ АД, от което е видно, че бащата на децата- А. М. В. работи във фирма
„***********“ АД и за периода 09.2022г. – 08.2023г., полученото от него възнаграждение е
в размер на 21 109.01 лв. /средно по 1759.08 лв. месечно/.
Приобщено е и удостоверение от работодателя на ответницата И. Я. - майка на ищците,
издадено от Директора на **************- София, според което чистото месечно
възнаграждение, което Я. е получила за периода 12.2022г.-11.2023г. е в размер на 21 255.37
лв. /средно по 1771.28 лв. месечно/.
Представена е от процесуалния представител на ищците Справка от Служба по
вписванията- гр.Пирдоп по персоналната партида на И. Г. Я., според която същата е
придобила през декември 2022г. чрез покупко-продажба поземлен имот в с.*****, община
Златица с площ 560.00 кв.м., заедно с две находящи се в него сгради- двуетажна паянтова
жилишна сграда и едноетажна паянтова стопанска сграда.
3
В съдебно заседание, пълномощникът на ответицата И. Я., който не се бе снабдил с
писмено доказателство за този факт, посочи за съда, че доверителката му изплаща към
„*******“ АД заем в голям размер, вноската по който е 600.00 лв. месечно.
Приложен е по делото социален доклад от ДСП-Елин Пелин изх.
№********/06.02.2024 г. В него е изследван животът на Д. А. В. и А. А. В. и е отразено
каква родителска грижа полага за тях баща им А. М. В.. По данни на бащата с майката са
съжителствали на семейни начала в продължение на 17 години, по време на което
съжителство се раждат децата Д. и А.. Бащата е посчил, че с майката са разделени от
05.08.2019г., когато тя е напуснала семейното жилище, от който момент до сега децата се
отглеждат от баща им, а майката заплащала редовно издръжка в размер на 162 лв. месечно
за всяко от тях. Децата са заявили, че майка им не се грижи за тях, не ги търси и че не
разполагат с никаква информация за нея. А. е споделил, че когато я търси за телефонен
разговор, същата не отговаря на повикванията му. Установено е от социалните служители,
че двете деца са възпитаници на ****-гр.Пирдоп, като от проведените с класните им
ръководители телефонни разговори е получена информация, че децата посещават редовно
училище, справят се добре с учебния материал, отнасят се с уважение към преподавателите,
а бащата се интересува от тяхното образователно развитие и оказва необходимост при
съдействие. Посочено е, че А. и Д. получават ежемесечна стипендия, която е финансирана от
********- Пирдоп, където им се подсигуряват стаж и работа след завършване на средното
образование, а стипендията е обвързана с редовно посещение на училище. Проведен е
разговор и с личния лекар на децата – д-р К.Ц., с адрес на практиката в с.Мирково, според
който децата боледуват рядко, нямат хронични заболявания и са с редовен имунизационен
календар. Бащата също не е споделил за здравословни потребности на децата, както и за
социални такива, извън ежедневните им нужди и тези, свързани с образователното им
развитие. Проверено е жилището, в което се отглеждат децата и е установено, че същото е
двуетажна къща, собственост на техния баща, която има локално отопление на твърдо
гориво, хигиенно-битовите условия са много добри, а всяко от децата разполага със
собствена стая и необходимите мебели и вещи по предназначение, съобразно пола и
възрастта им. За бащата А. В. е посочено, че същият е трудовозает към „***********“ АД
като механошлосер, при седемчасов работен ден и доход в размер на около 1700 лв. Бащата
е споделил, че понякога работи на частни начала като водопроводчик. Установено е, че
непълнолетният Д. и учащият пълнолетен А. получават месечна стипендия в размер на 25
лв. При направена справка в ИИС било констатирано, че семейството е било обект на
подпомагане по чл.10б ЗСПД. Изследван е и роднинският кръг на децата, като е отразено, че
баба им по бащина линия живее в същата къща, като ползва отделни помещения, с отделен
вход. Посочено е, че в същото населено място, но на друг адрес живеят братът на А. В. и
други роднини, с които децата са в добри отношения. Посочено е, че роднините по майчина
линия живеят в същото населено място и децата периодично ги посещават. За детето Д. е
посочено, че участва в читалищния състав, като свири на тъпан. Социалните служители са
констатирали, че между децата и техния баща А. В. е налична емоционална близост.
4
Ищците са ангажирали гласни доказателства посредством разпита на двама
свидетели- Г.Х.К. – съсед на децата и И.М.В. – брат на бащата А. В.. И двамата свидетели са
заявили, че често виждат децата А. и Д. и че същите живеят с баща си, който изцяло се
грижи за техните нужди. Посочили са, че децата имат всичко необходимо, включително
мобилни телефони и нищо не им липсва. И според двамата свидетели бащата осигурява по
около 20 лв. на ден джобни пари за всяко от децата, които учат в гр.Пирдоп и пътуват
ежедневно. Посочват, че бащата води децата на почивки и на море почти всяка година.
Според свидетелите, майката на децата не ги търси, не се интересува от тях и освен
месечната издръжка, която й е определена, други средства не дава за децата, не им изпраща
подаръци и не ги взима при себе си. Свидетелят И. В. заявява, че не знае майката да има
друго семейство. Според същия свидетел децата са здрави, а нуждите им са специфични
според възрастта им. Според свидетелите семейството се подготвя за абитурентския бал на
голямото момче.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Безспорен и доказан по несъмнен начин е фактът, че ответницата И. Г. Я. е майка на
непълнолетния Д. А. В. и на пълнолетния А. А. В. и до настоящия момент тя е заплащала
издръжка от по 163 лв. месечно за всяко от децата, какъвто размер е бил уговорен между
родителите със спогодбата, одобрена от РС-Пирдоп през 2021 г. с протоколно определение
по гр.д. №434/2021г.
По делото се установи, че към настоящия момент децата А. В. и Д. В. не
осъществяват нормална комуникация със своята майка – ответницата И. Я.. Независимо от
причината за прекъснатата комуникация (която очевидно може да бъде възстановена
единствено с усилията на всички участници в конфликта и с помощта на социалната
институция), факт е, че И. Я. към момента не полага майчински грижи за синовете си под
каквато и да е форма, с изключение заплащането на присъдената от РС-Пирдоп издръжка от
по 163 лв. месечно за всяко от децата.
Съдът намира, че с ангажираните писмени и гласни доказателства се доказаха
обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото.
По иска, предявен от непълнолетния Д. А. В.:
Предявеният от Д. В. със знанието и съгласието на своя баща А. В. иск е с правна
квалификация чл.150 вр. чл.143, ал.1 СК - за изменение размера на присъдена издръжка на
непълнолетно дете чрез неговото увеличаване.
Разгледан по същество този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
За да се уважи предявеният от Д. А. иск по чл.150 СК, следва да се докаже изменение
на условията, при които е присъдена първоначалната издръжка. В т.19 на ППВС №
5/16.11.1970г. е направено тълкуване на понятието „изменение на обстоятелствата” като е
посочено, че такова ще има, когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на
издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
5
Предпоставките са дадени при условията на алтернативност, поради което е достатъчно
наличието само на една от тях, за да се приеме, че искът е доказан по своето основание.
Съдебната практика приема също така, че под „траен характер” следва да се определи онова
ново фактическо състояние, което изключва възможността да се възвърне състоянието преди
изменението на обстоятелствата. С Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС и
Постановление № 5/31.11.1981 г. на Пленума на ВС, е прието, че възможностите на лицата,
които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация,
а нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия за живот на тях, като се вземе предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които имат значение за случая. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях по отделно, като те
дължат издръжка, независимо от това дали са работоспособни и могат да се издържат от
имуществото си. Цитираните принципи са установени и с разпоредбите на чл.142 СК,
чл.143, ал.1 и ал.2 СК и съдебната практика.
В чл.142, ал.2 СК е определен минимален размер на издръжката за едно дете. Този
минимален размер се дължи от родителя, който не упражнява родителските права,
независимо дали същият има възможност да го осигури, тъй като задължението за издръжка
на малолетен и непълнолетен има абсолютен характер. Това е началната стойност, от която
съдът следва да изходи при определяне размера на дължима издръжка. Следователно до
този размер родителят има дълг към своето дете и не следва да се отчита дали нуждите на
детето са нараснали значително и дали доходите на родителя са се увеличили, т.е. за
присъждане на увеличение до размер на издръжката по чл.142, ал.2 СК е достатъчно самото
завеждане на иск по чл.150 СК. Щом законодателят периодично изменя размера на
минималната работна заплата за страната, спрямо който се определя и минималната
издръжка, това е достатъчно да се приеме, че се наблюдава изменение и в социално-
икономическата обстановка в държавата, което се отразява и на нуждите на ненавършилите
пълнолетие деца. Към настоящия момент, а именно: след 01.01.2024 г. минималната работна
заплата в Република България е 933.00 лв., а ¼ от нея се равнява на 233.25 лв., т.е. това е
минимумът на дължимата издръжка. За претендираната издръжка над този размер, в тежест
на ищеца е да докаже фактите, които водят до нарастване на нуждите му, каквото твърдение
се навежда. В случая претенцията е за 250.00 лв.- сума съвсем близка до законоустановения
минимум, а размерът й е обоснован дори само от възрастта на детето, което е тийнейджър в
училищна възраст, посещаващ гимназиална форма на обучение, при която не всички учебни
помагала и пособия се осигуряват от училището, а обучението е с професионална
насоченост, което обуславя изучаването на специални предмети, за които следва момчето да
разполага с всичко нужно за учебния процес. Налице са при него специфичните за всеки
ученик нужди от подходящо облекло, спортни екипи, обувки, учебни пособия.
Гимназиалната форма на обучение е различен етап от образователния процес и при него
освен хранителният режим в училище, различен е и самият обучителен режим. В
гимназията се концентрира изучаването на разнообразни науки, които следва да развият
потенциала на гимназистите и тяхната култура. В тази връзка, много по-интензивна е
6
необходимостта от материали за училищна подготовка и различни видове книги и помагала.
Установява се, че Д. е силен ученик, поради което следва да разполага и с финансов ресурс
да развие потенциала си, в който е вложил надежда и негов бъдещ работодател. Според чл.1
от Постановление № 79 на МС от 13.04.2016 г. за осигуряване на безвъзмездно ползване на
познавателни книжки, учебници и учебни комплекти, безвъзмездно се осигурява за всеки
ученик до 7-ми клас по един комплект учебници. Следователно, след седми клас на
учениците и техните семейства се налага закупуването на всички видове учебници и учебни
помагала, тъй като държавата не ги обезпечава с тях. В този смисъл, преминаването на
детето Д., което към 2021 г. е било в 6-ти клас, в клас по-горен от 7-ми, само по себе си е
довело до изменение на обстоятелствата относно това дете, свързано с неговите нужди и
съответните разходи за тях. Освен това, детето учи в друго населено място, различно от
това, в което живее, което налага да пътува ежедневно и да разполага с достатъчно средства
за дневни нужди, каквито се установи, че бащата му осигурява в размер на около 20.00 лв.
ежедневно. Разходите за дрехи и обувки също са пряко свързани с ежедневието на
непълнолетния Д. В. в училище, тъй като подходящият външен вид в училище е
наложителен, а износването на дрехите и смяната на сезоните пък изискват периодичната
им подмяна. В съчетание на обстоятелствата, че детето е израснало физически, а дрехите и
обувките за юноши са по-скъпи, то отново се налага извод за изменение в нуждите на ищеца
Д. В.. Момчето също така е във възраст, в която следва да има пълноценен социален и
културен живот, включващ излизане с приятели и посещение на развлекателни места, което
също е свързано с нуждата от средства. Установи се от социалния доклад, че детето свири на
тъпан, което хоби също изисква отделяне на някакви средства. Актуализацията на
издръжката, освен това, се прави след повече от две години, който период е свързан с
физическо израстване и съзряване на детето, но също и с изменение на социално-
икономическите условия в страната и значително намаляваща покупателна способност на
парите.
Гореописаните изменения в живота и нуждите на момчето Д. В. имат траен и
продължителен характер и може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне
състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /в този смисъл Р. №
2469/1971г. на II г.о. на ВС/.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че разходите на непълнолетния Д. В. са се
увеличили, в сравнение с тези от 2021г. При отчитане на изменението в разходите,
издръжката на непълнолетния Д. В. възлиза на около 500 лв. месечно. От тази сума майката,
която не го отглежда, следва да заплаща по-голяма част – около 300.00 лв., но тъй като
претенцията е за 250.00 лв. това е сумата, която следва да бъде присъдена посредством
изменение на издръжката.
По иска, предявен от пълнолетния А. А. В.:
Предявеният от А. А. В. иск е с правна квалификация чл. 144 СК - за присъждане
издръжка на пълнолетен учащ от негов родител за бъдещ период (от завеждане на иска на
24.10.2023 г. до настъпване на основание за отмяна или изменение на издръжката).
7
Разгледан по същество, този иск е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Установява се от доказателствата- писмени и гласни, че ищецът А. В. е ученик в 12-
ти клас редовна форма на обучение в ****- гр.Пирдоп, не реализира доходи и не може да се
издържа от имуществото си, като не работи, няма имоти или МПС-та. Получава единствено
стипендия в нисък размер, който не би могъл да покрие почти никакви негови нужди.
При отчитане на гореизложеното, настоящият състав намира, че първите три
предпоставки за уважаване на иска по чл.144 СК /учи редовно в средно училище, не е
навършил 20-годишна възраст и не може да се издържа от свои доходи или имущество/ се
явяват доказани.
Ищецът ангажира гласни доказателства за своите нужди. Установените разходи са
разходите, типични за момче на неговата възраст, които няма как да бъдат отречени – за
храна, дрехи и обувки. Към момента на завеждане на исковата молба и към постановяване
на решението ищецът е все още ученик, прекарва част от времето си в училищна среда,
където следва да се храни, да е облечен подходящо и да разполага с необходимите
учебници, учебни пособия и материали. Неизменен разход за ищеца в 12-ти учебен клас е
разходът за организация на бал, в който разход следва и двамата родители да участват, а той
в случая се подготвя изцяло от бащата. Не бе доказано за А. В. да съществуват някакви
специфични нужди, поради което такива и не могат да са фактор за преценката на съда.
Нуждите на ищеца в действително възлизат на претендираната сума от 300 лв.
Съдът следва обаче да извърши преценка и относно способността на майката И. Я., от
която се претендира заплащане на издръжка, да предоставя такава, доколкото и от нейна
страна се твърди невъзможност да дава поисканата от пълнолетния й учащ син издръжка, а
по исковете за издръжка на пълнолетни възможностите на родителя се отчитат при
решаване на въпроса дали издръжката е дължима. Това е така, тъй като задължението за
заплащане на този вид издръжка не е безусловно, което кореспондира с установената
константна практика на ВКС /Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012
г., III г. о., ГК; Определение № 1395 от 07.12.2012 г. на ВКС по гр.д. № 459/2012 г./, като по
делото следва да се установи дали родителят - ответник по иска, може да дава издръжка „без
особени затруднения“.
Майката И. Я. е млада и трудоспособна, а не са събрани доказателства да има други
деца, нито възходящи роднини, на които да дължи и заплаща издръжка. В този смисъл,
единствените лица, за чиято издръжка е отговорна И. Я. са синовете й- Антоан и Д.. В
настоящия процес доказателствата свидетелстват и доказват обективната възможност на
ответника Я. да заплаща издръжка от поне 200 лв. месечно на сина си А., като след
приспадане на общата сума от 450 лв. за двете издръжки от размера на нетното й трудово
възнаграждение, което е средно около 1700 лв. месечно, за нейните разходи и лични нужди
остават чисто около 1250 лв., които би следвало да са достатъчни за покриване на нейните
собствени нужди. Що се отнася до наведеното от ответницата обстоятелство, че имала
задължения за плащане на кредити, посочените задължения не следва да се отчитат като
намаляващи имущественото й състояние. Тегленето на кредит от лице се свежда до
8
получаване на парични суми и последващото им възстановяване не дава отражение върху
крайното му имуществено състояние. Според настоящия съдебен състав обстоятелството, че
ответницата изплаща кредитни задължения е ирелевантно, тъй като в противен случай, ако
се приеме друго, би означавало, че дължащите издръжка биха се освободили от това
задължение чрез поемане на повече кредитни задължения, при което това за издръжката ще
ги постави в особено затруднение и по този начин ще се заобиколи законът.
С оглед изложеното, съдът намира, че ответницата е в състояние „без особени
затруднения“ да заплаща на пълнолетния си учащ син сумата от 200 лева, която би била най-
подходяща с оглед елементите от фактическия състав на чл.144 СК и конкретните факти по
спора. Съдът намира, че пълнолетното дете има нужда от средства за издръжка като ученик
– обучение, учебници и учебни пособия, транспорт, храна, облекло и други ежедневно
необходими (които разходи, дори в още по-увеличен размер ще ги има и ако бъде записан
като студент), които разходи са в значително по-висок размер, но възможностите на
родителя да заплаща издръжка на детето си, без това да създаде особено затруднение за него
по смисъла на посочената норма е именно визираната по-горе сума – 200 лв., считано от
24.10.2023г. За горницата над 200 лв. до търсените 300 лв. месечно искът за издръжка следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора, ответникът И. Я. следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса по сметка на РС-Пирдоп върху увеличения размер на издръжката на Д. В.
(4% върху увеличените платежи за 3 години), а именно: 125.28 лв. и върху размера на
присъдената на А. В. (4% върху платежите за 3 години), а именно: 288.00 лв. Ищците по иск
за издръжка са освободени от заплащане на държавна такса (чл.83, ал.1, т.2 ГПК), поради
което за размера, за който искът на А. В. е отхвърлен, държавна такса не се дължи.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи заплащане
на ищците и на адвокатски хонорар. Представен е договор за правна помощ, в който е
отразено, че на адв.Н. е била заплатена в брой сумата от 600 лв. за осъществяване на
процесуалното представителство на ищците. Тъй като не е разграничено по кой иск каква
сума е заплатена, то съдът приема, че за всеки от исковете са заплатени по 300 лв.
адвокатски хонорар. Единият иск е уважен изцяло и ответницата дължи пълния размер на
адвокатския хонорар по него, а другият иск е уважен отчасти и ответницата дължи
заплащане на адвокатския хонорар по него съразмерно на уважената част, т.е. 200 лв. или
общо – 500 лв. по двата иска.
Следва да бъде допуснато, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
9
ИЗМЕНЯ, на осн. чл.150 СК вр. чл.143, ал.1 СК, размера на издръжката, която И. Г.
Я. е осъдена по силата на определение № 231/18.11.2021г. за одобряване на спогодба по
гр.д. № 434/2021 г. на РС-Пирдоп да заплаща на непълнолетното си дете Д. А. В., ЕГН:
********** като Я УВЕЛИЧАВА от 163.00 лв. месечно на 250.00 лв. /двеста и петдесет
лева/ месечно и ОСЪЖДА И. Г. Я., ЕГН: **********, с адрес: *******, ул. „*******“
№******** ДА ЗАПЛАЩА издръжка в увеличения й размер - 250 лв. /двеста и петдесет
лева/ месечно на детето Д. А. В., ЕГН: **********, с адрес: с.Мирково, ул. „Градище“ №13,
със знанието и съгласието на неговия баща А. М. В., ЕГН: **********, считано от
предявяване на иска на 24.10.2023 г. до настъпване на основания за изменяване или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
датата на падежа до изплащане на дължимата сума,
ОСЪЖДА, на осн. чл.144 СК, И. Г. Я., ЕГН: **********, с адрес *******, ул.
„*******“ №******** ДА ЗАПЛАЩА на пълнолетния си учащ син – А. А. В., ЕГН:
**********, с адрес: с.*******, месечна издръжка в размер на 200.00 лв. /двеста лева/,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.10.2023г., до настъпване на причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска, считано от падежа й до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата от 100.00 лв. до пълния размер на
претенцията от 300.00 лв. месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, И. Г. Я., ЕГН: **********, с адрес *******, ул.
„*******“ №******** ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. В., ЕГН: ********** /със знанието и
съгласието на неговия баща/ и на А. А. В., ЕГН: ********** сумата от общо 500.00 лв.
/петстотин лева/, представляваща заплатени от ищците разноски за адвокатски хонорар,
съразмерно с уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА И. Г. Я., ЕГН: **********, с адрес *******, ул. „*******“ №******** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА и по сметка на Районен съд-Пирдоп сумата от 413.28
лв. /четиристотин и тринайсет лева и двайсет и осем стотинки/, представляваща дължимата
държавна такса за производството върху размера на присъдената издръжка.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок,
считано от 23.02.2024 г. пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
10