Р Е Ш Е Н И Е
№1221 09.10.2019г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
наказателно отделение, ХІI състав
На двадесет и седми септември
година
2019
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: Камелия Славейкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Бушандрова
НАХД № 3**2 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалба на ЕТ
„***“, ЕИК: 2***, със седалище и адрес на управление: с. Русокастро, общ.
Бургас, ул. „***“ № **, с управител К.Ш. против Наказателно постановление № 49/05.07.2019г.,
издадено от директор на ОДБХ - Бургас, с което на основание чл. 44, ал. 2 от
Закона за храните, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“, в размер
на 2000 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закона за храните.
С
жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно постановление,
като се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални
правила и нарушения на материалния закон при съставяне на АУАН и при издаване
на НП. По същество се оспорва извършването на посоченото в НП нарушение. Моли
се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление.
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок,
предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.
В
съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Не изразява
становище. Не сочи доказателства.
За ответника
по жалбата, се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Не ангажира нови доказателства.
Бургаският
районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При
извършена проверка на 16.05.2019г. в обект – смесен магазин за търговия с
хранителни и нехранителни стоки, с рег. № ***, находящ се в с. Русокастро, ул.
„Ц.Р.“ № **, стопанисван от фирмата – жалбоподател, проверяващите установили,
че в обекта се съхраняват, с цел продажба храни, които са негодни за
консумация, поради изтекъл срок на годност. В търговската зала, с обявени цени,
били установени: кайма 100 % свинско месо 3кг., най – добър до 15.05.2019г,
пилешки сърца 5кг, годни до 06.04.2019г, луканка 0.190кг, най – добър до
13.04.2019г.
За
установеното нарушение бил съставен АУАН, който бил подписан от жалбоподателя без
възражения.
Въз
основа на горепосочения АУАН, впоследствие било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП, с което на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за храните,
на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“, в размер на 2000 лева, за нарушение
на чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закона за храните, с фактическо описание на
нарушението съответстващо с това в акта.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена въз основа на изслушаните показания на актосъставителя, както и от
представените по делото доказателства. Съдът основава изводите си
за установените фактически обстоятелства по делото, въз основа на посочените
доказателствени материали, тъй като счита, че те са кореспондиращи си и взаимно
допълващи се относно фактите от значение за делото.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция
и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон. В тази връзка, на контрол подлежи и самия
АУАН.
Съдът
намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата,
при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както
и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност
на административно наказателното производство против него. Възраженията в тази
насока, съдът възприема като защитна теза, с цел избягване на административно
наказателна отговорност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закона за храните, не се разрешава пускането
на пазара на храна, която е негодна за консумация от хората, а според Параграф
1, т. 34 от ДП на ЗХ „Негодна храна за консумация от човека“ е храна, която е неподходяща
за употреба според нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични
промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката, като приложима за случая е предпоследната
от алтернативно предвидените хипотези - изтекъл срок на трайност.
Самият
жалбоподател оспорва факта на държането на тези продукти там, с цел продажба. От
събраните по делото доказателства, съдът намира, че установените стоки са били предназначени
именно за такава дейност, тъй като са били установени именно в търговската зала
на обекта. В случая, безспорно е установено, че е осъществено изпълнителното деяние
на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 3 ЗХ – излагането за продажбата на процесните
хранителни стоки, към момента на извършване на проверката. Конкретизира се и фактът,
че са с изтекъл срок на годност и същите са изброени и конкретно упоменати.
Предвид
изложеното, съдът намира, че нарушението се явява безспорно доказано от
обективна страна, като правилно административнонаказващият орган е приложил
материалния закон, като е констатирал нарушението по чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗХ
и е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Правилно и
законосъобразно е определен и вида и размера на наказанието, в рамките
предвидени от закона, а именно имуществена санкция, каквато се налага на
физическото лице, когато то действа в качеството на едноличен търговец, като
наложеното наказание е в минималния възможен размер - 2000 лв., който не може
да бъде изменен от съда. Настоящият състав намира, че правилно е отчетено и обосновано,
че случая не се отличава с липса въобще или с по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други деяния, осъществяващи посегателства върху родовия
обект на закрила на нарушението по ЗХ, поради което и хипотезата по чл. 28 ЗАНН
за маловажност на случая, е неприложима.
С
оглед тези съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея НП да бъде потвърдено, като
законосъобразно и правилно.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 49/05.07.2019г., издадено от директор на ОДБХ - Бургас против ЕТ
„***“, ЕИК: 2***, със седалище и адрес на управление: с. Русокастро, общ. Бургас,
ул. „***“ № **, с управител К.Ш., с което на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за
храните, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“, в размер на 2000 лева,
за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закона за храните.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас,
в **-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ:
М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.С.