Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,……………..2019г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска
колегия, VІ -12 състав в закрито заседание на ……………. г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Вранеску
ЧЛЕНОВЕ:
Пламен Колев
Никола Чомпалов
при участието на секретаря ......, като взе
предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 2734 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463 ГПК.
Производството
по настоящото частно гражданско дело е образувано по жалба на С. Д.А. срещу Разпределение от 11.11.2019г.
на ЧСИГ.Д., per. № 781 на КЧСИ, изготвено по
изпълнително дело № 20167810400572.
Жалбоподателката оспорва извършеното
разпределение поради неспазване на реда на погасяване на вземанията й.
Счита, че постановеното
разпределение е незаконосъобразно, тъй като е нарушено правото й на предпочтително удовлетворение.
Твърди, че вземането й произтича от
направени разноски за подобрения на имота, както и постановено право на
задържане, поради което следва да бъде удовлетворена привилегировано, преди
вземането на кредитора обезпечено с ипотека.
Моли да се отмени извършеното
разпределение, както и да бъде признато - вземането на жалбоподателката да се
ползва с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД.
Освен това в т. 4 на кредиторите и сумите за
разпределение е бил посочен „М.“ АД с вземане в размер на 17
322,97 лв. За подобен кредитор и такава сума, липсва информация по делото,
длъжникът Д.Г.А. някога да е бил уведомяван. Счита, че правата й на кредитор, чието вземане е с приоритет са накърнени
поради факта, че подобно вземане не би следвало да бъде включено въобще в
разпределението, тъй като длъжникът не е бил уведомен за него.
На 7-мо,
8-мо и 1-во място в разпределението е посочен като кредитор Банка ДСК с едно и
също вземане, отразено при трима различни частни съдебни изпълнители, а именно
- С.Я., Н.К.иГ.Д.. Моля да да се направи корекция и две от вземанията да не се
вземат предвид. Също така, от разпределението не ставало ясно как е формирано вземането на банката-взискател,
тъй като не е посочено по пера какво включва то, поради което не става ясно и
дали правилно е формиран дълга, което се явява съществен порок на обжалваното
разпределение.
По т. 9 е била посочена като кредитор М.Д.А. с възбрана по и.д. 4207/13 по описа на
ЧСИ С.Я.за издръжка в размер на 2000 лв. ежемесечно, но от така направеното
разпределение, не става ясно каква сума е дължима към момента и каква част би
следвало или не би следвало да и бъде разпределена.
Всизкателят
„М.“АД счита жалбата за неоснователна.
ЧСИ е
изложил мотиви за законосъобразност на изготвеното от него разпределение.
Указанията до жалбоподателакта, че следва да се яви на
11.11.2019 г. за предявяване на
разпределението е било връчено на 21.10.2019 г. Жалбата е депозирана на
12.11.2019 г., т.е. в срока за обжалване и следователно е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на жалбата е разпределение по чл. 495 ГПК от
купувач-взискател, на сума от публична продан на поземлен имот с идентификатор
68134.2040.1355, находящ се в гр. София, в.з. „Симеоново-Драгалевци - II част“,
целият, с площ от А17 кв.м., ипотекиран в полза на
банка „ДСК“ ЕАД - първоначален взискател.
Съгласно сметката, сумата от
67 219,40 лв. е разпределена както следва:
Вземания,
съгласно чл. 136, ал.1, т. 1 от ЗЗД - разноски по изпълнението:
Такси на ЧСИ Г. Д. в размер на 206 лв. (за
връчване на 7 брой съобщение X 24 лв. и 36 лв. изготвяне на разпределение,
както и 2 лв. пощенски разноски ), 360.92 лв. т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ за погашение вземането на ДСК - общо 566.92 лв.
Разноски на „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 336
лв. авансови такси, 660 лв. депозит за вещо лице, 2 693.70 лв. такса по т. 20
от ТТР към ЗЧСИ - общо 3 689.70 лв.
Разноски на присъединените взискатели, по
отношение на способа за изпълнение - не са направени.
Вземания,
съгласно чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД за дължими данъци за продаденият имот са в размер на
66.79 лв.
Вземания,
съгласно чл. 136, ал.1, т. 3 от ЗЗД на ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД по
изпълнително дело в размер на 180 247.22 лв.;
Вземания,
съгласно чл. 136, ал.1, т. 5 от ЗЗД на М.А. за издръжка в размер на 2 000 лв. ежемесечно.
От събраната сума в размер на 67 219.40 лв.
след като се извадят разноските и дължимите данъци общо /4 326.41 лв./ се
получава сума в размер на 62 892.99 лв., която сума се заделя в полза на първоначалния
ипотекарен кредитор „Банка ДСК“ ЕАД.
Основния спорен
въпрос е относно наличието на привилегия по чл. 136, ал.4 от ЗЗД - вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността
на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или
подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3, която според жалбоподателката произтича от Изпълнителен лист от 03.07.2019г. издаден от СГС
Търговско отделение, VI-6 състав,
по т.д. №1094/2019г. на СГС, издаден въз основа на влязло в сила арбитражно решение от 12.06.2019 г.
на ТАС при НЮФ.
Правото на задържане е защитно
средство и то може да бъде предявено само от ответника по иск, с който се
претендира отнемането на владението му върху имота, в който е извършил
подобрения. С възражението за направени в чужд имот подобрения и свързаното с
него право на задържане се цели да се отнеме възможността на собственика да
завладее имота, преди да е заплатил направените в него подобрения. Възражението
за право на задържане е недопустимо, когато процеса не е за отнемане на
владението върху имота, в който са направени подобренията. Последиците от
упражненото възражение за право на задържане са, че се отлага изпълнението на
задължението за връщане на вещта до заплащане на признатото вземане и се дава
привилегията по чл. 136, ал. 1 т. 4 от ЗЗД за предпочтително удовлетворяване на
владелеца-ответник от стойността на задържаната вещ. След като правото на
задържане се упражнява с възражение единствено от ответника по ревандикационен
иск, то това право може да бъде признато единствено със съдебно решение.
Компетентен да разглежда вещни искове, включително и иска по чл. 108 от ЗС е
единствено съда/чл. 19 ГПК/. Когато от
съдържанието на арбитражното решение, е видно, че не съществува спор за
правото на собственост върху имота, срещу който е насочено изпълнението и за
който е проведена публичната продан, то не е постановено по спор за
собственост между длъжниците по изпълнителното дело. Възражението за
задържане е регламентирано в чл. 72, ал. 3 от ЗС, която дава възможност на
добросъвестния владелец да задържи вещта до заплащане на извършените от него
подобрения и разноски за нейното запазване. С посочената разпоредба не е
предвидена законова възможност претендираната от собственика вещ да бъде
задържана за да се даде възможност за изпълнение на облигационни задължения,
произтичащи между собственика и лицето, което твърди, че е извършило
подобрения. В тази връзка съдебната практика приема, че правото на задържане не
може да се заяви самостоятелно, а само като защитно средство по иск, с който се
претендира отнемане на владението на имота. За да се признае привилегията по
чл. 136, ал. 1 т. 4 от ЗЗД следва да е налице съдебно признато право на
задържане срещу ревандикиращия недвижимия имот собственик. В случая не сме
изправени пред съдебно признато право на задържане, тъй като липсва спор за собственост
на процесния недвижим имот( в този смисъл РЕШЕНИЕ № 93 ОТ 08.05.2018 Г. ПО
В. ГР. Д. № 172/2018 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО РЕШЕНИЕ № 53 ОТ
03.04.2019 Г. ПО В. ГР. Д. № 135/2019 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ). Следва
да се вземе предвид и нормата на чл. 47, ал.2 от ЗМТА, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи
на решаване от арбитраж, са нищожни.
С оглед предмета на арбитражното дело, съответно постановеното по него
решение – стойността на извършени
подобрения, правото на задържане не е могло да се заяви
самостоятелно и следователно е налице хипотезата на чл. 47, ал.2 от ЗМТА.Горното
налага извода, че вземането на жалбоподателката не се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1 т. 4 от ЗЗД, а тя се явява хирографарен
кредитор.
Тъй като с разпределението не са били
разпределяни или заделяни сума за хирографарния кредитор „М.“АД, довода за липса на вземане е ирелевантен в
настоящото производство. Оспорването на вземания в хода на изпълнението се осъществява по друг
процесуален ред.
Относно сумите
за „Банка ДКС“ЕАД, вземанията са установени по пера – главница, договорни и
законови лихви с представения изпълнителен лист от 25.05.2016 г., като по
делото е изслушано заключение относно размера на лихвата за забава, преизчислен
в лева. Тъй като те
са обезпечени с ипотека върху реализирания недвижим имот, взискателят е с
привилегия по чл. 136, ал.1,
т. 3 от ЗЗД.
Разноски на „Банка ДСК“ ЕАД в
изпълнителното производство са в размер на 336 лв. авансови такси, 660 лв.
депозит за вещо лице, 2 693.70 лв. такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ - общо 3
689.70 лв. и
правилно са отнесени в реда по чл.
136, ал.1, т. 1 от ЗЗД.
В мотивировъчната част на
разпределението този взискател е посочен и с други необезпечени вземания, но за
тях не са били разпределяни суми, а в хода на настоящото производство не може
да се оспорват вземания, както се посочи по-горе.
В разпределението е отразено вземане с привилегия по чл. 136, ал.1, т. 5 от ЗЗД на М.А. за
издръжка в размер на 2 000 лв. ежемесечно. Същевременно когато от общата сума за разпределение
67 219,40 лв. се извадят вземанията от предходните редове, се получава
заделената за „Банката ДСК“ АД сума от 62 898,99 лв. Следователно за М.А. не е разпределяна или заделяна сума.
Съдът не констатира наличие на други незаконосъобразности на
сметката за разпределение, налагащо оставяне на жалбата без уважение.
Воден от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
Оставя без уважение жалбата на С. Д.А. срещу Разпределение от 11.11.2019г. на ЧСИГ.Д.,
per. № 781 на КЧСИ изготвено по изпълнително дело № 20167810400572.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 1 седм.срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.