Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                           13.10.2014 г.                              град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският  районен съд                          V  граждански състав

На осемнадесети септември                              година две хиляди и петнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                            

                                                                               Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

 

Секретар: В.П.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Георгиева гражданско дело № 754 по описа за 2015 година,  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 

Предявени са искове с правно основание чл.245, ал.1 , чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 215, ал.1 от Кодекса на труда.

 

Ищецът С.Ю.Х. твърди, че в ответното дружество работил в продължение на 8 месеца, като заемал длъжността "машинист”, пътно-строителни машини", като за целия този период съвестно изпълнявал задълженията си и не му били налагани никакви наказания.

Твърди, че на 05.01.2015 год. депозирал молба за освобождаване, като на 29.01.2015 г. напуснал ответното дружество. При освобождаването не му били изплатени трудовите му възнаграждения, разпределени по месеци, както следва: за месец ноември 2014 г. - в размер на 530 лева, месец декември 2014 г. - в размер на 530 лева и месец януари 2015 г. - в размер на 530 лева, както и командировъчни за месец октомври 2014 г. – 12 дни в размер на 120 лева, за месец ноември 2015 г. – 20 дни в размер на 200 лева, за месец декември 2015 г. – 19 дни в размер на 380 лева и за месец януари 2015 г. – 14 дни в размер на 280 лева. При освобождаването не му било начислено и изплатено обезщетението по чл.224 (1) КТ за 9 дни в размер на 220 лева, или общо сумата за дължими, но неизплатени трудови възнаграждения за процесния период и командировъчни за месеците октомври и ноември в град Сливен и месец декември и януари в град Враца, както и обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск общо възлизала на 2 790 лева.

Няколкократно отправял устна покана за окончателното изплащане на сумата, но до този момент не я е получил.

Моли съда да ответника да му изплати сумата от 2 790 лв., представляваща дължими, но неизплатени трудови възнаграждения, командировъчни разходи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск разпределени по дни, месеци и години, както следва: трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2014 г. и месец януари 2015 г. в размер на 530 лева брутно за всеки един от тези месеци; сумата от 220 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен за период от 9 дни през 2014 г.; командировъчни разходи за месеците октомври, ноември и декември 2014 г., както и за месец януари 2015 г. в размер на 980 лева, от които - за 65 командировъчни работни дни, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като му присъди и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Д. Г. и адвокат Р.Д..

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Аква Билд Груп” ЕООД – Стара Загора, с който оспорва изцяло така предявените искове, както по отношение на тяхното основание, така и по отношение на техния размер.

Не се спорило, че ищецът работил по трудов договор № 25/26.05.2014 г. към "Аква Билд Груп" ЕООД. Уговореното трудово възнаграждение между страните било в размер на 530 лв. брутно трудово възнаграждение. От ведомостите за заплати на дружеството било видно, че претендираните суми от ищеца му били начислени и след приспадане на дължимите данъци и осигуровки му се дължало заплащането на чисти суми по месеци, както следва: за м.ноември 2014 г. - 402.14 лв., за м.декември 2014 г. - 423.31 лв., в това число и 5 дни платен отпуск за м.януари 2015 г. - 262.04 лв. Или общо сумата в размер на 1087.49 лв. Всички удържани суми за данъци и осигуровки били внесени към държавата и нямало основание на което да му се дължи заплащането на удържаните суми.

До настоящия момент на ищеца по ведомост срещу подпис и с разходни касови ордери били изплатени общо възнаграждения, както следва: за м.ноември 2014 г. - сумата в размер на 402.14 лв. - срещу подпис във ведомостта за заплати за м.декември 2014 г. - с РКО от 22.01.2015 г. - сумата в размер на 400 лв. за м.януари 2015 г. - с 2 бр. РКО от 20.02.2015 г. - сумата в размер на 300 лв. или общо изплатената му сума била в размер на 1102.14 лв.

Сочи, че още преди завеждане на исковата молба на ищеца били изплатени трудовите възнаграждения за м.ноември и м.декември 2014 г., а трудовото възнаграждение за м.януари било дължимо и следвало да бъде изплатено през м.февруари 2015 г. Същото било изплатено в срок - на 20.02.2015 г. в пълния му размер.

Твърди, че не дължи на ищеца заплащане на трудово възнаграждение, поради погасяването му чрез плащане преди предявяването на исковата молба и в срок.

Оспорва и иска за заплащане на обезщетение по чл.224 по КТ, както по основание, така и относно претендирания размер. Сочи, че ищецът работил в ответното дружество в продължение на 8 месеца, като за този срок на работа полагаемият му годишен платен отпуск бил в размер на 12 дни. Въз основа на подадена молба от ищеца и със заповед № 35/01.08.2014 г. на същия му било разрешено и използвал 7 дни годишен платен отпуск. Същите били начислени във ведомостта за м.август 2014 г. и били изплатени на ищеца срещу подпис във ведомостта, заедно с трудовото възнаграждение за месеца.

Със заповед № 105/01.12.2014 г. на ищеца били разрешени използването на още 5 дни платен годишен отпуск. Същите били ползвани от ищеца, начислени били във ведомостта за м.декември 2014 г. и му били изплатени срещу РКО от 22.01.2015 г.

Сочи, че ищецът е използвал целия си полагаем годишен платен отпуск и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение същият нямал право на годишен платен отпуск, съответно на обезщетение по чл.224 от КТ.

Относно иска за заплащане на командировъчни заявява, че такива не били начислявани и не се дължали, поради липса на предпоставките на Наредбата за командировките в страната. Ищецът не бил командирован на друго място за извършване на работа, извън тази, за която бил нает и която той приел да извършва при сключването на трудовия договор на 26.05.2014 г., поради което твърди, че не дължи заплащане на командировъчни. Моли съда да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание възраженията против основателността исковата молба се поддържат от адвокат Х. П.. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, намира за установено следното :

 

Не е спорно между страните по делото, а и видно от приложеното копие на трудов договор № 25/26.05.2014г., че ищецът по делото се е намирал в трудовоправни отношения с ответното дружество. Ищецът е заемал длъжността „машинист, пътно – строителни машини”. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ – по взаимна съгласие на страните, със заповед №30/26.02.2015г., считано от 06.03.2015г.

 

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са назначени  и изслушани съдебно – счетоводна експертиза и съдебно – почеркова експертиза, чийто заключения не са оспорени от страните и съдът възприема същите като компетентно и добросъвестно изготвени.

 

По отношение на иска за заплащане на трудови възнаграждения :

 

Съгласно разпоредбата на чл.245 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща  допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.

 

            Страните по делото не спорят, че ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период. Ето защо ответникът дължи изплащане на пълния размер трудовото възнаграждение, уговорено между страните по трудовия договор, за процесните месеци. 

 

По делото са приети като доказателства, представените от ответника заверени копия  на  ведомост за заплати за м.август 2014 г.; молба за отпуск; таблица за отчитане явяването и неявяването на работа през месец август 2014 г.; заповед № 35/01.08.2014 г.; ведомост за заплати за м.ноември 2014 г.; ведомост за заплати за м.декември 2014 г.; таблица за отчитане явяването и неявяването на работа през месец декември 2014 г.; заповед № 105/01.12.2014 г.; РКО от 22.01.2015 г.; ведомост за заплати за м.януари 2015 г.; РКО от 20.02.2015 г. и РКО от 26.02.2015 г.  От представените документи се установява, че за процесните месеци работодателя е начислил и изплатил съответното трудово възнаграждение на ищеца. Посочените документи са подписани от ищеца за получаваните от него трудово възнаграждения, както и за ползване на платения годишен отпуск /стр.14 – 24 от делото/.

 

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че при ответника по делото, за месеците ноември, декември 2014г. и януари 2015г. има начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1 387.29 лева, съответно след приспадане на месечните удръжки – 1087.47 лева. Установено е изцяло плащане на претендираните работни заплати за месеците : ноември, декември 2014г. и януари 2015г. на С.Ю.Х. за общо 1 102.14 лева, в т.ч.: 402.14 лева - срещу подпис по ведомост за м.11.2014г., - 400.00 лева с разходен касов ордер 22.01.2015г., с основание /аванс – заплата/ м.12.2014, срещу положен подпис; 200 лева – с разходен касов ордер от 20.02.2015, с с основание /аванс – заплата/ срещу положен подпис; 100 лева с разходен касов ордер от 26.02.2015г. срещу положен подпис. Посочено е още, че според представените платежни документи има изплатено трудово възнаграждение в повече с 14.65 лева.

 

Във връзка с направеното оспорване на подписите под ведомостите за заплата и разходни касови ордери от страна на ищеца, съдът е открил производство по оспорване на документ в частта относно авторството и е назначил съдебно – почеркова експертиза. От заключението на същата се установява, че подписите, положени във ведомост за месец ноември за 2014, „долу в дясно срещу : „Чиста сума за получаване”. „Подпис” и РКО от 22.01.2015г. за изплатен аванс и заплата за месец 12.2014г.; РКО от 20.02.2015г. с основание АЗ /аванс-заплата/; РКО от 26.02.2015г. с основание /аванс – заплата/   под реквизита „Получил сумата”, са изпълнени от ищеца С.Ю.Х..

Предвид това съдът намира, че искът за заплащане на трудово възнаграждение от 1 590 лева, претендирано за месеците ноември, декември 2014г. и януари 2015г. е погасен чрез плащане.

 

 

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск :

 

Съгласно чл.224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяване на трудовото правоотношение /чл.224, ал.2 от КТ/.

Според чл.177, ал.1 от КТ, за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най – малко 10 работни дни.

Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл.177, ал.1 от Кодекса на труда се установява,  като полученото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най – малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.

От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че за периода от 26.05.2014г. /датата на назначаване/ до 06.03.2015г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ на ищеца се полагат 15 дни платен отпуск, по години – 12 дни за 2014г. и 3 дни за 2015г. Установено е ползване на 12 дни платен отпуск за 2014г.

Дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 3 дни е в размер на 77.13 лева – брутна сума, съответно 69.42 лева – нетен размер. Именно до този размер следва да бъде уважена претенцията по  чл. 224 от КТ, като в останалата част за сумата над 69.42 лева до претендираните 220 лв. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. 

 

По отношение на иска с правно основание чл.215 от КТ за сумата 980 лева, представляваща командировъчни разходи за 65 работни дни.

 

Искът е допустим, като предявен от легитимирано лице, което има право срещу легитимирания ответник

 

Безспорно установено по делото е, че ищецът С.Ю.Х. е работил в ответното предприятие по трудов договор. Видно от представения и приет като доказателство по делото трудов договор № 25/26.05.2014г. на длъжност „машинист, пътно – строителни машини” за периода 26.05.2014г. до 06.03.2015г. В трудов  договор № 25/26.05.2014г. е посочено, че същия е със срок – до завършване на обект -  „Реконструкция на ВиК мрежа на град Враца – етап 1”.

 

Съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата за командировките в страната командироването се извършва въз основа на предварително издадена писмена заповед, която съгласно чл.10 от същата Наредба се издава от работодателя или упълномощено от него лице.

По делото не е представена такава заповед. Не са ангажирани  други писмени доказателства от страна на ищеца досежно твърденията обосноваващи искът по чл.215 от КТ. Ищецът не  е ангажирал и гласни доказателства за доказване на претенцията си, въпреки предоставената му възможност от съда.

 

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че при извършена служебна проверка в счетоводството на ответника не са представени заповеди за командировка, съответно разходи за осчетоводяване на разходи за командироване на С.Ю.Х..

По тези съображения съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.215 от КТ за сумата 980 лева, представляваща командировъчни разходи за 65 работни дни, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.02.2015г. следва да бъдат отхвърлен като недоказан.

 

Извън гореизложеното съдът намира, че следва да отбележи, че за времето 26.05.2014г.  до прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е бил командирован, поради което не му се дължат командировъчни разходи по следните съображения :

 

Съгласно чл.121 от КТ, когато нуждите не предприятието налагат, работодателя може да командирова работника за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа, а според разпоредбата на чл.215 от КТ, при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

Съгласно чл.66, ал.1, т.1 от КТ мястото на работа се определя с трудовия договор между, работодателя и работника. По силата на ал.3 на същия член за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовия договор, доколкото не е уговорено или не следва от характера на работата.

Ищецът твърди в исковата си молба, че за периода 26.05.2014г. до 06.03.2015г. е бил командирован във град Враца, с оглед на което се претендират командировъчни разходи.

Безспорно по делото и това се установява, както и от представеното актуално състояние на ответното дружество, че същото е със седалище и адрес на управление в град Стара Загора. В трудовия договор е посочен код по НКИД :строителство  на преносни и разпределителни тръбопроводи; категория персонал : оператори на машини съоръжения. В т.4.4 от трудов договор  № 25/26.05.2014г. е посочено, че същия е със срок до завършване на обект -  „Реконструкция на ВиК мрежа на град Враца – етап 1”.

По тези съображения съдът приема, че е налице разпоредбата на чл.66, ал.3, характера на работа на ищеца – „Реконструкция на ВиК мрежа на град Враца – етап 1”, оператори на машини съоръжения.  Това налага ищецът да изпълнява трудовите се задължения извън седалището на предприятието. Именно в този смисъл следва да се тълкува посоченото в трудовия договор „Реконструкция на ВиК мрежа на град Враца – етап 1”. Ищецът не е командирован на друго място за извършване на работа, извън тази, която е приел да изпълнява с подписването на трудовия договор. В този случай няма нормативно основание същият да се счита за командирован и да му се изплащат командировъчни пари по реда и условията на Наредбата за командировките в страната.

 

По отношение на разноските.

 

На основание  чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 11.96 лв.  за направени по делото разноски, възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете.

 

На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника сумата в размер 390.42 лева за направени по делото разноски, възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

На основание чл.78, ал.6, във  вр.чл.83, ал.1, т.1 от ГПК,  ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд  - Стара Загора сумата от 120 лева., от които 50 лева. - представляващи дължима държавна такса,  съгл. чл. 72, ал.1 от ГПК, вр. чл.1 от Тарифа за ДТ по ГПК и 70 лева – възнаграждения за вещи лица.

 

Воден от горните мотиви съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА „Аква Билд Груп” ЕООД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, улица „Гладстон” 41, офис №2, ЕИК *********, представлявано от Х. Христов, съдебен адрес ***, чрез адвокат Х. П.  да заплати на С.Ю.Х.,***, ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 5, чрез адвокат Д. Г. сумата от 69.42 лева представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 26.05.2014г. – 06.03.2015г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба от 09.02.2015г. до окончателното й плащане, като отхвърля  иска в останалата му част до размера на претендираните 220 лева, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ю.Х.,***, ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 5, чрез адвокат Д. Г. против „Аква Билд Груп” ЕООД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, улица „Гладстон” 41, офис №2, ЕИК *********, представлявано от Х. Христов, съдебен адрес ***, чрез адвокат Х. П. иск с правно основание чл.245, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 1 590 лева представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месец ноември 2014 г., декември 2014г., януари 2015г. като погасен чрез плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ю.Х.,***, ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 5, чрез адвокат Д. Г. против „Аква Билд Груп” ЕООД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, улица „Гладстон” 41, офис №2, ЕИК *********, представлявано от Х. Христов, съдебен адрес ***, чрез адвокат Х. П. иск с правно основание чл.215 от КТ за заплащане на сумата от 980 лева, представляваща командировъчни разходи за 65 работни дни за периода 26.05.2014г. – 06.03.2015г. като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА „Аква Билд Груп” ЕООД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, улица „Гладстон” 41, офис №2, ЕИК *********, представлявано от Х. Христов, съдебен адрес ***, чрез адвокат Х. П.  да заплати на С.Ю.Х.,***, ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 5, чрез адвокат Д. Г. сумата от 11.96, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА С.Ю.Х.,***, ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 5, чрез адвокат Д. Г. да заплати на Аква Билд Груп” ЕООД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, улица „Гладстон” 41, офис №2, ЕИК *********, представлявано от Х. Христов, съдебен адрес ***, чрез адвокат Х. П.  сумата 390.42 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА „Аква Билд Груп” ЕООД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, улица „Гладстон” 41, офис №2, ЕИК *********, представлявано от Х. Христов, съдебен адрес ***, чрез адвокат Х. П.  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Стара Загора  сумата от 120 лева представляващи държавна такса и възнаграждения за вещи лица.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

                                                              Районен съдия :