Р Е Ш Е Н И Е № 85

гр. Сливен, 10.07.2023  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- I състав 3-членен, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

ГЕОРГИ БОЗУКОВ

 

при секретаря                  Николинка Йорданова                                        и с участието на прокурора    Красимир Маринов                                                          като разгледа докладваното от  съдия Слав Бакалов КАНД № 20237220600063/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното::

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.З.К. против Решение № 136/05.04.2023 г. по АНД № 20232230200122/2023 г. на Районен съд – Сливен, с което е потвърден като правилен и законосъобразен Електронен фиш серия К № 6595886 на ОД МВР гр. Сливен, с който на И.З.К. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Заявява, че не са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/17.05.2019 г. за използване на автоматизирани технически средства и системи във връзка с контрола на скоростта на пътни превозни средства. Твърди, че не е спазено изискването на чл. 40 от ЗАНН, а именно да се състави акта в присъствието на нарушителя. Не ставало ясно откъде административнонаказващият орган е приел, че нарушението е извършено в условията на повторност. Счита, че не са изпълнени минималните изисквания относно съдържанието на електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен..

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява.

Ответникът по касацията - ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище чрез пълномощник заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението на съда следва да бъде потвърдено.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Съдът, като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба, намира същата за неоснователна по следните съображения:

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.11.2022 г. на бул. Банско Шосе, в гр. Сливен, пред „Вивалукс" служители на РУ на МВР Сливен контролирали движението на МПС, включително и ограничението на скоростта, при въведено ограничение от 70 км/ч за населеното място с пътен знак В-26 и Т2-2500 м, фиксирано с пътен знак Д-11. За целта използвали АТС ,,ARH CAM S1" Ф№ 11743сс , разположено с посока кв. Речица, гр. Сливен. В 10:02 часа покрай АТС преминал лек автомобил „Ауди А4 Олрод Куатро" с peг. № ………... Техническото средство установило, че заснетия автомобил се движи със скорост от 102 км/ч. АНО приспаднал толеранс от 3 процента и приел, че автомобила се движил с 99 км/ч.

Въз основа на заснемането и констатацията, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3375382, бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6595886 на ОД МВР гр. Сливен, с който на И.З.К. с ЕГН ********** *** наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП.

От приложената по делото на РС Сливен доказателства и служебна справка от АИС АНД на МВР, е видно, че по отношение на касатора е издаден ЕФ серия К № 3375382 за нарушение на чл.21 ал1 от ЗДвП, който е влязъл в законна сила на 10.03.2022г.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения при издаването на електронния фиш, който съдържал законоустановените реквизити; към момента на заснемането на нарушението използваното АТС било годно за употреба и законосъобразно приведено в работен режим; правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност за установеното нарушение на ЗДвП и санкционната норма била точно приложена. При тези мотиви районният съд е потвърдил обжалвания ЕФ.

Потвърждавайки обжалвания електронен фиш, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение. Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението са неоснователни. Районният съд е изложил мотиви за законосъобразността на процедурата по съставянето на ЕФ за констатираното административно нарушение.

Относно наведените в жалбата оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка от страна на първоинстанционния съд, от доказателствата по делото се установява следното:

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Според чл.189, ал.5 от ЗДвП, Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Издаденият електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдържа задължителните реквизити, предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посочено е точното местоположение, с което място на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен. Точните координати на мястото на нарушението, измерената скорост на автомобила и регистрационният номер на автомобила са отразени в приложената към преписката снимка, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. Към доказателствения материал по делото пред районния съд е приобщен предходно издаден ЕФ, както и информация за влизането му в сила.

С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на водачите на ППС е забранено да превишават посочените в същата стойности при избиране скоростта на движение, като съгласно ал. 2, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Наличието на пътен знак В26, с който е въведено ограничение на скоростта на движение от 70 км/ч и местоположението му е посочено в протокола за използване на АТСС (л. 10 от делото на РС Сливен).

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е спазен реда за използване на мобилно АТСС, съгласно Наредба № 8121з-532 от 17.05.2019 г. Органите на МВР са посочили в приложения протокол за използване на АТСС, датата, времето и мястото на използване на техническото средство или система, посоката на заснемане, номерата на първото и последно изображение от установените нарушения за процесната дата. В протокола е посочен интервала от време на работа на АТСС, както и броя на установените нарушения. Процесното нарушението е установено преди приключване на работа на АТСС на посочената дата, поради което липсва съмнение, че е установено именно с посоченото АТСС.

Неоснователно е възражението, че е  АТСС не е преминало първоначална или последваща проверка. Протокол за такава проверка е представен пред въззивната инстанция, а в касационната инстанция са представени доказателства, че същото е одобрен тип средство за измерване.

Неясно е твърдението на касатора, че АНО е била ангажирана чрез съставянето на АУАН, а не чрез ЕФ, доколкото по преписката липсват такиваданни.

В достатъчна степен в обжалвания Еф са обосновани констатациите за повторност на нарушението, доколкото е посочен предходния административно-наказателен акт. Не съществува изискване за пълно описание на нарушението и приложимите санкционни разпоредби за това предходно нарушение. Достатъчно е АНО да установи, че същото попада в хипотезата на § 6 т.33 от ДР на ЗДвП, респективно § 1 ал.2 от ДР на ЗАНН. И в двата случая се има предвид нарушение от същия вид извършено в едногодишен срок от влизане в сила на предходния , какъвто е и настоящия случай.  С оглед гореизложеното, съдът намира, че атакуваният ЕФ е издаден при спазване законовите разпоредби, регламентиращи процедурата по издаване на ЕФ и в производство, в което не са допуснати съществени процесуални нарушения. Размерът на наложеното административно наказание – глоба е определен по правилата на чл. 182, ал.4 във вр. ал. 1 т. 3 от ЗДвП, съгласно който на водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 km/h, при повторно нарушение се налага глоба в двоен размер, а именно 200 лв.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че решението на Районен съд - Сливен следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Сливен сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл. 63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Сливен

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 136/05.04.2023 г. по АНД № 20232230200122/2023  г. по описа на Районен съд – Сливен.

Осъжда И.З.К. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.