Решение по дело №159/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 17
Дата: 13 март 2023 г. (в сила от 13 март 2023 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20227120700159
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 декември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 13.03.2023 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

       ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                АЙГЮЛ ШЕФКИ

при  секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали,  като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД 159 по описа на КАС за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от М.А.Ч. от ***, срещу Решение № 59/09.11.2022 г., постановено по анд162/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград. Касаторът намира оспореното решение за неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят е маловажен, като последното обстоятелство било отразено и в издаденото наказателно постановление.  Счита също, че е нарушено и правото му на защита, тъй като от съдържанието на НП не ставало ясно, какво административно нарушение се твърди, че е извършил. Излага съображения, че не бил уведомен дали съставения фиш е отменен, преди съставяне на акта за установяване на административно нарушение, с оглед спазване на принципа „nе bis in idem. Иска отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на деловодни разноски. В писмено становище, поддържа подадената касационна жалба,по изложените в нея съображения.  

Ответникът по касация – началник на РУ – Кирково при ОД на МВР - Кърджали, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че нарушението е безспорно доказано. Намира, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, както и че липсват основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от лице с интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспореното решение, районният съд е потвърдил Наказателно постановление 22-0318-000279/09.09.2022 г., на ВПД началник на РУ – Кирково при ОДМВР - Кърджали, с което на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, на М.А.Ч. е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП. С горното решение жалбоподателя е осъден да заплати, в полза на ОДМВР – Кърджали и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

За да постанови решението си районният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели, като въз основа на тях приел, че жалбоподателя  е осъществил вмененото му административно нарушение.  Изложени са съображения за доказаност на извършено нарушение по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и че са налице условията за налагане на санкцията, предвидена в чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП. Прието е също, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон. Не се установиха  при постановяването му да са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила.

По съществото на спора правилно е установено, че касаторът в настоящото производство е осъществил състава на нарушението по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП.

С разпоредбата на чл.98, ал.1, т. 5 от ЗДвП, е въведена изрична забрана за престой и паркиране на пътни превозни средства на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, не по-малко от 5 метра преди тях. При нарушаване на горната забрана, разпоредбата на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 50 лв.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 05.08.2022 г., около *** часа, в ***, касаторът паркирал собствения си лек автомобил марка „Опел Корса“, рег. №***, на пешеходната пътека, находяща се пред ***.

При така установените факти и като се има предвид, че жалбоподателят не представя никакви доказателства, установяващи различна фактическа обстановка от описаната, правилно съдът е приел, че нарушението е безспорно установено.

В разглеждания случай, НП и актът за установяване на административно нарушение са съставени съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН, без допуснати нарушения на процесуалните правила.

С разпоредбата на чл.39, ал.2а от ЗАНН е предвидена възможност, за административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи да налагат на местонарушението глоби в размер, предвиден в съответния закон. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата.

От своя страна, според чл.186, ал.1 от ЗДвП, за административни нарушения, които са установени в момента на извършването им и за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението може бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера, посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение.

 В случая, на касатора Ч. първоначално е бил съставен фиш с бланков №0171564 от 05.08.2022 г., за нарушение, изразяващо се в паркиране на пешеходна пътека, за което законът предвижда единствено санкция „глоба“.  Горният фиш e бил съставен при условията на чл.186, ал.3 от ЗДвП, т.е., в отсъствието на нарушителя. Впоследствие, в законоустановения срок, лицето е подало възражение срещу наложената му с фиша глоба. Съгласно чл.186, ал.2 от ЗДвП, на лице, което оспори извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт, като сходна хипотеза е предвидена и в чл.39, ал.3 от ЗАНН. В съответствие с посочените норми и при наличието на постъпило възражение против съставения фиш, на лицето е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено и процесното НП. В тази връзка следва да се посочи, че АУАН, съставен поради оспорване на наложената с фиш глоба, замества изготвения фиш, поради което в тези случаи не се нарушава правилото „nе bis in idem.

Не се установиха твърдените от касатора нарушения на процесуалните правила, ограничили правото му на защита. Видно от обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП, същите съдържат всички относими към нарушението обстоятелства. В случая, жалбоподателят е наказан за това, че „паркирал собствения си лек автомобил.…върху пешеходна пътека тип зебра“, като от това описание става ясно за какво конкретно деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Липсва каквото и да е съмнение относно това, какво нарушение е извършил водачът, както и къде и кога е осъществено деянието, за което е бил наказан. Описанието на деянието е достатъчно подробно и относимо към фактическия състав на нарушената разпоредба.

Неоснователни са и възраженията на касатора за наличие на условията за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Деянието не съставлява маловажен случай, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.

По изложените съображения, настоящият състав счита, че оспореното решение е законосъобразно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59/09.11.2022 г., постановено по анд162/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

Решението е окончателно.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                        2.