Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 262636              16.12.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи февруари през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 19971 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД.

Ищецът „Н.И. Т.“ Лимитид – дружество регистрирано в ***** твърди, че по силата на устна договорка е предоставил в заем на ответника различни парични суми в периода от ******* до ****** възлизащи общо на 12700 евро. Предоставянето на средствата било извършено по банков път. Поддържа, че не е бил уговорен срок за ползването на средствата, поради което връщането им се дължи след покана. Тъй като опитите поканата да бъде връчена на представител на ответника били неуспешни тя му била изпратена по електронен път. Тъй като плащане не последвало ищецът подал заявление по чл.410 ГПК и за сумата била издадена заповед за изпълнение. Предвид това, че ответникът възразил се иска да бъде установено съществуването на вземането.

Ответникът „Т. – здраве и красота“ ООД отрича съществуването на правоотношения по договор за заем, както и отрича да е получавал суми от ищеца. Евентуално поддържа, че дори да се окаже, че са налице извършени преводи по неговата сметка, сумите по тях са предоставени като заплащане на търгувана между двете дружества стока, а не в заем.

Съдът намери за установено следното:

Ищецът по делото е дружество регистрирано в ******, чийто управител е лицето И.Т., който е и един от собствениците на капитала / лист 5 и 84/. Дружеството ответник „Т. – здраве и красота“ ООД е в писано в Търговския регистър с управител Е.Н.А. Съдружници в същото са И.Т. с дял от ** % от капитала и Е. А. с дял **% от капитала / лист 10 на делото/.

Установява се от представените платежни нареждания, че дружеството ищец е извършило няколко парични преводи по сметката на ответника, както следва: на ******* на 9100 евро; на ****** на 520 евро; на ******* на 1620 евро; на ******* на 1460 евро / лист 11- 18/. Като основание за преводите е записано „**********“.

Във връзка с горните преводи ищецът е представил и четири броя писмени потвърждения относно получаване на сумите, приложени към електронна кореспонденция и с посочен автор Е.А. – управител на ответното дружество / лист 19 – 22/.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза гореописаните преводи са в общ размер на 12700  евро, равняващи се на 24839 лв.Така посочените суми са осчетоводени при ответника по дебитна сметка 504 – Разплащателна сметка валута и по кредита на сметка 499 – Други кредитори. Записаното от ответника основание е ***************** / лист 117/. Съобразно обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на ****** при проверката осъществена при ответника не са му били предоставени първични счетоводни документи относно така направените записвания.

            Относно посочените по-горе и изпратени по електронна поща, четири потвърждения за получени суми, по делото е изслушана съдебно-графическа експертиза. Според заключението на същата подписите, положени под тези четири документа не са  на управителя Е.А. Вещото лице е установило, че самите подписи са технически пренесени от друг документ / лист 121/. Предвид установената неистинност, с определение от 06.07.2020г. съдът е изключил документите „потвърждение за плащане“ от *******, ********, ******* и ***** / лист от 19 – 22/ като доказателства по делото.

 От приетите по делото показания и обяснения, дадени от управителката на ответното дружество Е.А. се установява, че съдружникът И.Т., като притежаващ по-голям дял е имал решаващ глас при управлението на търговската дейност на „Т. – здраве и красота“ ООД. Стоките /хранителни добавки/ произвеждани от ответното дружество били предавани на управляваното от Т. дружество ищец, което ги продавало в ****. За предаването на стоките ответното дружество издавало фактури, но те не били заплащани. Дейността на ответника била финансирана от И.Т., който поради данъчни съображения предпочитал, местното дружество да работи на загуба, поради което и издаваните от „Т. – здраве и красота“ ООД фактури не се заплащали / лист 252/.

  Установява се, че на ****** ищецът подал срещу ответника заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано приложеното ч.гр.д. 17850/2017г. на Пловдивския районен съд. Възоснова на заявлението била издадена заповед за изпълнение от 04.12.2017г. относно сумата 12700 евро, дължима по заем от *********, ведно със законната лихва счита от ******* Заповедта била връчена по реда на чл.50, ал.2 ГПК. С определение по приложеното гр.д. № 1767/2018г. на Пловдивския окръжен съд, било прието подадено от ответника възражение по чл.423 ГПК.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл.240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.  За да се приеме, че е сключен договор за заем, не е достатъчно да се докаже предаване на вещите или паричните средства. За да се квалифицира едно правоотношение като заемно, следва безспорно да се установи, освен предаване на парична сума и наличието на уговорка тя да бъде върната. Съгласието на заемополучателя, че предадената парична сума следва да бъде върната следва да бъде обективирано към момента на сключване на договора.

            По настоящото дело съдът намира, за безспорно установено само превеждането на суми от дружеството ищец на ответното дружество, без обаче да е установено, че е налице сключен договор за кредит, в какъвто смисъл са твърденията на ищеца. Към момента на извършване на преводите двете дружества, които са свързани лица по смисъла на §1 от ДР на Търговския закон, са извършвали обща търговска дейност, като ответникът е предоставял на дружеството ищец стоки, които са били продавани в чужбина. Само възоснова на извършеното вписване в представените по делото платежни документи, където плащанията са с посочено основание „ *******“ не може да се приеме, че е налице заемно правоотношение. Това, така защото това вписване е извършено от самия ищец, тоест създава за него благоприятни последици. Такова вписване не се различава от твърдение изложено в исковата молба, поради което не съставлява само по себе си безспорно доказателство. От друга страна, се установи, че при осчетоводяването от страна на ответника не е посочено подобно основание, нито са налични някакви първични документи, от които да се съди, че става дума за заем. Само въз основа на превеждането на парична сума по сметка на ответника не може да се презумира наличието на заемно правоотношение / в този смисъл –Решение № 390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 37 от 25.VI.1969 г. по гр. д. № 32/69 г., ОСГК, Решение № 274 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1285/2012 г., IV г. о., ГК/.

            Предвид изложеното съдът намира, че предявената претенция по чл.240 ЗЗД е неоснователна и следва да се отхвърли.

            Ищецът дължи на ответницата деловодни разноски в размер на 2757лв. от които: 2655 лв. адвокатски хонорар /лист 385/ и 102 лв. – депозит за вещо лице /лист 91/.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска на „Н.И. Т.“ Лимитид, рег. №*************, регистирано със седалище и адрес на управление в гр. **************, представлявано от управителя И.Т. против „Т. – здраве и красота“ ООД ЕИК *********** със седалище и адрес на управление *********, представлявано от управителя Е.А. относно признаване за установено, на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД, съществуването на вземането на ищеца против ответника за сумата 12700 евро/дванадесет хиляди и седемстотин евро/, претендирана като дължима по устен договор за заем от ***********, ведно със законната лихва върху главницата от ********* до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №17850/2017г. по описа на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Н.И. Т*“ Лимитид, рег. № *************, регистирано със седалище и адрес на управление в **************, представлявано от управителя И.Т. да заплати на „Т. – здраве и красота“ ООД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление *******************, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 2757 лв./две хиляди седемстотин петдесет и седем лева/ деловодни разноски.

           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.