Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1134 31.07.2018
година гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
47- ми наказателен състав
На тринадесети юли
2018 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: ТОДОР МИТЕВ
Секретар: Снежана Петрова
като разгледа докладваното от съдия Митев
административно-наказателно дело номер 2254 по описа за 2018 година
Производството е образувано по повод жалбата на К.М.К.,
ЕГН: **********, против електронен фиш серия К №1359649 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД
МВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.
182, ал. 1, т.4 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на фиша и
моли да бъде отменен, като сочи, че нямало как да представи СУМПС на лицето,
което е наело автомобила. Също така било уговорено между страните по договора
за наем наемателя да заплаща всички глоби.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Същият
не е намерен на посочения от него адрес за призоваване, поради което съдът даде
ход на делото на основание чл. 61, ал. 2 ЗАНН.
За наказващия орган, редовно уведомени, не се
явява представител и не взема становище по жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване. По
делото е видно, че след като е бил уведомен за издадения срещу него електронен
фиш, жалбоподателят е подал декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочва лицето,
което е управлявало автомобила на процесната дата. С писмо от 05.09.2017 г.
същият е уведомен от наказващия орган, че фишът няма да бъде анулиран. Съгласно
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от този момент започва да тече 14-дневния срок за
обжалване. В постъпило по делото на 12.07.2018 г. (л. 17) писмо от
ОДМВР-Бургас, наказващият орган посочва, че няма информация за датата на
връчване на писмото. Доколкото е в тежест на АНО да докаже това обстоятелство,
то съдът приема, че жалбата е подадена в срок Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 19.09.2016г., в 21.56ч., гр.Бургас, по път Е
Фишът бил връчен на жалбоподателя на 13.07.2017 г., като на същата дата
той попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която заявил, че автомобилът е
предмет на договор за наем и е бил управляван от Габриел Александров Асенов. В
декларацията жалбоподателят е посочил лични данни и номер на СУМПС на Асенов,
но не приложил копие от същото. На 05.09.2017 г. ОДМВР- Бургас изпратили писмо
на жалбоподателят, в което му съобщили, че фишът няма да бъде анулиран, тъй
като не е представено копие на СУМПС на водача, за когото се твърди, че е
управлявал автомобила на процесната дата.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства. На практика и самият жалбоподател не оспорва
констатациите, а поддържа, че наказанието следва да бъде наложено на друго
лице, което е посочил. Обстоятелството, че същият действително не е представил
копие на СУМПС се извлича и от самата жалба, където К. твърди, че нямало как да
представи чужд документ, а органите на МВР можели сами да си направят справка.
При така установените факти съдът намира жалбата
за основателна по следните съображения:
В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП са посочени реквизитите, които електронният фиш
трябва да съдържа и те са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи. Реквизитите на електронния фиш са подробно
изброени, като липсва препратка към ЗАНН. Разпоредбата на чл.57 от ЗАНН би била приложима
при липсата на изчерпателност при изброяване на реквизитите или наличието на
препращаща норма за неуредените случаи, което в настоящата хипотеза не е
налице.
Фактите се установяват от разпечатаните показания
на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес. Безспорно
е установено, че скоростта, с която се е движел автомобила към момента на
заснемането му е била
Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика или
ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение,
независимо от това кой е действителния негов извършител. Законодателят е
предвидил в чл.189,ал.5 от ЗДвП 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш, в който собственикът или ползвателят на МПС, с
което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. В противен случай той е лицето,
което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС-негова собственост
нарушение. В конкретния случай видно от справката от централната база на КАТ собственик на МПС, с което е извършено
нарушението, е К.К..
Очевидно, идеята на
законодателя е била да не се посочва произволно някое лице с декларацията по
чл. 188, а да има данни за неговото СУМПС, от което следва обосновано
предположение, че след като собственикът предоставя подобен род данни,
действително същият е предоставил автомобила на посоченото лице, а последното е
предоставило данните си. Според настоящия състав невинаги е необходимо (а
понякога е и невъзможно, например при предоставяне ползването на юридически
лица) да се предоставя непременно копие на чуждото свидетелство. Чрез копието
се извършва проверка дали действително посоченото в декларацията лице притежава
свидетелство, т.е. възможно ли е същият да е нарушител (възможно е да е
представен неистински документ и да се установи в базата данни, че такъв
документ не съществува). Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че никъде
в електронните фишове не се съдържат данни за самото свидетелство. В случая,
жалбоподателят е посочил индивидуализиращи данни на лицето, за което твърди, че
е управлявало собственото му МПС- три имена, ЕГН, адрес. Също така, К. е
посочил и номер на СУМПС, което е
издадено в София. Съдът намира, че така посочените данни и най-вече номерът на
свидетелството, са достатъчни да се направи проверка дали наистина лицето,
посочено в декларацията притежава свидетелство за управление. Такава проверка
обаче не е извършена, като по този начин е препятствана възможността на
собственика да упражни правото си на защита чрез оборване на презумпцията, че
той е извършител на нарушението. Поради тази причина, съдът намира, че е
нарушена процедурата по издаване на електронния фиш по начин, който не може да
бъде отстранен в настоящото производство, което налага отмяна на същия.
За пълнота следва да се
посочи, че е неоснователен доводът на жалбоподателя, че в договора за наем
между него и лицето, посочено в декларацията, съществувала клауза последният да
заплаща глобите. Договорът поражда задължение само за страните по него, а за
трети лица- само в предвидените в закона случаи. В този смисъл на още по-голямо
основание няма как с граждански договор да се дерогират законови разпоредби,
предвиждащи административнонаказателна отговорност. Независимо от постигнатите
договорености, наказание ще бъде наложено не съобразно тях, а съобразно закона,
а страните по съответния договор може да ангажират впоследствие гражданската
отговорност за неизпълнение на поетите задължения на своя съконтрахент.
Мотивиран от гореизложеното на
основание чл.63 ал.1, предл. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №1359649
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, издаден от ОД МВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т.4 ЗДвП, на К.М.К., ЕГН: **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14
-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ