Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
гр. Русе, 29.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Окръжен
съд гражданска колегия в открито
заседание на 26 юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Анета Георгиева
Членове: Татяна Черкезова
Николинка
Чокоева
при
секретаря Ева Димитрова като разгледа
докладваното от съдия Чокоева в. гр. д. № 289 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
„Ромфарм компани“ ООД София обжалва Решение № 20 от 07.02.2020
г., постановено по гр. д. № 883/2019 г. по описа на БРС, с което е отхвърлен предявеният
от него иск. Излага съображения за неправилност на решението и иска от съда да го
отмени, като уважи претенцията. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата „МЕЛКО ПТК“ ЕООД с. Кацелово,
общ. Две могили счита постановеното от районния съд решение за правилно.
Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията
в жалбата, Окръжният съд приема за установено следното:
Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество, е неоснователна.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил
иска на „Ромфарм компани“ ООД София против „МЕЛКО ПТК“ ЕООД с. Кацелово да се
признае за установено, че му дължи сумата от 399.98 лв. неплатено задължение по
договор за аренда на земеделска земя за стопанската 2018/2019 г., ведно със
законната лихва и го е осъдил да заплати разноските по делото.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният
съд е обосновал материално-правно законосъобразен извод относно липсата на настъпила
изискуемост на претендираното вземане, както и е събразил новонастъпилия факт
на извършеното от ответника плащане в хода на делото – чл.235 ал.3 от ГПК.
Установено по делото е - от писмените доказателства,
че е налице облигационно наемно правоотношение между страните по силата на
писмен договор за наем на земеделска земя от 24.02.2010 г. Не е спорно, че за
отдадената от ищеца на ответника земеделска земя наемната цена е в размер на 20
лв. на декар, като съгласно клаузите на договора плащането се дължи за съответната
стопанска година до 30 ноември на същата година.
Не е спорно и че ответникът е ползвал предоставените
му земи.
Спори се относно падежа на плащането, като ответникът
е направил правопогасяващо възражение, че след завеждането на иска е настъпил
падежът и в срок го е заплатил. По факта на плащането не се спори, то е
извършено на 21.10.2019 г.
Заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано на 05.06.2019
г., т. е. преди настъпването на падежа, който е 30.11.2019 г., а исковата молба
е от 04.10.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, въззивният
съд намира, че падежът на вземането е 30.11.2019 г., защото съгласно
договорките между страните той настъпва през ноември на съответната стопанска
година – видно от договора и съгласно разпоредбите на ЗАЗ, като понятието
„стопанска година“ е дефинирано в пар. 2 т.3 от ДР на ЗАЗ. Следователно срокът
за плащане започва да тече след изтичането на стопанската година, т. е. от
02.10.2019 г. Т. е. вземането на ищеца е
станало изискуемо на 30.11.2019 г.
При това положение искът е заведен преждевременно,
плащането е извършено в срок и ответникът не е дал повод с поведението си за
завеждането на делото, поради което правилно искът му е отхвърлен и върху него
са възложени деловодните разноски.
В тежест на жалбоподателя са и направените от ответника за настоящата
инстанция разноски.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20 от 07.02.2020 г., постановено по гр. д. № 883/2019 г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА „Ромфарм компани“ ООД София, ЕИК ********* да заплати
на „МЕЛКО-ПТК“ ЕООД с. Кацелово, общ.
Две могили, ЕИК ********* сумата от 300
лева – деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: