Р Е Ш
Е Н И Е
№ 136
гр.Русе,
17.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на девети
май
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 137 по
описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.107, ал.2 от ЗАвПр.
Образувано е по жалба на Н.И.Ф. ***, чрез
процесуалния му представител, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № РД-14-5405/15.12.2022 г., издадена от директора
на РД „Автомобилна администрация“ - Русе, в частта й по т.2, с която по
отношение на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от
ЗАвПр „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“ – свидетелство
за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № *********, до отстраняване
на нарушението, но за не повече от една година. В жалбата и в хода на устните
състезания се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, счита,
че заповедта е издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и
при липсата на фактическите предпоставки за това. Поддържа, че
административният орган е основал своя акт на обстоятелства, приети за установени
въз основа на негодни доказателства – саморъчните обяснения на пътуващите в
микробуса лица М.К., В.А. и Н.А., които били снети от служители на РД „Гранична
полиция“ – Русе по
повод на различно производство, а не от служителие на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе. Твърди, че при снемане на обясненията не бил спазен
редът по чл.44 от АПК, тъй като те не били приподписани от служител на РД
„Автомобилна администрация“ – Русе. Възразява, че оспорената заповед е издадена
в противоречие и с материалния закон и при липсата на фактическите предпоставки
за това, тъй като жалбоподателят не е управлявал МПС, с което е бил извършван
превоза, към момента на извършване на описаната в административния акт проверка
– на 10.12.2022 г., около 11:30 ч., на ГКПП Дунав мост, трасе изход от
Република България. Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта
за прилагане на ПАМ в оспорената й част. Претендира присъждането на направените
деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе не взема становище по нея, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Видно от разписката за връчването на
административния акт, препис от него е връчен на жалбоподателя на 09.03.2023 г.
като жалбата е депозирана директно в съда на 14.03.2023 г., т.е. в срока по
чл.149, ал.1 от АПК.
Следва да се приеме, че жалбата е подадена
от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно
засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради
което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.
Според чл.107, ал.1 от ЗАвПр, принудителните
административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Разпоредбите на
чл.20а, т.1, б.“а“ и т.4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ предвиждат, че Регионалните дирекции "Автомобилна
администрация" осъществяват контролните функции на агенцията на
територията на областите, включени в състава на дирекцията, предвидени в ЗАвПр
и прилагат принудителни административни мерки в случаите, предвидени в ЗАвПр, ЗДвП
и ЗУО, при изрично овластяване за това. С т.I, подт.4 от заповед №
РД-01-553/23.11.2021 г. изпълнителният директор на ИА „Автомобилна
администрация“ е упълномощил и директорите на РД „Автомобилна администрация“ да
прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвПр. Както се
приема и в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по д.
№ ТР-4/2002 г., ОС на ВАС, в случаите, когато законът употребява думите
"упълномощени" или "упълномощава", всъщност се има предвид
"оправомощава" или "делегира", доколкото упълномощаването е
частноправен институт, който не съществува в административното право. Следователно
обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен
орган, при предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия и в
рамките на така делегираната му компетентност.
Оспореният акт е в изискуемата писмена форма като
същият съдържа правните и фактическите основания за издаването му – чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК.
Съдът не
констатира в производството по неговото издаване да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в
административното производство, изразяващи се в събирането на доказателствата (обясненията
на три от пътуващите в автомобила лица) от орган, който не разполага с
компетентност за това – от служители на РД „Гранична полиция“ – Русе вместо от служителите
на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, както и в липсата на приподписване на
снетите обяснения от органите на РД „Автомобилна администрация“ – Русе.
Видно от
изготвената справка за пътуване на превозно средство от служител на ГД
„Гранична полиция“ – Русе, при излизане от територията на страната през ГКПП
Дунав мост на 10.12.2022 г. в 12:39 ч. в лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ Р 8070 КР са пътували
следните лица: Анелия Иванова Каракашева, В.В.А., Злати Цветанов А., М.Р.К., Н.Р.А.,
жалбоподателят Н.И.Ф. и Рефаил Руфат Курд. В справката не е посочено кое от
посочените лица е управлявало превозното средство. От материалите по
преписката се установява, че полицейските
служители от РД „Гранична полиция“ – Русе Ц. Любчев Н. и св.М.Г.Т. снели
обяснения от следните от пътуващите в автомобила лица: М.Р.К., В.В.А. и Н.Р.А..
От мотивите на оспорения акт се установява, че административният орган е
стигнал до извод за възмездност на транспортната услуга и наличие на основания
за прилагане на ПАМ именно въз основа на „…снети
обяснения при проверката от пътуващите лица…“ и „…от събраните от пътуващите лица сведения…“.
Съдът намира, че липсват
процесуални пречки редовно събраните в едно административно производство,
водено по реда на специален закон, сведения (обяснения) да бъдат използвани като
доказателствено средство в административното производство по АПК. Такава
възможност е изрично предвидена в разпоредбата на чл.39, ал.2 от АПК, според
която не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или
изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда,
предвиден в специалните закони. По аргумент от противното, доказателствените
средства, събрани по реда на приложимия специален закон, са допустими и в
административното производство, подчиняващо се на правилата на АПК. Тази
възможност е безспорна и в съдебната практика (вж. напр. решение № 4094 от
3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10800/2016 г., VII о., в което изрично се
приема, че не съществува законова забрана собственоръчно написаните сведения,
дадени пред полицейски орган, да бъдат приобщени към административната преписка
и използвани от административния орган като годно доказателствено средство в административното
производство по издаване на ПАМ по ЗАвПр).
При извършване на
граничните проверки полицейските служители от ГД „Гранична полиция“
осъществяват правомощията си по реда на ЗМВР и съответния подзаконов нормативен
акт, издаден по делегирана в чл.30, ал.2 от същия закон компетентност на
министъра на вътрешните работи.
Според чл.30,
ал.1, т.3 от ЗМВР контролната дейност се осъществява от органите на МВР в
случаите, определени със закон, и чрез гранични проверки. Тази дейност, в зоните
на ГКПП, се осъществява от служителите на ГД „Гранична полиция“ съгласно чл.39,
ал.3 вр.чл.6, ал.1, т.7 от ЗМВР. В случая няма спор, а и от доказателствата по
преписката се установява, че проверката е извършена именно в района на ГКПП
Дунав мост, т.е. в зона, попадаща в материалната и териториална контролна
компетентност на РД „Гранична полиция“ – Русе. Според чл.29, т.4 от Инструкция
№ 8121з-1492 от 4.11.2022 г. за реда и организацията за извършване на
граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, лица, които
се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, превозните
средства, с които пътуват, и предметите в тяхно владение могат да бъдат обект
на допълнителни контролни процедури в рамките на граничната проверка, когато
са налице
данни за участие на преминаващото през границата лице в подготвено, извършващо
се или извършено престъпление или административно нарушение. Легалната
дефиниция по § 1, т.2, б.“а“ от ДР на Инструкция № 8121з-1492 от 4.11.2022 г. предвижда,
че понятието „лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно
правото на Съюза“ включва, наред с останалите категории лица, гражданите на
Европейския съюз (Съюза) по смисъла на чл.20, § 1 от Договора за създаване на
Европейската общност, какъвто, като български гражданин, е и жалбоподателят. Разпоредбата
на чл.29, т.4 от цитираната инструкция не изисква евентуалното административно
нарушение непременно да попада в санкционната компетентност на ГД „Гранична
полиция“ или по-общо – на органите на МВР, за да възникне правомощието граничните
полицаи да извършват и допълнителни контролни процедури в рамките на граничната
проверка. От горното се налага извод, че при данни за евентуално извършвано
административно нарушение по чл.93, ал.1 от ЗАвПр в зоната на ГКПП Дунав мост служителите
на ГД „Гранична полиция“ - Русе безспорно разполагат с контролната компетентност
да съберат сведения от пътниците в превозното средство с цел установяване целта
на пътуването и възмездността на самата транспортна услуга.
На следващо
място, разпоредбата на чл.44, ал.2, изр.второ от АПК изисква сведенията от
неучастващите в административното производство лица да се подписват от лицата,
които са ги дали, и да се приподписват от административния орган или от
определен от него служител. Доколкото в ЗМВР и Инструкция № 8121з-1492 от
4.11.2022 г. не съществуват специални изисквания относно формата, в която се
дават сведенията, то приложение намира АПК. В случая посоченото изискване на
чл.44, ал.2, изр.второ от същия кодекс е удовлетворено. Видно от представените
по преписката обяснения (л.9-л.11 от нея), те са подписани от лицата, които са
ги дали като обясненията са приподписани и от полицейските служители, които са
ги снели. Така обясненията на М.К. са приподписани от служителя Ц.Н., а тези на
В.А. и Н.А. – от св.М.Т.. Щом обясненията са снети от служители от РД „Гранична
полиция“ – Русе при извършване на допълнителна контролна процедура в рамките на
граничната проверка, то, противно на поддържаното от жалбоподателя, именно тези
служители следва да приподпишат и снетите обяснения, което те са сторили. Този
извод следва и от самата функция на приподписването – да удостовери, че
определено неучастващо в административното производство лице, чиято самоличност
също следва да бъде проверена от органа, е представило сведения със съответното
съдържание.
Административният
акт обаче е издаден в противоречие с материалния закон и при липсата на фактическите
предпоставки за това.
Както беше
отбелязано по-горе, сведенията от трите лица, пътуващи в автомобила, са редовно
събрани, поради което и по арг. от чл.171, ал.1, изр.първо от АПК могат да
бъдат ползвани като доказателства и в съдебното производство. Поради
отсъствието им от страната тези лица не са били редовно призовани, за да бъдат
разпитани в качеството на свидетели и с определение от 09.05.2023 г., на
основание чл.158, ал.1 от ГПК вр.чл.171, ал.2 от АПК, са заличени от списъка на
призованите лица.
Превозът на
пътници по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗАвПр е дейност на лице, което извършва
услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда
сметка или срещу заплащане или
икономическа облага. По този същностен белег той се отличава от понятието
"превоз на пътници за собствена сметка" по § 1, т.4, б.“б“ от ДР на
ЗАвПр, представляващ превоз на пътници „без
заплащане с нетърговска или
нестопанска цел“. Заплащането на самата услуга по превоз следва да се разграничава
от заплащането от страна на пътниците само на част от разходите за горивото
и/или пътните такси, характерно за т.нар. споделено пътуване. Тези разходи
съставляват само един от компонентите, формиращи цената на услугата по превоз,
но двете не са еквивалентни (в този смисъл вж. константната практика на ВАС -
решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о.,
решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г., VII о., решение
№ 92 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., VII о. и др.).
В случая, от
саморъчните обяснения на пътуващите в микробуса лица, макар и те да са донякъде
нечетливи, се установява, че те сами не са заплатили разходите по пътуването
като те са били поети от техния работодател в Германия. Само по себе си
обстоятелството, че тези разходи са били заплатени от едно трето юридическо
лице – от работодателя на пътуващите, а не от самите тях, изключва наличието на
хипотезата на т.нар. споделено пътуване. От обясненията на лицата се
установява, че заплащаната от работодателя им на шофьора сума от по 50 евро на
човек е за „пътуването“ или за „услугата“, която очевидно не се ограничава само
със стойността на пътните разходи. Следователно административният орган правилно
е приел, че се касае до извършван международен обществен превоз на пътници,
доколкото транспортната услуга се извършва срещу заплащане, превозват се
пътници и при превоза се преминава държавната граница съгласно определенията по
§ 1, т.1, т.2 и т.14 от ДР на ЗАвПр.
От справката за
пътуване на превозно средство се установява, че лекият автомобил, с
който са били превозвани посочените по-горе лица, а именно лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.№ Р 8070 КР, е преминал през ГКПП
Дунав мост в посока излизане от страната на 10.12.2022 г. в 12:39 ч. като е
влязъл обратно в страната пак през ГКПП Дунав мост на 14.12.2022 г. в 21:44 ч. От справката в информационната система на ИА
„Автомобилна администрация“, раздел „Лицензи“ по идентификационния
номер на превозното средство - по неговия VIN (vehicle identification number) код, а именно WDB9067131S566800, посочен и в приложеното по преписката
свидетелство за регистрация част II, се установява,
че няма намерени резултати за издаден за превозното средство лиценз.
Следователно обосновано, а това не се оспорва и от жалбоподателя,
административният орган е приел, че международният обществен превоз на пътници е
бил извършен без за превозното средство да има издадено заверено копие към лиценз
на Общността.
Независимо от
това, за да бъде приложена спрямо жалбоподателя принудителната административна
мярка по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвПр „временно отнемане на свидетелство
за управление на МПС“ е необходимо да бъде установено, че последният е имал
качеството на водач на МПС, с което е бил извършен превозът. Цитираната
разпоредба предвижда, че тази мярка се прилага спрямо водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с
моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има
заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година. Понятието „водач“ не е дефинирано в ЗАвПр, поради
което за изясняване на неговото съдържание следва да се съобрази дефиницията на
§ 6, т.25 от ДР на ЗДвП. Според същата "водач" е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В
съдебно заседание от 11.04.2023 г., с доклада на делото, на основание чл.170,
ал.3 вр. ал.1 от АПК, съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните като е указал на ответника по жалбата, че в негова тежест е да
установи, че именно жалбоподателят е управлявал МПС, с което е бил извършен
общественият превоз на пътници.
Ответникът по
жалбата не е ангажирал никакви доказателства за установяване на това
обстоятелство. Никое от трите лица, пътуващи в микробуса, от които са снети
обяснения, не сочи жалбоподателя като водач на МПС. Видно от писмо от РД
„Гранична полиция“ – Русе с вх.№ 1653/24.04.2023 г. (л.50 от делото), записите
от камерите за видеонаблюдение на ГКПП Гюргево не са налични, тъй като същите
се съхраняват за период от 30 дни, който период вече е изтекъл. От показанията
на св.Т. обаче се установява, че при разговор със своя колега – полицейския
служител Ц.Н., последният изрично му казал, че жалбоподателят Н.Ф. не е
управлявал микробуса при излизането му от страната. Св.Т. твърди, че Н. е имал
видимост към микробуса и е възприел това обстоятелство. Следователно, чрез
косвени доказателства, жалбоподателят е провел успешно насрещно доказване като
е установил липсата на един от елементите, включени във фактическия състав на чл.106а,
ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвПр, а именно, че не той е управлявал МПС при извършения
с него международен обществен превоз на пътници и следователно е нямал
качеството на водач на това МПС. По изложените съображения съдът намира, че
оспорения административен акт се явява материално незаконосъобразен, поради
което следва да бъде отменен.
Предвид изхода на
делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените деловодни разноски, които, според представения
списък, възлизат в общ размер от 1210 лева, от които 10 лева – държавна такса и
1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата не е
противопоставил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК за
прекомерността на така заплатеното възнаграждение. Следва да се има предвид, че
то надвишава минималното възнаграждение по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения само с 200
лева. По делото са представени надлежни доказателства за неговото заплащане.
Видно от договор за правна защита и съдействие № 13269 от 10.03.2023 г. (л.6 от
делото, гръб), заплащането на
уговореното възнаграждение в размер на 1200 лева в брой е следвало да стане до
15.03.2023 г., т.е. към датата на сключване на договора възнаграждението все
още не е било платено, поради което самият договор не удостоверява това
обстоятелство съобразно указанията по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. В последното съдебно
заседание обаче, заедно със списъка на разноските, жалбоподателят е представил
разписка, подписана от процесуалния му представител – адв.О.Б. ***, с която
последният изрично удостоверил, че на 15.03.2023 г. му е заплатена в брой
сумата от 1200 лева – договореното адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие № 13269 от 10.03.2023 г. Деловодните разноски, на
основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която има качеството на
юридическо лице съгласно чл.2, ал.3 от ЗАвПр и чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на ИА „Автомобилна администрация“.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по
жалба на Н.И.Ф., с ЕГН **********,***, заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-5405/15.12.2022 г., издадена от директора на РД
„Автомобилна администрация“ - Русе, в частта й по т.2, с която по отношение на
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1,
т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАвПр „временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС“ – свидетелство за управление на моторно превозно средство №
*********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, със седалище в гр.София, ул."Ген. Й. В.
Гурко" № 5, да заплати на Н.И.Ф., с ЕГН **********,***, сумата от 1210 лева – деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: