О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /30.01.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание
на 30.01.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1434/2019
г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл.
146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт М.С., против И.Е.М.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 33 ЗПК, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД,
вр. с чл. 99 ЗЗД.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва
да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК
изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на дружеството - ищец:
Твърди, че на 20.02.2018 г. между
ответника и трето лице – кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД бил сключен договор
за паричен заем № 3157215, при спазване на ЗПК и на основание Стандартен
европейски формуляр, който е
предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от заемателя. С подписване на договора заемодателят се задължил да предостави
на заемателя парична сума в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща
главница и чиста стойност на кредита, а заемателят се задължил да
заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора.
Посочва се, че погасителните вноски, които заемателят се задължил да
изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, която покривала разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, която съставлявала печалбата на заемодателя,
като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 568, 82 лв. По този начин договорната лихва по паричния
заем била уговорена от страните в размер на 68,82 лв.Между страните бил
договорен срок на договора до 18.09.2018 г., в който срок ответникът следвало
да върне получената в заем сума чрез заплащането на 7 равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер от по 81,26 лв. Падежът на първата погасителна вноска се
сочи, че е настъпил на 22.03.2018 г.,а на последната - на 18.09.2018 г. Съгласно
сключения договор, в случай, че заемополучателят забави плащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи за
събиране на просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45 лв. На основание
така цитираната разпоредба на ответника е начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45 лв. Освен това съгласно чл. 4, ал. 1 от договора,
ответникът се е задължил в 3-дневен срок (считано от подписването на договора
за заем) да предостави на заемодателя определено обезпечение на
задълженията му по договора, като били уговорени и последиците от непредставяне
– заплащане на неустойка. В случая ответникът не предоставил исканото
обезпечение, поради и което му била начислена неустойка в
размер на 402,15 лв., която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена
на 7 равни вноски, всяка в размер на 57.39 лв., платими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем. Погасителната вноска общо достигнала
размера на 138,71 лв. С оглед забава на плащанията се сочи, че е начислена и
лихва за забава в общ размер на 42,70 лв. за посочения в петитума период, която
представлява сбор от лихвите за забава, изчислени върху всяка отделна
падежирала и неплатена погасителна вноска. Сочи се, че длъжникът не е извършвал
плащане на дължимия паричен заем, като непогасената част от задължението е в
горните размери. Посочва се ,че срокът на договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно : 18.09.2018 г., като не е бил обявяван
за предсрочно изискуем.
На 01.09.2018 г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия
/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищецът - „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД-, като вземането на „Изи Асет Мениджмънт“
АД към ответника било прехвърлено. „Изи Асет Мениджмънт“ АД
упълномощил ищеца в качеството си на цесионер по договора за продажба
и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от негово име и за своя
сметка да уведоми ответника - длъжник. Било изпратено Уведомително писмо с изх.
№ УПЦ – П – ИАМ/3157215 от 07.09.2018 г. за станалата продажба, чрез Български
пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, който бил посочен
в договор за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост, като в известието за
доставяне било отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя. До
ответника е било изпратено второ писмо за станалата продажба на вземания с изх.
№ УПЦ – С – ИАМ/31572015 от 10.09.2019, изпратено чрез куриерска фирма, което
било получено лично от длъжника на 16.09.2019 г. Представя се уведомление към
исковата молба, като се сочи, че с връчването на препис от същата следва да се
счита, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземане.
Тъй като ответникът не е изплатил
изцяло задълженията си по договора за паричен заем, то ищецът подал заявление
по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което било образувано частно
гр. дело № 621/2019 г. по описа на Районен съд – Провадия. Издадена била
заповед за изпълнение № 414 от 09.05.2019 г., но тъй като длъжникът не бил
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта
му била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съответно са
дадени указания за предявяване на иск, то се предявявала настоящата искова
молба. Моли съда да признае за установено по отношение на длъжника, че същият
дължи на ищеца следните суми: 500 лева – главница по договор за паричен заем,
68.82 лева – договорна лихва за периода от 22.03.2018 г. до 18.09.2018 г.
/падеж на последна погасителна вноска/, 402.15 лева – неустойка по договора за
кредит за периода от 22.03.2018 г. до 18.09.2018 г. /падеж на последна
погасителна вноска/, 45 лева – такса разходи за събиране на просрочени
вземания, 42.70 лева - обезщетение за
забава за периода от 23.03.208 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
07.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлението – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира
разноските в заповедното и настоящото производство. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждението на процесуалния представител на
ответника, в случай че то надвишава минималния такъв. Моли съда, ако осъди
ищцовото дружество да заплати разноските на ответника, да даде указания на
същия да посочи банкова сметка, ***е разноски.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл.
131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Не са налице факти и обстоятелства, които се признават, както и
такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената тежест:
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи
възникване на вземанията и техния размер, в т.ч. – наличието на валидно
правоотношение по договор за паричен заем № 3157215, сключен на 20.02.2018 г. между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, при спазване на законовите изисквания и
зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена
съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяване на
всички вноски; наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с надбавка, която покривала
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, която съставлявала печалбата на заемодателя, т.е. както по
основание, така и по размер, дължимостта на процесните суми за исковите
периоди, както и правомерността на начисляването им; включително предпоставки
за начисляване на обезщетение за забава, като установи главния дълг и
настъпването на падежа за погасяването му. Следва да докаже и валидна уговорка
за дължимост на търсената неустойка, възникнали предпоставки за начисляването
й, размер и период, за който се претендира; прехвърляне на вземанията в своя
полза, както и, че длъжникът е уведомен за цесията от цедента и момента на
уведомяване на длъжника.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват
процесните вземания, а при доказване на горните предпоставки от ищеца – да
установи, че е погасил задълженията си в срок.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указва на ищеца, че не сочи доказателства за
твърдените от него факти и обстоятелства, че на длъжника е предоставен Стандартен европейски формуляр, респ. същият не е
представен, че заемодателят е извършил действия, за които се претендира такса за разходи.
По доказателствените искания на ищеца:
Представените с исковата молба
документи са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване
на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е
допустимо. Следва да се приложи по делото изисканото ч.гр.д. № 621/2019 г. на РС - Провадия.
По искането на ищеца за допускане на
съдебно счетоводна експертиза, в случай че ответникът оспори обстоятелствата,
въз основа на които претендира вземането си, съдът ще се произнесе в открито
съдебно заседание след изслушване становището на ответника.
Други доказателствени искания към този
момент не са направени.
На страните следва да се разяснят и
последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се
насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и
възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на
основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 27.02.2020 г. от 09:30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба
документи, като писмени доказателства.
ПРИЛАГА изисканото за послужване ч.гр.д. № 621/2019 г. на РС - Провадия.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото
искане на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза за първото по делото о.с.з.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства, че на длъжника е
предоставен Стандартен европейски
формуляр, респ. същият не е представен, че заемодателят е извършил действия, за които се претендира такса за разходи.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал.
1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна
е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тях.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
другата страна и при следните предпоставки: за ответника- ако не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца- ако
не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като
им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда
спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението
на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на
спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото,
съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис от Определението да се връчи
на страните, като им се УКАЗВА, че на основание чл.146, във
връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проекто –
доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: