Решение по дело №1370/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……                                              28.11.2019 г.                               гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД С.З.                 ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесети ноември                                                                     2019 година

В  открито заседание, в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                           Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                         2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

 

СЕКРЕТАР: Диана Иванова,

Като разгледа докладваното от съдията Минчев в.търг.д. № 1370 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е на основание чл. 258 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на П. ЕООД против решение № 959/01.07.2019г., постановено по гр.д. № 5466/2018г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е признато за установено по отношение на Д.И.И., съществуването на вземането на „П.” ЕООД, гр. С., за сумата от 168,04 лева – главница по договор за потребителски кредит № **********/13.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2018г. до изплащането й, като е отхвърлен иска за главница над установения размер от 168,04 лева до пълния претендиран размер 3176,80 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1018/12.04.2018г. по ч.гр.д. 1686/2018г. по описа на РС – С.З., като неоснователен, както е отхвърлен и предявения от “П. ЕООД, гр. С., против Д.И.И., иск за установяване съществуването на вземането на “П.“ ЕООД за сумата от 1050лева – неустойка по горепосочения договор на основание т.12.4 от ОУ, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1018/12.04.2018г. по ч.гр.д. 1686/2018г. по описа на РС – С.З., като неоснователен и са присъдени разноските по делото. Във въззивната жалба въззивника излага съображения за неправилност на постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло исковите претенции до пълният претендиран размер от 3 176,80лв. Претендират се разноските пред двете инстанции.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия.

 

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, установи:

 

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1686/2018г. по описа на Районен съд - С.З., съдът е издал в полза на „П.” ЕООД срещу Д.И.И. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата в размер на 3176,80 лева - главница по договор за потребителски кредит № **********/ 14.01.2015 г. и за сумата от 1 050лева – неустойка по същия договор, ведно със законна лихва върху главницата от 10.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство: 84,54 лева – ДТ и 75 лева – юрисконсултско възнаграждение. Тъй като заповедта била връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, в изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед.

 

От договор за потребителски кредит № **********/13.01.2015 г.  и от преводно нареждане от 14.01.2015 г. (л.25), се установява, че „П.“ ЕООД е предоставило на Д.И.И. заемна сума в размер на 3000 лева, при годишен процент на разходите 49,90%, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0.11%, като общо задължение, включващо главница и договорна лихва, е посочена сумата от 4451,04 лв. Заемателят се е задължил да върне заема на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които от по 185,46 лева. В договора е посочено още, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги Д.И.И. дължи и възнаграждение в размер на 3000 лева, като размерът на вноската възлиза на 125 лева или общо посочената в договора като дължима месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е 310,46 лева. Представено е сключеното между страните споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 13.01.2015г. с уговорени следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Представени са Общите условия на дружеството и погасителния план към договора.

 

По делото е представено и извлечение по сметка по договор за потребителски кредит № **********/13.01.2015 г. (л. 38 от делото), съгласно което изплатената от ответника сума по договора възлиза общо на 4283 лева, като последното извършено плащане е било на 02.03.2017 г. Съгласно същото извлечение, с тази сума са погасни изцяло 13 вноски от по 310.46 лева и сумата от 238.26 лева от четиринадесетата вноска.

По делото е представено уведомление с дата 15.04.2015г., изхождащо от ищеца до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 14.04.2015г., без да са представени доказателства за връчване на това уведомление преди завеждане на настоящото дело.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно чл. 269 от ГПК Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

 

В мотивите си СтРС е приел, че искът за заплащане на главница по процесния договор е основателен само до размера на 168, 04 лева, като над този размер до пълния претендиран размер от 3176,80 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В случая съдът напълно споделя мотивите на СтРС, че уговорките за заплащане на допълнителни услуги са нищожни, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Предвид горното съдът намира, че Решението на СтРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

Тъй като не са поискани разноски пред тази инстанция и не са представени доказателства за направени такива, съдът намира, че не следва да присъжда разноски.

 

С оглед цената на иска, в размер на 4226,80 лв., настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

Р Е Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 959/01.07.2019г., постановено по гр.д. № 5466/2018г. по описа на Районен съд – гр.С.З..

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

  2.