РЕШЕНИЕ
№
669
15.10.2019г. гр.
Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Хасково, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав
Съдия: Цветомира Димитрова
при
секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. № 315 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Б.Ц.Б.
от гр.С. против Заповед № 183/12.02.2019г.
на Началника на РУ-С. към ОД на МВР-Хасково, с която му е наложено
дисциплинарно наказание“Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за
незаконосъобразна. Счита, че не е
издадена от компетентен орган, тъй като Началникът на РУ С. не е сред органите,
предвидени в разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР да
издават заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на служител на МВР, заемащ длъжността на
жалбоподателя. В самата заповед не била посочена, нито съответната разпоредба
от ЗМВР, нито съответната заповед или друг ведомствен акт, по силата на който
издателят на заповедта да има качеството на дисциплинарно наказващ орган по
отношение на жалбоподателя и за
конкретното нарушение. Твърди, се също че обжалваният акт не е съобразен със законовите
изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбата на чл.210 от ЗМВР, което представлявало основание за незаконосъобразност по чл.146,
т.2 от АПК. В тази насока се моли съдът да вземе предвид, че не била посочена датата на извършване на твърдяното
нарушение. Сочи се, че направеното в
заповедта описание на нарушението, било
неясно и непълно. Неясна в заповедта била и правната квалификация на твърдяното за извършено от жалбоподателя
нарушение. Твърдяло се, че е проявил пропуски
в изучаването и прилагането на разпоредбите , регламентиращи служебната
дейност в ЗАНН и ЗДвП. Какви били пропуските, кои били разпоредбите, които не
бил спазил или нарушил, от кой точно от двата закона и т.н. били все неща,
които оставали непонятни при запознаване
с текста на заповедта, а и в хода на цялото дисциплинарно производство. Излагат
се съображения, че в заповедта не били изброени и доказателствата, на база на
които е вменено извършването на дисциплинарно нарушение от страна на
оспорващия. Не били изложени доводи в
заповедта и не били установени от наказващият орган всички критерии и факти
имащи значение за вида и размера на налаганата
дисциплинарна санкция–тежестта на
нарушението, последиците от същото, формата на вината, цялостното поведение на
служителя, дали е награждаван и т.н., каквото било изискването на чл.206, ал.2
и чл.210, ал.7 от ЗМВР. Възпроизвеждането в текста на заповедта на цитираната
правна норма не означавало конкретизация на релевантните за дисциплинарната
отговорност факти. Твърди се също, че обжалваната заповед е издадена при
наличие на основание за отмяна по чл. 146, т.3 от АПК, тъй като не била спазена
процедурата по нейното издаване. Не били обсъдени и взети под внимание обясненията на служителя
на МВР, както и не били положени усилия от наказващия орган за установяване на истината. Нарушена била и разпоредбата на чл. 195 от ЗМВР досежно сроковете за установяване на административно нарушение.
Според жалбоподателя посоченото в заповедта
дисциплинарно нарушение не било
извършено. В този смисъл обжалваната
заповед противоречала на материалния
закон. Налагането на наказание за
неизвършено нарушение при всички
положения било несправедливо и ненужно за постигане на целите на дисциплинарното наказание,
поради което обжалваната заповед не съответствала и на целта на закона.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя,
който излага обяснения по случая, както и от негов пълномощник. Представя се
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна -
Началник РУ С. към ОД на
МВР-Хасково, не ангажира становище по основателността на жалбата.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №
351з-1405 от 29.11.2018г. на Началника
на РУ С. към ОДМВР-Хасково е разпоредено
извършване на проверка за установяване на данни
за допуснати дисциплинарни нарушения от служители на РУ-С. при ОДМВР-Хасково,
във
връзка с констатации от извършена проверка на цялостната дейност в ОДМВР- Хасково по линия на „Пътна полиция“
през периода 01.09.2017г.-31.08.2018г. отразени в Доклад рег. № 4575р-3948 от
25.10.2018г. по описа на Дирекция „Инспекторат“-МВР до Министъра на вътрешните
работи. Със същата заповед поименно бил определен състава на комисията, която да извърши проверката и било указано за резултата от нея да
се изготви справка, която да се докладва в срок до 31.12.2018г. Видно от отразеното в заповедта жалбоподателят Б.Ц.Б. е бил запознат със
същата на 04.01.2019г.
За резултатите от проверката, наредена
със Заповед №
351з-1405 от 29.11.2018г. на Началника
на РУ-С. към ОДМВР-Хасково и след събиране
на относимите, според комисията на която
било възложено извършване на проверката, доказателства, била изготвена справка рег. № 351р-31835 от 28.12.2018г. (л.106).
В същата, по отношение жалбоподателят Б.Ц.Б. е посочено , при съставяне на НП въз основа на АУАН
0311903 не е обърнал внимание на факта
че в същия не са попълнени реквизитите
по чл.42, т.6 от ЗАНН, с което е допуснал пропуски
в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната
дейност по ЗАНН и ЗДвП. НП №18-0351-000541/10.07.2018г. не е следвало да бъде издавано на основание незаконосъобразно
издаденият АУАН № 031903 от Б. Б.. За което на основание чл. 199, ал.1, т.5 от ЗМВР може да се наложи дисциплинарно наказание“писмено предупреждение“ за срок
от три месеца. От ст. инспектор Б.Ц.Б. е
снето Сведение с рег. № 351р-31867/28.12.2018г. Посочено е също, че НП не е
връчено на нарушителя и не е влязло в сила. При установяване на грешката НП
18-0351-000541/10.07.2018г. против Д. Х. А.с ЕГН ********** НП е редактиран в
АИС КАТ АНД като глобата е заменена с обществено порицание. Справката е
подписана само от двама от членовете на сформирана комисия и със същата няма
данни и не се твърди жалбоподателят да е
бил запознаван.
С резолюция от 28.12.2018г. е разпоредено да бъде
извършена допълнителна проверка, със
заповедта бъде запознат Б. Б., да му се снеме писмено обяснение за установеното
дисциплинарно нарушение в изготвената
справка, както и да се изготви нова справка,
с която да се запознаят служителите. В резолюцията бил даден 10 дневен срок
за осъществяване на посочените действия.
С рег. № 351р-444 на
04.01.2019г. била изготвена нова справка, подписана от всички членове на
сформираната със Заповед № 351з-1405 от
29.11.2018г. на Началника на РУ-С.
комисия, в която по идентичен начини били отразени и установените спрямо жалбоподателя
факти и формулирани предложенията за налагане на дисциплинарно наказание.
На 14.01.2019г. в 17.0ч., на Б.Б. е връчена покана рег. № 351р-1404 от 11.01.2019г., с която същият е поканен
да се яви в 10.00ч. на
14.01.2019г. в кабинета на Началник СКП при РУ-С. за запознаване с обобщена
справка рег. № 351р-444 от
04.01.2019г. и всички материали от проведената дисциплинарна
проверка срещу него. В поканата е отразена и възможността в 24 ч. часов срок
от запознаването с обобщената справка, служителят да даде обяснения
или възражения относно установената в
същата фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното
наказание по чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, както и да представи доказателства за
твърденията си.
Видно от отразеното в справка рег. № 351р-444/04.01.2019г.,
Б.Б. е бил запознат със същата срещу
подпис на 14.01.2019г.,
в 17.00ч.
В Протокол рег. № 351р-1784/16.01.2019г. на председателя
на комисията за проверка е удостоверено,
че в срок до 17.10ч. на 15.01.2019г. в деловодството на РУ-С. не са постъпвали
допълнителни обяснения или възражение от
ст. инспектор Б.Б..
На 12.02.2019г. е издадена обжалваната в настоящото производство заповед № 185, с която на основание чл. 199, ал.1,т.3, чл. 197, ал.1,т.2, вр . с чл.194, ал.2, т.1 и чл. 204, т.3 от ЗМВР на жалбоподателя Б. Ц.Б. е наложено дисциплинарно наказание “Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
Видно от отбелязването в
акта, заповедта е връчена срещу подпис на жалбоподателя
на 05.03.2019г.в 15.00 ч., а жалбата
срещу последната е депозирана в АдмС-Хасково и заведена с вх. № 1725 на 13.03.2019г.
В хода на съдебното производство, като писмени доказателства са приети писмените документи съдържащи се в дисциплинарната преписка .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от
Началника на РУ С., който е компетентен орган, съгласно разпоредбата на
чл. 204, т.4 от ЗМВР, да налага
наказания по чл.197, ал.1, т.1-т.3 от ЗМВР, каквото е и наложеното с процесната
заповед.
При издаването на обжалваният акт са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на нарушението и в едногодишния срок от извършването му. Извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващият, би могло да стане известно едва след изготвянето и получаване на Справка рег. № 351р-31835 от 28.12.2018г. на комисията, назначена за изясняване на случая. т.е. при издаване на процесната заповед на 12.02.2019г. този срок не е бил изтекъл. Наред с това в случая не е изминал период по-голям от една година измежду датата на описаното е в заповедта деяние и датата на издаване на заповедта– датата на описаното в обжалваният акт нарушение е 10.07.2018г., а датата на налагане на дисциплинарното наказание- 12.02.2019г., следователно към последната, визираният в нормата на чл. 195, ал.1 от ЗМВР едногодишният срок не е изтекъл. Ето защо и изложените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.
Не се установява и наличие на нарушение на чл. 206, ал.1 от ЗМВР, а именно –дисциплинарно наказващият орган преди налагане на наказание алтернативно да изслуша държавният служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, като счита възраженията на жалбоподателя в тази насока за неоснователни. Видно от приобщеният по делото доказателствен материал, след изготвяне на справка с рег. № 351р-444 от 04.01.2019г. на комисията, в която са били удостоверени идентични обстоятелства на тези описани в справка рег. № 351р-31835 от 28.12.2018г., на жалбоподателя с покана рег. № 351р-1404 от 11.01.2019г. е предоставена възможност в 24 ч.срок от получаването й, да даде писмени обяснения и да посочи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. Покана е била връчена на оспорващия на 14.01.2019г., като видно от протокол с рег. № 351р-1784/16.1.2019г. в 24-часов срок от връчване на поканата жалбоподателят не се е възползвал от това си право. Следователно, в конкретният случай не се установява нарушение на изискванията на нормата на чл. 206, ал.1 от ЗМВР .
Реквизитите, които следва да се съдържат в индивидуален административен акт от вида на оспорения са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение , които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай- конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. В случай, че се твърди извършването на няколко нарушения, то всяко едно следва да е описано по посочения начин. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е в невъзможност да организира същата, тъй като е поставен в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт
В оспорената заповед
е налице противоречие касателно приложимата санкционна норма. От една
страна посочено, че с описаното в нея деяние
наказаното лице е осъществило нарушение на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР –пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите
регламентиращи служебната дейност, а от друга страна санкцията е наложена на основание чл. 199, ал.1, т.3 от ЗМВР-предвиждаща налагане на наказание „писмено предупреждение“ при небрежност в служебната дейност, забавено или
лошо изпълнение на заповед от ЗМВР.
Допуснато е и друго нарушение на формата на акта. В заповедта не е посочен и съществен реквизит от обективната страна на дисциплинарното нарушение, а именно: мястото на извършването му. Мястото осъществяване на нарушението е съществен елемент от обективната страна на изпълнителното деяние на всяко дисциплинарно нарушение. Това е така защото посочването му е свързано с преценката относно компетентността на дисциплинарно наказващият орган, установяване на релевантните за спора факти, териториалната компетентност на съдебната инстанция а и поради създаване на необходимите гаранции за упражняване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото се поставя в невъзможност да узнае всички съставомерни елементи на вмененото нарушение и оттук да се защити пълноценно, както и с оглед възможността съдът да упражни адекватен съдебен контрол при преценка законосъобразността на един административен акт.Това е така, тъй като дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказаното лице. За да бъде установено дали с конкретното си поведение едно лице е съставомерно, предполага надлежно описание на съответното нарушение или нарушения, вкл. с посочване на мястото на което то е осъществено и извличане на този елемент на деянието по тълкувателен път е недопустимо.
Описаните по-горе допуснати нарушени на формата на акта безспорно водят на извода, че същият е незаконосъобразен, и е налице основание за отмяна визирано в чл. 146, т.2 от АПК.
За пълнота на изложението, съдът намира че следва да изложи и съображения по материалната законосъобразност на оспорената заповед, като изходи от изложените в нея факти. В тази връзка съдът намира следното:
Между страните не спорно, че жалбоподателят има качеството на административно–наказващ орган в РУ С., касателно установените нарушения на Закона за движение за пътищата. Това е видно от признанието на неизгодни за оспорващия факти в обясненията дадени в хода на административното производство и в проведеното по делото на 17.09.2019г. о.с.з.
Като такъв последния безспорно е следвало да съобразява прилагането на разпоредбите и на общия закон, а именно - Закона за административните нарушения и наказания.
По делото като писмено доказателство е прието Наказателно постановление № 18-0351-000541 от 10.07.2019г., в което като негов издател е посочен именно жалбоподателят .
Видно от съдържанието на същия санкционен акт, с последния е наложено административно наказание на лице, което към датата на осъществяване на описаното в НП нарушение не е било навършило 16 години.
По смисъла на 26, ал.1 и ал.2 от ЗАНН административно - наказателно отговорни са само лицата навършили 16 години и действали в състояние на вменяемост. Безспорно санкционираното с процесното наказателно постановление лице не попада в тази категория и съответно личната му административно наказателна отговорност не е следвало да бъде ангажирана в случая. Като не е съобразил този факт, безспорно жалбоподателят е нарушил служебните си задължения. Това негово деяние неправилно е квалифицирано като наказуемо на основание чл. 199, ал.1, т.5 ЗМВР. За да се квалифицира едно дисциплинарно нарушение, като пропуски в изучаване и прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, е необходимо да се докаже че съответният служител не познава съответните разпоредби, поради което и допуска грешки при прилагането им в служебната си дейност. По делото не са събрани доказателства и липсват твърдения от страна на ответника, че са налице и други случаи в които жалбоподателят е издавал НП срещу лица ненавършили 16 години, а от материалите по делото по никакъв начин не водят на извода, че оспорващия не познава нормативната уредба касаеща установяването и санкционирането на извършителите на административни нарушения. Напротив, в случая се установява, че жалбоподателят познава нормите на ЗАНН и ЗДвП, но в конкретният случай, поради невнимателно отнасяне към работата си при преглеждане на материалите по процесната административно-наказателната преписка е пропуснал да провери и установи действителната възраст на нарушителя преди издаване на наказателно постановление № 18-0351-000541/10.07.2018г. Това е видно и от обясненията, които е давал пред административният орган след издаване на справката от сформираната комисия за проверка на случая и който обяснения са основно доказателствено средство в дисциплинарните производства(в случая обективиращи и извънсъдебно признание на неизгоден за наказаното лице факт). Следователно това негово поведение указва наличие небрежност при осъществяване на конкретната служебната дейност, а не незнание на нормативната уредба.
Неправилно в заповедта деянието е било квалифицирано и като нарушение по чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР. Последната предвижда ангажиране на дисциплинарната отговорност на служител при неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. ЗДвП и ЗАНН, чиито разпоредби се твърди с поведението си жалбоподателят да е нарушил, безспорно не попадат в приложното поле на тази разпоредба, доколкото същите са самостоятелни нормативни актове, а разпоредбата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, не съдържа хипотеза предвиждаща възможност за налагане на дисциплинарно наказание при нарушаване на други правни норми, включени в приложното поле на Закона за Движение по пътищата или Закона за административните нарушения и наказания.
Противоречието между описаните в заповедта факти, със дадената от органа правна квалификация на деянието и санкционната норма на основание на която е наложено наказанието, води до издаване на ката в противоречие с материално-правните разпоредби и е основание за отмяна по чл. 146, т.4 от АПК.
С оглед материалната незаконосъобразност на акта, същият се явява и несъответен на целта на закона.
Предвид
изложеното съда намира че са налице
отменителни основания по чл.146,
т.2, т. 4 и т.5 от АПК и обжалваната заповед
подлежи на отмяна като незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се
явява основателно. Ето защо в полза на същия ще следва да бъдат присъдени
поисканите и действително сторени по делото разноски в размер на 820.12 лева, от които: 10.00 лева държавна такса, 800,00
лв. действително заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представеният
по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между
жалбоподателя и процесуалния му представител – адв. Г. за процесуално представителство по настоящото
дело, както и общо 10.12 лева заплатена държавна такса за издаване на преписи от документи.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 183/12.02.2019г. издадена
от Началника на РУ С. към ОД на МВР-Хасково .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр.
Хасково да заплати на Б.Ц.Б., с ЕГН **********,***
разноски по делото в размер на 820.12 лева, (осемстотин и двадесет лева и дванадесет стотинки)
от които: 10.00 (десет)лева държавна такса, 800.00 (осемстотин лева) адвокатско
възнаграждение и 10.12 (десет лева и
дванадесет стотинки) лева – държавна такса за преписи от документи.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: