Решение по дело №864/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 392
Дата: 22 март 2024 г.
Съдия: Атанас Шкодров
Дело: 20243110200864
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Варна, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20243110200864 по описа за 2024 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на
„Диелес“ ООД, против НП № 03-2300881/18.10.2023г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на дружеството е било наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване
нормата на чл.303 ал.3 от КТ.
С жалбата не се оспорват констатациите на административнонаказващия орган. Счита
се, че са налице основания да бъда квалифицирано деянието като такова но чл.415В от КТ
или да бъде намален размера на наложеното административно наказание до предвидения в
закона минимален размер.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител. По
същество се поддържат основанията за изменяне на НП, наведени с жалбата.
В пледоарията си по съществото на делото процесуалния представител на
въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
издадено.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
През месец август 2023г. служители на Дирекция „ИТ“ Варна – св. М. и св. И.,
извършили проверка на въззивното дружество като работодател по спазване на трудовото
законодателство. В хода на проверката било установено, че с лицето А. Д. А. е бил сключен
трудов договор №1 от 02.06.2023г. , като лицето изпълнявало длъжността «продавач-
консултант» в обект «Бийч шоп», находящ се в г Варна, Крайбрежна алея, при непълно
работно време от 6 часа, при договорено трудово възнаграждение от 585 лева месечно, като
1
лицето не е навършило 18 години и било допуснато до работа преди да е получено
предварително разрешение от Инспекцията по труда за сключване на трудов договор между
двете страни по възникналото трудово правоотношение.
При проверката управител на дружеството посочил, че не е знаел, че се изисква
такова разрешение, доверил се на счетоводителката, а тя не му казала.
Впоследствие било представено разрешение.
За констатираното нарушение на 01.09.2023год. св. М. съставила акт за установяване
на административно нарушение, в който било описано установеното при проверката.
Възприета била правна квалификация на нарушението по чл.303 ал.3 от КТ.
Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия въззивното дружество. В
срока по чл. 44 от ЗАНН срещу АУАН не постъпило писмено възражение.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-2300881/18.10.2023г., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.303 ал.3 от КТ. На дружеството е било
наложено административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена
санкция над минималния предвиден размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства- копия от трудов договор; ведомост за заплати; книга за
инструктаж, декларация от заетото лице и други , както и гласните такива-показанията на св.
М. и св. И..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било
съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на
база на събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените доказателства,
установяващи наличието на трудово правоотношение , полагане на труд от страна на
непълнолетното лице, без преди това да е получено предварително разрешение от
Инспекцията по труда за сключване на трудов договор между двете страни по възникналото
трудово правоотношение. В акта за установяване на административно нарушение е била
посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията по чл.303 ал.3 от КТ.
Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание
2
имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е определил
санкционната норма и вида на административното наказание.
Неправилно обаче не е било ценено, че нарушението се извършва за първи път, както и че
впоследствие нарушението е било отстранено, което представлява смекчаващи
отговорността обстоятелства и при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,
неправилно е било определено административното наказание над минималния размер.
Именно административно наказание в минималния , предвиден в закона размер се явява
адекватно на тежестта на нарушението и в този смисъл наказателното постановление следва
да бъде изменено.
Фактите в казуса са неотносими и към приложение на чл.415 В от КТ, тъй като по
преписката липсват доказателства нарушението да е било отстранено веднага след
установяването му. От същото безспорно са произтекли вредни последици за работника,
който е бил допуснат до работа без компетентна предварителна преценка дали като
непълнолетно лице би могъл да полага труд без да му бъдат нанесени вреди.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение
на юрисконсулт, както и съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното
адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ
№1 ОТ 09.07.2004г. след редукция, съобр.чл.63д ал.1 и 2 от ЗАНН, вр.чл.143 ал.1, вр.чл.144
от АПК, вр.чл.78 ал.1 от ГПК, представляваща съразмерната част на отменената с
решението част от НП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-2300881/18.10.2023г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на «ДИЕЛЕС» ООД е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ от 5000 лева на 1500 лева.

ОСЪЖДА «ДИЕЛЕС» ООД БУЛСТАТ ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ -Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда”- Варна да заплати на «ДИЕЛЕС» ООД
БУЛСТАТ ********* сумата от 560 лв. представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14-
3
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4