№ 7906
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20231110119443 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу
Административен съд София – град.
Ищецът твърди, че е страна по адм. дело № 546/2019г. по описа на
АССГ, което продължава да е висящо. Поддържа, че е налице нарушение на
принципа за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, за което
нямало основание, доколкото липсвала правна и фактическа сложност.
Посочва, че от бавенето на производството изпитал жесток стрес, болки,
страдания, безпокойство, чувство на безнадежност, отчаяние и безпомощност.
Чрез действията си ответникът му нарушил достойнството и вярата в
правосъдието. Счита, че за тези неимуществени вреди има право на
обезщетение от 20 000лв.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 20 000лв. обезщетение.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Извън срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е депозирал становище на 12.03.2024г., в което излага
съображения за неоснователност на иска. Поддържа, че са налице обективни
обстоятелства, които изключват, респ. намаляват отговорността на ответника,
едно от които е изключителната натовареност на съдията – докладчик. Счита,
че ВСС не е изпълнил задълженията си да обезпечи кадрово органа на
съдебната власт с достатъчно личен ресурс, за да функционира нормално.
Изтъква, че са положени максимални усилия за разглеждане на делото в
разумен срок. Възразява още, че размерът на исковата претенция е силно
завишен.
Прокурор от СРП не взима становище по съществото на спора.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
От материалите по изискания и постъпил заверен препис на адм. дело
№ 546/2019г. по описа на АССГ се установява, че същото е образувано по
„жалба“ (искова молба) от дата 16.01.2019г. на Е. М.. С нея е поискал
Народното събрание на Република България и Министерството на
правосъдието да заплатят по 100 000лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, предвид проявеното от тях бездействие и безхаберие,
довело до нарушаване на правото на ЕС. С определение от 23.01.2019г.
съдията – докладчик е оставил производството без движение, като е изискал
справка от началника на Софийския централен затвор относно получавани
доходи от ищеца, предвид искането му за освобождаване от държавна такса и
предоставяне на правна помощ. Информацията е постъпила в съда на
31.01.2019г., като с разпореждане от 11.03.2019г. съдията – докладчик е
изискал да се предоставят справки от Агенция по вписванията за имущество
и участие на ищеца в търговски дружества. На 22.03.2019г. е постъпила
справка относно участие на ищеца в търговски дружества, но не и за
имущество. С разпореждане от 25.03.2019г. е изискана отново справка за
имущество от АВ, като същата е постъпила на 29.03.2019г. С определение от
08.04.2019г. съдът е освободил ищеца от държавна такса, оставил е без
разглеждане предявения иск и искането за предоставяне на правна помощ и е
прекратил производството по делото. Определението е връчено на ищеца на
17.04.2019г., като на 02.05.2019г. е заведена жалба пред ВАС, изпратена на
24.04.2019г. На 09.05.2019г. жалбата е върната на АССГ за администриране,
като на 20.05.2019г. е изпратена отново във ВАС. С определение от
11.06.2019г. ВАС е отменил определението на АССГ и е върнал делото за
продължаване на съдопроизводствените действия поради констатирана
нередовност на исковата молба и необходимостта от обездвижването й. На
13.06.2019г. делото фактически е върнато в АССГ, като с протокол от
14.06.2019г. е преразпределено. Следващият акт е от 21.07.2022г., с който
съдията – докладчик оставя без движение исковата молба и дава указания до
ищеца за отстраняване на констатирани нередовности. Със същия акт е
оставено без уважение искането за правна помощ. Определението е връчено
на ищеца на 27.07.2022г., като същият е подал жалба срещу него, заведена
пред ВАС на 02.08.2022г. На същата дата /02.08.2022г./ е депозирал и молба в
изпълнение на дадените указания. С определение от 28.09.2022г. съставът на
ВАС е предоставил правна помощ на жалбоподателя, като на 30.09.2022г. е
изпратено искане до адвокатската колегия за определянето на процесуален
представител и на 19.10.2022г. е депозирано уведомително писмо. С
определение от 01.11.2022г. е назначен процесуален представител на
жалбоподателя, а с определение от 31.01.2023г. жалбата му е оставена без
разглеждане и производството пред касационната инстанция е прекратено, за
което жалбоподателят е уведомен на 10.02.2023г. На 27.02.2023г. делото е
върнато от ВАС в АССГ. С разпореждане от 15.03.2023г. е указано да се
връчи на процесуалния представител на ищеца определението, с което е
2
обездвижена исковата молба, като същото е връчено на 20.03.2023г. С молба
от 23.03.2023г. процесуалният представител е върнал книжата, тъй като е
приел, че не е легитимиран да го представлява по делото пред АССГ. На
24.03.2023г. е разпоредено да се връчи определението отново на ищеца, което
е сторено на 05.04.2023г. На 11.04.2024г. ищецът е депозирал жалба пред
ВАС срещу това определение, като с разпореждане от 12.04.2023г. същата е
изпратена за администриране на АССГ. На 05.05.2023г. е разпоредено делото
да се изпрати на ВАС по жалбата. С определение от 30.06.2023г. на ВАС
жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството, като
определението е връчено на страните на 10 и 14.07.2023г., а на 27.07.2023г. е
изпратено отново в АССГ и е постъпило на 31.07.2023г. С определение от
27.09.2023г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е предоставил
правна помощ на ищеца и е разпоредил да се изпрати искане до адвокатската
колегия за определяне на представител. На 04.10.2023г. съдът е назначил
посочения адвокат за негов представител и на 09.10.2023г. на последния са
връчени указанията на съда. На 26.10.2023г. процесуалният представител е
подал молба, като с определение от 03.11.2023г. е указано да се връчат на
ответниците преписи от исковата молба за отговор в 1-месечен срок и
едновременно с това делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 14.12.2023г. На 29.11.2023г. и 04.12.2023г. са постъпили
отговори на исковата молба от ответниците. На 14.12.2023г. е проведено
откритото съдебно заседание, за което страните са били редовно призовани и
са участвали. За събиране на допуснатите доказателства делото е отсрочено
за 26.02.2024г., на която дата е проведено открито съдебно заседание и делото
е отложено за 29.04.2024г. за разпит на свидетел.
При горните факти, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при
или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите,
причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за
нищожни подзаконови нормативни актове. В чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е
предвидено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Отговорността на
държавата е обективна, гаранционна, обезщетителна.
В Решение № 272/27.01.2020г. по гр. д. № 924/2019г., IV ГО на ВКС, е
разяснено, че при специалния деликт по чл. 2б от ЗОДОВ, в ал. 2 от
разпоредбата самият законодател примерно е изброил обстоятелства (общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и всички други факти, които са от значение за
спора), които съдът следва да вземе предвид както при преценката си дали е
налице фактическият състав на това особено непозволено увреждане,
изразяващо се в нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване
3
на съответното дело в разумен срок, така и при определянето на размера на
обезщетението за неимуществените вреди, причинени му от този деликт. При
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено
разглеждане на граждански производства, също поначало от значение е
общата продължителност на съдебното производство; възможно е тя да е в
нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на
производството са имали разумна продължителност, и обратно – при
допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6,
§ 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна
според вида на делото и броя инстанции. При обсъждането на сложността на
делото са от значение броят на страните по него, броят на обективно
съединените искове в производството, наличието на международен елемент,
сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на
специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на
доказателствата и пр. От значение е и поведението на ищеца и на съответните
власти, както и значението на делото за ищеца. Извън срока, който се взема
предвид, са забавянията, причинени от самата страна поради злоупотреба с
права, недобросъвестно извършвани процесуалните действия, шиканиране и
използване на тактики за протакане, стига съдът да е предприел допустимите
и възможни в конкретния случай процесуални действия за дисциплиниране.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е
съобразил всички тези обстоятелства от значение за реално претърпените от
увреденото лице (ищеца) неимуществени вреди (болки и страдания),
решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
При иска по чл. 2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и
непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на
съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими
съдебни актове. Ищецът, предявил такъв иск, дължи пълно и главно
доказване относно вида и размера на имуществените вреди, както и на
пряката причинно-следствена връзка със забавеното производство. Относно
неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да доказва
обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице,
спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън
рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от
евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за
справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на
делото. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2б от
ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди,
причинени от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са
конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях
следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната
цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие
с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед
4
особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва
да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, респ. не
следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца. Поради това,
размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и
стандартът на живот в страната. Следва да се отчита, че самото осъждане
(признаването на факта на увреждащото поведение), само по себе си също
има репариращ ефект за пострадалия, предвид нематериалния характер на
увреждането му.
Съдът намира, че от фактите по делото се установява необосновано
забавяне на производството пред АССГ в периода 14.06.2019г.-21.07.2022г.,
доколкото в него няма извършени никакви процесуални действия. За
останалия период съдът намира, че няма основание да се приеме наличието на
забавяне, тъй като са извършвани регулярни процесуални действия при
съобразяване и обективната натовареност на съда. Също така, в този останал
период причина да не се развива производството по-бързо е и поведението на
ищеца, който е обжалвал необжалваеми актове и това е довело до изпращане
на делото до ВАС и съответно произнасяне по жалбите. Съдът намира, че за
периода 14.06.2019г.-21.07.2022г. няма доказателства забавянето да се дължи
на обективни и уважителни причини, като приема, че е налице недопустимо
бездействие от страна на органа на съдебната власт да предприема
необходимите действия по движение и разрешаване на делото. Както се
посочи, отговорността на съда е гаранционно-обезпечителна и същият
отговаря за това допуснато бездействие. Видно е, че за посочения период е
допуснато нарушение на задължението за разглеждане и решаване на
процесното дело в разумен срок, като е обичайно и нормално това нарушение
да причини негативни емоционални изживявания у ищеца. С оглед на това,
съдът приема, че е осъществен фактическият състав на непозволеното
увреждане от бездействието делото да бъде разгледано и решено в рамките на
допустимите времеви граници, поради което ответникът следва да носи
отговорност.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобразява,
че не се установява заведеното пред АССГ производство да е било с особена
значимост за ищеца, като на съда му е служебно известно, че ищецът има
заведени стотици дела със сходен предмет пред множество съдилища, като
само в СРС има над 560 дела. Тоест, воденото на дела за ищеца представлява
обичайна и изключително честа практика. Не се установява с процесното
дело да се цели удовлетворяване на негови съществени накърнени права. В
тази връзка, съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел, които са
общи и еднотипни, без никаква конкретика. Същият дори не знае за какво е
делото, а дава уклончив отговор, че трябва да е или за забавено дело или за
несвалени белезниците. Свидетелят признава, че е бил свидетел и по други
дела на ищеца, което на съда отново му е служебно известно, поради което
сведенията му, че ищецът е потиснат, нервен, депресиран и т. н. вследствие
5
от конкретното дело съдът приема за недостоверни. Отделно от това, от
личните наблюдения на съдебния състав в проведените открити съдебни
заседания не се установи ищецът да се намира в подобно състояние. С оглед
на това и при съобразяване, че по принцип не е допустимо да има подобно
забавяне в разглеждането на дела, което обичайно оказва негативно
въздействие у страните с оглед продължителната им ангажираност с него, на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 300лв., което компенсаторно
обезщетение намира за справедливо. При определянето му се взимат предвид
още социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през
периода, както и че самото осъждане на ответника има репариращо действие,
в който смисъл е Решение № 239 от 20.12.2022г. по гр. д. № 3714/2022г., ІV Г.
О. на ВКС.
По изложените съображения, предявеният иск се явява основателен до
размер на сумата от 500лв., а за разликата до пълния предявен размер
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При съобразяване на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, както и нормата на чл. 78,
ал. 6 ГПК, доколкото ищецът е освободен от държавна такса, то ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СРС сумата от 10,00лв., представляваща дължимата за
производството държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Административен съд София - град с адрес: гр. София, ул.
„Георги Вашингтон“ № 17, да заплати на Е. Д. М., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, на основание чл. 2б от ЗОДОВ сумата от 500,00лв.
(петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода 01.03.2019г.-06.04.2023г. от нарушаване
правото на разглеждане и решаване на адм. дело № 546/2019г. по описа на
АССГ в разумен срок, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 500,00лв. (петстотин лева) до пълния предявен от 20 000,00лв.
(двадесет хиляди лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
Административен съд София - град с адрес: гр. София, ул. „Георги
Вашингтон“ № 17, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд сумата от 10,00лв. (десет лева),
представляваща дължимата за производството държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6