Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 21.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........П.М..............................и
в присъствието на прокурора....................................................,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2090 по описа за 2012
г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл. 49 ал. 1 от Семейния кодекс.
Постъпила е искова молба от Ц.И.И., ЕГН **********,***,
против И.А.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Александрово, община
Ловеч, област Ловеч, ул. “И. Вазов” № 18, и настоящ адрес:***, за развод, на основание чл. 49 от СК.
Ищцата твърди в исковата си молба, че с
ответника сключили граждански брак, първи и за двамата, на 06.09.1998 г., като
от брака си имат едно малолетно дете - А. И.И., роден на *** г.
Ищцата посочва, че с ответника са в
брак от 13 години. Съпругът й имал частен бизнес и добри доходи. През всичките
години на брака им се е грижил да осигурява добре материално семейството им и е
поставял винаги сина им на първо място за грижа и издръжка. Имали парични
задължения към банки и физическо лице, които тя погасява в интерес на
семейството им, защото сумите били вложени във фирмата на съпруга й.
Твърди, че от няколко години ответникът
започнал да злоупотребява с алкохол и пиянството му станало основната причина
за непрекъснатите семейни скандали, породени от неговото поведение. Имало дори
случай, когато е управлявал МПС в пияно състояние, като му било наложено
административно наказание и отнето правото да шофира. Посочва, че с годините
започнал да проявява вербална и физическа агресия и грубо отношение към нея - обиди,
ругатни и побои. Държал се неуважително към нея и тя започнала да се страхува
когато се прибира вкъщи, защото не знае какво я очаква, ако той се е прибрал.
Ищцата сочи, че от два месеца се
разделили окончателно, тъй като тя, въпреки несъгласието на съпруга й, напуснала
семейното жилище и отишла да живее при родителите си в техния апартамент в
съседен вход от блока на семейното им жилище. Искала сина им да дойде заедно с нея,
но той категорично отказал, поискал да остане при баща си в неговата си детска
стая в семейното им жилище.
Твърди, че сцените на домашно насилие
се разигравали почти винаги пред очите на сина им, който бил много привързан
към баща си, а и той грижовно задоволявал всяко негово материално искане. Ищцата
сочи, че вече забелязвала как синът им започнал да копира поведението на баща
си в отношението му към нея - да я обижда, да не се съобразява с нейните
изисквания към него за усвояване на учебния материал, за поведението му в
училище и семейството, за спазване на някои правила на поведение. Така започнал
да се държи и със съучениците си в училище. Наложило се ищцата да се среща с
класния му ръководител миналата учебна година, а вече имала среща по същата
причина и тази учебна година в шести клас.
Ищцата посочва, че ответникът много
държи сина им да живее заедно с него, но тя се безпокои от почти ежедневното му
пиянство от една страна, и от друга, че поради естеството на работата му, се
налагало често да пътува и да отсъства от дома, както и невъзможност да се
прибира навреме след работа, което според нея означава, че синът им ще бъде сам
и безконтролен в определени периоди от време и това би го поставяло в известен
риск. Затова ищцата желае родителските права върху детето им да се предоставят
за упражняване на нея при един благоприятен режим на контакти между бащата и
детето.
Твърди, че два пъти се разделяли с
ответника и отново събирали – заживявали временно добре и след кратко време
ответникът започвал отново да пие. Посочва, че през изиналите години направила
всичко възможно, което било по силите й, да запази брака им, но не успяла.
Твърди, че с пиянството си, както и с моралния и физически тормоз върху нея,
съпругът й разрушил доверието помежду им, разрушил устоите на брака им. Това
прекъснало окончателно и безвъзвратно всички връзки между тях като съпрузи и
между тях вече нямало обич, привързаност и доверие, прекратени били духовните
им и физически контакти.
Счита, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен и съществуването му е безполезно за тях - съпрузите, за
детето им и за обществото. Посочва, че не е възможно заздравяване на брака им,
тъй като брачните им отношения са трайно и невъзвратимо разстроени. Не желае
съдът да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брачните отношения в интерес на запазване на отношенията им за
в бъдеще и в интерес на детето им.
Ищцата моли, да бъде постановено
решение, с което да бъде прекратен гражданския брак между нея и ответника,
сключен на 06.09.1998 г., поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения, без произнасяне по въпроса за вината
Моли, след прекратяване на брака, да носи
предбрачното си фамилно име К..
Моли, да бъде предоставено упражняването
на родителските права върху малолетното им дете А. И.И., ЕГН **********, роден
на *** г., на нея, като бъде определен режим на контакти между бащата и детето -
всяка седмица от петък вечер от 19 ч. до неделя 19 ч., с преспиване в петък и
събота вечер; на лични празници на детето или бащата, на национални празници и
през училищните пролетна и зимна ваканции - след предварително уведомяване на
майката; да го взема по един месец и през лятото, което време да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
Посочва, че местоживеенето на
малолетното им дете ще бъде на нейния постоянен и настоящ адрес: гр. Ловеч,
община Ловеч, област Ловеч, ж.к. "Младост" , ЕПЖБ - 315, вх. “Б”, ет.
3, ап. 8.
Моли, да бъде осъден бащата И.А.И. да й
заплаща, като майка и законна представителка на малолетното им дете А. И.И.,
ЕГН **********, роден на *** г., по 100 (сто) лева месечна издръжка, начиная от
влизане на решението за развода в законна сила до настъпване на законна причина
за изменение или прекратяване на тази издръжка, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска от деня на падежа и до окончателното й изплащане.
Относно семейното жилище, находящо се в
гр. Ловеч, община Ловеч, област Ловеч, ж.к. "Младост", ЕПЖБ - 315,
вх. “В”, ет. З, ап. 9, представляващо съпружеска имуществена общност, заявява да
се предостави за ползване на ответника.
Относно съдебно-деловодните разноски, в
това число и окончателната държавна такса, заявява да се понесат от всяка от
страните така, както са направени.
В законоустановения едномесечен срок, ответникът не е
подал писмен отговор, не е изразил становище, не е направил възражения, не е
сочил или представял доказателства.
В съдебно заседание
ищцата се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Ц. Тихолова. Поддържа
исковата молба, като направи оттегляне на иска
за упражняване на родителските права върху роденото от брака дете. По същество,
моли да бъде уважен предявения иск за развод, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения. Моли, да бъде определен следния
режим на контакти между нея и детето: всяка седмица от петък вечер от 19.00 ч.
до неделя 19.00 ч., с преспиване в петък и събота вечер; на лични празници на
детето или майката, на национални празници и през училищните пролетна и зимна
ваканции - след предварително уведомяване на бащата; да го взема по един месец
и през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Относно местоживеенето на детето, заявява, че следва да бъде на настоящия адрес
на бащата, а именно: гр. Ловеч, ж.к. “Младост”, блок 315, вх. “В”, ет. 3, ап.
9. Изразява желание да заплаща месечна издръжка за малолетния си син в размер
на 100.00 лева, начиная от влизане на решението в законна сила, с всички
законни последици.
Ответникът
И.А.И., редовно призован, не се явява и не изразява становище по делото.
От приложените по делото писмени
доказателства: удостоверение за сключен граждански брак № 146198/06.09.1998 г.
на Община-Ловеч; заверено копие от удостоверение за раждане серия и № АОД
000078/16.02.2000 г. на Община-Ловеч; удостоверение № 896/13.11.2012 г. на
Основно училище “Проф. Димитър Димов” – гр. Ловеч; удостоверение изх.№ **********-1/09.11.2012
г. на НОИ РУ “СО” – Ловеч; справка на НОИ РУ “СО” – Ловеч за изплатени
обезщетения за безработица на ищцата за периода от януари 2012 г. до април 2012
г.; удостоверение изх.№ **********-2/09.11.2012 г. на НОИ РУ “СО” – Ловеч;
справка на НОИ РУ “СО” – Ловеч за изплатени обезщетения за безработица на
ищцата за периода от септември 2011 г. до април 2012 г.; Декларация на ищцата
за семейно и материално положение и имотно състояние и Декларация на ищцата от
20.11.2012 г.; социален доклад на Дирекция ”Социално подпомагане”-Ловеч, от
показанията на разпитаните свидетели М.И.Н., Д.М.А. и М.Д.К., както и от становището на ищцата, всички, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Ц.И.К.
и И.А.И. са сключили граждански брак на 06.09.1998 г., в гр. Ловеч, за което е
съставен Акт № 182/06.09.1998 г. на Община-Ловеч. При сключването на брака
съпругата приела фамилното име на съпруга си – “И.”. От брака си имат родено
едно ненавършило пълнолетие дете – А. И.И., роден на *** г. Първоначално
отношенията между съпрузите били добри. Живеели в жилище на адрес: гр.
Ловеч, ж.к. “Младост”, блок 315, вх. “В”, ет. 3, ап. 9, което е в същия блок, в
който живеят и родителите на ищцата, но в друг съседен вход. Не се спори, че през всичките години на брака на
съпрузите, ответникът се е грижил и осигурявал материалното благополучие на
семейството, като поставял на първо място издръжката на сина им. От няколко
години обаче между съпрузите започнали да възникват проблеми и семейни
скандали, тъй като ответникът злоупотребявал с алкохол. Тогава той имал
агресивно и грубо поведение към ищцата, обиждал я, дори погасял да я бие, а
това ставало пред очите на детето. През месец септември 2012 г. ищцата се
пренесла в жилището на родителите си, намиращо се в съседния вход “Б” на блок
315, а детето не пожелало да тръгне с нея и останало при баща си. През месец
декември ищцата се върнала в семейното жилище, заради детето, тъй като му
предстоял и рожден ден, но не си върнала там багажа. Опитала се да разговаря с
ответника да се разберат, заради детето, но промяна в поведението му не
настъпила. Ответникът продължавал да пие алкохол и не направил нищо, за да
подобрят отношенията си. Не давал на съпругата си да възпитава детето, а то от
своя страна възприело неговото грубо поведение, като обиждало майка си и не й
се подчинявало. В училище също се отнасяло грубо и агресивно към съучениците си,
в часовете било недисциплинирано. В този смисъл са показанията на св. М. Н.,
негов класен ръководител.
Описаните
по-горе факти относно влошените отношения между страните се установяват от
показанията на разпитаните свидетели Д. А. и М. К., последната майка на ищцата,
като съдът преценява нейните показания с оглед на всички други данни по делото,
предвид възможната им заинтересованост, и ги намира за обективни и
безпротиворечиви, съответстващи на останалите свидетелски показания.
При така
установената фактическа обстановка съдът счита, че бракът между Ц.И.И. и И.А.И.
е дълбоко и непоправимо разстроен, неговото запазване не е в интерес на
страните и детето. Между съпрузите е налице отчуждение, липсва разбирателство и
уважение, двамата често се разделят, като ищцата се връща в семейното жилище
единствено заради детето.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че гражданският брак между Ц.И.И. и И.А.И., сключен
на 06.09.1998 г., в гр. Ловеч, с Акт № 182/06.09.1998 г. на Община-Ловеч,
следва да бъде прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Относно
обстоятелството, при кого от родителите ще живее роденото от брака малолетно
дете, упражняването на родителските права върху него, режима на личните
отношения с него и издръжката му, съдът следва да се произнесе служебно, на
основание чл. 59 ал. 2 от СК, тъй като съпрузите не са постигнали споразумение
по тези въпроси.
Безспорно
е, а и от свидетелските показания се установи, че детето А. е останал да живее
при баща си в семейното жилище. Майката го посещава там, за да готви и чисти и
да участва във възпитанието му. Баща му осигурявал пари за всичко, каквото
поиска.
При
извършеното социално проучване малолетният А. изявил желание да остане при баща
си в семейното жилище, където разполагал с добри условия и имал собствено лично
пространство. Казал, че поддържа добри отношения с майка си, но предпочита да
живее при баща си. А. е ученик в шести клас в ОУ “Проф. Димитър Димов” – гр.
Ловеч.
Съдът,
като съобрази възрастта на детето – навършени 13 години, както и че при
разделите на родителите си същото винаги е оставало при баща си и желанието му
е да живее при него, счита, че в негов интерес ще бъде родителските права да се
упражняват от бащата, а на майката следва да се определи поискания от нея режим
на лични отношения с детето, а именно: всяка седмица от петък вечер от
19.00 ч. до неделя 19.00 ч., с преспиване в петък и събота вечер; на лични
празници на детето или майката, на национални празници и през училищните
пролетна и зимна ваканции - след предварително уведомяване на бащата; да го
взема по един месец и през лятото, което време да не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата. Местоживеенето на детето следва да бъде на настоящия адрес на
бащата, а именно: гр. Ловеч, ж.к. “Младост”, блок 315, вх. “В”, ет. 3, ап. 9.
Ищцата следва да бъде осъдена да
заплаща на ответника И.А.И., като баща и законен
представител на малолетното им дете А. И.И., роден на *** г., ЕГН **********,
месечна издръжка в предложения от нея размер от 100.00 лева, считано от влизане
на съдебното решение в сила до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на тази издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.
Семейното жилище, находящо се в гр. Ловеч, ж.к. “Младост”, блок 315, вх. “В”, ет. 3, ап. 9, следва да се предостави за ползване на ответника И.А.И..
След прекратяването на гражданския
брак, ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име “К.”.
При този изход на процеса, съгласно чл.
6 т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съдът определя 50.00 лева окончателна държавна такса, от която ищцата е внесла
по сметка на ЛРС сумата 25.00 лева при завеждане на иска, а останалата сума от
25.00 лева, следва да се внесе от ответника по сметка на ЛРС, на основание чл.
329 ал. 1, изр. 2 от ГПК. Ищцата, като дължаща издръжка за малолетното дете,
следва да внесе по сметка на ЛРС сумата 144.00 лева, представляваща държавна
такса върху размера на присъдената издръжка.
Направените от ищцата разноски по
делото следва да останат в нейна тежест така, както са направени, на основание
чл. 329 ал. 1, изр. 2 от ГПК, в който смисъл е и становището й в исковата молба.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК,
сключен на 06.09.1998 г., в гр. Ловеч, с Акт № 182/06.09.1998
г. на Община-Ловеч, между Ц.И.И., ЕГН **********,***, и И.А.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Александрово,
община Ловеч, област Ловеч, ул. “И. Вазов” № 18, и настоящ адрес:***, чрез развод, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл. 49 ал. 1 от СК.
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху роденото от брака малолетно дете А. И.И., роден на *** г., ЕГН **********, предоставя на бащата И.А.И.. На майката Ц.И.И. определя следния режим на лични отношения с детето: всяка седмица от петък вечер от 19.00 ч. до неделя 19.00 ч., с преспиване в петък и събота вечер; на лични празници на детето или майката, на национални празници и през училищните пролетна и зимна ваканции - след предварително уведомяване на бащата; да го взема по един месец и през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето А. И.И., роден на *** г., ЕГН **********, ще бъде
на настоящия адрес на бащата И.А.И.,***.
ОСЪЖДА Ц.И.И., с горните данни, да заплаща на И.А.И., с
горните данни, като баща и законен представител на малолетното им дете А. И.И.,
роден на *** г., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 100.00 лв. /сто лева/, считано от влизане на
съдебното решение в сила до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на тази издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. Ловеч, ж.к. “Младост”, блок 315, вх. “В”, ет. 3, ап. 9, предоставя за ползване на И.А.И..
След прекратяването на гражданския
брак, жената ще носи предбрачното си фамилно име “К.”.
ОСЪЖДА И.А.И., с горните данни, да
заплати по сметка на ЛОВЕШКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за
прекратяване на брака.
ОСЪЖДА Ц.И.И., с горните данни, да
заплати по сметка на ЛОВЕШКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата 144.00 лв. /сто четиридесет и четири лева/, представляваща
държавна такса върху размера на присъдената издръжка.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: