№ 1578
гр. Варна, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501391 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, жк
Младост 4 Бизнес парк София сгр.14, чрез пълномощник юрк Н.М. срещу Решение №
260852 от 09.03.2021г., постановено по гр.д.№ 19505 по описа на ВРС за 2019г., с което е
ОТХВЪРЛЕН предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, срещу П. АЛ. М. ЕГН
********** от ****************************************, искс правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за
Сумата от 3461.55лв., представляваща главница по кредит PLUS-11650680 от
15.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
27.09.2019г. до окончателното плащане на дълга
Сумата от 774.59лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за периода
1
от 05.07.2018г. до 05.11.2019г.,
Сумата от 55.02лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.08.2018
до 03.09.2019г., присъдени по заповедното гр.д.№15334/2019г. на ВРС, както и предявения в
евентуалност осъдителен иск за същите суми.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Оспорва се
извода на съда за недействителност на договора за кредит по смисъла на чл.23 от ЗПК
поради несъответствие с императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи се, че
както националния закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към
съдържанието на договора посочване на компонентите на ГПР, доколкото същите са
нормативно определени в чл.19, ал.1 от ЗПК, респ. Приложение №1 към ЗПК. Изразява се
становище, че изискването за посочване отделно на главница и лихва в рамките на отделна
погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11, ал.1 т.12 от ЗПК, която касае
хипотеза, при която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за
кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, като планът
трябва да съдържа разбивка за всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е и
разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗПК, според която когато се прилага чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК
кредиторът предоставя на потребителя при поискване извлечение от сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи планове. Счита, че хипотезата на чл.11, ал.1,
т.12 от ЗПК не следва да се смесва с тази по т.11, която е приложима в настоящия случай и
съобразно която не е предвидено завишено по съдържание изискване към погасителния
план. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
уважаване на исковете в цялост с присъждане на сторените разноски в исковото и
въззивното производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез назначения от исковия съд особен
представител, депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на
въззивната жалба. Поддържа въведените с отговора на исковата молба възражения относно
действителността на договора от 21.02.2017г. Моли за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с
жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
2
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД заявява за разглеждане пред Районен съд
Варна установителен иск по реда на чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу П.
АЛ. М. за установяване дължимостта на суми по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-11650680 от 115.10.2015г., както следва : 3461.55 лева – главница, 774.59 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.07.2018г. до 05.11.2019г. и 55.02 лева–
законна лихва за забава за периода от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита – 05.08.2018г. до 03.09.2019г., както и законна лихва за забава върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба пред съда до окончателното плащане на
дълга. Настоява се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. В условие на
евентуалност е заявен за разглеждане осъдителен иск за същите суми.
В исковата молба се твърди, че с договор за потребителски заем PLUS-11650680 от
15.10.2015г. ищцовото дружество е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на
6000 лева и сумата от 1612.80 лева за закупуване на застраховка. Усвояването на сумата по
договора е удостоверено с полагането на подпис от длъжника в поле Удостоверение на
изпълнението. За последния е възникнало задължение да погаси заема на 46 месечни
вноски, всяка от по 276.50 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по
заема, ведно с оскъпяването й, съгл. ГПР в размер на 46 % и лихвен процент в размер на
36.18 %. Твърди се, че посочената месечна погасителна вноска е сбор от главницата по
заема, ведно с възнаградителна лихва, както и месечна погасителна вноска по допълнително
сключената застраховка „Защита на плащанията“. Изнася се, че П.М. е преустановила
плащанията по вноските на 05.07.2018г., като към тази дата са погасени 31 месечни вноски.
Твърди се, че на осн.чл.5 от договора вземането на кредитора става изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, като в конкретния случай се
настоява, че задължението е станало изцяло изискуемо на 05.08.2018г. Твърди се кредиторът
е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение на цялото задължение, в която е
обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да погаси. Същевременно в исковата
молба изрично е направено изявление, че настоящият иск има характер на волеизявление, че
3
кредиторът приема кредита за предсрочно изискуем и с връчване на препис от ИМ,
изискуемостта се обявява на длъжника.
С писмения отговор назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на
ответника оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на валидно
облигационна връзка между страните, породена от процесния договор за заем; получаването
на сумата; обявяване на предсрочна изискуемост. Въвежда се възражение за
недействителност на договора поради противоречие с нормата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК,
като при прилагане разпоредбата на чл. 22 във вр. чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 23 от ЗПК
длъжникът дължи възстановяване на кредитора само на чистата стойност на предоставения
финансов ресурс. Сочи се, че доколкото ответницата е погасила сумата от 8715 лева, но
сумите, предмет на иска са недължими.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на
15.10.2015г. на П.М., в качеството й на кредитополучател, е предоставен кредит в размер на
6 000лв. за срок от четири години с начален момент 5.12.2015г. и краен падеж 5.11.2019г.
при обща стойност на плащанията за погасяване на задължението в размер на 13 272 лв.,
като в договор е уговорено закупуването и на застраховка „Защита на плащанията“ със
застрахователна премия в размер на 1 612.80лв. и 210 лв. такса ангажимент.
Договорът е двустранно подписан на всяка страница, като подписа на длъжника не е
оспорен, поради което следва да се приеме за доказано съществуването на облигационна
връзка между страните по делото, възникнала по силата на Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-11650680 от 115.10.2015г., представен и приет по делото.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената във въззивното производство
ССчЕ се установява, че със част от предоставената сума (общо от 6 000 лева) в размер на
3 401.29 лева е погасено задължение по друг кредит – PLUS- 10876916, сумата от 2 388.71
лева е предоставена на М. по банков път по сметка в Юробанк България АД на 15.10.2015г.,
удържана е такса ангажимент от 210 лева. Сключен е договор за застраховка „Защита на
плащанията“ с размер на застрахователна премия от 1 612.80 лева.
Към договора има приложен погасителен план от съдържанието, на който се
установява, че страните са договорили кредитът да бъде върнат със 46 броя месечни вноски
от по 276.50 лева, ведно със задълженията по застрахователна премия, годишен процент на
разходите в размер на 46 % и годишен лихвен процент в размер на 36.18 %. От същия се
установява още, че първата дължима вноска е с падежна дата 05.12.2015 г., а последната –
05.11.2019г., като общата стойност на плащанията възлиза на 13 272 лева.
Съгласно чл.3 от договора, месечната погасителна вноска съставлява изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка
и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, а
4
съгласно чл.5 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски
по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора, а при просрочване на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени
от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането. Видно от чл.7 е, че месечните погасителни вноски покриват
компонентите на задължението в последователност разноски, включително за събиране на
вземането, лихви, главница.
От приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
назначената ССчЕ се установява, че с плащане от 16.07.2018г. е извършено погасяване на
задълженията по вноската с падеж 05.07.2018г., в резултат на което е налице остатък по
главница в размер на 3293.55 лева и за договорна лихва в периода от 05.08.2018г. до
05.11.2019г. в размер на 838.85 лева. Налице са данни, че на 08.07.2019г. по договора е
внесена сума от 389.60 лева, с която са извършени плащания за лихви, при което общия дълг
по кредита възлиза на 3461.55 лева – главница и 774.59 лева – договорна лихва за периода от
05.08.2018г. до 05.11.2019г.; законната лихва за забава за периода от 09.07. до 27.09.2019г.
възлиза на 77.88 лева.
По иска с правно основание чл.422 във вр.чл.415 от ГПК във вр. чл.79 ЗЗД във
вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр.чл.9 от ЗПК в тежест
на ищцовото дружество е да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по което е изпълнило
задълженията си точно, както и възникналото в негова полза изискуемо вземане срещу
ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, както и
твърденията си относно размер на дължимата от ответника сума и настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, а така също и забавата на ответника да изпълни задълженията си
по договора в уговорения срок.
Установява се по безспорен начин облигационната връзка между страните във връзка
със сключеният между тях на 15.05.2015г., в писмена форма договор за потребителски
паричен кредит.
Конкретният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18/05.03.2010 г., в редакцията му от 20.02.2015 г.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от
ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения
5
кредитен ресурс, ведно със застрахователна премия, общ размер на плащанията, лихвения
процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент от 36.18 % и годишният процент
на разходите – 46 %, погасителен план, съдържащ информация за броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски и техния размер.
Настоящият състав не споделя възраженията на ответника в отговора на исковата
молба за нарушение и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на годишния
процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, на основание на които
първоинстанционният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен. Видно е, че в
случая размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се формира по определения
в приложение № 1 към ЗПК начин. В това приложение са посочени редът и начинът на
изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му.
Изложеното дотук обуславя извод, че процесният договор не е недействителен на
някое от специалните основания по чл. 22 ЗПК.
Безспорно изискването на чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК налага императивното изискване
договора за потребителски кредит да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Но в конкретния случай, доколкото за целия
срок на договора е договорен фиксиран лихвен процент, липсва задължение погасителния
план да съдържа информация за последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми.
Следователно изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1,
т.7-9 от ЗПК са изпълнени.
По отношение размера на лихвения процент : Според нормата на 19 ЗПК,
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на РБългария. Същевременно,
договорната лихва е възнаграждението (печалбата) на кредитора за това, че е предоставил
определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното
обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез
определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента,
която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на
последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се направи на
плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, надвишава
6
фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. В случая, от една страна
определеният в договора размер на ГПР от 46 % не надвишава пет пъти размера на
законната лихва (50%), а договореният лихвен процент е 36.18%, който от друга страна е
съобразен с обстоятелството, че се касае за необезпечен заем, отпуснат от небанкова
финансова институция, който е високорисков за кредитора, респективно следва да бъде
отчетен чрез заплащане на по-висока възнаградителна лихва. Преценката на клаузата от
договора, с която е приет размерът на договорната лихва, не дава основание да се приеме, че
тази клауза противоречи на добрите нрави. По действащото българско право максималният
размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. Според приетото в съдебната практика на ВКС, противно на добрите нрави е
да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
при необезпечен заем и надвишаваща друкратния размер на законната лихва по обезпечен с
ипотека или по друг начин заем. В случая не са налице данни за размера на основния лихвен
процент към датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит, но и при
0% ОЛП, плюс 10 пункта, размерът на законната лихва е 10%, или уговореният в договора
годишен лихвен процент от 36.18 % ненадхвърля значително трикратния размер на
законната лихва и не накърнява добрите нрави.
Не са ангажирани от ищеца, въззивник в настоящото производство, годни
доказателства, въз основа на които да се удостовери редовно връчване на поканата до
длъжника, с която целия размер на дълга се обявява за предсрочно изискуем. При тези
обстоятелства не се установява преди подаването на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК до
длъжника да е достигнало волеизявлението на кредитора, че е упражнил правото си да обяви
предоставения кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Нещо повече, изрично в
обстоятелствената част на ИМ, отправя изрично изявление в посока исковата молба да се
счита за уведомление за предсрочна изискуемост на целия дълг.
На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.1-5 с
оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици (В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I
т.о.). Препис от ИМ е връчена на особения представител на ответника на 06.03.2020г.,
когато окончателния падеж вече е настъпил (05.11.2019г.), т.е. предсрочна изискуемост не е
обявявана.
Същевременно следва да се отчете факта, че към момента на приключване
съдебното дирене е настъпил окончателния падеж за плащане по вземането. С оглед на това
и съгласно т.1 на ТР № 8/02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС няма
пречка съдът да се произнесе по основателността на иска относно погасителните вноски,
чиято предсрочна изискуемост не е настъпила към датата на подаване на заявлението по
7
чл.417 от ГПК, но са били изискуеми към момента на предявяване на иска по чл.422 от ГПК
и/или до формиране на сила на присъдено нещо.
Съгласно разясненията дадени в т. 2 на Т.Р. №3/2017 г. на ВКС ОСГТК от 27.03.2019
г. размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва
да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
Както се посочи предсрочна изискуемост не е обявявана, като към настоящия момент
е настъпил окончателния падеж на вземането. Ищецът твърди, че ответникът е погасил
тридесет и една вноски по договора за кредит. В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираните суми. В тази насока доказателства не са ангажирани. Ето защо в полза
на кредитора съществува вземане за главница в размер на 3293.55 лева, поради което искът
следва да бъде уважен изцяло.
Следва да се присъдят и акцесорните претенции, а именно тази за договорната лихва
в размер на 774.59 лева за периода на действие на договора, а именно от 05.07.2018г. до
05.11.2019г. и 55.02 лева, законна лихва за забава върху дължимите главници по месечните
вноски за периода от 05.08.2018г. до 03.09.2019г., като доказани освен по основание, така и
по размер от доказателствата по делото.
На основание гореизложеното съдът счита депозираната жалба за основателна, като
първоинстанционния съдебен акт следва да се отмени и предявеният искове да се уважат.
По разноските: Предвид резултата от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по
аргумент от мотивите по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество направените съдебно– деловодни разноски за заповедно производство в размер
на 135.82 (85.82+50) лева, исковото производство в размер на 783.02 (152.64+100+530.38)
лева и пред въззивната инстанция в размер на 719.23 (119.23+100+200+300) лева.
По изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260852 от 09.03.2021г., постановено по гр.д.№ 19505
по описа на ВРС за 2019г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България,
гр.София, срещу П. АЛ. М. ЕГН ********** от
****************************************, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
8
вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за
Сумата от 3461.55лв., представляваща главница по кредит PLUS-11650680 от
15.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
27.09.2019г. до окончателното плащане на дълга
Сумата от 774.59лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за периода
от 05.07.2018г. до 05.11.2019г. ,
Сумата от 55.02лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.08.2018
до 03.09.2019г., присъдени по заповедното гр.д.№15334/2019г. на ВРС, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че П. АЛ. М. ЕГН
********** от **************************************** дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
клон България, гр.София
Сумата от 3461.55лв., представляваща главница по кредит PLUS-11650680 от
15.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
27.09.2019г. до окончателното плащане на дълга
Сумата от 774.59лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за периода
от 05.07.2018г. до 05.11.2019г. ,
Сумата от 55.02лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.08.2018
до 03.09.2019г., присъдени по заповедно гр.д.№15334/2019г. на ВРС.
ОСЪЖДА П. АЛ. М. ЕГН ********** от
**************************************** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България,
гр.София направените съдебно– деловодни разноски за заповедно производство в размер на
135.82 лева, исковото производство в размер на 783.02 лева и пред въззивната инстанция в
размер на 719.23 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10