Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260037
Гр.Бяла, 28.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Пламен Дочев
при участието на секретаря Валентина Великова,
сложи за разглеждане гр. дело № 90 по
описа за 2020г. и като разгледа
докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно чл.422 ГПК.
В исковата молба на
ищцовото дружество се излагат твърдения, че ответната страна дължи сумите, за
които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1006/2019г. на БРС.
От
съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
им дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1006/2020г. на БРС, а именно: главница в размер 109,95 лв./ сто и девет
лева и деветдесет и пет ст./ - неплатени далекосъобщителни услуги за периода 05.02.2018г.
до 04.03.2018г. по фактура № **********/05.03.2018г. и считано от 05.03.2018г.
до 04.04.2018г. по фактура № **********/05.04.2018г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 17.10.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 388,11 лв. /триста осемдесет и осем лева и
единадесет ст./ - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги, както и сумата от 129,90 лв. /сто двадесет и девет лева и деветдесет
ст./ остатък от цена на мобилно устройство –„Nokia
2 Blue“ и PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G.
Претендират се разноските по делото.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника. Прави се възражение и за нищожност на клаузите от
договора и ОУ, като неравноправни, нарушаващи правата на потребителя и
противоречащи на добрите нрави. Прави се възражение и за нищожност на договорната
неустойка, като прекомерна, надхвърляща трикратно размер на главницата, с което
се нарушавали добрите нрави, защото целта, за която била уговорена, излизала
извън присъщите й обезщетителна и санкционна функции.
В съдебно
заседание ответникът, чрез назначения му особен представител, моли за
отхвърляне на осъдителните искове.
Препис от
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на заявителя
с разпореждане от 29.01.2018г. е указано да предяви иск за вземането си, като
такъв е предявен в едномесечен срок. Ето защо, от изложеното до тук съдът
намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите,
за които е издадена заповедта за изпълнение.
Като писмени
доказателства по делото са приети процесните договори - за мобилни услуги и за
лизинг, ведно с приложение - ценова листа и декларация на клиента, както и
общите условия на оператора и фактури.
В настоящия случай, особеният представител на ответника е признал иска за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение, но не в пълния размер, за който е издадена
заповедта, а за сумата от 109,95 лв., като наведеното в исковата молба, а и в
отговора основание за дължимост на посочената сума съвпада с приетите и
неоспорени писмени доказателства по делото.
Предвид и признанието от процесуалния представител на ответника на
предявената искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК, като в
срока за отговор ответникът не оспорва, че дължи на основание чл.422/ ГПК
сумата в размер на 109,95 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги и
признава размера на главницата, съдът намира същият за основателен и доказан до
тази му част. По делото не е спорно, а и от представеният договор за мобилни
услуги, се установява възникналото облигационно правоотношение между страните.
Съдът приема, че представените справки (извлечения), фактури за потребление на
процесните мобилни номера за сочените
периоди от време и издадените въз основа на тях данъчни фактури, макар и
едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, при условие, че не
са оспорени от последния, доказват предоставените му услуги и претендираните за
тях цени. Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата
претенция за ползваните от него мобилни услуги
за мобилен номер за отчетен период (негова е
доказателствената тежест), поради което съдът приема за установено
съществуването на вземането на ищеца в искания размер.
Втората
претенция за неустойка е уговорка в размер на сумата от стандартните за
съответната програма месечни абонаменти за номера, дължими до края на срока на
договора, при предсрочно прекратяване по вина на потребителя. Съобразно чл. 92
от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята
на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения. В конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност е
равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този
начин се позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че
след прекратяването той не предоставя услугата. Още повече, че неустойката се
начислява в размер на стандартната, а не на преференциалната месечна такса,
уговорена между страните, като по този начин се създават условия за
неоснователно обогатяване на оператора и се нарушава принципа за
справедливостта. Такава неустойка при предсрочно прекратяване, дължима в размер
на всички абонаментни вноски до момента на изтичане на срока на договора, противоречи
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, като този
иск се явява неоснователен.
Последната
претенция касае неплатени лизингови вноски в размер на 129,90 лева. С договора
за лизинг ищецът е предоставил на ответника
мобилен апарат, като с положения си подпис абонатът е декларирал, че му е
предадена годна за употреба вещ (мобилно устройство), която отговаря на
съответните технически характеристики. С договора тази вещ е предоставена за
ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски
по описания в договора погасителен план, които е следвало да се заплащат. Вече
в тежест на ответника е да докаже своето изпълнение по договора, а именно - че
е заплащал месечните вноски за лизинга на устройството. Доказателства обаче в
тази насока не са представени, поради което след като не е установил пълно
погасяване на задължението, ответникът следва да бъде осъден да заплати цената
на устройството. Отделно от това, лицето не доказва, че е върнало вещта, поради
което следва да се приеме, че е останало държател на същата, без да я плати.
Именно предвид неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг, на
основание чл.12, ал. 2 от ОУ към договора за лизинг месечните му вноски за
изплащане на устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен
размер.
Ищецът
претендира разноски в общ размер на 1070 лв., като съобразно изхода на делото,
съдът счита, че се дължат такива в размер на 408,69 лв., по аргумент от чл.78,
ал.3 от ГПК, поради което тези разноски следва да се възложат на ответника.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, че В.Т.И., с ЕГН-********** *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост 4, бизнес
парк София, сграда 6, представлявано от адв.З.Й.Ц. от САК, сумата от 109,95 лв.
/сто и девет лева и деветдесет и пет ст./ неплатени далекосъобщителни услуги за
периода 05.02.2018г. до 04.03.2018г. по фактура № **********/05.03.2018г. и
считано от 05.03.2018г. до 04.04.2018г. по фактура № **********/05.04.2018г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 17.10.2019г. до
окончателното изплащане.
ПРИЗНАВА за установено, че В.Т.И., с ЕГН-********** *** дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от адв.З.Й.Ц. от САК,
сумата от 129,90 лв./ сто двадесет и девет лева и деветдесет ст./ остатък от
цена на мобилно устройство –„Nokia 2 Blue“ и PRESTIGIO
WIZE 3418 8 4G.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от адв.З.Й.Ц. против В.Т.И.,
с ЕГН-********** ***, иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата в
размер на 388,11 лв. /триста осемдесет и осем лева и единадесет стотинки/,
представляваща неустойка при прекратяване на договора, сключен между страните,
поради неплащане от ответника на дължимите суми, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА В.Т.И., с ЕГН-********** *** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК130460283, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, представлявано
от адв.З.Й.Ц. от САК, сумата от сумата от 408,69 лв. /четиристотин и осем лева
и шестдесет и девет ст./ държавни такси
и адв. възнаграждения по
ч.гр.д.№1006/2019г. на БРС и по настоящото производство.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение № 405 от 15.11.2019г. по ч. гр. д. № 1006/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла, в частта, с която е
разпоредено В.Т.И., с ЕГН-********** ***
да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, сумата над 239,85 лв./ двеста тридесет и осем лева и осемдесет и пет ст./, представляващи главница по заповед за изпълнение на парично задължение № 405/15.11.2019г. по ч.гр.д. № 1006/2019г. по описа на Районен съд – Бяла.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/