О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №260019
гр.Кюстендил, 11.01.2021г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно
заседание на единадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ваня Богоева
Членове:
Евгения Стамова
Веселина Джонева
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№551/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 – чл.279 във вр. с чл.577 от ГПК.
Делото има за предмет разглеждане на частната жалба на
П.П.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника й адв.М.КР. от
АК-Кюстендил, същата и като съдебен адреса***, подадена срещу определение №4 от 11.11.2020г. на съдия по вписванията при
Кюстендилския районен съд (КнРС), с което е отказано заличаване на договорна
ипотека №130, том I,
дв.вх.№1249/27.04.2006г. въз основа на искане с вх.№3872/11.11.2020г. по описа
на Служба по вписванията-гр.Кюстендил.
В
частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на атакувания акт.
Излагат се доводи, че жалбоподателката – заинтересовано лице и подател на
заявлението, по което е постановен обжалвания отказ, има качеството на купувач
на публична продан на недвижимия имот, по отношение на който е било поискано
заличаване на ипотеката, както и, че към подаденото заявление Д. е приложила
всички изскуеми се според чл.19 ал.2 от Правилника за вписванията документи.
Твърди се, че влязлото в сила постановление за възлагане на недвижимия имот е
било вписано по разпореждане на съдията по вписванията, на основание отделно
заявление, подадено от Д. на същата дата, поради което наличието му е било
известно на компетентния орган. Същевременно се оспорва правилността на извода
на съдията по вписванията за изискуема се нотариална заверка на подписа на
заявителя, с разбирането, че подобно изискване законът въвежда единствено по
отношение на молба за заличаване на ипотеката, подадена от кредитор. Възразява
се и срещу извода, че молбата нямала изискуемото се по чл.6 б.„в“ от ПВ
съдържание.
Претендира
се отмяна на постановения отказ, съдържащ се в определение №4/11.11.2020г. на съдия по
вписванията при Районен съд – Кюстендил, постановяване заличаването на
посочената договорна ипотека и връщане на преписката със задължителни указания
за извършване на исканото заличаване.
Към частната жалба са приложени документите по
преписката, образувана пред СВ при КнРС, както и заверен препис от влязло в
сила и вписано в СВ постановление за възлагане на недвижим имот.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната
жалба е допустима, като подадена в срок, от лице, което има право на жалба и
срещу подлежащ на атакуване акт на съдията по вписванията, в хипотезата на
чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.577 ал.1 от ГПК.
Преценена
по същество, жалбата се явява основателна, а постановеният отказ – неправилен,
поради следните съображения:
Със
заявление с вх.№3872/11.11.2020г., подадено до СВ при КнРС, П.П.Д. е поискала
да се извърши заличаване на договорна ипотека с №130, том I, дв.вх.№1249/27.04.2006г. Към
заявлението са били приложени: 1/ препис от нотариалния акт с №191, том II, дело №357/2006г. по описа на
нотариус ЕВГ.П., с рег. №188, с който е била учредена договорна ипотека; 2/
удостоверение, изх.№12438/10.11.2020г., издадено от ЧСИ ЕЛ.ХР., с рег.№743, с
район на действие – Окръжен съд-Кюстендил, по изп.д.№20197430400192, на П.П.Д.,
в качеството й на купувач на публична продан в уверение на това, че
постановлението, с което й е възложен ипотекирания имот е влязло в сила на
09.11.2020г., както и в уверение на това, че Д., като купувач на публичната
продан, не е поела по реда на чл.175 ал.2 от ЗЗД вписаната договорна ипотека
под №130, том I,
дв.вх.рег.№1249/27.04.2006г., подновена с акт №106, том I, дв.вх.рег.№1132/31.03.2016г.
относно същия имот, по съгласие с ипотекарния кредитор „*******“ АД, с ЕИК *******,
в качеството му на цесионер по договор за прехвърляне на вземане от „**************“
АД, с ЕИК *******, в полза на когото е вписана върху недвижимия имот договорна
ипотека, с ипотекарен длъжник Любомир Кирилов Иванов, с ЕГН **********; 3/
квитанция за внесена държавна такса в размер на 10.00 лева, по чл.3 ал.3 от
ТДТСАВ.
С
обжалваното определение съдия по вписванията при КнРС е отказал да извърши
заличаване на вписаната договорна ипотека, изтъквайки два основни довода: 1/
подаденото заявление, имащо за цел да послужи като молба за заличаване на
договорна ипотека, не отговаряло на изискванията за форма на акта, а именно – с
нотариално заверен подпис, съгласно изискването на чл.3 ал.1 от ПВ и 2/ в
конкретния случай липсвало предвиденото съдържание на акта по смисъла на чл.6
б.„в“ от ПВ.
От
представените към частната жалба документи се установява, че на 11.11.2020г. П.Д.
е направила и искане за вписване на влязлото в сила постановление за възлагане
на недвижимия имот по изп.д.№20197430400192 по описа на ЧСИ ЕЛ.ХР., което
искане е било уважено и постановлението е било вписано под №36 том XVI, вх.рег.№3869/11.11.2020г.
При
установените по делото факти, настоящият състав счита, че не може да бъдат
споделени доводите, послужили като основание на съдията по вписванията да
откаже заличаване на вписаната договорна ипотека.
Функциите
на съдията по вписванията са ограничени до оказване на съдействие на молителя
при отчитане на публичните интереси, на които е подчинено воденето на
регистъра. От тази гледна точка и действията на съдията по вписванията са
предопределени от закона, а правна норма указва условията, на които следва да
отговаря отправеното искане за отразяване на предвидено обстоятелство в
нотариалните книги. Регламентирани са и три самостоятелни способа за отразяване
на нормативно предписаната информация – вписване, отбелязване и заличаване
(чл.2 от ПВ). Изрично са разграничени правилата за осъществяване на всяко от
тях, като инициираната процедура по заличаване на договорна ипотека след реализирана
публична продан, съгласно чл.19 ал.2 от ПВ, предполага: 1) влязло в сила
постановление за възлагане на недвижим имот и 2) удостоверение, издадено от
съдебния изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния
кредитор по реда на чл.175 ал.2 от ЗЗД.
В
случая и двете условия са били налице, а развитата от съдията по вписвания теза
не намира нормативна основа и препятства упражняване на правото на купувача при
реализираната принудителна продан да премахне ограничението на придобитото
право на собственост, смущавано от вписаната ипотека.
Законът
предписва писмена форма на изявлението за заличаване като заинтересован
определя купувача на публичната продан. От представените заверени преписи се
установява заверено за влязло в сила постановление за възлагане на недвижим
имот, идентифициран в легитимиращия акт като идентичен с описания в договора за
договорна ипотека недвижим имот. В случая по конкретната преписка не е било
представено вписаното в СВ постановление, но доколкото то несъмнено е било
вписано в същия ден, това обстоятелство би следвало да е и служебно известно на
съдията по вписванията.
Съгласно
разпоредбата на чл.175 ал.1 от ЗЗД с извършването на публична продан на имота
всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата
ипотека, се погасяват. В чл.19 ал.2 от
Правилника за вписванията се сочи, че заличаването на ипотека върху
недвижим имот, продаден на публична продан, се извършва по молба на купувача на
недвижимия имот. Към молбата купувачът представя влязло в сила и вписано в
книгите за вписванията постановление за възлагане на недвижимия имот и
удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел
ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл.175 ал.2 от ЗЗД.
Неоснователен
е според съда мотивът на съдията по вписванията относно изискването за
нотариална заверка на подписа на молителя върху процесното заявление. В закона
не съществува подобно изискване и същото не може да се извлече от чл.3 ал.1 от
ПВ, доколкото разпоредбата на чл.19 ал.2 от ПВ е специална и същата не изисква
нотариално заверена форма нито по отношение на заявлението, нито по отношение
на удостоверението, издавано от съдебния изпълнител. Касае се за производство,
което е самостоятелно такова и не е подчинено на изискванията заложени за
вписване на актове, като определено заличаването на вписана ипотека не е сред
изброените актове по чл.4 от ПВ.
По
идентични съображения, няма как да намери приложение и изискването на чл.6
б.„в“ от ПВ, отнасящ се до съдържанието на подлежащите на вписване актове, като
при това трябва да се отбележи, че в приложеното към заявлението удостоверение
на ЧСИ се съдържа много ясно, пълно и конкретно описание на имота, по отношение
на който се иска заличаване на ипотеката.
Само
за пълнота на изложението, следва да се посочи, че формалната липса на
приложено към заявлението постановление за възлагане на недвижим имот, вписано
в книгите за вписванията, е преодоляна с представянето на такова към частната
жалба. С нормата на чл.278 ал.2 от ГПК, според която съдът сам решава въпроса
по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо, се
въвежда съществено отклонение от една от характеристиките на ограничения
въззив, а именно това, че въззивният съд решава спора само въз основа на
доказателствата, събрани от първата инстанция - така постановките на
тълкувателно решение №6 от 15.01.2019г. на ВКС по тълк.д.№6/2017г. ОСГТК,
според което обжалването с частна жалба се подчинява на правилата на пълен
въззив. Възможността делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред
въззивната инстанция без ограничения е основен белег на пълното (същинско)
въззивно обжалване, позволяващо да бъдат коригирани не само грешките, допуснати
от първоинстанционния съд/съдията по вписванията, но и тези, допуснати от
страните. По този начин в уредбата на обжалването на определения и
разпореждания законодателят е дал превес на принципа за установяване на
обективната истина (чл.10 от ГПК)
пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно
начало.
Изложеното очертава
извод за незаконосъобразност на постановения отказ, който следва да бъде
отменен, следва да бъде разпоредено заличаване на вписаната ипотека, а на
съдията по вписванията следва да бъдат дадени указания за фактическо извършване
на исканото заличаване.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №4 от 11.11.2020г. на
съдия по вписванията при Кюстендилския районен съд, с което е отказано
заличаване на договорна ипотека №130, том I, дв.вх.№1249/27.04.2006г. въз
основа на искане с вх.№3872/11.11.2020г. по описа на Служба по
вписванията-гр.Кюстендил.
ДА СЕ ЗАЛИЧИ договорна ипотека, вписана под №130,
том I,
дв.вх.рег.№1249/27.04.2006г., подновена с акт №106, том I, дв.вх.рег.№1132/31.03.2016г.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията
към Служба по вписванията при Кюстендилския районен съд, с указание за
извършване на исканото със заявление с вх.№3872/11.11.2020г. по описа на Служба
по вписванията-гр.Кюстендил от П.П.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, заличаване на
договорна ипотека върху посочения в приложените нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека и удостоверение, издадено от ЧСИ, недвижим имот.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.