МОТИВИ към Присъда № 13 от 20.01.2020 г. по н.о.х.д.№ 6175 по описа
на РС-Пловдив за 2018 г., ХХ н.с.
Внесен е в съда обвинителен акт
срещу Р.И. *** затова че : в периода от края на 2016 г. до
24.02.2017 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел
да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Т.М.Т.
и Х.Н.А., като с това им е причинил имотна вреда общо в размер на 3 200
лв., както следва: от края на 2016 год. до 24.02.2017 год. е възбудил и
поддържал заблуждение у Т.М.Т., като с това му е причинил имотна вреда в размер
на 1 850 /хиляда осемстотин и петдесет/ лв. , както и от 23.02.2017 год.
до 24.02.2017 год. е възбудил и поддържал заблуждение у Х.Н.А., като с това му
е причинил имотна вреда в размер на 1 350 /хиляда триста и петдесет/ лв. -
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив
поддържа внесеното обвинение, като счита, че същото е доказано по безспорен
начин. По повод така изразеното становище за доказаност на обвинението
прокурорът изтъква, че деянието и неговата квалификация по чл.26 от НК се
доказват главно от разпита на пострадалите, разпитани в
качеството на свидетели. Налице е според прокурора идентичност при извършване
на деянието от подсъдимия по отношение на двамата пострадали. По въпроса за
размера на наказанието, което следва според прокурора да бъде наложено, се
изтъква от една страна, че следва да бъде отчетено,че деянието се отличава с
висока степен на обществена опасност, от друга, че следва да бъде взето предвид,
че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд подсъдимият е
възстановил доброволно част от сумата, предмет на престъплението, за което е предаден на съд.
Упълномощеният защитникът на
подсъдимия адв. Б. *** изтъква, че повдигнатото обвинение спрямо подзащитния му
не е доказано и пледира за оправдателна присъда.
В дадената му възможност за лична
защита и право на последна дума подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
По делото е конституиран в
качеството на частен обвинител и граждански ищец Т.М.Т., който счита, че
подсъдимият е извършил деянието, за което е предаден на съд, поддържа и предявения
от него граждански иск и моли същият да бъде уважен изцяло.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното :
Подсъдимият Р.И.И.
е роден на *** ***, ..., български гражданин, средно образование , работещ, разведен, осъждан, с ЕГН **********.
Св. Т.Т.
тренирал в началото на 2016 г. във фитнес „Ес лайн“, находящ се в гр.Пловдив,
бул. „Найчо Цанов” № 4. В същата фитнес зала
в края на годината започнал да тренира и подсъдимият Р.И.И.. По време на
тренировките подсъдимият и св. Т. се запознали. Между двамата се създали добри
отношения, като по време на срещите основно говорели за упражнения. Един ден
св.Т. попитал подсъдимия с какво се занимава.
Тогава подсъдимият И. с решил да въведе в заблуждение свидетеля и да
придобие за себе си имотна облага. За да осъществи намисленото и да породи заблуждение у свидетеля Т., подсъдимият
заявил пред св. Т., че има близък, който бил шеф на Митница София. Обяснил също
на свидетеля, че чрез този роднина на подсъдимия се зареждала конфискувана
стока в магазин „Зора“. Подсъдимият казал на свидетеля, че може да намери и на
свидетеля Т. техника на добра цена, като му обяснил, че в случай че проявява
интерес към определен вид техника може да разгледа сайта на магазин „Зора“. Казаното
от подсъдимия заинтригувало свидетеля Т., който имал желание да си купи
телевизор марка „Сони“, а също и саундбар система. Тогава попитал подсъдимия
може ли да му намери телевизор такава
марка и такава система. Подсъдимият отговорил, че може да му намери всичко,
като заявил, че цената на един телевизор „Сони“, 55- инчов е 480 лв., а на саундбар системата за телевизора 95 лв. за
брой. Свидетелят Т. поръчал на подсъдимия 2 бр. телевизора от
горепосочения модел и 2 бр. саундбар системи „Сони“, като общата стойност на
поръчката била 1150 лв.
Покрай така проведените разговори по време на тренировките във фитнес
залата св. Т. попитал подсъдимия дали
може да му помогне да си намери квартира на добра цена. С цел да набави за себе
си имотна облага подсъдимият отново
решил да въведе в заблуждение св.Т., като му отговорил, че има приятел, който
заминава за чужбина и остава два свободни апартамента по 75 кв.м., чийто
месечен наем възлизал на 150, 00 лв. Преследвайки същата измамлива цел, подсъдимият продължил да поддържа в
заблуждение свидетеля, като му обяснил, че за да наеме квартирата, свидетелят
следва да заплати предварително наемната цена за апартамента за пет месеца
напред, която сума следва да предаде на подсъдимия.
На 18.02.2017 г. св. Т. предал на
подсъдимия И. сумата от 1150 лв. съгласно уговореното за техника – за
бр. 2 телевизори и 2 бр. саундбар системи. Мястото,
където се случило предаването на паричната сума било пицария „Ди Пиетро“,
намираща се на светофара на бул. „Руски“ преди моста на „Герджика“. На
посоченото място подсъдимият се появил с автомобил, който спрял пред
заведението и тогава свидетелят му дал парите. В колата, с която дошъл подсъдимият на срещата, имало още един човек. При предаването на парите подсъдимият оебщал
на свидетеля, че в рамките на 3-4 дни ще му се обади по телефона и заедно ще отидат да вземат стоката от
гр.София с шест буса, в които щели да бъдат и поръчаните от свидетеля
телевизори и саундбар системи. Подсъдимият продължил да поддържа заблуждението
у пострадалия, като заявил на свидетеля Т., че може да ползва свидетеля за
разтоварната дейност на техниката, а свидетелят на свой ред за оказоното съдействие при разтоварването щял
да бъде възнаграден и да му бъде заплатена и сумата от 200, 00 лв. за товаро-разтварна
дейност.
Няколко дни след датата 18.02.2017
г., на която св.Т. дал сумата от 1100
лв., св. Т. дал на подсъдимия и сумата от 700, 00 лв., която била с 50,00 лв.
по-малко от цената , която трябвало да предплати за наема на апартамента за пет
месеца, който подсъдимият обещал на св. Т. да му намери. Посочената сума от
700,00 лв. свидетелят дал на подсъдимия отново на същото място, пред пицария „Ди
Пиетро“ в гр.Пловдив.
След предаването на парите,
свидетелят веднага забелязъл, че И. спрял да посещава
фитнеса. Това веднага го усъмнило и тъй като подсъдимият обещал да осъществи
доставката в рамките на три-четири дена след 18.02.2017 г., а вещите не били
доставени в уговорения срок, също и подсъдимият не идвал във фитнес залата, след
изтичане на уговорения срок св. Т. се свързал с него по телефона, за да разбере какво се
случва с поръчката. Тогава подсъдимият И. отново го уверил, че ще изпълни уговореното
между двамата. Така в рамките на общо
пет-шест дена от предаването на парите
за квартирата подсъдимият продължил да
поддържа заблуждение у свидетеля Т., че ще изпълни уговореното, като в рамките
на тези дни двамата – подсъдимият и свидетеля Т. комуникирали само по телефона,
осъществили и две срещи отново пред въпросното
заведение, по време на които подсъдимият продължил да твърди, че ще изпълни
обещаното. Тъй като след проведените разговори и срещи подсъдимият не изпълнил уговорката
и не върнал дадената му от свидетеля сума, през месец март 2017 г. свидетелят Т.
сигнализирал и органите на МВР.Така до м. май свидетелят Т. правел опити да си върне
парите, дадени от него на подсъдимия, но безуспешно.
По време на случилото се със св.Т., св. Х.А. работел като ... на „Еко такси“ в
гр.Пловдив.
На 23.02.2017 г., докато бил на
работа дневна смяна, св. А. отишъл по заявка на адрес ***, хотел „Скерцо“,
откъдето взел като клиент подсъдимия И.. По пътя между двамата започнал
разговор. Тогава подсъдимият решил, че има възможност да придобие имотна
облага, като въведе в заблуждение св.А.. За да осъществи намисленото, подсъдимият
казал на св.А., че може да му намери на изгодна цена гуми за лек автомобил,
марка „Мishelin“ за 33
лв. бройката, като за причина за ниската цена подсъдимият изтъкнал, че ги
взимал директно от Митница София.
Св. А. се заинтригувал от ниската цена,
която му съобщил подсъдимият и попитал И. дали може да му намери гуми с размери
195/60/15 за цена от 33 лв. на брой. Продължавайки да въвежда в заблуждение св.А.,
подсъдимият продължил да твърди, че цената за гумите е толкова, колкото му
съобщил първоначално, както и че можел да ги осигури на св.А.. Двамата си
разменили телефоните, като пред св.А. подсъдимият се представил като „Р.“ ,
собственик на хотел „Скерцо“. Тогава св.А. дал на подсъдимия и телефон за
връзка с него и след няколко часа
по-късно на същия ден двамата се чули
отново и подсъдимият потвърдил на св.А.,
че в Митница София действително има гуми с посочените размери и цената била 33
лв. за брой. Въведен в заблуждение от така представената информация от
подсъдимия, св.А. решил да закупи 4 бр.гуми. Уговорката била подсъдимият да
вземе гумите и заплащането да стане при предаването. Още същата вечер на
23.02.2017 г. св.А., доволен от направената уговорка, и мислейки , че подсъдимият
в действителност ще му предостави уговорените гуми, решил да поръча още 14 бр.,
като четири от тях били с размера на първите, а другите 10 с размер 185/65/15. Последните
10 гуми подсъдимият решил да ги ползва за другите автомобили, които отдавал под
наем.
Подсъдимият И. продължил да поддържа
заблуждение у свидетеля, като му казал, че няма проблем и може да осъществи
поръчката, но тъй като сумата за заплащане вече била голяма, обяснил на
свидетеля А., че трябва да му я плати предварително, т.е. да му плати 600,00 лв. за всички гуми. В резултат на
възбуденото и поддържано заблуждение от подсъдимия у св.А. , последният
предприел необходимите действия по предаване на парите, като изпратил 600,00 лв. по негов колега –Н.П.,
който ги предал на подсъдимия до хотел „Скерцо“ в гр.Пловдив, където се
състояла срещата. Веднага след като предал сумата, св.П. съобщил на св. А., че
е предал сумата на подсъдимия, а А. на свой ред провел разговор с подс.И., за да се увери, че е получил парите.
Подсъдимият продължил да поддържа
заблуждението у пострадалия А. и на
24.02.2017 г. отново се осъществила среща между двамата, по време на която
подсъдимият му дал уверение и съобщил, че гумите вече са поръчани. На същата
дата и с цел да придобие имотна облага подсъдимият въвел в заблуждение св. А.,
като му казал също, че чрез близкия му приятел, който бил шеф на митницата в
гр.София може да уреди на свидетеля уреждал битова техника на изгодна цена. За
да затвърди заблуждението у пострадалия, подсъдимият добавил също, че познатият
от митницата зареждал и стоката от магазин „Зора“ и ако иска изгодна техника,
може да отиде в магазин в гр.Пловдив да избере стока, да запише номера й и да му даде стоката, която желаел, след
което да му я посочи, а той от своя страна чрез неговия приятел в
митницата, можел да я намери на много
по-изгодна цена.
След като създал неверни представи у
А., че подсъдимият е собственик на хотел „Скерцо“ и че подсъдимият има познат в
митницата, св. А. се доверил на
подсъдимия и взел решение да закупи чрез подсъдимия техника на изгодни цени.
Поради тази причина и вярвайки на подсъдимия И., св.А. заедно със своя позната
– св.Х.Н., отишли още същия ден в магазин „Зора“ в гр.Пловдив, където си
харесали 2 бр. мобилни телефона марка „Самсунг“ , 1бр. лаптоп „Леново“ и
касетофон за кола „Дей Ви Си“. Въведен в
заблуждение от предоставената от подсъдимия невярна информация, св.А. записал номерата на
стоките, които видял в магазин „Зора“ и ги предоставил на подсъдимия И..
Вечерта на 24.02.2017 г. св.А. и Н.
отишли до ресторант „Скерцо“, срещнали се с подсъдимия, на когото св.А. му дал
листа със стоките , избрани от св.А., а подсъдимият го уверил, че ще донесе поръчаната
стока заедно с гумите в началото на следващата седмица.
С цел да получи имуществена облага
от св. А., подсъдимият продължил да
поддържа заблуждението у свидетеля, като му казал, че пратката ще дойде с бус от
гр.София, поради което свидетелят следвало за техниката да заплати още 750 лв.
По тази причина св.А. в присъствието на св. Н. дал на подсъдимия и сумата от
750 лв.
Целия ден на 27.02.2017 г. св.А.
очаквал обаждане от подсъдимия, но последният не му се обадил. По тази причина вместо
да се обади подсъдимия, се обадил св. А.. При проведения разговор с подсъдимия свидетелят
получил уверение, че всичко е наред, но стоката щяла да закъснее вечерта, тогава
св. А. разбрал, че е измамен. След като и вечерта стоката не пристигнала,
свидетелят повторно се свързал с подсъдимия, който го уверил, че няма да
пристигне на същия ден, а на следващия. Така няколко дни стоката не идвала, а
св.А. всеки път получавал уверение от подсъдимия, че трябва да дойде на следващия
ден .
Една седмица след проведената
комуникация между двамата, свидетелят и подсъдимият се срещнали и тогава подсъдимият
съобщил, че това което му бил поръчал свидетелят няма да бъде доставено, но че имал
желание да му върне парите. По тази причина подсъдимият и св. А. отишли в клон
на банка „ОББ“ ЕАД. Подсъдимият влязъл сам в банковия клон, а свидетелят останал да го чака
отвън. След известно време подсъдимият
излязъл от банковия клон и обяснил, че са му отказали да му предоставят
исканата от него парична сума, като са
му казали да се върне отново същия ден в
16,30 ч. На посочения час подсъдимият и свидетелят отново се върнали в същия банков клон, но се
оказало, че банката вече била затворила.
Известно време след това подсъдимият
отново провел разговор с обвиняемия и
получил указания да отиде пред хотел „Скерцо“, където едно момче, непознато за
св.А., щяло да му даде сумата от 200,00
лв. Св. А. отишъл на посоченото място, където непознатото за свидетеля момче му
предало сумата от 200,00 лв. Два месеца след като му била върната посочената сума,
св. А. отново се срещнал с подсъдимия,
по време на която среща присъствала и св.Н.. В нейно присъствие на 27.04.2017
г. подсъдимият собственоръчно подписал документ с ръкописен текст за това, че подсъдимият
обещава да върне на свидетеля А. сумата
от 1150, 00 лв., която към 27.04.2017 г. не му върнал.
Във връзка със случилото се между
свидетеля А. и подсъдимия И., св. А. се обърнал за съдействие към органите на полицията. По повод постъпилите жалби от св. Т.М.Т. и Х.Н.А. срещу
подсъдимия било образувано досъдебно производство № 322/2017 г. по описа на 02
РУ при ОД на МВР-Пловдив, като били проведени необходимите
оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално следствени действия.
Така описаната фактическа обстановка
съдът установи въз основа на показанията на св. Т.М.Т., Х.Н.А., Х.К.Н., Н.Г.П., Ц.Г.М.,
Р.Д.Д., дадени пред съда и в хода на
досъдебното производство, а също и от дадените пред съда показания от св. Х.М.М., от св. П.В.К.,
които съдът кредитира частично, от св. Т.В.Р.;
както и от обясненията на подсъдимия, дадени пред съда и в хода на
досъдебното производство, които съдът кредитира частично; съставените протоколи
за разпити, протокол за разпознаване на лица, разписка от 27.04.2017 г.,
подписана от подсъдимия, справка за съдимост, характеристична справка.
Установява се от показанията на св.Т.М.Т.,
а също и на Ц.Г.М., също и от обясненията на подс. Р.И., дадени в хода на
досъдебното производство и пред съда, че св.Т. и подсъдимия се запознали във
фитнес клуба от края на 2016 г., където
по време на тренировките провеждали разговори помежду си. От показанията на св.Т.М.Т.,
дадени в хода на досъдебното производство и пред съда, се установява също, че по време на
тренировките подсъдимият му разказал, че има познат в Митница София, като му
обяснил, че може да му намери нова техника на добра цена и че същата техника се
доставяла и в магазин „Зора“ в Пловдив, но на цена значително по-висока. Установява
се също от показанията на св. Т.М.Т., че той изцяло се доверил на казаното от
подсъдимия и му дал веднъж сумата от 1150 лв., за да може подсъдимият да му
достави два телевизора „Сони“ и саундбар системи за тях. Установява се отново
от показанията на св. Т., че по време на контактите между него и подсъдимия ,
последният му обещал да му намери и квартира
в гр.Пловдив на изгодна цена, от която свидетелят споделил на подсъдимия, че се
нуждаел, като месечният наем, посочен от подсъдимия за нея бил 150,00 лв., а свидетелят следвало да плати пет месечни вноски
предварително. По тази причина според показанията на св. Т. подсъдимият му дал
втори път и сумата от 700,00 лв. за да му намери подсъдимият и квартира на
изгодна цена. Установява се също от показанията на св.Т.,че подсъдимият обещал
да му плати и възнаграждение при разтоварването на стоките, които св. Т.
поръчал ако свидетелят се съгласи да участва при разтовраването. Провелата се комуникация между св. Т. и
подсъдимия и предаването на сумата, от
общо 1850 лв. се случили в периода от края на 2016 г. до 24.02.2017 г. След
тази дата подсъдимият според свидетеля престанал да посещава фитнес залата.
Веднага след тази дата свидетелят започнал да търси подсъдимия, за да разбере какво се случва със
стоките и квартирата, като двамата се чували основно по телефона, но до изпълнение на обещаното от
страна на подсъдимия не се стигнало.
Факта, че между подсъдимия и св.Т.
са се провеждали разговори за намиране на квартира по време на тренировките,
която подсъдимият обещал да намери на свидетеля, се установява и от показанията
на св. Ц.Г.М.. Посоченият свидетел както пред съда, така и в хода на досъдебното
производство посочва, че двамата – св.Т. и подсъдимия са водели разговори за
квартира, докато тренирали във фитнес залата, както и че по този повод отново във връзка с
уговорките за кваритрата двамата –подсъдимият и св.Т. са се срещали пред
пицария „Ди Пиетро“. Относно времето, през което била
проведена срещата между свидетеля и подсъдимият, свидетелят М. посочва пред съда, че си спомня, че било вечер и че било топло. Отново от показанията на Ц.Г.М. се установява,
че известно време след проведената среща и двамата - свидетелят Т. и подсъдимият се скарали, а след това спрели
да посещават фитнеса. Свидетелят посочва, че той самият ползвал квартира, която
му бил намерил подсъдимият и възнамерявал да я освобождава през същия период,
през който вървели преговорите между подсъдимия и св.Т..
Съдът дава вяра на свидетелите в
коментираните части, като намира същите за последователни, логични и взаимнодопълващи
се. Известно противоречие в показанията на св. М., дадени в хода на
досъдебното производство и пред съда, съществува относно повода за срещата между подсъдимия и пострадалия Т., поради
което и на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК показанията на свидетеля М.,
дадени в хода на досъдебното производство бяха прочетени. В хода на досъдебното
производство свидетелят М. не посочва какъв е бил повода за срещата между
подсъдимия и пострадалия Т., а че само
го придружавал, пред съда свидетелят посочва, че от подсъдимия научил, че Т. търсел квартира, че подсъдимият
обещал да му даде квартирата, в която живеел св.М., тъй като последният възнамерявал да я освобождава
и да си търси друга работа. Независимо от противоречията между показанията на
св. М. в хода на досъдебното производство и пред съда, съдът дава вяра на дадените
от св.М. показания както в хода на досъдебното производство, така и пред съда,
доколкото същите намират съответствие с показания на св. Т.. В показанията си св. Т. също посочва, че търсел
квартира, както и посочва, че подсъдимият обещал да му намери такава на изгодна
цена по време на тренировките, посочва също, че до м. май 2017 г. се опитвал да
си върне парите от подсъдимия, но безуспешно и че по време на срещите
подсъдимият идвал с автомобил, придружаван от едно или две лица, едно от които
бил именно св. М.. В показанията, дадени
от св. М., същият посочва, че при срещата пред пицария „Ди Пиетро“ времето било
топло, придружил подсъдимия вечерта след работа, както и че срещата между Т. и
подсъдимия била именно по повод квартира, която св.Т. търсел.
Обстоятелството, че между подсъдимия и пострадалия Т. е имало уговорки
за наемане на квартира от подсъдимия на пострадалия, се установява и от показанията на св. П.К., на които съдът
дава вяра в коментираната част. Св.К. посочва, че тримата –подсъдимият , св. Ц.М.
и св. К. отишли до заведение близо до „Герджика“,
където по сведение на подсъдимия следвало да се уговаря квартира на св.Т..
Свидетелят обаче отрича, че по време на срещата са били предавани от св.Т. пари
на подс. И. за тази квартира.
В съответствие с показанията на св. Т.,
М. и К. са и тези, дадени от св. Р.Д., който по това време ръководел фитнес
залата и според когото и двамата - подс. И. и пострадалия Т. се запознали във
фитнеса, както и че от св.Т. впоследствие научил, че свидетелят Т. дал на подсъдимия
пари за стоки и квартира, а последният не изпълнил обещаното и не му бил доставил
нищо, поради което и оттогава отношенията между двамата се влошили.
Така от показанията на св. Т., М.,К.
и Д. се установява мястото на запознанството между Т. и И. - фитнес залата „Ес
лайн“, това, че подсъдимият се ангажирал и обещал да намери на подсъдимия квартира, както и че известно време след запознанството им
във фитнеса отношенията помежду им се влошили и двамата спрели да контактуват
помежду си, което се посочва от св.Т., споменава се и от св. Д., от чиито показания се
установява, че е страничен наблюдател на
развилите се между подсъдимия и постр.Т. взаимоотношения.
Съдът не намира основание да не
кредитира показанията на св.Т. относно уговорките между подсъдимия относно
изгодната цена за техниката и за квартирата, обещана от подсъдимия, относно
обещанията му да му плати възнаграждение за товаро-разтоварнате дейност, за
това, че подсъдимият обяснявал, че има роднина в митницата, а също и относно
предаването на сумата от св.Т. в общ размер от 1870 лв., тъй като независимо от
липсата на свидетели за тези факти, а също и на писмени доказателства за
предадената сума, показанията на св.Т. са
логично продължение на показанията на
св. М., според когото подсъдимият
търсел квартира за св. Т., както и тези на св.К., че среща между св.Т. и
подсъдимия е имало и то именно по повод намирането на квартира на Т., а също и на
тези, дадени от св. Д., според когото отношенията между двамата –Т. и И. от приятелски впоследствие се влошили.
По отношение на противоречията, които съдът констатира между показанията, дадени от св.Т.Т. пред съда и тези, дадени в хода на досъдебното
производство, което наложи прочитането им по реда на чл.281, ал.5, вр.чл.281,
ал.1, т. 1 и т.2 от НПК относно марката на автомобила, с който идвал на срещите пред пицария „Ди
Пиетро“ подсъдимият, мястото където св.Т. предал парите– в автомобила или извън
него, относно собственика на квартирата, както и лицето, присъствало при предаването на парите
, което св. Т. посочва с малко име Х., а впоследствие при извършеното
разпознаване в хода на досъдебното производство св.Т. категорично отрича да
е бил лицето Х.М., съдът намира, че
причините за тези противоречия се дължат на изминалия период от време, както и на
това, че св.Т. е поддържал отношения главно с подсъдимия, а не с останалите
свидетели, които се оказват близки , познати на подсъдимия или наети от подсъдимия на работа лица. Както св. Х.М.,
така и св. Ц.М., св.Т. е познавал по физиономия, като контакти с посочените
лица св.Т. не е имал, а единствено ги е
виждал да идват и да придружават подсъдимия. Тези изводи на съда се подкрепят и
от показанията на св. Х.М., който беше разпитан също пред съда, и който свидетел категорично отрече пред съда,
че е присъствал по време на срещата между подсъдимия и пострадалия Т., още
повече на такава, състояла се в автомобил на подсъдимия. В тази връзка съдът
взе предвид и приложения в досъдебното производство протокол за разпознаване, в
който св. Т. също отрича да е виждал св. Х.М. в автомобила на подсъдимия. Очевидно
е, че в случая става дума за грешка от страна на подсъдимия по отношение на св.М.,
в подкрепа на който извод се явяват и показанията на св.М., както и очевидно е,
че св.Т. има предвид св.Ц.М., когото посочва и пред съда, че е бил на една от
срещите и който свидетел също на свой
ред не отрича, че е придружавал подсъдимия по време на една от срещите пред
пицария „Ди Пиетро”.
По отношение на показанията,
дадени от св. П.В.К., според който св. Т. се опитал да
набеди подсъдимия, както и според който свидетел причината за влошените отношения между Т. и И.
била друга, а именно употребата на наркотични вещества в залата, на което
подсъдимият се противопоставил, а св.Т. на свой ред се намесил, като се опитал
да защити собственика на клуба св. Р.Д., с когото по това време били близки,
съдът намира показанията на св. К.в коментираната част за изолирани,
неподкрепящи се от останалите доказателства по делото и представляващи единствено
опит подсъдимят да бъде оправдан.
Установява се от показанията на св. А.,
че двамата с подсъдимия се запознали по време на упражняваната от св.А. дейност
като .... Според св. А., докато изпълнявал един от превозите с таксито, в колата му в близост до
ресторант „Скерцо” се качил подсъдимият,
двамата се заговорили, а подсъдимият се представил за собственик на ресторант „Скерцо“. Тогава подсъдимият предложил на св. А. да му намери
гуми на добри цени. Установява се от показанията на св. А., че предложената от
подсъдимия цена била атрактивна, като първо поръчал четири гуми, а впоследствие
и повече за останалите коли, които наемал.
Показанията на св. А. са в съответствие
с показанията на св. Н.П., според когото св.А. му е дал пари, които свидетелят П.
следвало да предаде на подсъдимия, като мястото на предаването било ресторант
„Скерцо“. Според показанията на св. Н.П. парите, дадени от св. А. били за гуми,
като след като предал парите на подсъдимия, св. П. се обадил на А. да потвърди, че сумата била
предадена на подсъдимия. Показанията на
св. П. са в пълно съответствие с тези, дадени от
същия свидетел и в хода на досъдебното производство, в които посочва, че на
него подсъдимият също е предлагал да му купи евтини гуми, но той отказал, тъй
като нямал парични средства. Отново в показанията на св. П. се съдържа и
информация, че скоро след като предал парите на подсъдимия, дадени му от А.,
св.П. се срещнал със св. А. и че последният споделил, че подсъдимият го мотаел и не
изпълнил уговореното.
В продължение на показанията на
двамата свидетели А. и П. са и
показанията на св. Х. Н.. Въпреки че св.Н. не е присъствала на даването на
парите за гумите, нейните показания са в съответствие с тези на А.
и на Н. П.. Показанията на св. Н. са в съответствие и с тези, дадени св. А. по
отношение на другата уговорка между двамата - за закупуване на евтина техника.
Св. Н. посочва, че лично присъствала на разговора между А. и подсъдимия в който
подсъдимият обещавал , че може да намери евтина техника, както и че била
свидетел когато сумата от 750 лв. била дадена за закупуване на техника на
изгодна цена. Също така според показанията на св. Н., които отново са в съответствие
с тези на св. А., двамата отишли да избират модели, които да посочат на подсъдимия,
за да ги достави съгласно уговореното на по-ниска цена. За опитите на св.А. да
си върне парите обратно отново се съдържа информация в показанията на св.Н.. Според
нея няколко пъти след даването на парите, тримата се срещали, включително и
пред ОББ, за да намери подсъдимият пари, но банката не му ги отпуснала.
Така от показанията на св. А., Н. и П.
се установява периода, през който възникнало запознанството между св.А. и
подсъдимия, за което най-много подробности около тяхното запознанство се съдържат в показанията на св.А., сумата,
която била предадена на подсъдимия за гуми и техника- информция, за което се
съдържа в показанията и на тримата свидетели, както и
че след даването на процесната сума подсъдимият не изпълнил обещаното на А..
Показанията на св. А., Н. и П. съдът намира за последователни,
вътрешнонепротиворечиви, взаминодопълващи се и логични и дава вяра на същите.
Известни непълноти относно датата на предаването на сумите се констатираха
в показанията на разпитаните свидетели,
което наложи и прочитането им по реда на чл.281, ал.5, вр.
чл.281, ал.1 т.1 и т.2 от НПК, но констатираните непълноти в тези части от
техните показания съдът намира, че се дължат главно на изминалия период от
време от случилото се до явяването им пред съда.
По отношение на намиращата се в
кориците на досъдебното производство
разписка, собстевноръчно подписана от
подсъдимия, в която са положени и подписите на св. А. и Н., действително в нея
липсва изрично изявление, че сумата е дадена във връзка със закупуване на гуми,
но същата сума по размер е в пълно съответствие с казаното от тримата свидетели,
поради което съдът приема, че разписката е съставена не по повод даване на
паричен заем от св.А. на подсъдимия, а по повод на обещаното от подсъдимия на свидетеля. Подписната от
подсъдимия разписка съдът приема, че има
характер на обезпечение, на гаранция, че подсъдимият има намерение да
възстанови първоначално предадената
сума, а не като доказателство, че подсъдимият е получил паричен заем от
св.А., който обещавал да му върне.
Установява се от показанията на св П.И.,
които съдът керидитира в коментираната част, че в
хода на досъдебното производство подсъдимият е възстановил част от процесната
сума, а именно сумата от 200, 00 лв., който факт не се оспорва от св.А. и Н.,
които по това време живеели заедно. В
тази връзка са и друга част от показанията на св. П.И., според който подсъдимият
поискал от свидетеля на заем 200,00 лв.
да ги върне на св.А., като знаел, че сумата, която подсъдимият трябвало да
връща била по-голяма 1000 лв. В тази
връзка са и показанията на св. Ц.Г.М., според когото св. М. предал сумата от
200,00 лв на ... по поръчка на подсъдимия. Въпреки че св. П.И. посочва, че
подсъдимият трябвало да връща пари на А., самият свидетел посочва също, че не знаел
подробности около възникналите между подсъдимия и св. А. отношения, поради което
и показанията на св. П.И. в коментираната част не могат да разколебаят
направените от съда правни изводи относно основанието поради което св.А. дал
пари на подсъдимия И..
За изясняване на въпроса дали сумата,
дадена от А. представлява паричен заем, както и дали върнатата сума от 200 лв.
е по повод същия този заем, съдът
допусна до допълнителен разпит св. А. и Н.. Независимо че посочените свидетели нямат необходимите
правни знания, същите ясно посочиха какво значение влагат под понятието паричен
заем. Св. А. беше категоричен, че сумата е била дадена от него на подсъдимия за
закупуване на стока, нещо, което последният не изпълнил, а не в заем и не поради възникнала от подсъдимия парична нужда. В подкрепа на
неговите показания бяха и тези на св. Н., която също потвърди, че парите,
дадени от А. са дадени от А. не на заем, а за закупуване на стока.
Обясненията на подсъдимия, че св.А. дал
на заем паричната сума от 1350 лв., представляват
защитно средство. Същите не се подкрепят
от показанията на св. А., Н. и П., поради което съдът приема, че същите
представляват защитна версия. По същия
начин и като защитно средство съдът
оценя и обясненията на подсъдимия по отношение на св. Т.Т..
Тъй като пред съда подсъдимият изложи версията, че причината св.Т. да подаде
сигнал срещу подсъдимия в полицията е друга, а именно възникнал конфликт по
повод употребата на забранени наркотични вещества във фитнес клуба, на което
подсъдимият се бил противопоставил, а
св.Т. се намесил и подкрепил собственика на клуба, а пред разследващите органи
такова изявление от негова страна липсва, съдът прочете обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на досъдбеното производство в коментираната част по
реда на чл.279, ал.2 вр.ал.1 т.3 от НПК. И в двата
случая - и с казаното пред разследващите органи, и пред съда от страна на
подсъдимия по отношение на св.Т. съдът прие, че казаното от подсъдимия е в
резултат на упражнено от същия право на защита, но не и годен източник на
доказателства, тъй като не намира опора в показанията на разпитаните по делото
свидетели.
Показанията на св. В.М.К., дадени в
хода на досъдебното производство и пред съда, допринасят за изясняване на
предприетите спрямо подсъдимия действия по повод установяването местонахождението на подсъдимия.
Същите кореспондират напълно с материалите, приложени към досъдебното
производство, както и на съставените протоколи,
обективиращи извършените спрямо подсъдимия действия по повод издирването му,
поради което съдът дава вяра на показанията на посочения свидетел в
коментираната част. Видно е, че след сезиране на компетентните органи, за което сочат свидетелите Т. и А., са
предприети и необходимите оперативно-издирвателни действия по издирване на
подсъдимия, като първоначално подсъдимият е дал показания в качество на
свидетел, а впоследствие и в качество на обвиняем.
Предвид събраните по делото устни и
писмени доказателства съдът направи следните правни изводи :
Подсъдимият Р.И.И.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.209, ал.1,
вр.чл.26 от НК, като периода от края на 2016 г. до
24.02.2017 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел
да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Т.М.Т.
и Х.Н.А., като с това им е причинил имотна вреда общо в размер на 3 200
лв., както следва: от края на 2016 год. до 24.02.2017 год. е възбудил и
поддържал заблуждение у Т.М.Т., като с това му е причинил имотна вреда в размер
на 1 850 /хиляда осемстотин и петдесет/ лв. , както и от 23.02.2017 год. до 24.02.2017 год. е
възбудил и поддържал заблуждение у Х.Н.А., като с това му е причинил имотна
вреда в размер на 1 350 /хиляда триста и петдесет/ лв. - престъпление по
чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Обект на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, осъществено
от подсъдимия, са обществените отношения, свързани с правото на собственост на
гражданите.
Предмет на престъплението са чужди
движими вещи – пари.
Пострадали от престъплението са св. Т.Т. и Х.А., с чието доверие подсъдимият е злоупотребил.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 209, ал.1от НК е осъществено при двете му проявни форми – чрез създаване на
заблуждение у св.Т. и А. и чрез поддържане на заблуждение у двамата свидетели.
Подсъдимият е формирал неверни представи у двамата свидетели, че има познат в митницата,
чрез когото можел да ги снабди със стоки на изгодни цени, както и представяйки
се за собственик на ресторант „Скерцо“ пред св. А.. След като е получил от св. Т. парична сума за
доставката на техника на изгодна цена, той е създал невярна представа у същия
свидетел, че ще му намери и квартира, от която през този период св.Т. се нуждаел, като за тази цел свидетелят Т. следвало да му
даде освен сумата 1150 лв. и сумата от 700,00 лв.
Знаейки, че св. А. е ... и като такъв има нужда от гуми, е
създал невярна представа у посочения свидетел, че може да му осигури автомобилни
гуми на по-ниски цени. Същият е създал и невярна представа у свидетеля А., че
може да му осигури и техника на изгодна цена, поради което и св.А. на два пъти
се разпоредил с парични средства и предал на подсъдимия общо сумата от 1350 лв.
Използвайки създаденото заблуждение
у двамата пострадали, подсъдимият е продължавал да твърди пред тях, че има
намерение да изпълни обещаното, което подсъдимият не е сторил.
Извършеното от страна на подсъдимия
е било продиктувано с единствената цел - постигане на имотна облага.
Престъплението е довършено, като в
резултат на деянието са настъпили предвидените от закона неблагоприятни
последици. Вследствие на създадените и поддържани от подсъдимия неверни
представи у двамата свидетели, и Т., и А. са се разпоредили със собствените си
парични средства и са ги предали на подсъдимия.
Налице е и единство на деянието,
осъществено от подсъдимия, по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като през непродължителни
периоди той е въвел в заблуждение и двамата свидетели и е поддържал заблуждение
у тях, че може да им достави поръчаните от тях стоки на изгодни цени, а също и да намери и квартира на св.Т. също на
добра цена. Налице е и идентичност на фактическата обстановка, при която
подсъдимият е осъществявал измамливите действия. Подсъдимият се е представял за
собственик на ресторант „Скерцо“, както и че има близък в митницата, чрез
когото можел да ги снабди със стоки на атрактивни цени. По същия начин е процедирал
по отношение на св. Т., на когото не
само е обещал техника на добра цена, но
също е гарантирал, че може да му осигури квартира 75 кв.м., при месечен наем от 150 лв., която
цена също се е сторила атрактивна на св.
Т..
Престъплението е извършено от
подсъдимия умишлено, при съзнавани и целени от него правни последици.
Подсъдимият е съзнавал, че вследствие на измамливите си действия ще въведе в
заблуждение пострадалите, както и че
поддържайки вече създаденото
заблуждение у пострадалите, същите ще се разпоредят със собствените си парични
средства, а подсъдимият вследствие на направеното от тях разпореждане
, ще се обогати, и е искал настъпването на вредоноснните последици.
Престъплението е довършено, тъй като
и двамата свидетели са се разпоредили с паричните средства и са ги предали на
подсъдимия.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.209, ал.1 от НК
предвиденото наказание е „лишаване от свобода“ от една до шест години.
При определяне на размера на наказанието
съдът взе предвид правилата за определяне на наказанието, предвидени в чл.54 от НК.
При определяне на неговия размер
съдът взе предвид обществената опасност на деянието, която е висока, взе
предвид и обществената опасност на дееца, която съдът също оцени като висока
предвид множеството предходни осъждания на негово име.
Като смекчаващи обстоятелства съдът
отчете доброто процесуално поведение на подсъдимия по време на водене на
делото пред първата инстанция, обстоятелството, че същият до приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд възстанови изцяло дадената му
от единия от пострадалите - св.А. сума. При оценката на личността на дееца, съдът взе предвид също и
че подсъдимият е трудово зает, полага грижи за дъщеря си и я издържа. В тази
връзка съдът взе предвид показанията на св. Т.В.Р., негова майка, която
потвърди, че подсъдимият работи и се грижи за семейството си.
По тези съображения съдът определи
на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл. 55, ал.1 т.1
от НК, под законоустановения минимум за извършеното
престъпление, като отчете многобройност на смекчаващите обстоятелства и наложи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца. Съдът прие, че така определеното
наказание по своя размер е достатъчно, за да може подсъдимият да преосмисли
поведението си и да се поправи. Съдът прие също, че наложеното на подсъдимия
наказание в посочения размер ще въздейства възпитателно и възпиращо и по отношение на останалите членове на
обществото, имащи склонност да вършат престъпни прояви.
На осн.чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
съдът определи първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода за срок от четири месеца.
Тъй като извършеното деяние от
подсъдимия е обществено укоримо и противоправно, извършено е от него виновно,
както и от извършеното деяние са
настъпили вредоносни последици по отношение имуществената сфера на пострадалите
лица, които имуществени вреди са в пряка
причинна връзка с поведението му, съдът прие, че са налице всички елементи,
предвидени в чл.45 от ЗЗД. По тези съображения съдът прие, че предявеният от
единият от пострадалите – св.Т.,
граждански иск в размер на 1850 лв. , ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на деянието е доказан по основание и размер и присъди в
тежест на подсъдимия сумата от 1850, 00 ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на деянието до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия и сумата от
74,00 лв. представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на
предявения граждански иск в размер на 4 % съгласно Тарифата за държавните
такси, събирани от съдилищата.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия :…………………………………….
Вярно с
оригинала! МК