РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Велико Търново, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, VII - ми адм. състав в
открито съдебно заседание на
девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
с участието на секретаря в.г.
разгледа адм. дело № 157/2019г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.40 от Закона за достъп до обществена
информация/ЗДОИ/.
Образувано е по Жалба вх. №992/09.03.2020г.
в АСВТ, подадена от К.И.И. ***. Търново, действащ чрез упълномощения адвокат.
Във връзка с уточняваща молба на жалбоподателя съдът прие, че се оспорва Решение № 1070/31.01.2020г. на гл. директор на ГД ”Изпълнение на
наказанията” София, с което се отказва
достъп до обществена информация по подадено от Кр. И. Заявление с № ДОИ-25/04.07.2019г. по описа на ГДИН, в частта относно информацията, свързана
с точки 1, 3, 5, 7, 8, 9 и 10 на
същото Заявление.
Жалбоподателят сочи, че оспореното Решение не отговаря на изискванията на чл.59,
ал.2 от АПК. Смята, че при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Не е съобразено с
указания на АСВТ по влезли в сила съдебни актове по АД № 468/2019г. и
№768/2019г. Отказът противоречи на чл.6 от ЗДОИ. Иска отмяна на оспореното
Решение както и да бъде задължено лицето по чл.3, ал.1 от ЗДОИ да предостави
исканата информация. Претендира разноски за производството.
В открито с.з. жалбоподателят не се явява
и не се представлява.
Ответникът – гл. директор на ГДИН, чрез
упълномощеният процесуален представител ангажира становище за неоснователност
на жалбата. Счита, че от една страна се касае за неуточнено заявление. От друга
с Решения с № 3510, 3512 и 3513 на ГДИН вече е предоставен достъп до исканата
информация през предходните 6 месеца, както частичен, така и пълен. Предвид
предходните съдебни производства намира настоящото обжалване за безпредметно.
Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Възразява за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.140, ал.1
от АПК, т.к. видно от съдържанието на оспореното решение в него не е посочено,
че подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой орган. Оспорва се изричен
писмен отказ за предоставяне на обществена информация, който е годен предмет на
съдебен контрол, съгласно чл.40 от ЗДОИ. Последният е иницииран от лицето,
подало заявлението за достъп до обществена информация.
С оглед горното, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С определението за насрочване на делото
съдът указа на ответника, че на
ответника, че негова е доказателствената тежест
да установи, че исканата информация в частта по точки 1, 3, 5, 7,
8, 9 и 10 от Заявление с №
ДОИ-25/04.07.2019г. по описа на ГДИН е предоставена на заявителя в предходните
6 месеца, т.к. се е позовал в оспореното решение на чл.37, ал.1, т.3 от ЗДОИ,
за да откаже предоставянето й.
В тази връзка ответникът представи
административната преписка и посочи, че ще се ползва от събраните
доказателства. В хода на съдебното следствие нови доказателства не се
представиха.
Съдът
като анализира доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните,
намери за установено следното:
Със Заявление за достъп до обществена
информация рег. № ДОИ-25/04.07.2019 г./вж. л.86/, изпратено по електронна поща
от К.И. до главен директор на ГДИН, е поискано следното:
1. пълен списък на издадените актуални
актове на главния директор на ГДИН и неговите заместници във връзка с
техните правомощия;
2. копия на всички текстове на нормативни
и общи административни актове, издадени от главния директор на ГДИН неговите
заместници във връзка с техните правомощия;
3. пълен списък на всички актуални
актове, издадени от началника на затвора в Ловеч и неговите заместници в
изпълнение на техните правомощия;
4. копия на всички текстове на общи
административни актове, издадени от началника на затвора в Ловеч и неговите
заместници във връзка с техните правомощия;
5. пълен списък на всички актуални
актове, издадени от началник сектор ЗОЗТ „Атлант“ – гр. Троян и неговите
заместници в изпълнение на техните правомощия;
6. копия на всички текстове на общи
административни актове, издадени от началник сектор ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян и
неговите заместници във връзка с техните правомощия;
7. пълен списък
на всички актуални актове,
издадени от началник сектор ЗООТ „Полигона“ гр. Ловеч и неговите заместници в
изпълнение на техните правомощия;
8. копия на всички текстове на общи
административни актове, издадени от началник сектор ЗООТ „Полигона“ гр. Ловеч и
неговите заместници във връзка с техните правомощия;
9. пълен списък на всички актуални
актове, издадени от началник сектор ЗООТ „Велико Търново“ гр. Велико Търново и
неговите заместници в изпълнение на техните правомощия;
10. копия на всички текстове на общи
административни актове, издадени от началник сектор ЗООТ „Велико Търново“ гр.
Велико Търново и неговите заместници във връзка с техните правомощия;
11. копия на всички специализирани
програми за индивидуална и групова работа, утвърдени от главния директор на
ГДИН на основание чл. 157, ал. 4 от ЗИНС.
В заявлението е посочено, че И. желае да
получи исканата от него информация на посочена електронна поща.
С Решение № Л-3513/02.08.2019г. на ВПД гл. директор на ГДИН на жалбоподателя е
предоставен частичен достъп до
обществена информация, като са му предоставени Програма за адаптация на
новопостъпили нарушители в МЛС, съгласно чл. 153 от ЗИНС; Програма за
подготовка живот на свобода; Правила за вътрешния оборот на електронни
документи и документи на хартиен носител в ГДИН, утвърдени със Заповед
Л-4630/01.11.2018г. на Главен директор на ГДИН; Вътрешни правила за
организацията на административното обслужване в ГДИН към МП, утвърдени от
Главен директор на ГДИН; Правила за условията и реда за образование, обучени и
квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в
места за лишаване от свобода с приложения; Правила за работа на самодейните
органи на лишените от свобода; Заповеди № 941/03.07.2017г., № 876/21.06.2017г.,
№ 1326/27.09.2017г., № 2210/12.12.2017г. на Началника на затвора Ловеч; Правила
за приемане и движение на парични средства, ценности и вещи на лишените от
свобода, утвърдени от Началника на затвора Ловеч, с приложение и заповеди №
330/13.03.2019г., № 1692/19.12.2017г. и № 859/20.06.2017г. година на Началника
на затвора Ловеч. А по отношение на „нормативните документи“/цитирам/ е
указано, че същите са публикувани в
сайта на ГДИН на адрес - www.gdin.bg.
Недоволен К.И. е сезирал Административен
съд Велико Търново с жалба, подадена чрез ГДИН вх. № Ж-621/24.07.2019г., въз
основа на която е образувано административно дело № 468/2019г. по описа на Административен съд Велико Търново.
С Решение по горепосоченото дело съдът е
отменил мълчаливия отказ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ по заявление от К.И.И. за предоставяне на достъп до обществена
информация рег. № ДОИ-25/04.07.2019г., в частта му, в която липсва произнасяне
с Решение № Л-3513/02.08.2019г. на ВПД Главен директор на ГДИН преписката
изпратена на ответника за произнасяне съобразно дадените в мотивите на
решението указания по тълкуване и прилагане на закона по заявлението за предоставяне
на достъп до обществена информация на К.И.И. рег. № ДОИ-25/04.07.2019г., в частта му, необхваната от Решение №
Л-3513/02.08.2019г. на ВПД Главен директор на ГДИН. В останалата част
жалбата на К.И.И. против мълчалив отказ на главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е отхвърлена. Решението, като необжалваемо, е
влязло в сила.
След получаване на съдебното решение, ГДИН
с писмо рег. № 9983/24.10.2019г. в изпълнение на горепосоченото съдебно
решение, на основание чл. 29 от ЗДОИ, предвид общата формулировка на исканията
от К.И. е поискано да уточни по наименования исканите от него актове. ГДИН приел, че с отговор с
вх. № Г-530/06.11.2019г. предметът на искането не е конкретизиран. Издадено е Решение
рег. № 10675/14.11.2019 г. на главен директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“, с което е оставено без
разглеждане заявление от 03.07.2019г., в частта му, необхваната от Решение
№ Л-3513/02.08.2019г. на ГДИН, на основание чл. 29, ал. 2 ЗДОИ. Във връзка с
това е образувано АД №768/2019г. по
описа ан АСВТ. С Определение от 18.12.2019г. жалбата е уважена като Решение №
10675/2019г. на ГДИН е отменено и преписката изпратена на ГДИН за произнасяне
по същество в 14-дневен срок.
С оглед изложеното в жалбата, становището
на ответника/вж. л.102/ и съдържанието
на административната преписка съдът приема, че оспореното Решение №
1070/31.01.2020г. е отговор на ГДИН/дължимото произнасяне в изпълнение на
актове на съда/, във връзка със заявление за достъп до общестевена информация с
рег. № ДОИ -17/18.06.2018г. и рег. №
ДОИ-25/04.07.2019г. в ГДИН, т.е. процесното заявление, в съответната му
част, в която АСВТ по АД № 468/19г. е приел, че не е налице произнасяне.
На л.108 от делото е заявление от 18.06.2019г.,
по което ГДИН се е произнесъл с Решение № Л-5096/21.11.2019г./л.13/ като е предоставил пълен достъп до поисканите копия на всички нормативни и общи
административни актове, издадени от директора на ГДИН, на началника на затвора гр. Ловеч, на
началник сектор ЗОЗТ „Атлант” Троян, на началник сектор ЗОоТ „Полигона”Ловеч и
на началник сектор ЗООТ”Велико Търново”. Вида и съдържанието им се проследява
от приложените в АП на л.16 до 79 вклч. Налице са например заповед на ГДИН в периода от 2017г. до 2019г., а именно: за
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития; Специализирани програми за групова и индивидуална
работа с ЛС; Правила за вътрешния оборот на документи на електронен и хартиен
носител; Правила за образованието, обучението и квалификацията на ЛС; Правила
за работата ан самодейните органи на ЛС.
Представени са и Заповеди на началника на Затвора Ловеч, издадени в
периода 2017г.-2019г./вж. л.59 и сл./
Видно е, че в по-късното заявление от
04.07.2019г. вече е разширен обхвата на данните като са посочени актовете на
съответните заместници на посочените органи на ГДИН и ТЗ, а исканите списъци касаят актуалните актове, без да е уточнено какво разбира заявителя,
употребявайки израза „актуални”. Въпреки , че в случая с рег. №
6619/15.07.2019г. е поискано уточнение, но такова не е получено.
В обобщение след двете посочени съдебни
дела по заявление с вх. № ДОИ-25/04.07.2019г., в частта му, която не е
удовлетворена, т.е. извън информацията, предоставена с Решение №
Л-3513/02.08.2019г., е формиран изричен
отказ, основан на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.3 от ЗДОИ, обективиран в
Решение рег. № 1070/31.01.2020г. Именно това Решение е предмет на настоящото
производство.
При тези фактически установявания, съдът
формира следните изводи по правото:
От изложеното в жалбата, уточняващата
молба и приетото за установено между
страните с Определение по АД № 768/19 и Решение по АД № 468/2019г., настоящият
състав приема за установено, че на практика К.И. е поискал информация, която
задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ трябва да изготвя, актуализира и публикува
служебно на интернет страницата си на основание чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ,
във връзка с чл. 15а от ЗДОИ. Безспорно е, че заявителят е претендирал да
получи чрез индивидуално заявление по ЗДОИ информация, до която достъпът е
предвиден да се извършва по специален ред чрез публикуването й. Поискана е актуална обществена информация по смисъла
на чл.15 от ЗДОИ, за която законодателят е преценил, с цел осигуряване на
прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на
достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура
в системата на изпълнителната власт периодично да публикува актуална информация, със съдържанието посочено в
чл.15, ал.1 от ЗДОИ, на интернет страницата на съответните административни
структури на изпълнителната власт, съгласно чл.15а от ЗДОИ.
За съда е несъмнено и между страните не е
спорно, че ГДИН е задължен по чл.3, ал.1 от ЗДОИ субект, а търсената със
заявлението е официална обществена информация по смисъла на закона. Несъмнено е
за съда и това, че до поисканата
информация е бил предоставен достъп през предходните 6 месеца спрямо
произнасянето с Решение № 1070/31.01.2020г. Съответно на 02.08.2019г. и на
21.11.2019г., с цитираните по-горе две решения. Тоест категорично е налице
хипотезата на чл.37, ал.1, т.3 от ЗДОИ.
Установи
се след запознаване със АП и при служебна проверка на интернет сайта на ГДИН на
адрес: https://justice.government.bg/home/index/e38c0810-572f-4ff6-8420-c49dd7c8c675?top=1, че всъщност има публикувана актуална
обществена информация по смисъла на чл.15 от ЗДОИ. Дали същата е с необходимия
вид и обем е въпрос на изпълнение на
задължение за фактическо действие, възложено по силата на нормативен акт, а
именно с чл.15 от ЗДОИ. Настоящият състав на съда счита, че ако това е факт, то
редът за защита е друг/чл.256 от АПК/ и е свързан с изпълнението, а не чрез
индивидуално заявление за достъп до същата информация. Аргументите:
С цел да се осигури прозрачност в
дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до
обществена информация всеки ръководител на административна структура в
системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация,
описана неизчерпателно в т. 1-17 от разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДОИ.
Според практиката на ВАС, целта на чл. 15, ал.
1 от ЗДОИ е да се създаде лесен и масов ред за достъп до обществена информация,
която законодателят е преценил, че по своя вид ще допринесе за главната цел на
правото на достъп до обществена информация, посочена в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Задължително
публикуване на информацията по чл. 15 от ЗДОИ, т. е. служебното й довеждане до знанието на обществото, е проводник на принципа за откритост при предоставяне
на информацията. Така въведеният специфичен механизъм за получаването й, чрез публикуване, е основан на най-достъпното и масово ползвано средства
за намиране на информация - интернет
пространството. В този ред на мисли се оказва, че достъпът
до обществена информация по реда на чл. 15 от ЗДОИ е най-свободния, бърз и
ефективен ред за достъп, уреден в ЗДОИ. Това е така, защото: достъпът се предоставя
ex lege, респ. не е необходимата административната санкция за да бъде получена
информацията; не е обвързан от заплащането на нарочни такси за предоставянето
на информацията; заявителят има неограничен времеви и пространствен достъп до
информацията и нейната обработка; преодоляна е обективната необходимост за
административно и техническо разглеждане, характерно за индивидуално търсената
информация.
Правото на достъп до информацията по реда
на чл. 15 от ЗДОИ следва пряко от закона
и е по отношение на всеки субект. Поради това и предвид изложеното,
нарочното и индивидуално заявено търсене по реда на чл. 24 и сл. от ЗДОИ се
явява недопустимо, тъй като е
безпредметно. Нещо повече, да се приеме, че задължените субекти чрез
решението си по чл. 34 от ЗДОИ имат правомощието да "решават"
съществували субективно и индивидуално заявено право на достъп до обществена
информация, предметно съвпадаща с публикувана такава по реда на чл. 15 от ЗДОИ,
при условие, че самият законодател вече е установил по презумпция наличието на
такова право на конкретния заявител като част от обществото, то на практика би
се допуснало задължените субекти по ЗДОИ да "пререшават" в
индивидуален контекст, решението на законодателя за масов и публичен достъп до
информацията по чл. 15 от ЗДОИ. Така е прието от касационната инстанция в
Решението по АД № 9993/2018г. на ВАС.
В
тази връзка в конкретния случай, макар публикуването по чл.15 от ЗДОИ на
информацията да не е изрично посочено като основание за отказ в чл.37 от ЗДОИ,
то специалният ред за достъп до информацията по чл.15 от ЗДОИ изключва
приложението на чл.34 и чл.37 от ЗДОИ. Предвид това, решението на АО е правилно
като краен резултат и съответства на приложимия материален закон и неговата
цел. Решение № 1070/31.01.2020г. на ГДИН е постановено от оправомощено да
замества гл. директор лице, в писмена форма и съдържа фактически и правни
основания, наличието на които се потвърждава от приложената АП. В изпълнение на
съдебно потвърденото си задължение да се произнесе, АО е постановил изричен акт
при спазване на процедурата за това. Разпоредените с Решението правни последици
са обусловили резултат съответен на тълкуването и приложението на чл.15, ал.1
от ЗДОИ, в смисъла изяснен по-горе. Това определя оспореният ИАА като
законосъобразен. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на делото разноски се следват на
ответната страна, която е защитаван от юрисконсулт, който своевременно е
поискал такива. Същите с оглед фактическата и правна сложност на делото както и
процесуалната активност на страната са в размер на 100лв., съгласно чл. 78, ал.
8 от ГПК, вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 от АПК
.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, VII - ми адм. състав на Административен съд - Велико Търново
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването,
заявено по жалба на К.И.И. ***, срещу Решение № 1070/31.01.2020г. на гл.
директор на ГД ”Изпълнение на наказанията” София.
ОСЪЖДА К.И.И. с ЕГН… да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, разноски по делото в размер на 100,
00лв. /сто лева/.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.40, ал.3
от ЗДОИ.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: