Решение по дело №1405/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 95
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.)
Съдия: Тодор Минов
Дело: 20215530201405
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Стара Загора , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20215530201405 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 17-1228-003217 от
02.10.2017 година на Началник сектор ПП – КАТ, към ОДП град Стара
Загора, с което на ИВ. К. ИВ., ЕГН ********** е наложено следното
административно наказание – „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца, за нарушение по чл.6, т.2, във връзка с чл.175, ал.5 от Закона за
движението по пътищата.
В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител
се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли съда същото да бъде отменено. Претендират се
направените по делото разноски.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован не изпраща
представител и не взема становище по основателността на подадената жалба.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията
изложени в жалбата, събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
На 28.09.2017 година, при изпълнение на служебните си
задължения, полицай Г.И. констатирал неправилно паркиран лек автомобил
„Дачия“ с ДК№ ****** и в тази връзка пристъпил към репатрацията му. В
този момент до автомобила дошъл жалбоподателя и тръгнал да го премества.
В тази връзка полицай И. издал две полицейски разпореждания спрямо
нарушителя И.И., като последния отказал да ги изпълни. Полицай И.
разпоредил на И.И. да предостави документите си и тези на лекия автомобил
за проверка, както и да загаси двигателя на лекия автомобил и да не го
премества от мястото на неправилното паркиране. Именно това не изпълнил
И.И., което наложило полицаят от общинска полиция да сигнализира патрул
на пътна полиция за съставяне на АУАН. Такъв в последствие е съставен
лично на нарушителя в негово присъствие, като последния отказал да го
подпише. Там му била разяснена наказателната отговорност по чл.6, т.2 от
ЗДвП и в последствие с обжалваното наказателно постановление му било
наложено административно наказание по чл.175, ал.5 от ЗДвП. Съдът след
като се запозна с обжалваното наказателно постановление издадено въз
основа на предшестващия го ауан, намира, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност АНО е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, по смисъла на императивните норми на
чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Съгласно тези норми, следва нарушителя
точно и ясно да бъде запознат със законовите разпоредби, които виновно е
нарушил, като същите бъдат посочени по един несъмнен начин от АНО. В
разглеждания случай видно от приложения АУАН и НП, на нарушителя е
разяснено, че с действията си е допуснал административно нарушение по
ЗДвП, но така описано административното нарушение отговаря на токова по
ЗМВР, а именно на неизпълнение на полицейски разпореждане а не на такова
по чл.6, т.2 от ЗДвП, а именно неизпълнение на разпореждане на лице, което
регулира или контролира движението по пътищата. Несъмнено в
разглеждания случа става въпрос за неизпълнение на полицейско
разпореждане но от друг по вид орган и друго по своята същност, несвързано
с регулиране и контролиране на движението по пътя. Ето защо в този смисъл
няма как да бъде наложено административно наказание по реда на чл.175,
ал.5 от ЗДвП, тъй като то касае неизпълнение на разпореждане на органите по
контрол и регулиране на движението, при това само при временна
организация на движението. В разглеждания случай полицаи И. не е орган по
2
контрол и регулиране на движението и в тази връзка неизпълнението на
издадените от него разпореждания подлежат на административен контрол по
ЗМВР а не по ЗДвП. От друга страна и в нормата на чл.175, ал.5 от ЗДвП
предвиденото там наказание не съответства на наложеното, което само по
себе си представлява самостоятелно основание, обжалваното наказателно
постановление да бъде прието за незаконосъобразно. И не на последно място,
наказателното постановление е връчено на нарушителя след изтичане на
давността по изпълнение на наложеното наказание по смисъла на чл.82 от
ЗАНН. Ето защо съдът приема, че допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила са неотстраними пред настоящата инстанция и сами
по себе си водят но незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление само на това основание. Предвид на това съдът намира, че не
следва да разглежда делото по същество, защото дори и да се установи
безспорно, че жалбоподателя е допуснал твърдяното административно
нарушение, няма как обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено.
Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Следва да се присъдят в тежест на АНО направените от
жалбоподателя разноски по делото в размер на 400 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-1228-003217 от
02.10.2017 година на Началник сектор ПП – КАТ, към ОДП град Стара
Загора, с което на ИВ. К. ИВ., ЕГН ********** е наложено следното
административно наказание – „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца, за нарушение по чл.6, т.2, във връзка с чл.175, ал.5 от Закона за
3
движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на
жалбоподателя, ИВ. К. ИВ., ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/
лева представляваща направените разноски по ангажирането на правна
помощ по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4

Съдържание на мотивите

М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление № 17-1228-003217 от 02.10.2017
година на Началник сектор ПП – КАТ, към ОДП град Стара Загора, с което на И. К. И., ЕГН
********** е наложено следното административно наказание – „глоба” в размер на 150 /сто
и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца, за нарушение по чл.6, т.2, във връзка с чл.175, ал.5 от Закона за движението по
пътищата.
В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител се излагат
съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли
съда същото да бъде отменено. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован не изпраща представител и
не взема становище по основателността на подадената жалба.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в
жалбата, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 28.09.2017 година, при изпълнение на служебните си задължения, полицай
Г.И. констатирал неправилно паркиран лек автомобил „Дачия“ с ДК№ ********** и в тази
връзка пристъпил към репатрацията му. В този момент до автомобила дошъл жалбоподателя
и тръгнал да го премества. В тази връзка полицай И. издал две полицейски разпореждания
спрямо нарушителя И.И., като последния отказал да ги изпълни. Полицай И. разпоредил на
И.И. да предостави документите си и тези на лекия автомобил за проверка, както и да загаси
двигателя на лекия автомобил и да не го премества от мястото на неправилното паркиране.
Именно това не изпълнил И.И., което наложило полицаят от общинска полиция да
сигнализира патрул на пътна полиция за съставяне на АУАН. Такъв в последствие е
съставен лично на нарушителя в негово присъствие, като последния отказал да го подпише.
Там му била разяснена наказателната отговорност по чл.6, т.2 от ЗДвП и в последствие с
обжалваното наказателно постановление му било наложено административно наказание по
чл.175, ал.5 от ЗДвП. Съдът след като се запозна с обжалваното наказателно постановление
издадено въз основа на предшестващия го ауан, намира, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност АНО е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, по смисъла на императивните норми на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6
от ЗАНН. Съгласно тези норми, следва нарушителя точно и ясно да бъде запознат със
законовите разпоредби, които виновно е нарушил, като същите бъдат посочени по един
несъмнен начин от АНО. В разглеждания случай видно от приложения АУАН и НП, на
нарушителя е разяснено, че с действията си е допуснал административно нарушение по
ЗДвП, но така описано административното нарушение отговаря на токова по ЗМВР, а
именно на неизпълнение на полицейски разпореждане а не на такова по чл.6, т.2 от ЗДвП, а
именно неизпълнение на разпореждане на лице, което регулира или контролира движението
по пътищата. Несъмнено в разглеждания случа става въпрос за неизпълнение на полицейско
разпореждане но от друг по вид орган и друго по своята същност, несвързано с регулиране и
контролиране на движението по пътя. Ето защо в този смисъл няма как да бъде наложено
административно наказание по реда на чл.175, ал.5 от ЗДвП, тъй като то касае неизпълнение
на разпореждане на органите по контрол и регулиране на движението, при това само при
временна организация на движението. В разглеждания случай полицаи И. не е орган по
контрол и регулиране на движението и в тази връзка неизпълнението на издадените от него
разпореждания подлежат на административен контрол по ЗМВР а не по ЗДвП. От друга
1
страна и в нормата на чл.175, ал.5 от ЗДвП предвиденото там наказание не съответства на
наложеното, което само по себе си представлява самостоятелно основание, обжалваното
наказателно постановление да бъде прието за незаконосъобразно. И не на последно място,
наказателното постановление е връчено на нарушителя след изтичане на давността по
изпълнение на наложеното наказание по смисъла на чл.82 от ЗАНН. Ето защо съдът приема,
че допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са неотстраними пред
настоящата инстанция и сами по себе си водят но незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление само на това основание. Предвид на това съдът намира, че не
следва да разглежда делото по същество, защото дори и да се установи безспорно, че
жалбоподателя е допуснал твърдяното административно нарушение, няма как обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Следва да се присъдят в тежест на АНО направените от жалбоподателя
разноски по делото в размер на 400 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

2