Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13
05.03.2019 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 05.02.2019 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ДОНЕВА
Секретар К Л
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 190 по описа на 2018 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
/ведно с уточнителна молба вх. № 981/30.04.2018 г./ на “ПКБ“ ЕООД – гр. София
против Г С П, в която се твърди, че по силата на Договор за револвиращ заем № **********/01.02.2013
г. ищецът е предоставил по банкова сметка на Р Я Д заем в размер на 3 700 лева,
със срок на издължаване 48 месеца, ведно с лихва, формирана от годишен лихвен
процент 76,76 % и лихвен процент на ден 0,21 %, както и годишен процент на разходите
109,28 %. По силата на същия договор ответникът, в качеството на солидарен длъжник, е поел
задължение да отговаря за задължението на Р Я Д,
който се е задължил да върне на ищеца разсрочено
сума в размер на 8 964 лева на 48 месечни
вноски по 249 лева и падеж на 5-ти ден от месеца. Сочи се, че на 28.08.2013 г. между солидарните длъжници и
ищеца е сключен Анекс № 1 за отлагане на вноски, по силата на който са отложени
две погасителни вноски с №№ 5 и 6, с което длъжниците са се задължили да
изплащат задължението по договора по нов погасителен план – на 52 погасителни
вноски. Твърди се, че кредитополучателят е издължил само 28 пълни погасителни
вноски, последната от които с дата 27.10.2015 г., след което е изпаднал в
забава. Поддържа се, че предвид допуснато неизпълнение на договора /по чл.
10.3.1 от Общите условия, неразделна част от договора/, изразяващо се в
неиздължаване на уговорена месечна погасителна вноска за повече от 30
календарни дни, на 01.12.2015 г. договорът е прекратен автоматично от страна на
кредитора, като на двамата длъжници е изпратено уведомително писмо на
04.12.2015 г., че заемът е станал предсрочно изискуем. Сочи се, че съгласно
т. 10.4 от ОУ е начислена неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото
прекратяване на договора, на базата на неизплатената част от задължението като
процент, в случая 50% според прекратения договор или в размер на 647,23 лева.
Твърдените обстоятелства са станали основание ищецът да подаде пред съда
заявление по чл. 410 от ГПК, по което е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. дело № 674/2017 г. по описа на Районен съд –
Средец за осъждане на Р Я Д и на ответника Г С П солидарно да заплатят: дължима
главница в размер на 3 215,98 лева по Договор за потребителски кредит №
********** от 01.02.2013 г., със законна лихва от датата на заявлението до
изплащане на вземането и неустойка в размер 647,23 лева. Исковата молба е
предявена предвид наличието на основание по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК по
отношение на ответника – солидарен длъжник и с нея ищецът претендира да бъде постановено
решение, с което да се приеме
за установено, че ответникът му дължи сумите, за
които е издадена по реда на
чл. 410 от
ГПК Заповед за изпълнение на
парично задължение, ведно със законна
лихва върху
главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Предявените искове за установяване дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение са с правно основание чл. 422 от ГПК. Същите са депозирани с оглед
установяване на твърдяните вземания на ищеца към
ответника по сключен между тях договор за
заем и неустойка при
прекратяването му. Отношенията между страните попадат в хипотезите на чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 от
ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът, чрез
особен представител – адвокат, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, в
писмен отговор изразява становище за неяснота по отношение на формирането на
остатъчния размер на задължението по заема, съпоставяйки твърденията на ищеца
за размера на заетата сума и размера на отчасти изплатеното задължение.
Възразява за прекомерност на търсеното задължение. Предоставя на съда да
постанови своя акт по справедливост и съобразно представените с исковата молба писмени
доказателства.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Със
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1370/18.12.2017 г. по ч. гр. дело
№ 674/2017 г. Районен съд – Средец по реда на чл. 410 от ГПК е разпоредил Р Я Д
и ответникът Г С П солидарно да заплатят на ищеца “ПКБ“ ЕООД – гр. София сумата
3 215,98 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ **********/01.02.2013 г., ведно със законна лихва от 19.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и неустойка за прекратяване на договора в
размер на 647,23 лева. В заявлението си заявителят /понастоящем ищец/ изрично е
посочил, че паричните вземания произтичат от неизпълнение по Договор за
потребителски кредит № ********** от дата 01.02.2013 г. По отношение на
солидарния длъжник Р Я Д заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден
изпълнителен лист. Заповедта
е връчена на ответника Г С П по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което обосновава правния интерес на ищеца във връзка с чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви спрямо този длъжник иска си за
установяване дължимостта на сумите по заповедта.
Ищецът не е
представил в исковото производство доказателства за съществуването на Договор за потребителски кредит № ********** от дата
01.02.2013 г., сключен между него и ответника като солидарен длъжник. Именно на
такъв договор от 01.02.2013 г. ищецът позовава вземанията си към ответника в
заповедното производство и в настоящото исково производство – в уточнителна
молба вх. № 981/30.04.2018 г., в която излага твърдения, че процесният договор
е сключен на дата 01.02.2013 г. Съдът констатира, че представеният с исковата
молба договор, наименован „Договор за револвиращ заем“, е сключен на 31.01.2013
г. Дори и в представените последващи договора документи – уведомителни писмо,
извлечение от сметка, анекс № 1 и коригиран погасителен план, не е посочен
Договор за потребителски кредит № ********** от дата 01.02.2013 г., станал
основание за издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК, установяване на
вземанията по която се иска в настоящото производство. При установеното
несъвпадение и при липса на други доказателства, че между “ПКБ“ ЕООД – гр.
София и Г С П е възникнало твърдяното в заявлението по чл. 410 от ГПК и в
исковото производство облигационно отношение във връзка със сключен между тях
Договор за потребителски кредит № ********** от дата 01.02.2013 г., претенциите
за установяване на вземанията по Заповед № 1370/18.12.2017 г. по ч. гр. дело №
674/2017 г. Районен съд – Средец, като недоказани по основание следва да бъдат
отхвърлени.
Следва, съобразно решението, с което исковете са изцяло отхвърлени, разноските по воденото производство
и тези сторени в заповедното такова да останат в тежест
на ищеца.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ПКБ“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление *******, ЕИК *******, представляван от С Н Н
и И Х Г – управители, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на Г С П, с ЕГН **********, от
**********, че дължи на “ПКБ“ ЕООД – гр. София
главница 3 215,98 лева по Договор за потребителски кредит № ********** от
01.02.2013 г., със законна лихва от 19.10.2017 г. до окончателното й изплащане
и неустойка в размер 647,23 лева за прекратяване на договора, за които суми е издадена
по реда на чл. 410 от ГПК Заповед № 1370/18.12.2017
г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 674/2017 г. Районен съд
– Средец
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: