№ 7008
гр. София, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110157968 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по предявени от “********” ЕООД срещу ответника Х.
М. М. искове както следва:
1/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 3100 лева,
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №
30040804603 от 22.11.2019 г., ведно със законна лихва за период от
29.03.2024 г. до изплащане на вземането;
2/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86
ЗЗД за сумата от 2370.96 лева, представляваща мораторна лихва за период от
06.01.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост до 29.03.2024 г.,
3/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86
ЗЗД за сумата от 275.49 лева, представляваща мораторна лихва за период от
21.12.2019 г. до 06.01.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 16383/31.05.2024 г.
по ч.гр.д. № 18987/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 76 с-в; и
4/ Осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430
ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1252.70 лева, представляваща неплатено
договорно възнаграждение за периода от 20.12.2019 г. до 06.01.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /01.10.2024 г/
до изплащане на вземането;
5/ Осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 620 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга “Фаст”, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /01.10.2024 г/ до изплащане на
1
вземането;
6/ Осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 1798 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга “Флекси”, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /01.10.2024 г/ до изплащане на
вземането;
Твърди се в исковата молба, че на 22.11.2019 г. между ищеца, като
кредитор, и Мариян Христов Маринов /наследодател на ответника Х. М.
М./, като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит
30040804603/22.11.2019 г.
По силата на договора, кредитополучателят се задължил да отпусне
кредит на потребителя в размер на 3100 лева при годишен лихвен процент в
размер на 41 % и ГПР в размер на 49.09 %, който кредитополучателят
следвало да погаси на 36 вноски. Общият размер на кредита възлизал на
сумата от 5392.59 лева. Кредитополучателят поискал и закупил допълнителни
услуги “Фаст” на стойност 620 лева и “Флекси” на стойност 1798 лева, като
плащането на цената на услугите било разсрочено също на 36 вноски. Така
общият размер на задължението по кредита, включващ и допълнителните
услуги, влизлизал на сумата от 7810.59 лева и следвало да бъде погасено на 36
вноски в размер на 216.95 лв. всяка от тях, с падежна дата - всяко 20-то число
на месеца.
Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като на 22.11.2019 г. превел по банковата сметка на
кредитополучателя Мариян Маринов сумата от 1658.58 лева, а сумата от
1441.42 лева била използвана за рефинансиране на други задължения към
“********”. Така общият размер на кредита от 3100 лева бил изцяло усвоен.
Изтъква, че закупуването на допълнителните услуги не представлява
условие за отпускане на кредита. Сочи, че същите предоставят възможност на
кредитополучателя, при необходимост, да се ползва от една или всички от
следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на падеж; улеснена процедура за получаване на парични
средства.
Сочи, че поради неизпълнение пълно и в срок на задълженията на
кредитополучателя, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на
06.01.2021 г. Сочи, че и крайният срок за погасяване на кредита, съгласно
изготвения погасителен план, е изтекъл на 20.11.2022 г., поради което изтъква,
че към датата на подаване на заявлението в съда, задължението по кредита е
изцяло изискуемо.
Сочи, че след като кредиторът е узнал за смъртта на кредитополучателя
подал искане по реда на чл. 51 ЗН, по което било образувано охранително
производство по гр.д. № 8982/2022 г. на СРС. В рамките на последното били
установени наследниците по закон на починалия длъжник, като Еленка
Димитрова М. загубила право да приеме наследството на починалия, а по
2
отношение на Х. М. М. /ответник по предявения иск/ производството било
прекратено, поради невъзможност същата да бъде призована. Предвид
изложеното намира, че доколкото Х. М. не е вписала отказ от наследството на
починалия кредитополучател, същата се явява негов наследник и отговаря за
неплатените задълженията по процесния кредит.
Сочи, че липсата на плащания по кредита са мотивирали кредитора
подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било частично
уважено от съда с издадената Заповед за изпълнение № 16383/31.05.2024 г. по
ч.гр.д. № 18987/2024 по описа на Софийски районен съд, 76 с-в. за сумите за
главница в размер на 3100 лева и мораторни лихви в размер на 2370.96 лева и
275.49 лева.
По изложени съображения моли съдът да уважи предявените по реда
на чл. 422 ГПК установителни искове за сумите по издадената заповед за
изпълнение, както и съединените с тях осъдителни искове за стойността
допълнителни услуги и дължимото договорно възнаграждение.
Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът Х. М. М. подава
отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.
Прави възражение за нищожност на сключения договор, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави. Сочи, че годишният лихвен процент и годишния процент на разходите
е договорен в противоречие на ЗПК, тъй като в посочения от ищеца ГПЛ – 41
процента и ГПР- 49,9 процента не са включени стойността на допълнителните
услуги, които твърди да представляват разходи, свързани с отпускането на
кредита, таксите за които са възложени на икономически по-слабата страна.
Сочи, че от представените документи не се установява в какво се изразява
услугата приоритетно разглеждане на документи. Допълва, че е нарушено
императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 ЗПК. Навежда възражение,
че посочените клаузи са неравноправни, като се позовава на разпоредбата на
чл. 143 ЗЗП, допълва, че носят вреда за потребителя. Оспорва твърдението, че
е длъжникът/наследодателят/ е получил уведомление за предсрочна
изискуемост по договора за кредит, като сочи че същата не е настъпила, с
оглед обстоятелството, че наследодателят е починал през 2020 г., а в исковата
молба се твърди, че същият е уведомен през 2021 г.
Без да сочи, че не е приела наследството на починалия
кредитополучател, сочи, че по делото ищецът не е ангажирал доказателства,
от които да се установява, че наследството на кредитополучателя Мариян
Маринов е прието именно от ответника.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове
като неоснователни.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният
представител на ответника излага доводи за неоснователност на претенцията,
касаещи недействителност на процесния договор за кредит. Не твърди и не
представя доказателства ответникът да е направил отказ от наследството на
починалия кредитополучател, сочи единствено, че не е проведена процедура
3
по чл. 51 ЗН.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните, както и като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 10а ЗПК.
На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между
страните се разпределя както следва:
За основателност на предявените главни установителни и осъдителни
искове ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на
валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен с Мариян
Маринов, както и съдържанието на същия, в това число - наличието на
постигнати между страните договорки за закупуване на допълнителни услуги;
2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да усвоил, сумата по
отпуснатия потребителски кредит; 3/ Настъпила изискуемост на вземанията
по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени; 5/
Настъпило наследствено правоприемство между починалия кредитополучател
и ответника по делото.
В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е
да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на лихвата. В тежест на ответника при доказване
на горното е, че е извършил плащане.
Не е спорно между по делото, а и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че ищецът и Мариян Христов Маринов са сключили
Договор за потребителски кредит № 30040804603 от 22.11.2019 г./л. 19/.
Не е спорно а и се установява по делото от представеното в
заповедното производство /приложено за послужване към настоящото
гражданско дело/ удостоверение за наследници /л. 12 от ч.гр.д. №
18987/2024 г./ че кредитополучателят Мариян Маринов е починал на
26.06.2020 г.
Видно от приложения документ, ответникът Х. М. М. е дъщеря на
починалия кредитополучател и се явява негов наследник по закон, заедно с
преживявалата съпруга на наследодателя – Еленка М..
От приложеното към исковата молба решение № 10306/15.06.2023 г. по
гр.д. № 8982/2022 г. на СРС, 86 с-в, /л. 46/ се установява, че преди образуване
на заповедното производство ищецът е инициирал охранително производство
по чл. 51 ЗН, в което преживявала съпруга Еленка М. е загубила правото да
приеме наследството. По отношение на дъщерята на кредитополучателя
4
/настоящ ответник/ Х. М., производството е било прекратено, поради
невъзможност лицето да бъде уведомено за дадения срок.
Предвид изложеното, налага се извод, че към датата на образуване на
настоящото заповедно, респективно – исково производство, ответникът Х. М.
не е загубила правото да приеме наследството, оставено от баща й.
Съдът намира, че доколкото Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и
препис от исковата молба са били редовно връчени лично на ответника Х. М.
и същата е била представлявана в процеса от упълномощен представител /а не
от назначен от съда особен представител/, за ответника е съществувала
възможност надлежно да заяви твърдение, че наследството не е прието,
респективно – да представи доказателства за вписан отказ от наследство.
В конкретния случай, такива твърдения не са наведени от страната,
доколкото бланкетното посочване, че ищецът не е провел производство по чл.
51 ЗН /освен невярно/ не е равнозначно на оспорване приемането на
наследството.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът Х. М., в качеството
й на наследник по закон на починалия кредитополучател, се явява
материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.
Установява се на следващо място от представяния Договор за
потребителски кредит № 30040804603 от 22.11.2019 г./л. 19/, че
кредитодателят се задължил да отпусне кредит на потребителя в размер на
3100 лева при годишен лихвен процент в размер на 41 % и ГПР в размер на
49.09 %, който кредитополучателят следвало да погаси на 36 вноски, всяка в
размер на 149.79 лева. Дължимата сума по кредита възлизала на 5392.59 лева.
Съгласно договора за кредит, клиентът е закупил и пакети
допълнителни услуги Fast /приоритетно разглеждане/ на стойност 620 лева и
Flexy /гъвкав погасителен план/ на стойност 1798 лева. Плащането на цената
на пакетите също е разсрочено на 36 вноски от по 67.16 лева. Със
закупуването на допълнителните услуги общият размер на кредита възлиза на
сумата от 7810.59 лева /л. 20/.
Видно от представения по делото погасителен план /л. 31 и сл./
общият размер на задължението по кредита, включващо и ПДУ, се погасява на
36 анюитетни вноски в размер на 216.95 лв. /само последната вноска е в
размер на 219.34 лева/, всяка от тях с падежна дата - всяко 20-то число на
месеца.
Падежът на последната вноска е 20.11.2022 г. – т.е. към датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК всички вноски по кредита са били
изцяло падежирали, респективно – целият кредит е бил изцяло изискуем.
Установява се от представените по делото и изготвената ССчЕ, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като на 22.11.2019 г. превел
по банковата сметка на кредитополучателя сумата от 1658.58 лева, а сумата от
1441.42 лева превел за рефинансиране на заем № 30037898871. Сборът на
двете суми се равнява на одобрения размер на кредита /3100 лева/. Т.е. налага
се извод, че кредитът е изцяло усвоен.
5
От приетата и кредитирана от съда ССчЕ се установява, че съгласно
счетоводните записи на ищеца, пакетите от допълнителни услуги са включени
в общия размер на кредита и се погасяват заедно с главницата по отпуснатия
заем.
Експертът е посочил два варианта на изчисления на процесния ГПР по
кредита, като съдът намира за релевантен посочения втори такъв, съгласно
който, при приемане, че сумата за пакет от допълнителни услуги представлява
разход по кредита, годишният процент на разходите възлиза на стойност
106.40 %.
Не се твърди от ответника, а и се установява от изготвената експертиза,
че кредитополучателя не е извършвал плащания за погасяване на кредита.
С оглед служебното задължение на съда да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /чл. 7, ал. 3 ГПК/, във
връзка с което на страните е разпределена доказателствена тежест и е дадена
възможност да изразят становища, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит
"договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по
договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. От съдържанието на процесния
договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и
задълженията, се установява, че същият представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на
процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за
извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което
кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице,
кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични
нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК.
При така възприетото съдът приема, че за валидността на този договор
са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат
императивен характер.
Съдът намира доводът на ответника за наличие на нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, поради невключване на стойността на ПДУ в годишния
процент на разходите /ГПР/ по кредита за неоснователен.
6
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя“ е
изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, в това число, застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
От така изложените императивни норми следва изводът, че пакета от
допълнителни услуги представлява общ разход по кредита за потребителя,
който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Въпросът, дали закупуване на пакет от допълнителни услуги е
необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането
му при предоставените с договора параметри, подлежи на изследване въз
основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не
само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца
клаузи.
В този смисъл обстоятелството, че в договора за кредит ПДУ е
определен като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за
сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда,
ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния
договор, се установява противното.
Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на
договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат
изцяло декларативен характер.
В настоящата хипотеза съдът приема, че сключването на договора за
застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит,
доколкото видно от договора, размерът на ПДУ е предварително определен в
договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в размера
на главницата по погасителния план.
Предвид гореизложеното съдът приема, че сключването на
споразумението е представлявало условие за отпускане на процесния кредит и
съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК вр. пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК размерът на
цената на пакета е следвало да бъде включен в годишния процент на
разходите. /В този смисъл са и Решение № 395 от 22.01.2024г., постановено
по в.гр. дело № 5786/2023г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, Решение
7
№ 1749 от 10.04.2023г. на СГС по в. гр. д. № 12443/2021г., Решение № 3869 от
13.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 8634/2022г., Решение № 397 от 22.01.2024г.
на СГС по в. гр. д. № 6564/2023г., Решение № 1748 от 05.07.2022г. на СГС по
в. гр. д. № 10210/2021г./
При включване на стойността на ПДУ в годишния процент на
разходите неговият размер надвишава и петкратния размер на законната лихва
към 2019 г., което е самостоятелно нарушение на императивните разпоредби
на ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките, съдът намира, че макар формално процесният договор да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Така уредена, клаузата относно ГПР разкрива на първо място
характеристиките на неравноправна, като уговорена в резултат на действия на
кредитора, представляващи нелоялна търговска практика. Съгласно Решение
на Съда от 15 март 2012 г. по дело C-453/10 Jana Pereničová и Vladislav Perenič
срещу SOS financ spol. s r. o. търговска практика, състояща се в посочването в
договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви
като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно
нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да
подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не
би взел.
При невключване на стойността на ПДУ в процента на разходите,
кредиторът е заобиколил и изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което цялата клауза от
договора, касаеща годишния процент на разходите, се явява нищожна и на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В този смисъл са и дадените отговори на отправено от български съд
преюдициално запитване в Решение на съда на ЕС от 21.03.2024 г. по дело C-
714/22 S.R.G. срещу Profi Credit Bulgaria EOOD.
Съгласно цитираното решение, задължително за настоящата съдебна
инстанция, член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че разходите за допълнителни услуги попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит - какъвто е
именно и процесния случай.
С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
8
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от
правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер, а член 10, параграф 2, буква ж) и член
23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор
за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Предвид изложеното, съдът намира, че в конкретния случай, поради
отсъствието на съществен елемент на договора за потребителски кредит - а
именно клауза, коректно посочваща годишния процент на разходите,
договорът се явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва
или други разходи по кредита. /В този смисъл - решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС, както и решение №
3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г., решение № 262416 от
06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г., решение № 262316 от
06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1799/2020 г./.
Следователно искът следва да бъде уважен, съгласно чл. 23 ЗПК, до
размера на чистата стойност на кредита.
В конкретния случай, съдът приема, че по делото са налични
доказателства за усвояването на сумата от 3100 лева, както не са събрани
доказателства, свързани с извършването на плащания за погасяване на
кредита, които да бъдат приспаднати от размера на главницата.
С оглед на това, предявения установителен иск по реда на чл. 422 ГПК
за сумата от 3100 лева следва да бъде уважен изцяло като основателен.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
По установителните претенции за мораторна лихва, както и по
осъдителните претенции за възнаградителна лихва и възнаграждение за
ПДУ:
Разпоредбата на 23 ЗПК санкционира кредитодателя, като отнема
правото му на възнаградителната, мораторна лихва и всички други
допълнителни разходи и такси, като той има право да търси единствено
чистата стойност на кредита, т. е. главницата.
Вземанията по клаузи на недействителния договор извън чистата
стойност на главницата не са дължими, с оглед на това тези претенции следва
9
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Извън горното, следва да се посочи, че договорките за заплащане на
цена на пакет от допълнителни услуги са нищожни и на самостоятелно
основание.
Видно от разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, а в договорените допълнителни услуги, е включена
възможност, срещу заплащане, кредитополучателят да получи
„приоритетното разглеждане на потребителския кредит“. В другата си част,
допълнителните услуги, включващи възможност за отлагане и намаляване на
погасителни вноски и смяна на дата на падеж, /доколкото действително биха
могли да имат потребност за кредитополучателя/ – на практика не се
предоставят на потребителя срещу заплатеното от него възнаграждение.
Според Общите условия на ответника, отлагане на вноски може да бъде
постигнато само с отделно допълнително споразумение, при изпълнение на
допълнителни условия, поставени от кредитора.
Предвид изложеното, налице е противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 3 , т. 15
и т. 19 ЗЗП, като клаузите за ПДУ поставят изпълнението на задълженията на
ответника-търговец в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля; налагат на потребителя да изпълни своите
задължения /за плащане на възнаграждение/, дори и ако ответникът-търговец
не изпълни своите; по същество представляват незаконосъобразно уговорено
възнаграждение, прикрито под наименованието “допълнително услуги”,
поради което се явяват неравноправни и, следователно – нищожни.
С оглед на това, предявените искове за договорна възнаградителна
лихва, мораторно обезщетение и стойност на пакет от допълнителни услуги
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, и двете страни по делото имат право на
разноски, съразмерно на уважената, респективно - на отхвърлената част от
спора, като съдът дължи произнасяне и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има правно на разноски
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът е претендирал и доказал извършването на разноски в исковото
производство за сумите от 241.88 лева - държавна такса и 400 - депозит за
ССчЕ, като е претендирал и заплащане на юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на сумата от 200 лева.
Общо разноски в исковото производство – 841.88 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да
се присъди сумата от 277.14 лева – разноски в исковото производство пред
СРС.
Ищецът е претендирал и доказал извършването на разноски в
заповедното производство за сумите от 198.94 лева - държавна такса, като е
10
претендирал и заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът е
определил, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на сумата от 180 лева /разноските
за подготовка на документи, освен недължими са и недоказани/. Общо
разноски в заповедното производство – 378.94 лева. Съразмерно на уважената
част от вземанията по заповедта, в полза на ищеца следва да бъде присъдена
общо сумата от 201.62 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът е доказал извършването на разноски в размер на сумата от
1000 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение за представителство
в исковото производство, като ищецът не е релевирал своевременно /а едва с
молба, подадена един ден след приключване на устните състезания пред СРС/
възражение за прекомерност.
Предвид изложеното, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в
полза на ответника следва да се присъди сумата от 670.81 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от “********”
ЕООД, ЕИК ******* срещу ответника Х. М. М., ЕГН **********,
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, че ответникът Х. М. М. дължи
на ищеца “********” ЕООД сумата от 3100 лева, представляваща неплатена
главница по договор за потребителски кредит № 30040804603 от 22.11.2019 г.,
сключен между „*******“ ЕООД и наследодателя на ответника Мариян
Христов Маринов, ведно със законна лихва за период от 29.03.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
16383/31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 18987/2024 г. по описа на Софийски районен
съд, 76 с-в.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от “********” ЕООД,
ЕИК ******* срещу ответника Х. М. М., ЕГН **********, искове както
следва:
1/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86
ЗЗД за сумата от 2370.96 лева, представляваща мораторна лихва по договор за
потребителски кредит № 30040804603 от 22.11.2019 г., сключен между
„*******“ ЕООД и наследодателя на ответника Мариян Христов Маринов, за
период от 06.01.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост, до 29.03.2024
г., и
2/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86
ЗЗД за сумата от 275.49 лева, представляваща мораторна лихва по договор за
потребителски кредит № 30040804603 от 22.11.2019 г., сключен между
„*******“ ЕООД и наследодателя на ответника Мариян Христов Маринов, за
период от 21.12.2019 г. до 06.01.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост,
11
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 16383/31.05.2024 г.
по ч.гр.д. № 18987/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 76 с-в; и
3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430
ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1252.70 лева, представляваща неплатено
договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит №
30040804603 от 22.11.2019 г. за периода от 20.12.2019 г. до 06.01.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /01.10.2024 г/
до изплащане на вземането;
4/ Осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 620 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга “Фаст” по договор за потребителски
кредит № 30040804603 от 22.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба /01.10.2024 г/ до изплащане на вземането;
5/ Осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 1798 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга “Флекси” по договор за потребителски
кредит № 30040804603 от 22.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба /01.10.2024 г/ до изплащане на вземането;
ОСЪЖДА Х. М. М., ЕГН **********, да заплати на “********”
ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 277.14 лева –
разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на уважената част от
исковете, както и сумата от 201.62 лева – разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от заявлението.
ОСЪЖДА “********” ЕООД да заплати на Х. М. М., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 670.81 лева – разноски
в исковото производство пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12