№ 3521
гр. София, 23.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110156935 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК.
Депозирана е искова молба от „Топлофикация София“ЕАД ,с която срещу „Техем
Сървисис“ЕООД е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата в размер на
350,79лв.,представляваща регресно притезание ,на основание чл.45,ал.1, т.2 от ОУ на
договорите между „Топлофикация София“ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна
собственост,ведно със законната лихва от 17.10.2023год. до окончателното й заплащане
,както и осъдителен иск ,с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 725лв.,представляваща имуществени вреди от сторени разноски за събиране на
начисленото от ответника вземане за топлинна енергия и дялово разпределение,ведно със
законната лихва от 17.10.2023год. до окончателното й заплащане.
В условията на евентуалност ,заплащането на сумата от 725лв. се претендира на
основание чл.45,ал.1, т.2 от ОУ на договорите между „Топлофикация София“ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост,ведно със законната лихва от 17.10.2023год. до
окончателното й заплащане.
Така предявената искова молба е редовна – отговаря на изискванията на чл.127 и
чл.128 от ГПК. Предявените искове са допустими.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника „Техем
Сърсисис“ЕООД.
С исковата молба и писмения отговор се сочат доказателства, които страните искат
да се приемат при разглеждане на делото.
На основание чл.140,ал.1 от ГПК съдът намира, че следва да бъдат допуснати
представените от ищеца и ответника писмени доказателства.
Следва да се изиска и приложи гр.д.№ 40913/2020год. по описа на СРС,178
състав,ведно с ч.гр.д.№76819/2017год. по описа на СРС,178 състав.
Искането на ищеца за допускане на ССчЕ не следва да бъде уважено ,тъй като не са
налице обстоятелства ,за чието доказване да са необходими специални знания /по отношение
на размера на деловодните разноските/,а така също като неотносимо към спора / по
отношение на обстоятелствата ,които са били предмет на доказване по предходното дело/.
Следва поради изложеното делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
1
заседание с призоваване на страните.
Съдът, предвид изложеното и на основание чл.140 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба и ответника с писмения
отговор писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ гр.д.№ 40913/2020год. по описа на СРС,178
състав,ведно с ч.гр.д.№76819/2017год. по описа на СРС,178 състав.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за допускане на ССчЕ .
НАСРОЧВА на основание чл.140, ал.3 от ГПК, делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 14.03.2024год. в 10,00 часа , за която дата да се призоват страните, на
които да се връчи препис от настоящото определение.
На основание чл.140,ал.3 от ГПК ,съдът изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото :
І. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от страните права са
следните:
В исковата молба ищцовата страна сочи ,че в изпълнение на издадената му
лицензия за територията на град София продава топлинна енергия с топлоносител гореща
вода за отопление и битово горещо водоснабдяване на клиенти,в самостоятелни обекти в
сгради – ЕС,присъединени към топлопреносната мрежа.Сочи ,че такъв битов клиент,по
данни на ответника бил и собственикът на имот в гр.София,ж.к.“Хаджи
Димитър“,бл.25,вх.В,ет.2,ап.40,аб.№279953.Сочи ,че разпределението на топлината
енергия,която постъпва в сградите се извършва по системата „дялово разпределение“ като
ответникът бил вписан в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. Като лице извършващо
услугата дялово разпределение.Отношенията между „Топлофикация София“ЕАД и
лицата,вписани в регистъра по чл.139а от ЗЕ се регулирали от ОУ на договорите между
„Топлофикация София“ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна собственост,приети с Решение по
т.2 от Протокол №19/05.07.20207год. и Решение по т.1 от Протокол № 22/23.07.20007год. на
СД на „Топлофикация София“ЕАД ,одобрени с Решение № ОУ-024/10.08.2007год. на
ДКЕВР.
В исковата молба ищецът сочи ,че ответникът бил извършил отчет на клиент на ТЕ
,по смисъла на чл.153 ЗЕ ,за самостоятелен обект ,ап.40,аб.№ 279953 и бил подал в
топлопреносното предприятие данни за отчетената и консумирана от клиента топлинна
енергия за периода м.05.2014год. – м.04.2017год.,възлизаща на 311,20лв.Също така твърди
,че за извършената услуга дялово разпределение дружеството било заплатило на ответника
сумата от 39,59лв.,главница ,която в последствие след извършения отчет и издаването на
общите фактури за двата отоплителни сезона била претендирана от клиента.
Последният не изпълнил задълженията си ,поради което ищеца подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ,като такава била издадена по ч.гр.д.
№76819/2017год. по описа на СРС,178 състав,а за установяване на съществуването на
вземането било образувано гр.д.№40913/2020год. по описа на СРС,178 състав.По
последното ,на основание чл.219,ал.1 от ГПК в качеството на трето-лице помагач на
страната на ответника бил конституиран ответника..На същия бил връчен препис от
исковата молба и същия извършил процесуалните действия ,които счел за необходими.
Ищецът твърди ,че по посоченото дело съдът се бил произнесъл с решение ,с което
2
приел за недоказани претенцията му .Приел за недоказана извършената доставка на
топлинна енергия ,тъй като сумите за топлинна енергия не били начислени съгласно
изискванията на действащата нормативна уредба.Сочи ,че от допуснатата и кредитирана
експертиза на вещото лице ,се установявала ,че стойността на действително потребената
топлинна енергия е само за сградна инсталация ,като след изравняването в полза на клиента
било възникнало вземане за възстановяването на сумата от 51,95лв.При това положение
,съдът приема ,че вземане в полза на ищеца за периода не съществува.Твърди ,че като е
подал данни за наличие на такова вземане ,след извършване на изравняването ,на практика
фирмата за дялово разпределение била извършила неправилно и невярно дялово
разпределение.
Ищецът счита ,че ответника ,в качеството си на подпомагаща страна по това
производство е обвързан от силата на мотивите на съдебното решение, по арг. На
чл.223,ал.2 от ГПК.Счита ,че така в отношенията между ищеца и ответника било установено
,че поради неправилния отчет и невярното дялово разпределение „Топлофикация
София“ЕАД била понесла загуба ,представляваща цената на начислената топлинна енергия
от 311,20лв. и главницата за услугата дялово разпределение в размер на 39,59лв.Сочи ,че е
изготвил Контролни отчети и сторнирал сумите ,които били отнесени като разходи на
предприятието.Счита ,че при това положение за ищеца възниква основание на чл.45,т.2 от
ОУ да търси възстановяване на загубата ,която е в резултат от поведението на фирмата за
дялово разпределение,която загуба следва да бъде възстановена на ищеца.
Също така сочи ,че ищеца претърпял вреди от деловодните разноски по воденото на
делата ,които възлизали на :25лв. – д.т. ;200лв. – депозит за особен представител на клиента ;
500лв. /2 по 250лв. / депозити за вещи лица.Сочи ,че тези разходи са пряка и непосредствена
последица от увреждането,изразяващо се в неправилен отчет и невярно дялово
разпределение.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме ,че не е налице фактическия състав
на непозволеното увреждане ,претендира сумата от 750лв. да бъде присъдена на основание
чл.45,т.2 от ОУ ,като част от пълния размер, с който ответника следва да го обезщети,като
счита ,че са обхванати ,както главното ,така и всички допълнителни акцесорни
вземания,възникнали като резултат от нарушаване на общите условия.Сочи иче направените
от ищеца разходи за събиране на вземането също били отнесени като разход на
дружеството.
Претендира и деловодни разноски.
Ответникът „Техем Сървисис“ЕООД е депозирал в срока по чл.131 от ГПК писмен
отговор. Оспорва претенциите на ищеца по основание.Оспорва твърденията на ищеца за
нарушения на нормативната уредба за дяловото разпределение ,извършени от
ответника.Сочи ,че в съдебното решение по гр.д.№40913/020год. ,съдът е възпроизвел
констатациите на вещото лице по СТЕ,че в имота на клиента радиаторите са демонтирани и
сградата не получава топлинна енергия за подгряване на топла вода ,поради което не е
извършвано дялово разпределение за потребена в имота топлинна енергия ,но е извършвано
дялово разпределение за топлинна енергия ,отдадена от сградната инсталация.Съдът е
констатирал и че това разпределение е извършено съобразно нормативните
изисквания.Направено е възражение за лошо воден процес,на основание чл.223,ал.2 ,изр.1 от
ГПК от страна на ищеца,който умишлено или поради груба небрежност е допуснал
процесуални пропуски и грешки по инициране и воденето на процеса.
Счита ,че ответника няма отношение към сумата ,посочена като дължима при
издаването на фактурите от страна на ищеца към клиентите.
Оспорва и претенцията за сумата от 750лв.,като счита ,че тя се претендира
неоснователно.Оспорва и че тези разноски представляват пряка и непосредствена последица
от поведението на ответника.По изложените съображения моли за постановяване на
3
решение ,с което да бъдат отхвърлени предявените исковете.Претендира и деловодни
разноски.
ІІ. Правна квалификация на претендираните права.
Предявен е регресен иск за заплащане на сумата в размер на
350,79лв.,представляваща регресно притезание ,на основание чл.45,ал.1, т.2 от ОУ на
договорите между „Топлофикация София“ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна
собственост,ведно със законната лихва от 17.10.2023год. до окончателното й заплащане
,както и осъдителен иск ,с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 725лв.,представляваща имуществени вреди от сторени разноски за събиране на
начисленото от ответника вземане за топлинна енергия и дялово разпределение,ведно със
законната лихва от 17.10.2023год. до окончателното й заплащане.
В условията на евентуалност ,заплащането на сумата от 725лв. се претендира на
основание чл.45,ал.1, т.2 от ОУ на договорите между „Топлофикация София“ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост,ведно със законната лихва от 17.10.2023год. до
окончателното й заплащане.
ІІІ. Разграничаване на спорните и безспорни факти по делото:
Не е спорно ,че ищецът по издадената му лицензия за територията на град София
продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление и битово горещо
водоснабдяване на клиенти,в самостоятелни обекти в сгради – ЕС,присъединени към
топлопреносната мрежа.
Не е спорно ,че битов клиент е собственикът на имот в гр.София,ж.к.“Хаджи
Димитър“,бл.25,вх.В,ет.2,ап.40,аб.№279953.
Не е спорно ,че „Техем Сървисис“ЕООД е вписан в публичния регистър по чл.139а
от ЗЕ.
Не е спорно и че „Техем Сървисис“ЕООД е бил привлечен в качеството на трето-
лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ЕАД ,на основание чл.219,ал.1
от ГПК в производството по гр.д.№ 40913/2020год. по описа на СРС,178 състав.
ІV.Всички обстоятелства по делото се нуждаят от доказване.
V. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване ,че от
страна на ответника ,в качеството му на търговец е извършен неправилен отчет или невярно
дялово разпределение за периода м.05.2014год. до м.04.2017год. по отношение на
потребител ,ап.40,аб.№ 279953 ,в следствие на което дължи възстановяване на загубата в
пълен размер.Следва да докаже и размера на претенцията /вкл. и за разноски по
евентуалната претенция/.
В тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията,както и
възраженията си за лошо воден процес по чл.223,ал.2,изр.1 от ГПК ,като докаже че ищеца
умишлено или поради груба небрежност е пропуснал да предяви неизвестни му
обстоятелства или доказателства.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД е да докаже
при условията на пълно и главно доказване : противоправно причинени вреди от действия
(бездействия) на лица - служители на ответника, при или по повод извършване на възложена
им работа, наличие на причинно - следствена връзка между поведението на служителите на
ответника- деликвент и претърпените от ищеца имуществени вреди. Вината, по смисъла на
чл. 45 ЗЗД, се предполага до доказване на противното. В тежест е на ищеца и да докаже
обстоятелства, които да обосноват извод че справедливото обезщетение за вреди е в размер
4
на процесната сума.
По общите правила на доказването при деликтите, в тежест на ответника е да
обори презумцията за виновно причиняване на вредите,както и да докаже всички свои
възражения.
VІ. Не се твърдят от страните факти,за които да не са посочени никакви
доказателства.
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно
заседание или най-късно в насроченото открито съдебно заседание, както и да ангажират
допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената
доказателствена тежест.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5