№ 20
гр. С., 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110128076 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Н. Г. Г., с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ул. „К.“ № 26-30, вх. 1, ет. 2, ап. №6, с аб. № 90**. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати следните суми: сумата от 42,89 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. – 30.04.20** г., ведно със
законната лихва за забава от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
11,03 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.20** г. до 03.05.2022 г.,
сума в размер на 2,50 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода 01.07.20** г. – 31.07.20** г., ведно със законната лихва за забава от
30.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 0,64 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 01.08.20** г. до 03.05.2022 г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
1
не оспорва наличието на облигационно правоотношение въз основа на качеството
собственик или ползвател на процесния имот, но навежда доводи за извършено
плащане на процесните суми след завеждане на исковата молба. С оглед извършеното
плащане поддържа, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
С оглед становището на ответника, с което не оспорва иска, признава същия по
основание и размер и навежда доводи за извършено плащане в хода на процеса, както и
като взе предвид съвпадащото по съдържание и насоченост изявление на ищеца, че
задълженията са изплатени, то съдът намира за установени като неоспорени всички
правопораждащи факти от описания фактически състав.
Изявлението на ответника и на ищеца за заплащане в хода на производството на
претендираните суми е подкрепено от представено по делото от ответниците писмено
доказателство за заплащане в полза на ищеца на 30.06.2022 г. на сума в общ размер от
107,45 лв., като същото следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт. С оглед
представеното доказателство сумите предмет на процесните искове следва да се
приемат като погасени поради извършено плащане в хода на процеса, респективно
исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид отхвърляне на исковете поради плащане в хода на процеса, при което
същите са признати за доказани по основание и размер, разноски следва да се присъдят
в полза на ищеца. Същият е направил такива за държавна такса в размер на 50 лв., като
следва да му бъде признато вземане и за дължимо юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, т.е. общо 150 лв. за разноски. Като взе
2
предвид, че извършеното плащане в размер на 107,45 лв. надхвърля общия размер на
претенциите, възлизащ на сумата от 57,06 лв. със 50,39 лв., а сумата от 0,39 лв. е
съотнесена към погасяване на законната лихва, съдът намира, че непогасено е останало
вземане за разноски в размер на 100 лв. за дължимо юрисконсултско възнаграждение,
поради което ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Н. Г. Г., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 42,89 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. – 30.04.20** г., ведно със законната лихва
за забава от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 11,03 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.20** г. до 03.05.2022 г., сума в размер
на 2,50 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.07.20** г.
– 31.07.20** г., ведно със законната лихва за забава от 30.05.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 0,64 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 01.08.20** г. до 03.05.2022 г ., които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес
гр. С., ул. „К.“ № 26-30, вх. 1, ет. 2, ап. №6, с аб. № 90**, като погасени чрез плащане
в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПС Н. Г. Г., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 100 лв., представляваща непогасен остатък
от разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3