Р Е Ш Е Н И
Е
№ 657 22.03.2019 година
град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХХI–ви граждански
състав
На двадесет
и втори февруари две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание,
в състав
Председател: Моника Яханаджиян
при
секретаря Жасмина Славова
като
разгледа докладваното от съдията М.Яханаджиян
гражданско
дело №2488 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод редовна
и допустима искова молба на В.Р.З., ЕГН **********, с адрес в гр.Б., съдебен адрес ***., против Агенция „Митници“ към МФ, съгласно
уточняваща молба, вх.53430/31.12.2018 г., л.326, за осъждане на
ответника да му заплати следните суми: 3912,00
лева, представляваща неизплатено обезщетение за пътни пари за командировки
в страната за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2018 г., или по 326 лева месечно,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане; 120,00 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа – първо число на месеца,
следващ месеца, в който е трябвало да се изплати съответното обезщетение –
01.03.2017 г. до предявяването на иска на 05.04.2018 г., или по 10,00 лева
месечно; 7300,00 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за дневни пари за командировки в
страната за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2018 г., или по 20,00 лева дневно за
365 дни, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане; 240,00 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
падежа – първо число на месеца, следващ месеца, през който е трябвало да се
изплати съответното обезщетение – 01.03.2017 г. до предявяване на иска на
05.04.2018 г.; 21 900 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за квартирни пари за командировки в
страната за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2018 г., или 60,00 лева дневно за 365
дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране
на исковата молба до окончателното й изплащане; 600,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца,
през който е трябвало да се изплати съответното обезщетение – 01.03.2017 г. до
31.01.2018 г., или по 50,00 лева месечно.
Твърди се в исковата молба, че със Заповед
№3470/21.03.2016 г. на Директора на Агенция „Митници“ към МФ, ищецът е бил назначен за държавен служител на
длъжност „*******“ в Агенция „Митници“, отдел „Рентгенови системи“ в ТМУ, Митница Бургас,
ранг V младши, при осем часово дневно работно
при пет дневна работна седмица и основно възнаграждение в размер на 700,00 лева,
както и че считано от 12.12.2017 г., на основание Заповед №4449/12.12.2017 г.
на Директора на Агенция
„Митници“ към МФ е бил преназначен в същата
администрация на длъжността „********** ********“, при същото работно време и основна месечна заплата
в размер на 735 лева.
Според изложените в обстоятелствената част на исковата
молба фактически твърдения, до края на
календарната 2016 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения в ТМУ,
Митница Бургас, МП-Пристанище Бургас, а
след това, в периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2018 г., същият е бил включен в
Графици за всеки месец с място на работа МП Капитан Андреево, при денонощен
непрекъснат двусменен режим на работа и 12 часови смени – дневни и нощни.
Ищецът твърди, че за този период не му е бил осигурен служебен транспорт от
работодателя, нощувка в служебно общежитие или изхранване, нито са му е заплатено обезщетение за пътни, дневни или квартирни
пари, поради което и се наложило да пътува с личния си автомобил, както и да
наеме квартира за сумата от 250 лева месечно, плюс разходи за ток, вода и други
в общ размер на 50 лева.
Твърди се още, че ответникът отказал да изплати на
ищеца дължимото му се
обезщетение за пътни, дневни
и квартирни пари за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2018 г. с мотив, че МП
Капитан Андреево попада в териториалния обхват на Митница Бургас.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства.
В съдебно заседание исковете, срещу Агенция „Митници“ към МФ се поддържат лично от ищеца и упълномощения от него
процесуален представител – адв.П.. Претендират се разноски.
Ответната Агенция
„Митници“ поддържа подадения
от Митница Бургас отговор, в който исковете се оспорват като неоснователни с твърдението, че в периода
01.02.2017 г. – 11.12.2017 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения по
утвърден със Заповед на Началника на Митница Бургас график на МП Капитан
Андреево към Митница Бургас и поради характера на работата, която е изпълнявал,
същият не се счита за командирован по смисъла на чл.8 от вътрешните правила за
реда и организацията на служебните командировки в страната на служителите от
Агенция Митници, още повече, че МП Капитан Андреево попада в териториалния
обхват на Митница Бургас.
Ангажира писмени доказателства.
С определение от 25.06.2018 г., постановено по
настоящето дело, на основание чл.211, ал.1 от ГПК, съдът е приел за съвместно
разглеждане в настоящето производство насрещния иск на Агенция „Митници“ ,
гр.София за осъждане на В.Р.З. да й заплати сумата от 1470,00 лева,
представляваща неустойка по договор за базов курс за обучение с
рег.№32-133833/16.05.2016 г., сключен между Директора на Агенция „Митници“ и В.Р.З., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
надлежно упълномощените си процесуални представители – юк.Т. и юк.Т.-И., които молят за отхвърляне на ищцовите претенции на
подробно изложените в отговора и в съдебно заседание аргументи, поддържат
насрещния иск и молят за уважаването му. Претендират разноски.
По делото е постъпил писмен отговор по насрещната
претенция, в който същата се оспорва по основание с аргумент, че служебното
правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие, поради което и
се претендира за отхвърляне на насрещната претенция.
Правната квалификация
на предявените срещу Агенция „Митници“ осъдителни искове е по чл.86, ал.3 от Закона за държавния служител и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, а на насрещната искова претенция
срещу В.З.
е по чл.92, ал.1
от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства и становищата на страните и като съобрази законовите разпоредби,
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори по следните
факти, за които свидетелства и събрания по делото писмен доказателствен материал,
приложен
в приетото като доказателство служебно досие на ищеца, а именно, че със Заповед №3470/21.03.2016
г. на Директор на Агенция „Митници“ към МФ и считано от 23.03.2016 г., ищецът е
бил назначен на длъжност „*******“ в Агенция „Митници“, отдел „Рентгенови системи“,
ТМУ, Митница Бургас; че в периода 04.04.2016 г. – 04.11.2016 г. същият е
преминал успешно базов курс на обучение по силата на сключен с ответника Договор от
16.05.2016 г., а считано от 12.12.2017 г., служебното правоотношение на ищеца е било изменено и по силата на Заповед
№4449/12.12.2017 г. на Директор на Агенция „Митници“ към МФ, същият е бил
преназначен на длъжност „********** *********“ в Митница Бургас.
Безспорно между страните е и това, че служебното
правоотношение помежду им е било прекратено по взаимно съгласие, за което има
издадена Заповед №539/26.01.2018 г. на Директор на Агенция „Митници“ към МФ,
както и че в периода 01.02.2017 г. – 31.01.2018 г. ищецът изпълнявал служебните
си задължения на МП „Капитан Андреево“ по утвърдени графици, изготвяни
ежемесечно от Началника на Митница Бургас, както и че за този период ответникът не е осигурил
на ищеца служебен
транспорт, нощувка в служебно общежитие и изхранване, нито му е заплатил
обезщетение за пътни, дневни и квартирни пари.
Няма спор и по това, че със Заповед
№ЗМФ-1257/14.12.2015 г. на министъра на финансите, считано от 11.01.2016 г.
Митница Свиленград е закрита, а в структура на Митница Бургас се създават нови
митнически учреждения, сред които и МП Капитан
Андреево и МП Лесово.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза,
от заключението на която става ясно, че е изготвено при липса на разходооправдателни документи за пътни и
квартирни, а за отработените в исковия период 193 работни дни, дневните пари са в размер на 3860,00 лева.
При така приетото за установено от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените осъдителни искове са основателни, а
съображенията на съда за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.7 от Устройствения
правилник на Агенция „Митници“, в редакцията му към ДВ, бр.2/2016 г., в сила от
11.01.2016 г., Агенцията е структурирана в
Централно митническо управление и в митници: Аерогара София, Бургас, Варна,
Лом, Пловдив, Свищов, Столична, Русе и Югозападна.
Видно от текста на чл.29, ал.1, митницата е административно звено в
структурата на Агенцията, а според чл.30, ал.1, във вътрешната й структура се
включват ТМУ, митнически бюра и/или митнически пунктове.
Установи
се по делото, че ищецът е бил назначен за държавен служител, а в определеното в акта за назначаването му
място на работа е Митница
Бургас, ТМУ, отдел „Рентгенови системи“, л..185, както и че е последвало изменение на служебното му
правоотношение и считано от 12.12.2017 г., същият е бил
преназначен на длъжност „Митнически инспектор“ в Митница Бургас. Мястото на работа на ищеца в Митница
Бургас, отдел „Рентгенови системи“ е поименно определено със Заповед №4448/12.12.2017 г. на Директора на Агенция „Митници” към МФ, л.110.
Установи
се още, че в исковия период –
01.02.2017 г. – 31.01.2018 г., МП „Капитан Андреево” е митническо учреждение в
структурата на Митница Бургас, като страните не спорят, че местонахождението му е извън границите на населеното място, където
е седалището на Митница Бургас.
Съобразявайки
изложеното и разпоредбата на чл.8 от утвърдените със Заповед
№ЗАМ-715/14.06.2017 г. Вътрешни правила за реда и организацията на служебните
командировки в страната на служителите от Агенция „Митници”, съгласно която за
място на работа се счита седалището на митницата, то настоящият съдебен състав приема, че изпълнението на служебното правоотношение от страна на ищеца на МП
„Капитан Андреево” има характер на командироване.
Що се
отнася до направените в тази връзка възражения от
ответната Агенция, съдът намира същите за
неоснователни.
Съгласно
разпоредбите на чл.2 и чл.11, ал.1 и ал.3 от Закона за държавния служител,
държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване
заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на
държавната власт при осъществяване на неговите правомощия, както и лицата, на
които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване
изискванията на този закон. Административният акт за назначаване се издава в
писмена форма и в него могат да се определят мястото и характерът на работата,
както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността. Предметното
съдържание на дължимата от служителя престация, т.е. характерът на работата, се
посочва в длъжностна характеристика.
Ищецът З. не оспорва, че при
преназначаването си е подписал длъжностна характеристика за длъжността „********** *********“
и съгласно съдържанието й, л.167, основната
цел на длъжността е да осъществява дейностите по митнически надзор и контрол на
стоки, превозни средства, лица, митнически и придружаващи ги документи,
включително по електронен път, да осъществява контрол на митническата територия
на страна, която е от териториална
компетентност на Митница Бургас,
да предоставя информация за проверките, извършвани със специализирано
техническо оборудване с източници на йонизиращи лъчения, организира, контролира
и отчита дейността, свързана с наличното техническо оборудване и отговаря за
обективното отразяване на резултатите от сканирането и разчитането на образите,
а сред преките му задължения влизат и извършването на проверки със специализирано
техническо оборудване с източници на йонизиращи лъчения за нуждите на
митническия надзор и контрол на стоки и превозни средства в зоните на ГКПП. Видно от текста на чл.2, ал.1 и 2 от
Наредба за ГКПП, граничните
контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) са обособени територии със специален
режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни
пътища, както и на територията на международни железопътни гари, летища и
пристанища за обществен транспорт, през които единствено се разрешава
преминаването на държавната граница, ако не е предвидено друго в международен
договор, а зоните
на ГКПП обхващат територията, на която са разположени сградите, помещенията,
работните места, подземните и надземните съоръжения, техническите средства и
местата за преходи, изчакване и проверка на лица, превозни средства и стоки.
На л.13-18 от делото е приложена и приета като
доказателство служебна бележка на Директор на Дирекция „Организация и
управление на човешките ресурси”, ЦМУ, от съдържанието на която, на страница
последна, предпоследен абзац, се установява, че рентгеновите системи в Митница
Бургас са разположени на МП Лесово, МП Капитан Андреево, МП Малко Търново и
Пристанище Бургас Център, както и в ТМУ на Митница Бургас, което обосновава
извод, че изключението по чл.8, предл.2 от утвърдените със Заповед
№ЗАМ-715/14.06.2017 г. на Директора на Агенция „Митници” вътрешни правила, не е
налице, л.121-126, т.е. при наличие на рентгенови системи на територията на седалището
на Митница Бургас, твърдението на ответника, че изпълнението на служебните
задължения на МП Капитан Андреево следва от характера на работата на ищеца в отдел
„Рентгенови системи” и не противоречи на акта, от който е възникнало служебното
правоотношение, е необосновано.
Съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 от Закона за държавния служител, при служебна
необходимост органът по назначаването може да командирова държавния служител
временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата
администрация. В същия смисъл е и текста на чл.10, ал.14 от ЗМ,
съгласно който при служебна необходимост митническият служител може да бъде преместван да
изпълнява временно друга или същата служба в рамките на митническата администрация.
Преместването се извършва със заповед на директора на Агенция "Митници"
за срок не повече от 6 месеца през една календарна година при условията на
командироване. Когато преместването е за по-дълъг срок, е необходимо писменото
съгласие на митническия служител. В тези случаи митническият служител получава
заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до
преместването.
Дотолкова, доколкото по делото не се твърди и
не се установява между страните да е уговорено друго, то съдът приема, че с
включването на ищеца в утвърдени от Началник Митница Бургас ежемесечни графици
с работно място МП Капитан Андреево, а за м.януари 2018 г. МП Лесово, служебното
правоотношение на ищеца досежно мястото му на работата, е било едностранно
изменено и то от орган, различен от органа по назначаването. По силата на
Заповеди с №№4448/12.12.2017 г. и №4449/12.12.2017 г., и двете на Директор на
Агенция „Митници“ към МФ, мястото на работа е станало задължителен елемент от
служебното правоотношение на ищеца, поради което и при извършване на служебни задължения в друго населено място, следва да се
приеме, че същият е бил командирован. Обстоятелството, че няма издадена от
надлежния орган заповед за командироване не погасява задължението на
работодателя да обезщети командирования след като същият реално е
положил труд в населено място, различно от населеното място, в което се намира
мястото му на работа. Противното би довело до облагодетелстване на работодателя от собственото му неправомерно поведение.
Съгласно
разпоредбата на чл86, ал.3 от Закона за държавния служител, за времето на
командировка държавният служител има право да получи освен брутната си заплата
още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с акт
на Министерския съвет, в случая това е Наредба за командировките в страната.
Предявените
осъдителни искове следователно са основателни, а основателността им е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки:
съществуване на служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът
има качеството на държавен служител, командироване на държавния служител на
друго работно място и неизпълнение от страна на работодателя на задължението да
престира полагащите се на служителя командировъчни пари.
По делото не
се представиха от ищеца разходни документи във връзка с твърденията му, че за
времето на командироването е наел квартира в гр.Любимец, че е заплащал
консумативи за ток, вода и други, че до мястото на работата е пътувал с личния
си автомобил, така както предвиждат разпоредбите на чл.13 и чл.26 от наредбата,
на които съответстват чл.9 и чл.11 от горе-цитираните вътрешни правила, поради
което и осъдителните претенции на ищеца за пътни и квартирни следва да се
отхвърлят изцяло като недоказани по размер, ведно със следващите ги
акцесорни претенции по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно
заключението на в.л.К., осъдителната претенция на ищеца за дневни пари е доказана
в размера от 3860,00 лева. В тази му част заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като компетентно дадено, формира изчисления, направени в
съответствие с разпоредбите на чл.19 от Наредбата за командировките в страната
и чл.10, ал.1 от горе-цитираните вътрешни правила, съгласно които дневни се
дължат за фактически отработените дни, а те в настоящия случай са 193, поради
което и искът следва да се уважи в този размер, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска на 10.04.2018 г. За разликата до предявения
размер от 7300,00 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателна и доказана в
размера, в който се претендира - 240,00 лева. Според заключението на вещото
лице, за периода 01.03.2017 г. – 05.04.2018 г. дължимата мораторна лихва е в
размер на 279,65 лева.
По насрещната претенция на Агенция „Митници“ към МФ.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди.
Предпоставките за уважаване на насрещната претенция са съществуването на служебно правоотношение между страните, наличието на
сключен помежду им договор за обучение, в който страните са уговорени санкции и
неустойки при прекратяване на служебното правоотношение преди изтичане на определен
в договора срок, както и прекратяване на служебното правоотношение преди
изтичане на този срок.
В тази връзка, по делото е установено, че ищецът – ответник по насрещния
иск е работил по служебно правоотношение с Агенция „Митници“ към МФ на длъжност
"********** ********", че има сключен с ответната Агенция договор за
базов курс за обучение, л.270, който е
преминал успешно съгласно Протокол №5/04.11.2016 г. и в чл.7 от който е
регламентирана отговорността му при неизпълнение на
задължението да работи в Агенцията за период от три години, считано от
завършването на базовия курс. Установено е и това, че служебното правоотношение е прекратено по взаимно
съгласие на страните преди изтичането на този срок.
Съобразявайки
горното и данните по делото за наличие на отправено от З. изявление до работодателя, л.155 за прекратяване на
служебното правоотношение по взаимно съгласие и приемането му от страна на
работодателя – Агенция „Митници“ към МФ, изводът който се налага е, че визираните в чл.7 от процесния договор
предпоставки, пораждащи правото на ищеца по насрещния иск да търси неустойка, не са се
осъществили, поради което и искът, ведно със следващата го акцесорна претенция за
законната лихва, следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
в полза на ищеца следва да се присъдят направени по делото разноски за
адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от исковете, а именно в размер
на 361,00 лева.
Ответникът
също има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, а именно в размер на 1365,38 лева.
По
насрещната претенция, в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски за адвокат в размер на 400,00 лева.
С оглед
крайното решение на съда по съществото на спора и предвид обстоятелството, че
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС
държавна такса в размер от 204,40 лева, както и сумата от 300,00 лева за
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ към МФ да заплати на В.Р.З., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
сумата от 3860,00 лева (три хиляди
осемстотин и шестдесет лева), представляваща
неизплатено обезщетение за дневни пари за командировки за периода 01.02.2017 г.
– 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска на 10.04.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 240,00 лева (двеста и четиридесет
лева), представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на падежа – първо число на месеца, следващ
месеца, през който е трябвало да се изплати съответното обезщетение –
01.03.2017 г. до предявяване на иска на 05.04.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на ищеца за
осъждане на Агенция „Митници“ към МФ да му заплати следните суми: 3912,00 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за пътни пари за командировки в страната
за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2018 г., или по 326 лева месечно, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане; 120,00 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва от датата на падежа – първо число на месеца, следващ
месеца, в който е трябвало да се изплати съответното обезщетение – 01.03.2017
г. до предявяването на иска на 05.04.2018 г., или по 10,00 лева месечно; 21 900 лева, представляваща
неизплатено обезщетение за квартирни пари за командировки в страната за периода
01.02.2017 г. – 31.01.2018 г., или 60,00 лева дневно за 365 дни, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата
молба до окончателното й изплащане; 600,00
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от
датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца, през който е трябвало
да се изплати съответното обезщетение – 01.03.2017 г. до 31.01.2018 г., или по
50,00 лева месечно.
ОТХВЪРЛЯ иска на Агенция „Митници“ към МФ за осъждане на В.Р.З.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, да й заплати сумата от 1470,00 лева (хиляда четиристотин и седемдесет
лева), представляваща неустойка по договор за базов курс за обучение с
рег.№32-133833/16.05.2016 г., сключен между Директора на Агенция „Митници“ и В.Р.З., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ към МФ да заплати на В.Р.З.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, сума в общ размер от 761,00 лева
(седемстотин шестдесет и един лева)-разноски по делото за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА В.Р.З., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
да заплати на
Агенция „Митници“ към МФ сумата от 1365,38 лева (хиляда триста шестдесет и пет лева и
тридесет и осем стотинки)-разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ към МФ да заплати по сметка на Районен съд – гр.Бургас сумата от 204,40 лева (двеста и
четири лева и четиридесет стотинки), представляваща дължимата за производството
държавна такса и сумата от 300,00 лева (триста лева),
представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за
съдебно-икономическа експертиза.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.