РЕШЕНИЕ
№ 2142
гр. Варна, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110110449 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК
обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД от “*” ООД, ЕИК *, гр. *срещу К. П. Н., за приемане за установена дължимостта на
сумата от 560,78 лв., претендирана като стойност на В и К услуги, начислени, на осн. чл. 39,
ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи в
хипотезата на отсъствие на индивидуален водомер за обект, находящ се в гр. *, за периода
от 08.08.2019 г. до 10.03.2022 г., във връзка с която са издадени 31 броя фактури за времето
от 10.09.2019 г. до 11.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и
обезщетение за забава в размер на 68,98 лв. за периода от 10.10.2019 г. до 20.03.2022 г., за
които суми е издадена заповед № 1838/24.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 3641/2022 г. на ВРС.
В съдебно заседание производството по делото е частично прекратено след
оттеглянето на исковете по отношение на сумите от 198,94 лв. главница за периода
11.05.2020 г. – 10.03.2022 г. и сумата от 40,86 лв. обезщетение за забава за периода
10.07.2020 г. – 20.03.2023 г.
В исковата молба ищецът „*“ ООД твърди, че е изправна по облигационното
отношение страна, като в качеството си на В и К оператор е доставил на ответника К. Н.
водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. * за периода от
08.08.2019 г. до 10.03.2022 г., във връзка с която са издадени 31 броя фактури за времето от
10.09.2019 г. до 11.03.2022 г., чиито размер е остойностен по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи в хипотезата на отсъствие на
индивидуален водомер. Ответникът самоволно е отстранил монтирания водомер с друг,
който не е пломбиран и чиито показания, не могат да установят реалното потребление на В
и К услуги. Затова, В и К операторът е начислил за плащане по 5 куб.м. месечно, чиято
стойност за посочения период, ответникът не е заплатил.Правният интерес от предявяване
1
на установителния иск ищецът обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК.
Извън срока по чл. 131 ГПК, ответникът К. Н. е депозирал писмен отговор, в който
признава, че е демонтирал водомера си и е поставил нов, който не е пломбиран, тъй като
работното време на ответното дружество не е съобразено с това на ищеца. Оставените
показания за инкасатора не са взети предвид от оператора. Признава, че е потребил по 2
куб.м. месечно В и К услуги, които е готов да заплати. Оспорва останалата част от
начислените услуги, които не е потребил, тъй като живее сам, а през лятото апартаментът му
е необитаем.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба, доколкото ответникът не се явява за обективиране в протокола на сключената
извънсъдебна спогодба.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
По делото са представени Общите условия за предоставянето на „В и К” услуги на
потребителите от „В и К оператор”: „*” ООД, заедно с решения на КЕВР за одобрени цени
за услуги, ведно с два броя обяви.
Представена е по делото справка за недобора на частен абонат с кл.№ 1503837 - К. П.
Н. от 08.08.2019 г. – 20.03.2022 г.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице Я. Л. по допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е осчетоводена дължимостта на
сумите от 560,78 лв. главница и след изчисляване обезщетението за забава е в размер на
69,08 лв. Вещото лице е изчислило за 5 куб.м. месечно, че количеството вода е 155 куб.м. на
стойност 497,96 лв. главница и лихва за забава от 57,89 лв.
Представена е молба с обективирана в нея спогодба, която има силата на
установителен договор между страните. В същата ответникът е признал неизгодни за него
факти, че дължи сумата в размер на 361,84 лв. за ВиК услуги за периода 11.05.2020 г. –
10.03.2022 г. и сумата в размер от 28,12 лв. обезщетения за забава за периода 10.07.2020 г. –
20.03.2022 г., ведно със законната лихва от 23.03.2022 г., както и държавни такси. Същите
следва да се вземат предвид от съда.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД,
с който се търси съдебно установяване на дължимостта на вземанията, претендирани от
ищеца „*” ООД от страна на ответника К. П. Н. за ВиК услуги и обезщетение за забава.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че в качеството си на В и К оператор е предоставил на ответника, в качеството на
потребител В и К услуги, при публично известни Общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила в едномесечен срок
от датата на тяхното публикуване в един централен и местен ежедневник, изправността си
по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги
по партида с абонатен номер 1503837; самоволното отстраняване от ищеца на монтирания
водомер с друг, който не е пломбиран; размерът на заявената претенция, изчислена в
хипотезата на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи; изпадане в забава и размера на всяко обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва. Ответникът е следвало да докаже своите възражения, от които черпи
изгодни за себе си последици.
Съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда
2
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, по изключение се допуска за потребители, които нямат
монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното
количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 6 куб.м при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
В конкретната хипотеза от страна на ответникът не се оспорва обстоятелството, че
има качество на потребител на „В и К” услуги на процесния имот, а и за процесния период.
Не се оспорва, че водомерът е сменен, но не е пломбиран от дружеството, доколкото
ответникът не е подал молба за това и не е осигурил достъп. Възраженията на ответника по
отношение на това, че работното време на дружеството на съвпадало с неговото, че не е
живял в имота, че не са съобразени собствените му отчитания и че не е изразходвал такова
количество вода, са неотносими. В тази връзка и ищецът е остойностявал ВиК услуги
съобразно правилата по Наредбата, а не съобразно реално потребление. Представена е
извънсъдебна спогодба между страните, в която ответникът признава дължимостта на
претендираните суми, които са и осчетоводени надлежно, предвид заключението на вещото
лице.
В заключение ответникът дължи претендираните суми, поради което предявените
искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ответника.
Ищецът е сторил разноски в размер на 75 лв. (държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение) в заповедното производство и в размер на 290 лв. (държавни такси и
депозит за вещо лице) в исковото производство. Съдът определя и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство в размер на 200 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът К. П. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на ищеца „*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, сумата от 361,84 лв. /триста шестдесет и един лева и осемдесет и четири
стотинки, представляваща главница по партида с аб. № 1503837, за периода от 11.05.2020 г.
до 10.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението /23.03.2022 г./ до окончателното погасяване на задължението и сумата от
28,12 лв. /двадесет и осем лева и дванадесет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода 10.07.2020 г. – 20.03.2022 г., всички суми, дължими във връзка с
фактурирани ВиК услуги, по аб. № 1503837, за обект, находящ се на адрес: гр. *, за които
суми е издадена Заповед № 1838 от 24.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3641/2022 г. на ВРС.
ОСЪЖДА К. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща сторени от заявителя разноски в заповедното производство, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „В*“ ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 490 лв. /четиристотин и
деветдесет лева/, представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца в
заявлението банкова сметка в „ЦКБ“ АД с IBAN: *.
3
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4