№ 80
гр. Ихтиман, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20251840200075 по описа за 2025 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
Л. А. П. ЕГН ********** от гр. *, чрез адв. Д. П., е обжалвала електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 9328503 на ОДМВР София, с който на основание чл. 182, ал. 2,
т. 3 ЗДвП е наложена глоба от 100,00 лв.
В жалбата се твърди, че фишът е издаден при съществени нарушения на
процесуалните правила, като не е посочено мястото на извършване на нарушението и какво
е било ограничението на скоростта. Оспорва се годността на техническото средство.
Въззиваемата страна в писмено становище оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 04.06.2024г. около 10,13 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо
дата, час и скорост на движение в района на 24 км на третокласен път 822, е заснет лек
автомобил “Нисан Микра“ с рег. № *. Системата е отчела превишение на скоростта за
движение, като е направен снимков материал, на който е фиксиран регистрационният номер
и моторното превозно средство.
Впоследствие е издаден електронен фиш за налагане на глоба № 9328503 срещу
собственика на автомобила, в който е отбелязано, че наказуемата скорост е 68 км/ч, като на
основание чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, е наложена глоба в
размер на 100,00 лева за установеното превишение на скоростта с 28 км/ч..
По преписката е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство от 04.06.2024 г., съгласно който е било монтирано в района на 24 км на третокласен
път-822, на 100 м след пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта от 40 км/ч.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
1
След като се запозна с подадената жалба, съдът намира същата за допустима, а по
същество – и за основателна.
С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - 11 ЗДвП е въведена възможност за ангажиране на
административнонаказателна отговорност по опростена процедура, която се основава на
резултати от извършено наблюдение на движението по пътищата чрез технически средства.
В чл. 189, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Това дава възможност в случаите, когато
нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано
чрез заснетия от тях снимков материал, от който се установяват скоростта на движение, дата,
час, мястото на нарушението и МПС.
В случая обаче от приложения по делото снимков материал се установява
единствено, че лек автомобил “Нисан Микра“ с рег. № * се е движел по републиканската
пътна мрежа. В приложеното статично изображение не е отразено нито засечената скорост
на движение на автомобила от техническото средство, нито времето и мястото на
извършване на заснемането. Извършените вписвания на гърба на снимковия материал са с
неизвестен автор и не могат да удостоверят фактите за които се отнасят, но дори и при това
вписване не е отразена засечената скорост от техническото средство.
При липсата на отразена скорост на движение не може да бъде преценено дали
същата е превишена, както дали коректно е бил приспаднат 3%-вия толеранс при фиксиране
на скоростта от техническото средство, а липсата на място на извършване на нарушението
води до невъзможност да бъде преценено дали е било осъществено движение с превишена
скорост извън населено място в зона на действие на пътен знак В26.
Затова съдът приема, че наказващият орган не е доказал конкретното превишение на
скоростта от страна на жалбоподателя, поради което и издаденият електронен фиш се явява
незаконосъобразен, като не следва да бъдат обсъждани останалите възражения във връзка с
процедурата по установяване и наказване на извършеното нарушение.
По разноските:
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, като
видно от материалите по делото адв. Д. П. е осъществил безплатна правна помощ в полза на
жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, поради което в негова
полза следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери за
адвокатската работа, а именно сумата от 400 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9328503 на ОДМВР
София.
ОСЪЖДА ОДМВР- СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Д. С. П., л.н. * от гр. *, *
сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд-София област.
2
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3