Р Е Ш
Е Н И Е
№ 142
гр.П., 18.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 148 по
описа за 2020 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на Т.П.Н. ***-0000601/03.06.2020 г. на Директора на РД“АА“ гр.Р., с
което и на основание чл.93,ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв. /петстотин/ лева
за това, че „на 19.05.2020 г., около
14.10 ч., в област Т., по пътя гр. П.-гр.Р., на автобусна спирка за с.К.,
посока гр. Р. към гр.П., като водач на МПС – т.а.“Мерцедес Атего
1218“ с рег.№ ЕН **** КК от категория N2,
извършва превоз на товари за собствена сметка с поставена табела „Превоз за
собствена сметка“, превозил брашно от с.О. до гр.Р., видно от Заповед №
23/19.05.2020 г. като при извършената проверка водачът Н. не представя за
проверка заверено копие на трудов договор, с който е назначен или заверено
извлечение от него, което съдържа името на работодателя името на водача, датата
на сключване и срока за който е сключен договора“ – нарушение по чл.18,т.1 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. на МТ за условията и реда за извършване на превоз на пътници
и товари за собствена сметка, Обн.,ДВ, бр.63/2008 г.
В жалбата не се
оспорва извършеното нарушение, но се претендира
приложение на чл.28 от ЗАНН. В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по
жалбата – РД“АА“ гр.Р., редовно призован, не изпраща представител, не взема
становище по жалбата.
Районна прокуратура
Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в
с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. На
19.05.2020 г. служители от РД“АА“ – Р. – Х.М. и Г.М. извършвали проверки на територията на община П. по повод спазване на изискванията
на обществен превоз на пътници и товари. На същата дата двамата били
позиционирани на автобусната спирка за с.К., общ.П., когато около 14.10 ч.
спрели за проверка движещ се в посока от гр.Р. към гр.П. т.а.“Мерцедес Атего 1218“ с рег.№ ЕН **** КК от категория N2, управляван от водача Т.Н. ***. Последният
извършвал превоз на товар за собствена сметка, което било видно от поставената
табела „Превоз за собствена сметка“. При последвалата проверка на документите
на водача и тези на превоза длъжностните лица установили, че съгласно
представената от водача Заповед № 23/19.05.2020 г. /приложена л.9/ издадена от
„Д.-**“ЕООД гр.П., на Т.П.Н. в длъжност шофьор към „Д. Т.“ООД гр.П. е наредено
да извърши превоз за собствена сметка с посочения т.а., час на тръгване 09.20
ч. и маршрут на движение О.-Р.-О. Водачът Н. не могъл да представи заверено
копие на трудов договор, с който е назначен или заверено извлечение от него,
което съдържа името на работодателя името на водача, датата на сключване и
срока за който е сключен договора, при което му бил съставен АУАН за нарушение
по чл.18,т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ. Нарушителят се запознал с
констатациите по акта и го подписал без възражения, като в 3-дневният срок по чл.44,ал.1
от ЗАНН депозирал писмено възражение, с което представил и заверено копие от
трудов договор № 21/13.02.2019 г. /приложено л.12/. При тези обстоятелства било издадено атакуваното в настоящия процес
НП № 38-0000601/03.06.2020 г. на Директора на РД“АА“ гр. Р., връчено лично на 17.06.2020 г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени по
делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства. Така установената
фактическа не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи,
като се твърди, че въз основа на нея наказващият орган е ангажирал неправилно
отговорността на жалбоподателя, като не е отчел, че се касае за единичен случай
превоз обуславящ по-ниска степен на обществена опасност.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съдът констатира,
че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като отчете,че обжалваното НП е
издадено от компетентен да го издаде орган – Директорът на РД“АА“ Р., на когото съгласно чл.92,ал.2 от ЗАвПр и
приложената /л.13/ Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. са делегирани права на
административнонаказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН. Както при съставяне на АУАН, така и при
издаване на НП съответните длъжностни лица изцяло са изпълнили задълженията си да
се опишат пълно, ясно и конкретно от фактическа страна
състава на административното нарушение и да посочат точната законова
разпоредба, въз основа на които следва да се ангажира отговорността на ФЛ.
Стриктно са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдът счита, че
е налице яснота относно нарушението, за извършването на което жалбоподателят е
бил санкциониран – обстоятелства, които не се оспорват и от негова страна.
В
преценката си дали да издаде НП наказващият орган се основава на фактическите
констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни
до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 НПК
/към която препраща чл.84 ЗАНН/, в съдебното производство тези констатации
нямат обвързваща доказателствена сила–правило, което е категорично застъпено в
т.7 от ППВС №10/ 1973 год.,
Сб.1992, стр.530, където е посочено, че
“… отразените в АУАН фактически
констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на противното и затова
административно-наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от
закона доказателства…”.В посоченият контекст, съдът е длъжен, разглеждайки
делото, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът, при извършване на посочената проверка намира,
че фактическите констатации в АУАН са обосновани и се подкрепят по несъмнен и
убедителен начин от приобщените към делото доказателства. Действително, към
датата на извършвания превоз 19.05.2020 г. , в спряното за проверка МПС не се е
намирал изискуемия съгласно чл.18,т.1 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. документ
- заверено
копие на трудов договор, с който е назначен или заверено извлечение от него,
което съдържа името на работодателя името на водача, датата на сключване и
срока за който е сключен договора. Във цитираната разпоредба са визирани документите, които следва да съпровождат съответния превоз
и които при извършване на проверка и поискване от контролните органи следва да
им бъдат предоставени в момента на проверка. В същия смисъл е и състава на
административнонаказателната разпоредба на чл.93, ал.2 от ЗАвПр, която съдържа
в себе си и състав на нарушението, макар и препращаща към подзаконовите
нормативни актове по прилагането на закона, какъвто несъмнено съставлява
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, с оглед на което съдът намира описаното
нарушение за доказано от обективна и субективна страна.
Не е спорно по делото, че при извършената на 19.05.2020 г. проверка
длъжностните лица не са констатирали никакви други нарушения в документацията
на водача и във връзка с извършвания от него превоз, а отделно от това още на
следващият ден изисканият при проверката /липсващ/ трудов договор е бил
представен. Ето защо съдът намира за основателно възражението в депозираната
жалба досежно чл.28,б.”а” ЗАНН, приложението на който е отказано от АНО
посредством бланкетното посочване че „предвид
констатираното нарушение и целите на чл.12 от ЗАНН не е приложима нормата на
чл.28 от ЗАНН”. Този подход не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като е много формален и изначално
неправилен. Това е така понеже самият ЗАНН не предвижда критерий за отграничаване на
маловажните случаи, поради което във всеки един случай следва да се подхожда
конкретно при съобразяване с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
при които е извършено административното нарушение, например стойността на
вредата ако има такава, кръгът на засегнатите обществени интереси и т.н.
Посредством задължителните за всички
съдилища указания, дадени с ТР № 1/12.12.2007 г. на
ОСНК на ВКС се прие че „…преценката за
маловажност на случая подлежи на съдебен контрол … когато съдът констатира,че
предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил,
това е основание за отмяна на НП,поради издаването му в противоречие със
закона… ”. От друга страна известно
е, че когато преценява дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН наказващият
орган е
длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните"
случаи на административни нарушения от нарушенията, попадащи в обхвата на чл.6 ЗАНН, т.е. когато деянието представлява "маловажен" случай на
административно нарушение, той следва да приложи чл.28 ЗАНН. Ако тази разпоредба
бъде приложена, на практика нарушителя се освобождава от административно
наказателна отговорност. При така посоченото, следва да се приеме, че в случая
се касае за особена компетентност на наказващият орган за произнасяне по
специален, различен от общия за произнасяне ред, но в никакъв случай това
произнасяне не може да почива на преценка по целесъобразност. Тази преценка на
наказващият орган подлежи на съдебен контрол, но само когато съдът констатира,
че са били налице предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН, но наказващият
орган не ги е приложил (впрочем за
идентично нарушение по чл.18,т.4 от наредбата и неговата малозначителност е
налице и произнасяне на ТАС в р.№ 22/12.02.2015 г. по кнахд № 10/2015 г.)
В контекста на изложеното в горния абзац и
отчитайки всички събрани по делото доказателства съдът намира, че се касае за
формално по вид административно нарушение, за което не е необходимо да е
настъпил вредоносен резултат, т.е. не може да се твърди, че липсват вредни
последици единствено поради липсата на такъв резултат. Това обаче не означава
априори, че то не може да се определи като маловажно по смисъла на чл.11 ЗАНН,
във вр. с чл.9,ал.2 от НК и отговорността на жалбоподателя да се изключи
съгласно чл.28 от ЗАНН. От друга страна
обаче обективните данни от извършената проверка в обекта показват, че
останалите изискуемите документи по чл.18 от
Наредба № Н-8/2008 г. на МТ за извършвания превоз са били издадени и налични
преди започване на превоза, като единствено невниманието на жалбоподателя е
довело до пропуск. Ето защо съдът намира, че вмененото като извършено нарушение
по чл.18,т.1 от наредбата не следва да се приема като такова разкриващо степен
на обществена опасност, което да бъде санкционирано с НП и то с изключително
сериозен размер на наложената санкция /впрочем санкционната разпоредба на след последното изменение с ДВ, бр.60/2020 г.
в сила от 07.07.2020 г. предвижда значително по-ниска
наказуемост за подобно нарушение – 100 лв., но доколкото съдът отменя НП, не
обсъжда хипотезата на чл.3,ал.2 от ЗАНН/. Това нарушение очевидно остава
изолирано, което е достатъчно за въззивния съд да приеме, че е явно
незначително и при установяването му административно наказващият орган е следвало да съобрази това. (в т.см. виж решение от 30.06.2014 г. по кнахд №
64/2014 г. и р.№150/04.12.2019 г. по кнахд № 117/ 2019 г. на ТАС). Ето защо и при принципно правилно установените по делото обстоятелства, в рамките на
оперативната си самостоятелност, Директорът на РД“АА“ гр.Р. е следвало да
предприеме някоя от мерките посочени в чл.28,б.”а” от ЗАНН преди да пристъпи
към санкциониране на жалбоподателя. След като не го е сторил в правомощията си
по чл.53,ал.1 от ЗАНН наказващият орган е допуснал твърдяното нарушение на
материалния закон, поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено
на това правно основание.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП №
38-0000601/03.06.2020 г. на Директора на РД“АА“ гр.Р., с което и на основание чл.93,ал.2
от Закона за автомобилните превози, на Т.П.Н. ***, ЕГН-**********, за
нарушение по чл.18,т.1 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ, е наложена ГЛОБА в
размер на 500 лв. /петстотин лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: