Р Е Ш Е Н И Е
№ 4025/3.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесети
септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар И.А., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 12404 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.З.С.Н.В."
ООД, вписано в Търговския регистър под ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу О.В.В., с ЕГН: **********,***
К.за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът има
подлежащо на изпълнение вземане към ответника по Заповед за изпълнение на
парично задължение № 2317/3.4.2018г,
издадена по ЧГД № 4798/2018г., по описа на ВРС за сумата от 520.72лв. (петстотин и двадесет лева и седемдесет и две
стотинки), представляваща
главница по договор за паричен заем,
сключен на 02.05.2013г. с № 1831987, като вземането е прехвърлено на заявителя
с Договор за цесия от 16.11.2010г. и Приложение 1 към Рамков договор от 01.03.2015г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ********* и „А.з.с.н.в.“ ООД, з. което
длъжникът е уведомен по реда на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД; сума в размер на 161.85лв.
(сто шестдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща
договорна лихва, считано от 07.08.2013г. до 06.11.2013г.; сума в размер на 9.00лв. (девет лева), представляваща
такса разходи; сума в размер на 320.82лв.
(триста и двадесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща лихва за забава, считано от
20.06.2013г. до датата на подаване на заявлението в съда - 30.03.2018г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 30.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Излага се в исковата молба, че на 02.05.2013 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД (Заемодател) и О.В.В. (Заемател) е сключен Договор за паричен заем с № 1831987, в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването
на договора Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 600,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита,
която била усвоена от заемателя. Заемателят от своя страна поел задължение да
заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора
за заем. Твърди се, че погасителните вноски включват главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя,
като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при
което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1050,57
лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на
450,57 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е
задължил да върне кредита в срок до 6.11.2013 г. на 27 равни седмични
погасителни вноски в размер на 38,91 лева всяка.
В сключения Договор за паричен заем било уговорено, че когато Заемателят
забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни
дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00
лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят
45,00 лв.
Излага се в исковата молба, че на длъжника била начислена лихва за
забава в размер на действащата законна лихва за периода от 20.06.2013 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
320,82 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Твърди се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството - заемател. Сумата, която била погасена до момента, била в размер
на 404,00 лв., с която са погасени както следва: такса разходи: 36,00 лв.,
договорна лихва: 288,72 лв., главница: 79,28 лв. Срокът на договора изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 6.11.2013 г. и не е обявяван
за предсрочно изискуем.
Ищецът излага, че на 1.03.2015 г. е сключен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „А.з.с.н.в." ООД, по
силата на който вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД срещу ответника било
прехвърлено н. „А.з.с.н.в." ООД, до длъжника било изпращано уведомление за
цесията, надлежно получено от ответника.
Ищецът „А.з.с.н.в." ООД е подавал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК Съдът е уважил заявлението и по
образуваното частно гражданско дело № 4798/2018 г. е издадена заповед за изпълнение.
Същата била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, на ищеца били дадени
указания, по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, което обусловило предявяването на
разглеждания по настоящото дело иск.
Моли се за уважаване на предявения иск при изложени в исковата молба аргументи
и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска, като
неоснователен. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по
делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
От приобщената
към настоящото дело преписка по ч.гр.дело № 4798/2018 г. по описа на ВРС се установява, че на 02.04.2018 г.
ищецът е подал във ВРС заявление по чл. 410 ГПК, с което е поискал от последния
Заповед за изпълнение на парично задължение за исковите суми. Въз основа на
същото, на основание чл. 411 ал. 3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 4798/2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, съгласно която е разпоредил на длъжника -ответник да
заплати н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: ********* същите. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указания на
съда, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането, заявителят е предявил иск за установяване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение.
По делото
са представени Договор за паричен заем №1831987
от 02.05.2013 г. - л.4 и Молба за
сключване на договор за паричен заем – л.5; Общи условия по Договор за заем в
сила от 28.03.2018 г. – л.6 и 7. от същите се установява, че на 02.05.2013 г. „Изи
Асет Мениджмънт" АД, като Заемодател и О.В.В.
като Заемател сключват договор за паричен заем с № 1831987,
съгласно който договор, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя
под формата на заем парична сума в размер на 600,00 лв., срещу задължението на
заемателя да върне заетата сума, заедно с договорна лихва и такси на 27 равни
месечни вноски, всяка по 38,91 лева. Уговорен е годишен лихвен процент от 143,04
%, при ГПР 931 % и обща сума за плащане 1050,57 лева, при първа погасителна вноска 08.05.2013 г.
Не се
оспорва подписа на ответника под договора, вкл. запознаването му с действащите
към него Общи условия.
Приети
са, като доказателства по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „А.з.с.н.в." ЕАД от
1.03.2015 г. – л.9-12; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал.
3 от ЗЗД – л.12 гръб и л. 13; Извлечение от Приложение №1 към договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ – л.14; Пълномощно от управителя на Изи
Асет Мениджмънт" АД, с което е упълномощено „А.з.с.н.в." ЕАД да
уведомява длъжници от името на Изи Асет Мениджмънт" АД – л.17;
Уведомително писмо от дата 01.03.2015 г. от Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „А.з.с.н.в."
ЕАД за извършената цесия – л.18 и уведомително писмо за извършената цесия от
25.07.2018 г. – л. 19, ведно с известия за доставяне и обратни разписки – л.20
- 22. От същите се установява, че на 1.03.2015 г. е сключен рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „А.з.с.н.в."
ООД, по силата на който вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД срещу
ответника О.В.В., произтичащи от Договор за паричен
заем № 1831987 от дата 02.05.2013 г. са били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - ищец. Налице е упълномощаване от страна на цедента „Изи Асет
Мениджмънт" АД на цесионера „А.з.с.н.в."
ЕАД за уведомяване на длъжника за станалата продажба на вземането му.
Изпратеното от пълномощника Уведомително писмо, видно от известие за доставяне
е непотърсено от адресата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Предявен
е иск, с правно основание 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси
съдебно установяване на дължимостта на вземането на ищеца срещу ответника по делото.
По допустимостта на установителния иск:
Правният
интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата
молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е
налице спор досежно дължимостта на процесната сума. В този смисъл съдът споделя
виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на
извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. Исковата
молба е постъпила в предвидения от чл.
415, ал. 1 срок.
Налице е
съвпадение в размера и основанието на претендираните по заповедта за изпълнение
и исковата молба суми.
По тези
съображения съдебният състав приема, че предявеният иск се явява процесуално
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска:
За уважаване на претенциите, ищецът следва да докаже валидно сключен
договор за кредит (заем), фактическо предаване на заетата сума (усвояване на
кредита) и начина по който паричната сума е постъпила в
патримониума на ответника, също така действащи между страните уговорки за договорна
лихва, наказателна лихва и неустойка за неизпълнение и неустойка за изискуемост;
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, настъпване
изискуемостта на конкретни вноски по същия.
Не се оспорва подписа, положен от името на ответника под договора, както
и този положен в приложените и действащи към него в момента Общи условия.
Установено бе по делото, че заемодателят е изпълнил задължението си да
предостави уговорения кредитен ресурс в размер на 600,00 лева. Особеният
представител на ответника не оспорва този факт, като предвид и че не се оспорва
автентичността и авторството на приложения в договора подпис от негово име,
следва да се приеме, че сумата по кредита е усвоена и предадена в брой.
Получаването на сумата в брой е удостоверено от самия ответник, който в т. 3
(2) от документа оформящ договора за кредит прави изрично изявление за това. В
този смисъл, в частта си по т. 3 (2), договорът за паричен заем с № 1831987 от 02.05.2013 г. има характер на
разписка, която удостоверява, че сумата в размер на 600,00 лева е получена от
заемателя.
Съобразно трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата в
Република България, съдът следи служебно за нищожност на уговорките по договора
за потребителски кредит и за наличие на основания за недействителност на самия договор,
респективно на части от него, в т.ч. за недействителност на уговорките за
възнаградителна лихва, на уговорките за неустойка за неизпълнение, независимо
дали страните са навели такива възражения или не.
Настоящият договор за заем е сключен при действието на Закон за
потребителския кредит (обн.ДВ бр.18/05.03.10г.) и неговите императивни правни
норми следва да бъдат съобразени служебно от съда, предвид и указанията, дадени
с ТР №1/09.12.13г. по т.д.№1/13г. на ВКС. Съдът намира същия за нищожен, поради
накърняване на добрите нрави.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно
изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта,
на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за
сметка на другата.
В конкретния случай се установява липса па еквивалентност на насрещните
престации, или вземането на едната страна е в размер, който чувствително
надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не
само възмездяване.
Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване па добрите
нрави приема, че "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД,
е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения,
понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на
конто съдът прави конкретна преценка па обстоятелствата. Във всеки отделен случай,
въз основа на доводите па страните и събраните доказателства по конкретното
дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект
съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя
чужди интереси с цел извличане па собствена изгода.
Видно от приетите по делото доказателства се установява, че в
процесния договор за заем за сумата от 600,00 лева, със срок за издължаване 27
месеца, е договорена възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер на от 143,04
% от стойността на заема. Следва да се посочи и че
постигането на уговорка за договорна лихва в размер на 143,04 %, в съвкупност с
предварително уговорен при ГПР в размер на 931,63 % допълнително оскъпява
кредита.
Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична
сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерий за
преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на
справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника,
следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя
да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно
установената съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди
изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от
18.05.2006 г на ВКС по гр. д. № 315/2005 г.. II г о, и др.). В случая това
съотношение не е налице. Договорената между страните годишна лихва в размер 40
% утежнена допълнително със задължението за неустойка от 644,65 лева надхвърля
значително размера на законната такава, при определения от БНБ основен лихвен
процент за 2016 г. и 10 пункта надбавка , поради което уговорката противоречи
на добрите нрави и е нищожна, Съотнесени тези критерии и към клаузата за
договорна лихва и уговорения ГПР от 931,63 %, също обосновават нищожността на
договора. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя.
Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по
делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и
на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на
насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на
значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да
оправдават договарянето на такива високи проценти.
По делото не е приложен погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Не се твърди
от ищцова страна такъв да е изготвян въобще.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила
на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези -
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента възнаградителна
лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, или че
договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени
клаузите за договорна лихва и разноски по кредита, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК. Предвид на това в случая не е
приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе
клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В
случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва,
че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между
изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и т. 11 ЗПК - за
определяне на възнаградителна лихва, на ГПР и за наличие на погасителен план.
Предвид на това и след като уговорките в процесния договор, като нищожни не
пораждат правно действие, то договора на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 9 т. 10 и т. 11 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. З ЗЗД следва да се
прогласи за недействителен.
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
настоящия случай от страна на ответника е усвоена сума в размер на 600,00 лева,
като след получаването ѝ, според признанията на ищеца направени в
исковата молба, ответникът я е върнал на цедента до размера от 404,00 лева.
Така непогасеният дължим остатък възлиза на 196,00 лева. Недействителността на
договора засяга и приетите между страните уговорки за такси за разходи по
събиране на вземанията по кредита. По делото не е приложен и погасителен план от
който да е ясна датата на погасителните вноски, а дори такъв да бе наличен,
като неизменна част от договора, нищожността би засегнала и уговорките засягащи
падежа на всяка от вноските.
Ето защо чистата стойност на получените и невърнати от ответника суми се
дължи ведно с обезщетение за забава не от падежа на вноските, а от поканата. В
случая, покана липсва, поради което претендираната върху дължимата главница
законна лихва ще се дължи от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
На 1.03.2015г. е подписано Приложение 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и и „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *********, по силата на
което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД срещу О.В.В.,
произтичащо от процесния договор паричен заем, е
прехвърлено на ищеца ведно с всички привилегии и обезпечения. Длъжникът следва
да се счита за уведомен за цесията с уведомително писмо от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, изпратено с известие за доставяне, което ищецът прилага по
делото и моли съда да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложения
към нея. Така уведомлението за цесия следва да се счита за връчено с исковата
молба.
Предвид установяване размера на вземанията на ищеца по издадената
заповед за изпълнение за главница до размера от 196,00 лева, подлежи на
разглеждане и направеното от процесуалния представител на ответника възражение
за погасяване на вземанията по давност. Според твърденията на особения
представител, вземанията на ищеца, произтичащи от договор за кредит имат
характер на периодични плащания, поради което по отношение на тях е приложима
кратката погасителна давност по чл. 111, б.”в” ЗЗД.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГКТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите
на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер. В случая обаче, предвид нищожността
на договора за кредит, относно същата не може да бъде прието че е с характер на
периодично плащане, съответно за непогасения остатък от нея в размер на 196,00
лева ще е приложима общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. С подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК ищецът е прекъснал изтеклата до момента давност за
претендираното вземане, като към тази дата не е бил изтекъл петгодишния
давностен срок (сумата е получена в брой от ответника на 02.05.2013 г.), поради
което претенцията на ищеца за връщане на заетата сума не може да се счита за
погасена по давност.
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на направените от него разноски в хода на производството до размер
от 175,00 лв. за заплатената държавна такса, за особен представител в размер на
150,00 лева, за вещо лице в размер на 300,00 лева и 150,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение съобразно представените писмени доказателства,
определено съразмерно на уважената част от исковете предвид разпоредбата на
чл.78, ал. 1 ГПК, а именно: сумата в размер от 150,04 лева
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г., т. 12, които съобразно уважената част от исковете възлизат на сумата от 14,52 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че О.В.В., с ЕГН: **********,*** К.ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 по Заповед за
изпълнение на парично задължение № 2317/3.4.2018г.,
издадена по частно гражданско дело № 4798/2018
г., по описа на ВРС сумата от 196,00 лв.
(сто деветдесет и шест лева) – главница по договор за паричен заем, сключен на
02.05.2013г. с № 1831987, като вземането е прехвърлено на заявителя с Договор
за цесия от 16.11.2010г. и Приложение 1 към Рамков договор от 01.03.2015г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ********* и „А.з.с.н.в.“ ООД, з. което
длъжникът е уведомен по реда на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 30.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за разликата над присъдената сума от 196,00 лв. до предявения размер от 520.72
лв, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В."
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че дружеството-ищец има
подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника О.В.В., с ЕГН: **********,*** К.по Заповед
за изпълнение на парично задължение № 2317/3.4.2018г.,
издадена по частно гражданско дело №
4798/2018 г., по описа на ВРС за сумата от 161.85лв.
(сто шестдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща
договорна лихва, считано от 07.08.2013г. до 06.11.2013г.; сума в размер на 9.00лв. (девет лева), представляваща
такса разходи; сума в размер на 320.82лв.
(триста и двадесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща лихва за забава, считано от
20.06.2013г. до датата на подаване на заявлението в съда - 30.03.2018г., които суми са претендирани по договор за паричен заем, сключен на
02.05.2013г. с № 1831987, като вземането е прехвърлено на заявителя с Договор
за цесия от 16.11.2010г. и Приложение 1 към Рамков договор от 01.03.2015г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ********* и „А.з.с.н.в.“ ООД, з. което
длъжникът е уведомен по реда на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА О.В.В.,
с ЕГН: **********,*** К.да заплати н. „А.З.С.Н.В."
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 150,04 лв. (сто и петдесет лева и 4 ст.)
представляваща дължими разноски по делото съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА О.В.В.,
с ЕГН: **********,*** К.да заплати н. „А.З.С.Н.В."
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 14,52 лв. (четиринадесет лева и 52 ст.)
представляваща дължими разноски по заповедното производство в ч.гр.д № 4798/2018 г. по описа на ВРС съобразно уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: