Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 02.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на деветнадесети май
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Йорданка Петрова, разгледа търговско дело № 1228 по описа за 2018г. и
взе предвид следното:
Предмет на делото са предявени с искова молба
на „Б.и.“ АД (в несъстоятелност) срещу „С.2.“ ЕООД, „Б.И.1“ ЕАД и Е.Й.М. евентуално
съединени искове за прогласяване на недействителността на договор за учредяване
на ипотека върху недвижими имоти на В.“ ЕООД (с универсален правоприемник
ответника „Б.И.1“ ЕАД), сключен на 03.04.2008г. с нотариален акт №104, т. І,
рег. №1304, д. №100/2008г. за обезпечаване на вземания на ответника „С.2.“ ЕООД
срещу Й.К.М.(с универсален правоприемник ответника Е.Й.М.) по договор за заем
от 27.03.2008г. за сумата 6 000 000 евро, както и искове за
признаване за установено, че учреденото с договора ипотечно право върху
недвижимите имоти не съществува, при следната заявена от ищеца поредност:
1) иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.
1, вр. пр. 5 ЗЗД за прогласяване на договора за учредяване на ипотека за
нищожен, тъй като е сключен за обезпечаване на вземания по нищожен договор за
заем (твърденията са, че договорът за заем е сключен при абсолютна симулация и
при изначална уговорка между страните заемът да не се връща от заемателя Й.К.М.на
заемодателя „С.2.“ ЕООД);
2) иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.
5 ЗЗД за прогласяване на договора за учредяване на ипотека за нищожен, тъй като
е привиден (твърденията са, че договорът не е сключен за обезпечаване на
вземания на „С.2.“ ЕООД, а с цел да бъде осигурена възможност „С.2.“ ЕООД да
придобие ипотекираните имоти на публична продан);
3) иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
2 ЗЗД за прогласяване на договора за учредяване на ипотека за нищожен, тъй като
заобикаля забраната на чл. 152 ЗЗД;
4) иск с правно
основание чл. 170 ЗЗД за прогласяване на недействителността на договора за
учредяване на ипотека поради неизвестност относно обезпеченото вземане и
сумата, за която е учредена ипотеката;
5) иск с правно
основание чл. 170, вр. чл. 166, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на недействителността
на договора за учредяване на ипотека поради неопределеност на недвижимите
имоти, върху които е учредена ипотеката;
6) иск за признаване
за установено, че ответникът „С.2.“ ЕООД няма ипотечно право върху недвижимите
имоти, посочени в пар. II, т. 1 от нотариален
акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г., тъй като вземанията срещу Й.К.М.(с
универсален правоприемник ответника Е.Й.М.), които са обезпечени с ипотеката,
за която е съставен нотариалният акт, са погасени по давност;
7) иск за признаване
за установено, че ответникът „С.2.“ ЕООД няма ипотечно право върху недвижимите
имоти, посочени в пар. II, т. 1 от нотариален
акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г., тъй като вземанията срещу Й.К.М.(с
универсален правоприемник ответника Е.Й.М.), които са обезпечени с ипотеката,
за която е съставен нотариалният акт, са погасени на основание чл. 739, ал. 2 ТЗ поради непредявяването им в производството по несъстоятелност на ищцовото
дружество;
8) иск за признаване
за установено, че ответникът „С.2.“ ЕООД няма ипотечно право върху недвижимите
имоти, посочени в пар. II, т. 1 от нотариален
акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г., тъй като недвижимите имоти не
съществуват.
Ответниците „С.2.“
ЕООД и Е.Й.М. оспорват исковете.
Ответникът „Б.И.1“
ЕАД дава становище, че исковете са основателни.
Правният интерес за
ищеца „Б.и.“ АД (в несъстоятелност) от предявените установителни искове
произтича от изложените твърдения и представени доказателства, че дружеството е
собственик на недвижимите имоти, върху които е учредена ипотека с пар. II,
т. 1 от нотариалния акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г.
Процесният нотариален
акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г. е приет като писмено доказателство
по делото и установява сключен на 03.04.2008г. договор между „С.2.“ ЕООД като
заемодател, Й.К.М.като заемател и Й.К.Т.и В.“ ЕООД като ипотекарни длъжници
(представлявани при сключването на договора от Й.К.М.) за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти на Й.К.Т.и В.“ ЕООД за обезпечение на
вземанията на “С.2.“ ЕООД срещу Й.К.М.за главници и лихви по договор за заем от
27.03.2008г. със следното описано в пар. I от
нотариалния акт съдържание:
„С.2.“ ЕООД предоставя на Й.К.М.заем в размер на
6 000 000,00 евро, която сума Й.К.М.се задължава да върне, заедно с
уговорената лихва в срок до 27.03.2010г. Дългът по заема се олихвява с годишен
лихвен процент в размер на 18%. Лихвата се дължи на две вноски, както следва:
първо лихвено плащане на 27.03.2009г. и второ лихвено плащане, заедно с цялата
главница на дълга – на 27.03.2010г. При просрочие на кое и да е от дължимите
плащания по лихвата и главницата на дълга, заемателят дължи на заемодателя
наказателна лихва в размер на 0,5% за всеки ден на просрочие. Крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 27.03.2010г.
В пар. III от
нотариалния акт е посочено, че заемателят, заемодателят и ипотекарните длъжници
се съгласяват, че:
При непогасяване на договорените вноска по главницата
и/или лихвата по целия заем в размер на 6 000 000,00 евро, вземането
на заемодателя за отпуснатия дълг става изцяло и предсрочно изискуемо.
Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните и заемодателя има право да пристъпи към принудително събиране на
вземанията си чрез реализация на всички предоставени обезпечения по установения
от закона ред за погасяване на всички задължения на заемателя по описания
по-горе договор за заем.
С отговора срещу
допълнителната искова молба, подаден от ответника „С.2.“ ЕООД, е представен
договор за заем от 27.03.2008г., сключен между „С.2.“ ЕООД и Й.К.М.за сумата
6 000 000,00 евро, чието съдържание по същество съвпада със
съдържанието на договора за заем, описан в пар. I от
нотариалния акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г.
Договорът съдържа
печатен текст, ръкописни добавки и зачерквания, но подробно обсъждане на
съдържанието му не е необходимо, тъй като от значение за предявените в
настоящото производство искове за защита срещу учредената ипотека е
съдържанието на договора за заем, описано в нотариалния акт за учредяване на
ипотеката (именно това съдържание поражда правни последици по отношение на
страните по договора за ипотека и последващите приобретатели на ипотекираните
имоти, какъвто се явява и ищецът).
Доказателственото
значение на договора от 27.03.2008г. по делото е доколкото съвкупната му
преценка със заключението на счетоводната експертиза (от което пък се
установява, че сумата 6 000 000,00 евро е преведена от сметка на „С.2.“
ЕООД по сметка на Й.К.М.на 03.04.2008г., тоест на датата на сключване на
процесния договор за ипотека) опровергава твърденията на ищеца, че договорът за
заем е сключен при абсолютна симулация и при изначално намерение на страните по
него заем да не бъде предоставян от заемателя или да не бъде връщан от
заемателя.
След като тези
твърдения на ищеца не се установяват, а по съображенията по-горе дори се
опровергават от доказателствата по делото, предявеният иск с правно основание
чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на договора за ипотека за нищожен
поради липса на предмет, произтичаща от нищожност на обезпечения договор за
заем по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
При сходни
съображения неоснователен се явява и вторият предявен при условията на
евентуалност иск за прогласяване на договора за учредяване на ипотека за
нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, тъй като доказателствата по
делото не установяват липса на воля на страните за обезпечаване на задълженията
на заемателя към заемодателя при подписването на процесния нотариален акт, още
по-малко установяват твърденията на ищеца, че договорът е сключен с
единствената цел заемодателят да придобие ипотекираните имоти на публична
продан (напротив - установеното по делото обстоятелство, че в продължителен
период от време след настъпване на изискуемостта на обезпечените вземания не са
предприети действия за принудителното им събиране, предпоставя тъкмо
противоположни изводи), но следва да се посочи, че каузата (основанието по
смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД) на всеки договор за ипотека поначало
представлява именно обезпечаването на вземанията на ипотекарния кредитор чрез
осигуряване на възможност за насочване на принудителното изпълнение на
вземанията му върху ипотекираните имоти, а възможността ипотекарният кредитор
да участва като купувач при проданта на имотите в индивидуално или универсално
изпълнително производство с приспадане на вземанията му от продажната цена
произтича пряко от разпоредбите на чл. 489, ал. 1, изр. 2 и чл. 495 ГПК и чл.
717н и чл. 717д, ал. 2 ТЗ.
Последната група
съображения обусловят неоснователност и на третия евентуално съединен иск,
предявен за прогласяване на процесния договор за ипотека за нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД поради заобикаляне на забраната на чл. 152 ЗЗД.
Достатъчно в тази
връзка е да се посочи, че цитираната разпоредба на чл. 152 ЗЗД не забранява
удовлетворяване на вземанията на ипотекарния кредитор по предвидения в закона
ред, който съгласно цитираните разпоредби на чл. 489, ал. 1, изр. 2, чл. 495 ГПК и чл. 717н, чл. 717д, ал. 2 ТЗ включва и право на кредитора да участва при
принудителната продан на имотите.
Описаното по-горе
съдържание на процесния нотариален акт посочва ясно и недвусмислено източника,
вида и размера на обезпечените вземания, поради което неоснователен се явява и
четвъртият евентуално съединен иск, предявен за прогласяване на
недействителността на договора за ипотека на основание чл. 170 ЗЗД.
Петият евентуален иск
е предявен за прогласяване на недействителността на договора за ипотека на
основание чл. 170, вр. чл. 166, ал. 2 ЗЗД поради неопределеност на недвижимите имоти,
върху които е учредена ипотеката.
Този иск също е
неоснователен, тъй като имотите са индивидуално определени като самостоятелни
обекти на право на собственост и описани в нотариалния акт за учредяване на
ипотека с достатъчно индивидуализиращи белези, а въпросите дали тези имоти са
съществували в посочените в нотариалния акт вид, граници и площ към датата на
съставяне на нотариалния акт или към последващ момент (включително изложените
съображения от страните и събраните доказателства по делото в тази насока) касаят
основателността на последния предявен с исковата молба евентуален иск, но нямат
отношение към изискванията относно действителността на договор за ипотека,
предвидени с разпоредбите на чл. 170 и чл. 166, ал. 2 ЗЗД.
Шестият евентуален
иск е предявен за признаване за установено, че ответникът „С.2.“ ЕООД няма
ипотечно право върху недвижимите имоти, посочени в пар. II,
т. 1 от нотариален акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г., поради
погасяване по давност на вземанията му срещу Й.К.М.(с универсален правоприемник
Е.Й.М.), които са обезпечени с ипотеката.
Правото на ипотекарния
длъжник да заяви възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
задълженията на главния длъжник произтича пряко от разпоредбата на чл. 151 ЗЗД.
Описаното по-горе
съдържание на нотариалния акт за учредяване на ипотеката предпоставя, че
обезпечените с ипотеката вземания са станали изискуеми в пълния им дължим размер
най-късно на посочения в нотариалния акт краен срок за изпълнение на вземанията
– 27.03.2010г.
Съгласно чл. 114, ал.
1 ЗЗД давността по отношение на вземанията е започнала да тече на посочената
дата, а предвиденият в чл. 110 ЗЗД общ петгодишен давностен срок е изтекъл на
27.03.2015г.
Доказателства за
обстоятелства по чл. 115 и 116 ЗЗД, които спират или прекъсват давността по
отношение на обезпечените вземания, са ангажирани само от ответника „С.2.“ ЕООД,
но доказателствата, а и твърденията на този ответник за прекъсване и спиране на
давността касаят все обстоятелства, настъпили през 2017г., тоест след изтичане
на давностния срок по чл. 110 ЗЗД.
При това положение
обсъждането на доказателствата за спиране и прекъсване на давността има смисъл
само ако бъдат установени твърденията на ответника „С.2.“ ЕООД, че
изискуемостта на обезпечените вземания е настъпила на по-късна дата от
определения с договора за ипотека срок като последица от споразумение за
определяне на нов срок за изпълнение на вземанията с действие по отношение на
ипотекарния длъжник, респективно последващите приобретатели на ипотекираните
имоти.
За установяване на
тези твърдения на ответника „С.2.“ ЕООД по делото е представен и приет като
писмено доказателство анекс от 05.11.2009г. към договор за заем от 27.03.2028г.,
подписан от С.И.А.като управител на „С.2.“ ЕООД в качеството на заемодател и Й.К.М.в
качеството на заемополучател, със следното съдържание:
Страните се договориха: Първо, срокът на договора за заем
се удължава до 30.12.2012г. Второ, по т. 2 на договора годишната лихва се
фиксира на 5 на сто. Трето, всички останали клаузи по договора за заем от
27.03.3008г. остават същите.
Оспорването от ищеца
на автентичността на подписите върху цитирания анекс, положени от С.И.А.и Й.К.М.,
е опровергано от заключението на съдебно-почерковата експертиза по делото.
Въпросният анекс,
обаче, дори да се приеме, че произвежда валидно действие спрямо подписалите го
страни по договора за заем, не може да произведе последици спрямо договора за
ипотека, респективно спрямо правото на ипотекарния длъжник по чл. 151 ЗЗД да
заяви възражение за погасяване на обезпечените с ипотеката вземания по давност,
тъй като съгласно чл. 176, ал. 2 ЗЗД падежът на обезпечените с ипотека вземания
представлява съществена част от договора за ипотека, което пък означава, че
промяната му по съгласие на страните по обезпеченото правоотношение, за да има
действие и по отношение на ипотекарния длъжник, респективно по отношение на следващи
приобретатели на ипотекираните имоти, а и въобще по отношение на всички трети
лица (в това число и други кредитори, насочили принудително изпълнение на свои
вземания върху ипотекираните имоти), следва да бъде извършена със съгласието на
ипотекарния кредитор, обективирано във формата по чл. 176, ал. 1 ЗЗД за
сключване на договор за ипотека, евентуално във формата по чл. 171 ЗЗД за
подновяване на обезпечените вземания, като при всички случаи това съгласие
следва да бъде и вписано в имотния регистър (изрично в този смисъл цитираните в
писмените защити на ищеца и ответника „Б.И.1“ ЕАД определение №626 от
05.12.2021г. по ч.гр.д. №578/2012г. на ВКС, I ГО
и определение №420 от 18.07.2018г. по т.д. №1520/2018г. на ВКС, II ТО).
Независимо и въпреки
изложеното следва да се посочи, че съдържанието на цитирания анекс от
05.11.2009г. поначало не дава възможност за безусловен извод, че се него
страните уреждат именно правоотношенията по договора за заем, обезпечен с
ипотеката, за която е съставен процесният нотариален акт №104, т. І, рег.
№1304, д. №100/2008г., тъй като в анекса въобще не са посочени данни относно размера
на предоставения заем, размерите на задълженията на заемодателя по договора за
заем за главници, лихви и неустойки към датата на сключване на анекса, както и
учредените обезпечения за изпълнението на тези задължения, включително и в
частност данни за процесния договор за ипотека.
Всяка от изложените
две групи съображения представлява самостоятелно основание да се приеме, че анексът
от 05.11.2009г. не произвежда действие по отношение на срока за изпълнение на
задълженията по договора за заем, обезпечени с процесната ипотека, респективно
не слага началото на нов давностен срок по отношение на тези задължения (самият
анекс не може да се приеме и за признание на задълженията по смисъла на чл.
116, б. „а“ ЗЗД, което прекъсва давността, тъй като както се посочи по-горе не
съдържа никакви данни за размера на задълженията, по отношение на които е
сключен).
Само за пълнота
следва да се посочи, че събраните по делото доказателства не установяват и
достоверна дата на цитирания анекс по смисъла на чл. 181 ГПК.
Ищецът е оспорил
датата на анекса, а тъй като не е страна по него и анексът не носи подпис на
негов представител, съгласно чл. 181 ГПК в тежест на ответника „С.2.“ ЕООД,
който е представил по делото цитирания частен документ, е да установи
достоверна дата на документа.
Доказателства в тази
насока не са ангажирани от ответника „С.2.“ ЕООД, поради което и в приложение
на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1, вр. чл. 181 ГПК
(указана на ответника с протоколно определение от 14.10.2020г.) следва да се
приеме, че по отношение на ищеца документът се счита съставен на датата 22.08.2012г.
(датата на смъртта на едно от подписалите анекса лица, която се установява от
представеното с исковата молба удостоверение за наследници на Й.К.М.).
Същевременно към
посочената дата срокът за изпълнение на всички задължения по процесния договор
за заем от 27.03.2008г. е бил изтекъл (според съдържанието на самия договор, но
и според съдържанието на договора за ипотека крайният срок за изпълнение на
задълженията е 27.03.2010г.), поради което и дори да се приеме, че анексът е
сключен именно по отношение на процесния договор за заем, то последиците на
анекса не представляват разсрочване на задълженията по договора за заем, а
именно подновяване на задълженията по смисъла на чл. 171 ЗЗД, което пък
съгласно цитираната разпоредба, за да има действие по отношение на ипотечното
право следва да бъде сключено във формата, предвидена в чл. 171 ЗЗД, а освен
това и вписано в имотния регистър (обстоятелства, които безспорно не са
осъществени по отношение на представения анекс).
По-съществено в
случая е, че според съдържанието на пар. III от
процесния нотариален акт за учредяване на ипотека обезпечените задължения за
главница и възнаградителни лихви по договора за заем са станали предсрочно
изискуеми в пълния им дължим размер още на 27.03.2009г. (падежът на първото
задължение на заемополучателя за плащане на възнаградителни лихви по договора,
за което по делото не са ангажирани доказателства, но и твърдения да е
изпълнено дори частично), поради което и дори да се приеме, че датата на
сключване на представения по делото анекс е именно посочената в него дата
05.11.2009г., то по съображения, идентични на изложените по-горе, последиците
на анекса и при тази дата на сключването му ще представляват именно
подновяване, а не разсрочване на задълженията по договора за заем.
Всичко изложено
предпоставя, че анексът от 05.11.2009г. дори да е произвел действие в
отношенията между страните по процесния договор за заем, не е произвел действие
по отношение на ипотекарния длъжник и следващите приобретатели на имотите. По
отношение на тези лица (сред които е и ищецът в качеството му на приобретател
на ипотекираните имоти) изискуемостта на обезпечените задължения, респективно
началото на сроковете за погасяване на задълженията по давност, настъпват на
посочените в договора за ипотека падежи за изпълнение на задълженията.
Както се посочи
по-горе, определеният с договора за ипотека краен срок за изпълнение на
обезпечените задължения е датата 27.03.2010г., а общият петгодишен давностен
срок по чл. 110 ЗЗД е изтекъл по отношение на тези задължения на датата 27.03.2015г.
По делото не са
ангажирани доказателства, но и твърдения за обстоятелства, които да са спрели
или прекъснали давността в посочения период, поради което и по изложените
съображения предявеният иск за установяване, че ипотечното право на кредитора „С.2.“
ЕООД не съществува поради погасяване на обезпечените вземания по давност се
явява основателен и следва да бъде уважен, като при този изход на
производството по шестия предявен евентуален иск съдът не дължи произнасяне по
следващите евентуално предявени отрицателни установителни искове, а съгласно
чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 620, ал. 5 ТЗ плащането на държавната такса за
разглеждане на уважения отрицателен установителен иск следва да бъде възложено
върху ответника „С.2.“ ЕООД, чието ипотечно право е предмет на иска и чиито
действия (предявяване на права, произтичащи от ипотечното право, в
производството по несъстоятелност на ищцовото дружество) са предизвикали
правния спор, за чието разрешаване е предявен искът.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.и.“ АД (в
несъстоятелност) с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу „С.2.“
ЕООД с ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, „Б.И.1“ ЕАД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** и Е.Й.М. с ЕГН ********** и адрес *** евентуално
съединени искове за прогласяване на нищожността на договор за учредяване на
ипотека върху недвижими имоти на В.“ ЕООД с ЕИК ********, сключен на
03.04.2008г. с нотариален акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г. на
нотариус с рег. №077 за обезпечаване на вземания на „С.2.“ ЕООД с ЕИК ********срещу
Й.К.М.с ЕГН ********** по договор за заем от 27.03.2008г. за сумата
6 000 000 евро, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1, вр. пр. 5 ЗЗД поради
сключване на договора за заем при абсолютна симулация и при изначална уговорка
заемът да не се връща от заемателя Й.К.М.на заемодателя „С.2.“ ЕООД, на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД поради сключване на договора за ипотека с
цел да бъде осигурена възможност „С.2.“ ЕООД да придобие ипотекираните имоти на
публична продан, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД поради заобикаляне на
забраната на чл. 152 ЗЗД, на основание чл. 170 ЗЗД поради неизвестност относно
обезпеченото вземане и сумата, за която е учредена ипотеката, и на основание
чл. 170, вр. чл. 166, ал. 2 ЗЗД поради неопределеност на недвижимите имоти,
върху които е учредена ипотеката.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по иск на „Б.и.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, че ипотечното право на „С.2.“ ЕООД с ЕИК ********със седалище и
адрес на управление *** върху недвижимите имоти, описани в пар. II,
т. 1 от нотариален акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г. на нотариус с
рег. №077, което е учредено с договор от 03.04.2008г., сключен между „С.2.“
ЕООД с ЕИК ********Й.К.М.с ЕГН ********** (с универсален правоприемник Е.Й.М. с
ЕГН **********) и В.“ ЕООД с ЕИК ******** (с универсален правоприемник „Б.И.1“
ЕАД с ЕИК ********) с цитирания нотариален акт №104, т. І, рег. №1304, д.
№100/2008г. на нотариус с рег. №077, не съществува поради погасяване по давност
на обезпечените с ипотека вземания на „С.2.“ ЕООД с ЕИК ********срещу Й.К.М.с
ЕГН ********** (с универсален правоприемник Е.Й.М. с ЕГН **********) по договор
за заем от 27.03.2008г. за сумата 6 000 000 евро.
ОСЪЖДА „С.2.“ ЕООД с ЕИК ********със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 56 385,79 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: