№ 1600
гр. София, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Г.
като разгледа докладваното от Мария Г. Въззивно гражданско дело №
20221000500859 по описа за 2022 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата в производството по гр.д. 15808/15 г. по
описа на СГС.
С решение по делото № 266 926/13.12.21 г., съдът, като е приел, че спрямо
ищцата С. С. ответникът Висш адвокатски съвет, отказвайки да я впише в Регистъра
на адвокатите в България като правоимащ с възстановени права адвокат, след изтичане
на срок на наложено дисциплинарно наказание, е осъществил състава на чл. 49 ЗЗД, е
отхвърлил иска за присъждане в полза на ищцата на обезщетение за имуществени
вреди за периода 04.03.13 г. – 16.09.15 г. в размер на 81 580 лв. нереализирани доходи
от упражняване на професията адвокат, ведно със законната лихва от 01.01.14 г.,
приемайки, че заявените вреди с естество на пропуснати ползи не са доказани като
вероятно постъпление в патримониума на ищцата.
В жалбата си ищцата твърди, че решението е недопустимо, незаконосъобразно и
необосновано. Тя преповтаря твърденията си от исковата молба, че доходите, от които
е била лишена, са от трудова дейност – единствена възможна съобразно ограниченията,
въведени със ЗАдвокатурата. Като адвокат ищцата не е водила счетоводство и
единственият документ за доходите й преди налагане на наказанието е декларираната
от нея като подлежаща на облагане сума. Няма доказателства, че ищцата е декларирала
доходи в завишен размер. През времето, през което ищцата е била заличена като
адвокат, тя не е могла да сключва договори за процесуално представителство и други
адвокатски услуги. Декларацията за доходи от 2014 и 2015 г. е нередовна поради
технически пропуски, но това не се отразява на съдържанието й (размерът на
декларирания доход). Не е доказано възражението на ответника, че и невписана,
ищцата е участвала в производства като пълномощник. Доколкото ищцата се е явявала
пред съд, то тя е защитавала лични или на съпруга й интереси. Експертиза е
установила, че за времето 01.01.13 г. – 30.12.15 г. ищцата е била отписана от Регистъра
1
на адвокатите и не е дължала вноски.
Иска се отмяна на отхвърлителното решение и постановяване на друго, с което
исковете се уважават.
С отговора на жалбата въззиваемият утвърждава, че обжалваното решение е
съобразено с тълкувателната практика на ВКС, според която пропуснатите ползи не се
предполагат, а подлежат на доказване с оглед конкретиката. Вредата (дори и с естество
на пропуснати ползи следва да е реална, а не хипотетична. Това означава, че следва да
е несъмнено настъпването на увеличението в имуществото и то да не се е случило
поради поведение на изпълнител на работа, възложена от правен субект (с оглед
състава на чл. 49 ЗЗД). Правилно СГС е приел, че годишните данъчни декларации (по
чл. 50 ЗЗДФЛ) са частни документи и удостоверяват изявлението и неговия субект, но
нямат материална доказателствена силат. Правилно съдът е зачел като годни
доказателства представените от ответника удостоверения, оборващи твърденията на
ищцата, че същата не е участвала в съдебни производства. Иска се потвърждаване на
постановеното решение.
В производството пред САС не са представяни нови доказателства.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне с оглед
доводите за неправилност на решението.
Въз основа твърденията на страните и в рамките на очертания предмет на
проверка, според доказателствата, приобщени към първоинстанционното дело
САС приема следното:
Не се спори, че ответникът е отговорен на основание разпоредбата на чл. 49 ЗЗД.
Установено е, че на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА въз основа влязло в сила
дисциплинарно наказание, ищцата е отписана от АК Варна. Срокът на наказанието е
бил от 10.04.12 г. до 10.08.13 г. На 17.03.14 г. ищцата поискала да бъде вписана като
адвокат в АС Варна. С решение № 7/13.05.14 г. бил формулиран отказ за вписване,
основан на липсващи документи за вписване и липса на удостоверение за заплатени
глоби. След жалба на ищцата Висшият адвокатски съвет (ВАС) потвърдил отказа. По
гр.д. 13/15 г. ВКС отменил решението на ВАС. С решение № 10/01.09.15 г. АС Варна
възстановил адвокатските права на ищцата.
Настоящият състав се солидаризира с виждането на СГС за това, че макар
доказан по основание, искът е недоказан по размер. Известна е тълкувателната
практика за начина на доказване на пропуснатите ползи от неизпълнени договорни
задължения. Въпреки противоречивата практика относно начина на доказване на
пропуснати ползи при деликт, настоящият състав счита, че доказването следва да е
аналогично както е утвърдила съдебната практика при пропуснати ползи при
договорна връзка – т.е. вредата следва да е доказуема. Известно е, че адвокатите, като
упражняващи свободна професия, не реализират константен доход. Ако и доколкото
би имало такъв (по договор на абонаментен принцип), то източникът подлежи на
доказване. Приравняването на доходи за бъдещ период към предходни постъпления е
произволно и не съставлява доказване по размер на вреди с естество на пропуснати
ползи.
Доколкото ищцата оспорва удостоверения, представени от ответника за нейно
участие като процесуален представител по дела, не са ангажирани доказателства за
това, че страна по делото е бил родственик, съпруг или близък. И в този случай
разпоредбата на чл. 38 ЗА предвижда заплащане на хонорар, но не от представляваната
страна, а от губещата спора. С оглед на това представените от ответника доказателства
внасят съмнение в тезата на ищцата, че през исковия период тя не е реализирала
2
никакви доходи от адвокатска дейност.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
се потвърди.
Липсата на претенция за присъждане на разноски в полза на въззиваемия, съдът
не дължи произнасяне на основание чл. 78 ГПК.
Водим от горното, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266 926/13.12.21 г., постановено по гр.д. 15808/15
г. по описа на СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3