№ 1964
гр. София, 24.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110126304
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от П. К. Н. срещу
Столична Община, в обстоятелствената част на която се твърди, че е наследник по закон на
Е. М. Б. /по мъж Елена Костова Н.а/, починала на 07.02.1945г., която приживе е била
призната за собственик на основание давностно владение на бостан, с площ от около 14.8
дка в землището на с.***, по силата на Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот №62, том №3, р.555, дело 487 от 1913г. Посочва, че с одобрен регулационен
план на с.*** от 1927г. имотът е заснет с пл.№390 и за него били отредени седем парцела,
попадащи в кв.52 и кв.53, а именно парцел V – 390, кв. 52, парцел VI – 390, кв. 52, парцел II
– 390, кв. 53, парцел III – 390, кв. 53, парцел IV – 390, кв. 53, парцел VII – 390, кв. 53 и
парцел VIII – 390, кв. 53. Посочва, че със спогодба от 03.11.1960 г., одобрена от съда по гр.д.
№4793/1958г. по описа на Софийски народен съд, наследствените имоти били поделени и в
негов дял бил поставен парцел VII – 390, кв. 53 по плана на с. ***, с площ от 1855кв.м.
Твърди, че със Заповед РД – 50 – 08 – 332/16.09.1965 г. на зам.председател на ИК на
СГНС бил одобрен нов регулационен план на с.***, като съгласно предвижданията част от
парцел VII – 390, кв. 53 попадал в ул.“Завоя“, и в парцели I, XV, XIV, XIII от кв.34, а
остатъкът бил заснет като част от имоти с пл.№438 и пл.№439, които попадали в парцел за
озеленяване от кв. 33. Посочва, че със Заповед № РД – 50 – 09 – 332/16.09.1988 г. на гл.
архитект на гр. София бил одобрен регулационен план на с. ***, действащ и до днес, в който
част от имота на ищеца попада в УПИ „за парк, спортна площадка, атракционен пък,
сладкарница, кооперативен пазар, обществена тоалетна, вторични суровини и автомивка“ от
нов кв. 32, като това обществено мероприятие не било реализирано.
Заявява, че през 2011 г. била одобрена кадастрална карта на с. ***, в която парцелът
не е заснет като самостоятелен обект, като по – голямата част от него е отразена като част от
поземлен имот с идентификатор 12084.2700.257, а останалата част попада в ул. „Завоя“ от
о.т. 138 до о.т. 140а, която е реализирана съгласно плана от 1965г. и в част от имотите,
1
разположени източно от тази улица – парцели I, XV, XIV, XIII, кв. 34 по плана от 1965 г.
Посочва, че със Заповед № 18 – 889 – 24.01.2020 г. на Началника на Службата по
геодезия, картография и кадастър – София е отказано искане на ищеца за изменение на
одобрената кадастрална карта, в която да се отрази неговия имот на основание, че е наличен
материален спор за материално право със Столична община, тъй като е направено
възражение от страна на общината, че имотът е частна общинска собственост.
Моли се да бъде установено, че е собственик на реална част от поземлен имот с
идентификатор 12084.2700.257, с площ от 1100 кв. м., при граници на реалните части:, имот
с идентификатор 12084.2700.2499, имот с идентификатор 12084.2700.1451 и имот с
идентификатор 12084.2700.1525, остатъка от имот 12084.2700.257 и имот 12084.2700.133,
които граници са означени по точки 1-2-3-4-5-6-7-8-1 на комбинирана скица, приложение №5
към исковата молба.
Към исковата молба са приложени документи, приемане на които като доказателства
се иска. Поискано е да се назначи съдебно – техническа експертиза, вещото лице по която да
даде заключение на поставените от ищеца въпроси.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Столична Община, Район „Връбница“ е
подала отговор, с който на първо място счита, че искът е процесуално допустим, но се
оспорва като неоснователен и недоказан.
Сочи се, че относно поземления имот с идентификатор 12084.2700.257 има издадени
заповеди Заповед за одобрение на КК и КР № РД-18-40/20.07.2011 г. на изпълнителен
директор на АГКК, Заповед № РД – 18 – 11180 – 25.10.2019 г. на началника на СГКК –
София и № 18-889-24.01.2020/24.01.2020 г. на началника на СГКК – София. В кадастралния
регистър е отразенo, че общината е собственик с акт за частна общинска собственост №
292/27.02.1997 г. и акт за общинска собственост № 1304/ 13.01.2000 г., като
предназначението по действащия регулационен план е за парк, спортна площадка,
атракционен пък, сладкарница, кооперативен пазар, обществена тоалетна, вторични
суровини и автомивка.
Ответната страна навежда доводи, че поземленият имот както е описан в исковата
молба на ищеца не съществува в действащ кадастрален регистър, а неговата големина не
съответства на нито един имот, като се сочи, че ищецът не е доказал върху кой имот е
установил фактическа власт, кога я е установил и как я е упражнявал. Имот – парцел УПИ
VII – 390 може да бъде идентифициран и претендиран единствено в идеални части от УПИ,
но не и в реални граници, само ако отговаря на изискванията за самостоятелно обособяване
и в случай, че се докаже собствеността му. Според ответника обаче с оглед на законите,
действащи до приемането на ЗУТ, процесният имот не е съществувал като такъв.
Посочва се, че актът за частна общинска собственост № 292/27.02.1997 г. и акт за
общинска собственост № 1304/ 13.01.2000 г., са официални документи, съставени са от
длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, като в тях било посочено и
придобивното основание, а именно чл. 6 от тогава действащия Закон за собствеността и чл.
2
21 от Правилника за държавните имоти, като се твърди, че за имотите е извършена
процедура по отчуждаване, като лицата са получили съответното обезщетение. Съгласно чл.
6 от ЗС от 1951 г. държавата става собственик на имотите, които придобива по закон, а също
така и на имотите, които нямат друг собственик, като се посочва, че именно такъв е случая и
при съставянето на АЧОС № 292/27.02.1997 г.
Ако съдът уважи исковата молба на ищеца, в условията на евентуалност ответникът
посочва още, че съгласно стар регулационен план от 1927 г. през процесния имот минава
река съгласно комбинираната скица и заема площ от 313 кв. м. и като държавна собственост
тя не може да бъде собственост на други лица.
Представят се документи, приемане на които като доказателства се иска.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба твърдения и формулираното
искане, намира, че предявения иск има правната си квалификация в разпоредбата на чл. 124,
ал. 1 ГПК. Искът е допустим, като исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1
и чл. 128 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките, обуславящи
уважаването на иска по чл. 124, ал.1 ГПК, а именно: че в негова полза е възникнало право на
собственост по отношение на сочения имот по давност и по наследство, както и
упражняваната от него фактическа власт.
Следва да се приемат като доказателства по делото писмените документи, приложени
към исковата молба и отговора.
Следва да се допусне извършването на съдебно – техническа експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАПЪТСТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА!
ПРИЕМА проект за предварителен доклад по делото съобразно
обстоятелствената част на исковата молба.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора документи.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно – техническа експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба въпроси, при депозит в размер на 300лв., вносим от ищеца
в едноседмичен срок от получаване на препис от определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л И Г, която да се призове след представяне на
доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2022г.
от 14.00ч., за която дата и час да се призоват страните, заедно с препис от настоящото
3
определение.
На ищеца да се изпрати копие от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4