Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение,
XVII въззивен състав, в публично заседание
на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Мария
Абаджиева и в присъствието на
прокурор Ирина Арменова, като разгледа докладваното от младши съдия Углярова ВНЧД № 4865 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С
протоколно определение от 01.11.2019 г. по НЧД № 10600/2019г. Софийския районен
съд, 17- ти състав, на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.25,
ал.1 от НК и чл.23, ал.1 от НК е определил на осъдения Г.Б.Д. едно общо най –
тежко наказание измежду наложените наказания по НОХД № 1470/2011г. по описа на
РС Пазарджик; НОХД № 7754/2011г. по описа на РС Варна; НОХД № 7809/2011г. по
описа на СРС, НО, 18 състав; НОХД № 9456/2008г. по описа на СРС, НО, 97 състав;
НОХД № 1391/2017г. по описа на РС Добрич; НОХД № 8172/2017г. по описа на РС
Пловдив; НОХД № 17914/2018г. по описа на СРС, НО, 17 състав и по НОХД №
12746/2018г. по описа на СРС, НО, 106 състав, а именно „лишаване от свобода“ за
срок от осем години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
С
определението на основание чл.59, ал.1 от НК от така определеното общо
наказание е приспаднато времето, през което осъденият Д. е бил задържан по реда
на ЗМВР, НПК и с взети мерки за неотклонение задържане под стража“ или „домашен
арест“ по делата, включени в съвкупността.
На
основание чл.25, ал.2 от НК от така определеното общо наказание е приспаднато и
времето, през което осъденият Д. е изтърпял част от наказанията, попадащи в
групата.
Със
същото определение от 01.11.2019 г. по н.ч.д. № 10600/2019 г. по описа на СРС,
НО, 17-ти състав, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, е определено
едно общо най – тежко наказание измежду наложените на осъдения Г.Б.Д. наказания
по НОХД № 32/2018г. по описа на РС Хасково и НОХД № 3033/2018г. по описа на РС
Пловдив, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
С
определението на основание чл.59, ал.1 от НК от така определеното общо
наказание е приспаднато времето, през което осъденият Д. е бил задържан по реда
на ЗМВР, НПК и с взети мерки за неотклонение задържане под стража“ или „домашен
арест“ по делата, включени в съвкупността.
На
основание чл.25, ал.2 от НК от така определеното общо наказание е приспаднато и
времето, през което осъденият Д. е изтърпял част от наказанията, попадащи в
групата.
Срещу
посочения съдебен акт е депозирана жалба от осъдения Г.Д., в която се иска отмяна
на атакуваното определение и извършване на ново групиране на наказанията, като
бъдат съобразени всички осъждания след 2005г., при определяне на едно общо най
– тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем години и шест месеца,
от което да бъде приспаднато вече изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ в
периода от 2006г. до 2008г. в размер на две години и четири месеца.
В
жалбата не е направено искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.
На
основание чл.327 от НПК въззивният съд също е преценил, че спецификата на
настоящото производство не предполага събиране на гласни, писмени или
веществени доказателства.
В
съдебното заседание пред СГС служебно назначеният защитник на осъдения –
адв.Вълова, поддържа депозираната жалба и направеното с нея искане, а именно –
извършване на ново групиране на наказанията, наложени на Г., със създаване на
една нова група, в която да влязат всичките му десет осъждания, като бъде
приспаднато изтърпяното към настоящия момент наказание в размер на две години и
четири месеца „лишаване от свобода“. Посочва се, че от 12.04.2017г. за Г.Б.Д. е
започнало изтърпяване на първата група наказание в размер на осем години и шест
месеца.
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура излага, че са
налице основания присъдата по НОХД № 12746/2018г. по описа на СРС да бъде
включена в една от двете групи, при които е определено едно общо най – тежко
наказание, като на основание чл.25, ал.2 от НК да бъде приспаднато изтърпяното
наказание по тази присъда.
Осъденият
Г.Б.Д. поддържа изцяло заявеното от неговия защитник. Моли да бъде извършено
групиране на наказанията му, наложени в периода от 2005г. до настоящия момент.
В
предоставеното му право на последна дума осъденият моли съда да определи едно
общо наказание, от което да бъде приспаднато изтърпяното от втората група
наказание.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и правилност, съобразно изискванията
на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
Настоящият
съдебен състав, действайки като инстанция по фактите и съобразявайки наведените
във въззивната жалба доводи, както и заявените от страните в публичното съдебно
заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз
основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по делото, която
относно съдебните актове, поставени спрямо осъденото лице и наложените с тях,
подлежащите на групиране наказания, е правилно установена и от първия съд, на
база вярна и точна преценка на доказателствения материал, събран и проверен в
тази насока, поради което и се споделя изцяло от въззивната съдебна инстанция.
Фактическата обстановка по делото е следната:
Осъденият
Г.Б.Д. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно
образование, осъждан, с адрес в гр.София, ж.к.“*********, с ЕГН: **********.
Делото
пред Софийския районен съд е протекло по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК и е било образувано
по молба на Г.Б.Д. за групиране на наложеното му с присъда
по НОХД № 12746/2018 г. по описа на СРС, НО, 106-ти състав, наказание в размер
на две години и шест месеца лишаване от свобода, с наказанията, наложени му по
други присъди, чието изтърпяване е вече започнало.
С оглед
изисканите справка за съдимост, бюлетини за съдимост и справка от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", първостепенният съд е
констатирал, че до момента на постановяване на определението от първата
инстанция, Д. е бил осъждан многократно – общо двадесет и два пъти, изтърпял е
част от наложените му наказания, като същевременно са били извършени и групирания
на такива, като предмет на производството пред СРС са последните десет
осъждания на Г.Д..
С
атакуваното определение СРС, НО, 17-ти състав е приел
наличието на предпоставки за произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, като анализирайки осъжданията на подсъдимия (последните десет от тях,
предмет на производството, а именно – по НОХД № 1470/2011г. по описа на РС
Пазарджик; НОХД № 7754/2011г. по описа на РС Варна; НОХД № 7809/2011г. по описа
на СРС, НО, 18 състав; НОХД № 9456/2008г. по описа на СРС, НО, 97 състав; НОХД
№ 1391/2017г. по описа на РС Добрич; НОХД № 8172/2017г. по описа на РС Пловдив;
НОХД № 17914/2018г. по описа на СРС, НО, 17 състав; НОХД № 12746/2018г. по
описа на СРС, НО, 106 състав; НОХД № 32/2018г. по описа на РС Хасково и НОХД №
3033/2018г. по описа на РС Пловдив) е направил извод, че са възможни два
варианта за групиране на посочените осъждания на Г.Д., доколкото последното му осъждане
е за деяние, извършено през 2005г., като същото може да бъде присъединено към
две предходно формирани с определение от 12.06.2019г. на СРС, НО, 17- ти състав
групи.
Като
първи вариант съдът е разгледал възможността да бъде направена една група между
осъжданията по НОХД № 1470/2011г. по описа на РС Пазарджик; НОХД № 7754/2011г.
по описа на РС Варна; НОХД № 7809/2011г. по описа на СРС, НО, 18 състав; НОХД №
9456/2008г. по описа на СРС, НО, 97 състав; НОХД № 1391/2017г. по описа на РС
Добрич; НОХД № 8172/2017г. по описа на РС Пловдив; НОХД № 17914/2018г. по описа
на СРС, НО, 17 състав, както и последната влязла в сила присъда по НОХД №
12746/2018г. по описа на СРС, НО, 106 състав, като бъде определено общо най –
тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години и шест месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и отделна група, в
която да се обособят осъжданията по НОХД № 32/2018г. по описа на РС Хасково и
НОХД № 3033/2018г. по описа на РС Пловдив, като бъде определено общо най –
тежко наказание – „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца,
което също да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим.
Като
втори вариант първостепенният съд е разгледал възможността да бъде направена
една група между осъжданията с присъдите по НОХД № 1470/2011г. по описа на РС
Пазарджик; НОХД № 7754/2011г. по описа на РС Варна; НОХД № 7809/2011г. по описа
на СРС, НО, 18 състав; НОХД № 9456/2008г. по описа на СРС, НО, 97 състав; НОХД
№ 1391/2017г. по описа на РС Добрич; НОХД № 8172/2017г. по описа на РС Пловдив;
НОХД № 17914/2018г. по описа на СРС, НО, 17 състав, като бъде определено общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години и шест месеца, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и втора група, в която да се
обособят осъжданията по НОХД № 32/2018г. по описа на РС Хасково; НОХД №
3033/2018г. по описа на РС Пловдив и по последната влязла в сила присъда по
НОХД № 12746/2018г. по описа на СРС, НО, 106 състав, като бъде определено общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години и осем месеца, което също да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
строг режим.
С оглед
така разгледаните варианти, първоинстанционният съд е заключил, че на практика,
по-благоприятен за осъдения се явява първият вариант, доколкото най – тежките
осъждания се обособяват в една група, а във втората се кумулират единствено
тези от тях, за които е невъзможно включването им в първата група.
В
заключение, с обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е постановил
общото наказание по първата посочена група (а именно по НОХД № 1470/2011г. по
описа на РС Пазарджик; НОХД № 7754/2011г. по описа на РС Варна; НОХД №
7809/2011г. по описа на СРС, НО, 18 състав; НОХД № 9456/2008г. по описа на СРС,
НО, 97 състав; НОХД № 1391/2017г. по описа на РС Добрич; НОХД № 8172/2017г. по
описа на РС Пловдив; НОХД № 17914/2018г. по описа на СРС, НО, 17 състав и по
НОХД № 12746/2018г. по описа на СРС, НО, 106 състав) в размер на осем години и
шест месеца "лишаване от свобода", да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим. Постановено е също така, общото наказание по втората
посочена група (а именно по НОХД № 32/2018г. по описа на РС Хасково и НОХД №
3033/2018г. по описа на РС Пловдив) в размер на две години и осем месеца
"лишаване от свобода", също да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим.
При
описаните факти, въззивният съд констатира, че не са налице основания за отмяна
или ревизиране определението на районния съд, тъй като са съблюдавани
принципите на материалното право, заложени в чл. 23 - 25 от НК, както и принципът
за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с Постановление № 4/1965
г. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987г. на ОСНК на ВС. Съображенията на
въззивната инстанция от правна страна са следните:
Противно
на застъпените във въззивната жалба доводи, настоящият въззивен състав счита,
така както и първоинстанционният такъв, че предложеният от осъдения Д. вариант
за групиране на наложеното му с присъда по НОХД № 12746/2018г. по описа на СРС,
НО, 106 състав наказание, с изтърпените от него наказания по вече групираните
му осъждания за деяния от 2005г. и 2006г., а именно по НОХД № 730/2006г. по
описа на РС Асеновград и НОХД № 1011/2007г. по описа на РС Пловдив, се явява
неблагоприятен за осъденото лице, доколкото размерът на наказанието по
последното му осъждане е по –висок от изтърпените вече наказания, а именно –
наказание в размер на две години и шест месеца по НОХД № 12746/2018г. по описа
на СРС, НО, 106 състав и определено общо най – тежко наказание измежду
наложените по визираните две други осъждания в размер на две години и четири
месеца.
Отделно
от това, въззивният съд намира за нужно да отбележи, че не следва да бъдат
споделени и възраженията на осъдения в насока, че най-подходящото групиране следва
да бъде направено между всичките десет осъждания в съвкупност, което на свой
ред е и невъзможно, в който смисъл следва да се съобразят данните за датите, на
които са извършени деянията от осъдения по горецитираните дела и датите, на които
са влезли в сила съдебните актове, с оглед наличието, респективно липсата на
предпоставките за приложение на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК. Видно от
приложените в материалите по делото писмени доказателствени средства, деянието
по НОХД № 32/2018г. по описа на РС Хасково е извършено в периода от месец април
2012г. до 02.05.2012г., а деянието по НОХД № 3033/2018г. по описа на РС Пловдив
в периода от 01.08.2012г. до 29.11.2012г., респективно не е възможно
групирането им с осъждането по НОХД № 1470/2011г. по описа на РС Пазарджик, по
което присъдата е влязла в сила преди извършването на двете престъпления, а
именно на 31.03.2012г.
Районният съд се е събразил с императивния
характер на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС, като е постановил
първоначален "строг" режим на изтърпяване на определеното общо
най-тежко наказание "лишаване от свобода", отделно и по двете
формирани съвкупности, поради което въззивният съд няма основания за ревизия на
атакувания съдебен акт и в тази му част.
Резонно на основание чл. 59, ал. 1 от НК и
чл. 25, ал. 2 от НК, първоинстанционният съд е приспаднал от така определените
общи най-тежки наказания по формираните две кумулативни групи времето, през
което осъденият Д. е търпял наказание лишаване от свобода по отделните
осъждания, влизащи в подлежащите на кумулиране групи, както и времето, през
което последният е бил задържан по ЗМВР, НПК, или с взети мерки за неотклонение
„задържането под стража“ или „домашен арест“ по отделните (подлежащи на групиране)
наказателни производства, в каквато насока са и служебно изисканите
доказателства – справки от ГД"ИН". В този смисъл въззивният съд
намира за необходимо да отбележи, че обстоятелството, че в съдебния акт не са
отбелязани изрично периодите на задържане и на времето, през което лицето е
търпяло наказание "лишаване от свобода", които подлежат на приспадане
от така определените наказания по двете формирани съвкупности, не навеждат на
незаконосъобразност на определението на СРС, доколкото в случая въпросът с конкретните
периоди, през които осъденият е бил задържан, следва да бъде решен при
предвидените възможности на чл.417, вр. чл.59 от НПК, а именно - прилагане на точните периоди
с постановление на прокурор.
Същевременно
с обжалваното определение съдът е преценил, че така определените наказания по
двете формирани съвкупности, в случая от осем
години и шест месеца "лишаване от свобода" и две години и осем месеца
"лишаване от свобода", не следва да бъдат увеличени по реда на чл.24
от НК. Съдът е приел, че това не се налага за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК, доколкото общото наказание, което следва да бъде
изтърпяно от осъденото лице по двете групи от единадесет години и два месеца би
следвало да е достатъчно за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция и изпълняване целите на наказанието.
Въззивният
състав на съда намира изводите на първоинстанционния такъв за липсата на необходимостта
от приложението на чл.24 от НК спрямо осъдения Д. за неправилни, като съображенията
за това за следните: в първата група са включени множество наказания – по 8
осъждания, извършени при условията на опасен рецидив, като наред с това сами по
себе си някои от производствата са водени срещу осъдения за няколко
престъпления, а други - за деяния, извършени при условията на продължавано
престъпление. От друга страна към този момент Д. е изтърпявал и ефективно
наказания лишаване от свобода, но това очевидно по никакъв начин не е могло да
спомогне за неговото поправяне и превъзпитание и в този смисъл за постигане
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и най-вече за целите на
индивидуалната превенция. Обстоятелства, сочещи на изключително висока степен
на обществена опасност на осъдения и на трайно установени у него престъпни
навици, очертаващи го като личност, която трудно се поддава на поправяне и
превъзпитание, са дългият период, през който са извършвани деянията в съвкупността,
както и наличието на престъпна дейност дори и след влизане в сила на присъдите
в групата. Ето защо, определянето на по-високо наказание на осъдения Д. по реда
на чл.24 от НК би било насочено преди всичко към другата визирана в закона цел на
наказанието, а именно - същият да бъде отделен за по- дълго време от
обществото, като му се отнеме възможността да върши други престъпления. Поради
това в конкретния случай са били налице предпоставките за увеличение на общото
най-тежко наказание на осъдения, което обаче не е сторено от първостепенния
съд. Така допуснатото от първостепенния съд нарушение, не може да бъде
поправено от въззивния съд, доколкото делото пред въззивната инстанция е
образувано единствено и само по жалба на осъдения, като липсва съответен
протест в тази насока. Ето защо и за въззивния съд не съществува възможност да
измени определението на съда в тази му част, тъй като би нарушил забраната за
влошаване на правното положение на осъденото лице, без наличието на съответен
протест.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 01.11.2019 г. по НЧД № 10600/2019г. Софийския районен съд, 17-
ти състав.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.